Р Е Ш Е Н И Е № 370
гр. Пловдив 05.12. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание на тринадесети
ноември 2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИНОВА, като
разгледа докладваното от съдията СТОЙЧЕВ т. дело № 380 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от П.И.Б. АД с ЕИК ********* против постановено решение № 194/12.04.2019г. по
т.д.№ 143/2018г. по описа на ПОС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове да бъде признато за установено по отношение на солидарно отговорните ответници
В.И.Г., ЕГН: **********,*** и И.М.Г., ЕГН: **********,***, че съществува вземането на
ищеца по Договор за кредит за оборотни средства „Б.п.“ кредитна линия № ******************г., изменен с Анекс № 1/20.05.2009 г., Анекс №
2/25.02.2011 г. и Анекс № 3/ 31.03.2011 г., и обезпечен с два договора за
поръчителство от 31.03.2011 г., а
именно:
- 54 200
лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.08.2017 г. до изплащане на вземането;
- 27 538,87
лв. – просрочена договорна лихва за периода 04.06.2011 – 21.07.2017 г.;
- 29 306.43
лв. – просрочена наказателна лихва за периода 06.12.2010 г. – 14.08.2017 г.;
- 1
422,40лв. – комисионна за обработка и управление на кредита;
- 528 лв. –
нотариални такси за връчване на нотариални покани.
за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8791/14.09.2017
г. по ч.гр. д. № 12877/2017г. по описа на ПРС и изпълнителен лист към нея.
В жалбата
П.АД изразява подробни съображения за неправилност на постановеното от първоинстанционния
съд решение, като също така се твърди, че атакуваният съдебен акт е необоснован
и незаконосъобразен. Счита се от жалбоподателя, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че кредитодателят не е упражнил правото си да обяви
процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Жалбоподателят обосновава
извод, че процесната нотариална покана връчена по адрес на управление на
кредитополучателя е редовно връчена. Наред с това счита, че е осъществено и
връчване на адреса посочен в договора за кредит находящ се в гр. П.. Нещо
повече твърди се, че е налице изрична уговорка в договора за кредит, че
съобщенията ще се считат за връчени на адреса по договора, като П.АД е спазила
договорното си задължение за уведомяване.
Ответниците
по въззивната жалбата В.И.Г. с ЕГН ********** и И.М.Г. с ЕГН ********** са
подали отговор, в който молят съда да я остави без уважение, като сочи подробни
съображения обосноваващи правилността и законосъобразността на постановения
съдебен акт.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
Ищецът - „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** е
предявил против В.И.Г., ЕГН: **********,*** и И.М.Г., ЕГН: **********,*** иск
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца солидарно суми по Договор за кредит за оборотни средства „Б.п.“
кредитна линия № ******************г.,
изменен с Анекс № 1/20.05.2009 г., Анекс № 2/25.02.2011 г. и Анекс №
3/31.03.2011 г., и сключени за обезпечаване на същия два договора за
поръчителство от 31.03.2011 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 8791/14.09.2017 г. по ч.гр. д. № 12877/2017г. по описа
на ПРС и изпълнителен лист към нея, а именно:
- 54 200 лв. – просрочена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2017 г. до
изплащане на вземането;
- 27 538,87 лв. – просрочена
договорна лихва за периода 04.06.2011 – 21.07.2017 г.;
- 29 306.43 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода 06.12.2010 г. – 14.08.2017 г.;
- 1 422,40лв. – комисионна за
обработка и управление на кредита;
- 528 лв. – нотариални такси за
връчване на нотариални покани.
Претендира да му бъдат присъдени
направените разноски в заповедното производство в размер на 2309,91 лв., от
които 2 259,91 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, в това число
платената държавна такса и 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него в
качеството на кредитор, като универсален правоприемник на „Ю.“ АД, от една
страна и „Г.с.“ ЕООД, като кредитополучател от друга, е сключен Договор за
кредит за оборотни средства „Б.п.“ кредитна линия № ******************г., по
силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 55 000 лв. във
вид на овърдрафт, за оборотни средства. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен на
30.04.2008 г. по банкова сметка, открита
на името на кредитополучателя в Банката. Съгласно т.9 от Договора за ползвания
кредит кредитополучателя заплаща на
Банката годишна лихва в размер на тримесечния индекс С., увеличен с надбавка в
размер на 3 пункта, но не по-малко от 9.72%, като към сключване на Договора за
кредит, тримесечният индекс С. е бил в размер на 6.72 пункта. Съгласно т. 10 от
Договора за кредит, при просрочие и/или предсрочна изискуемост, Банката
начислява върху непогасената част от главницата наказателна лихва/обезщетение
за просрочени плащания в размер на 10 пункта. Страните са уговорили в т. 13 от
Договора, че Кредитополучателят дължи такси и комисиони, като съгласно т. 13.1,
Кредитополучателят дължи на Банката комисиона за обработка и управление на
кредита ежегодно, в размер на 0.7 % върху остатъка от дълга, изчислен на
годишна база и платима в началото на всеки годишен период. Крайният срок за
издължаване на кредита, който са уговорили страните в т. 5 е 25.02.2012 г..
Ищецът твърди, че страните са изменили и допълнили Договора за кредит с анекси,
както следва с Анекс № 1 от 20.05.2009
г. е изменен размера на дължимата от Кредитополучателя договорна лихва в т. 9
от Договора. Съгласно т. 1 от Анекса, е уговорено Кредитополучателят да заплаща
на Банката лихва в размер па тримесечния индекс С., увеличен с надбавка в
размер на 6.83 пункта, но не по-малко от 13 процента, като към сключване на
Анекса, тримесечният индекс С. е в размер на 6.17 пункта. С Анекс № 2 от
25.02.2011 г. страните са се съгласили крайният срок за издължаване на кредита
да е 06.04.2018 г.; Банката е предоставила гратисен период на
Кредитополучателя, относно издължаването на остатъчната главница по кредита;
страните приемат нов погасителен план, съгласно който да бъде погасяван
кредита. С Анекс 2 се променя и размера на договорната лихва по кредита, като
считано от датата на анекса, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на тримесечния индекс С., увеличен с надбавка от 683 базисни точки, но
не по-малко oт 12 % годишно. Със същия страните са уговорили, че за
обезпечаване на задълженията по кредита ще поръчителстват ответниците В.И.Г. и И.М.Г..
С Анекс № 3 от 31.03.2011 г. страните са уговорили, че се отменят всички клаузи
и уговорки от Договора относно застраховането на обезпеченията, и приемат нови
такива. Съгласно параграф 3 от анекс 3, страните уговарят промяна в договорния
лихвен процент за редовен дълг по кредита, както следва: формираният редовен
дълг по кредита ще се олихвява с лихва в размер на тримесечен индекс С.,
увеличен с надбавка от 690 базисни точки, но не по-малко от 12.07 % годишно. В
изпълнение на уговореното ищецът твърди, че на 31.03.2011 г., между Банката и
ответниците И.М. Г. и В.И.Г. са сключени договори за поръчителство, съгласно
които, поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на задължение на
главния длъжник "Г.с." ЕООД, ведно с всички сключени анекси към
договора като декларира, че е запознат с условията по Договора. Сочи, че в т.
60 от Договора за кредит, е уговорено право на Банката да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до Кредитополучателя, при
настъпване на условията по т. 59 от Договора за кредит. Усвоеният кредит е
погасяван по главници и лихви, подробно посочени в исковата молба до 2011 г.,
като считано от 06.01.2011 г. същият е в
просрочие – общо 2 413 дни към 14.08.2017г. вкл.. Ищецът твърди, че въпреки
поетите с договора за кредит задължения, кредитополучателят и поръчителите не
са погасявали кредита в сроковете и по начина, уговорени в Договора и анексите
към него, като по кредита са просрочени 76 броя погасителни вноски по
договорната лихва и 67 вноски по главницата, дължими в размери и на дати,
подробно посочени в извлечение от счетоводните книги на Банката от 15.08.2017
г.. Като сочи, че е настъпило просрочие ищецът твърди, че е отправил писмена
покана до кредитоиолучателя „Г.с.“ ЕООД
чрез нотариус К.Г.с peг. номер *** на НК до седалището и адреса на управление ***,
която е удостоверила връчването на поканата съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК, като поканата е връчена на 11.04.2017г.. Със същата ищеца сочи, че е
предоставен 7- мо дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения по
Договора, като изрично е указано, че при неплащане на просрочените суми и без
да бъде изпращана нова покана, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Твърди, че е изпратена нотариална покана до „Г.с.“ ЕООД и на адреса,
посочен в Договора за кредит, а именно гр. П., ул. “К.” № *., ап. **, чрез
нотариус Б.Т., с peг. номер *** на НК, връчването на която е удостоверено със
съставения констативен протокол акт № ***, т. **, peг. № ********* г. на
помощник-нотариусът по реда на чл. 47 от 1 ПК и е констатирал, че
предоставеният срок за получаване е изтекъл на 27.04.2017 г.. Ищецът твърди, че
са изпратени нотариални покани и до двамата поръчители, с които е даден срок за
изпълнение и предупреждение, че при неплащане Банката ще счита кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е връчена на поръчителя В.И.Г. по реда на чл. 47
от ГПК на 06.03.2017 г., а на поръчителя И.М.Г., на 06.03.2017 г. отново по
реда на чл. 47 ГПК. Въз основа изложеното и предвид бездействието на
задължените лица в предоставените срокове за изпълнение, Банката твърди, че е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.07.2017 г.. Със
заявление по реда на чл.417 ГПК е поискала от съда издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по Договора за кредит срещу
ответниците, което искане е удовлетворено по ч. гр. д. № 12877/2017 г. по описа на РС П., като е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 8791/14.09.2017 г. и изпълнителен лист от 15.09.2017 г.
и след като ответниците са подали възражения в срок, за Банката се е породил
правен интерес от иницииране на настоящото производство.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор от ответника В.И.Г., представлявана от адв. Н. Г., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съдържанието, верността и
датата на описаните в т.1 до т.8 от отговора документи, представени от ищеца.
Оспорва верността и истинността на представеното извлечение от счетоводните
книги на Банката. Признава наличието на валидно възникнало договорно отношение
между страните във връзка с посочените в исковата молба договор за кредит,
анексите към него и договорите за поръчителство. Оспорва твърдението на
кредитора, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 22.07.2017 г., като
твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.06.2011 г., с оглед
забава в плащанията на две поредни вноски за лихва. Твърди, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 07.07.2011 г., с оглед факта на забава на плащането на цяла или част от погасителна
вноска за лихва, продължила повече от два месеца, а именно – вноска за лихва с
падеж 06.05.2011 г., евентуално, че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита – 07.10.2011 г. Сочи, че твърдяните да са дължими в извлечението от
счетоводните сметки на Банката суми са формирани по неясен начин, както и че са
погрешно изчислени. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията на кредитора по договора за кредит и възражение за това, че към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК - 15.08.2017 г. е изтекъл 6
–месечния срок по чл. 147 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор и от ответника И.Г., представляван от адв. В. Й., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съдържанието, верността и
датата на описаните в т.1 до т.8 от Отговора документи, представени от ищеца.
Оспорва верността и истинността на представеното извлечение от счетоводните
книги на Банката. Признава наличието на валидно възникнало договорно отношение
между страните във връзка с посочените в исковата молба договор за кредит,
анексите към него и договорите за поръчителство. Оспорва твърдението на
кредитора, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 22.07.2017 г..
Твърди, че към момента на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, вземането не е изискуемо в предявения размер
и на предявеното основание. Твърди, че волеизявленията на кредитора за
предсрочна изискуемост не са достигнали до кредитополучателя и поръчителите,
поради което не са настъпили последиците на предсрочната изискуемост. Оспорва
действията на нотариуса по връчване на цитираните от ищеца нотариални покани.
Твърди, че към момента на отправяне на волеизявлението на Банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, за последната не е било възникнало
потестативното право да прекрати едностранно договора за кредит по смисила на т.
60 от Договора. Алтернативно прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията на кредитора. Също така счита, че е изтекъл и преклузивният срок по
чл. 147 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
В депозираната по делото
допълнителна искова молба, ищецът оспорва всички твърдения, изложени в
отговорите на ответниците. Посочва, че нотариалното удостоверяване за връчване
на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК,
както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията
на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е
могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с
който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия.
Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният
от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална и
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ за удостоверените в
него факти, на основание чл. 179 ГПК. По
отношение на оспорването на документа - извлечение от счетоводни книги, посочва
че същият е представен в настоящото производство с цел доказване на идентичност
между претендираните суми в исковата молба и тези пред заповедния съд, с оглед
допустимостта на исковата претенция. По отношение на твърденията за
липса на настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит посочва, че съгласно
задължителната практика на ВКС, Банката е следвало да уведоми длъжниците за
обстоятелството, че е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Уговорката, че кредита става изцяло и предсрочно изискуем, поради
неплащане на определен брой вноски, не освобождава кредитора от задължението му
да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В тази връзка,
уведомяването се явява абсолютна предпоставка за упражняване на правото за
обявяване на предсрочна изискуемост. Досежно твърдението на ответниците за
невярност на изчисленията, извършени от Банката на главницата и договорната
лихва, счита, че в отговорите на исковата молба са изложени единствено
бланкетни твърдения за неясен характер на претендираните от П.АД суми. Счита,
тези твърдения за неоснователни, като посочва, че в исковата молба ясно е
посочено, както основанието за начисляване на сумите, така и техният размер. По
отношение на основанието и размерът на главницата твърди, че по договора за
кредит е извършено едно единствено плащане по главницата в размер на 800 лева
на дата 06.12.2011 г., като проста аритметична сметка показва, че разликата
между усвоеният размер на кредита от 55 000 лева и платената сума от 800 лева,
дава претендираната от П.АД сума от 54 200 лева. Оспорва направеното от
отвениците възражение за изтекла погасителната давност за сумите, предмет на исковата
молба, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 116, буква б) ЗЗД, давността
се прекъсва с предявяване на иск, като съгласно безпротиворечивата практика на
съдилищата, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е действие, което е приравнено по своята правна същност на
предявяване на искова претенция. В конкретният случай, с подаването на
заявлението в PC П. на 15.08.2017 г., давността за вземането е била прекъсната,
от който момент е започнал да тече нов давностен срок, а исковата претенция е
предявена по-малко от месец след това. За неоснователно е намерено и
възражението за отпадане на отговорността на поръчителите поради бездействие на
кредитора в срока по чл. 147 ЗЗД. В тази връзка посочва, че падежът на
вземането е определен съгласно датата, на която Банката е направила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем - 22.07.2017 г., като от този момент следва да се
брои срокът по чл. 147 ЗЗД. Отделно от това, счита, че заповедният съд следи
служебно за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД.
В допълнителния отговор,
депозиран от ответника И.Г., същият заявява, че поддържа твърденията и
възраженията, изложени в първоначалния отговор. В допълнителния отговор,
депозиран от ответника В.Г., същaта заявява, че поддържа твърденията и възраженията, изложени в
първоначалния отговор.
При така изложените становища на
страните и съобразно съдържанието на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е отхвърли предявените искове. Основание за това е счетено
нередовно връчване по чл.47 от ГПК на
нотариалната покана рег. № *** от 19.01.2017г.
адресирана по адреса на управление в гр. В..
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт,
Едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е
постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито
една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да
се говори.
По отношение на недопустимостта е
нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод,
че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество. В случая и тези
предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши
преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната
разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според
която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с
прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото. В конкретния
случай настоящата инстанция дължи произнасяне по всички правно релевантни
въпроси. Независимо, че във въззивната жалба оплакванията са ограничени до
фактите свързани с обявяването на предсрочната изискуемост, съдържанието на
постановения първинстанционен акт, с който искът е отхвърлен, налага проверка
на целия изискуем фактически състав.
По делото са представени правно
релевантните писмени доказателства относно възникването и развитието на
процесните правоотношения по сключване на договора за кредит, анексите към
него, поръчителството на ответниците и т.н. Не се спори между страните, а и от
доказателствата се установява, че между жалбоподателя в качеството на кредитор,
като универсален правоприемник на „Ю.“ АД, от една страна и „Г.с.“ ЕООД, като
кредитополучател от друга, е сключен Договор за кредит за оборотни средства „Б.п.“
кредитна линия № ******************г., по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 55 000 лв. във вид на овърдрафт, за оборотни средства.
Отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 30.04.2008 г. по банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в Банката. Впоследствие страните са изменили и допълнили
Договора за кредит с анекси, както следва с
Анекс № 1 от 20.05.2009 г. е изменен размера на дължимата от
Кредитополучателя договорна лихва в т. 9 от Договора. С Анекс № 2 от 25.02.2011
г. страните са се съгласили крайният срок за издължаване на кредита да е
06.04.2018 г.; Банката е предоставила гратисен период на Кредитополучателя,
относно издължаването на остатъчната главница по кредита; страните приемат нов
погасителен план, съгласно който да бъде погасяван кредита. С Анекс 2 се
променя и размера на договорната лихва по кредита, като считано от датата на
анекса. Със същия страните са уговорили, че за обезпечаване на задълженията по
кредита ще поръчителстват ответниците В.И.Г. и И.М.Г.. С Анекс № 3 от
31.03.2011 г. страните са уговорили, че се отменят всички клаузи и уговорки от
Договора относно застраховането на обезпеченията, и приемат нови такива. Установява
се, че на 31.03.2011 г., между Банката и ответниците И.М.Г. и В.И.Г. са
сключени договори за поръчителство, съгласно които, поръчителите се задължават
да отговарят за изпълнението на задължение на главния длъжник "Г.с."
ЕООД, ведно с всички сключени анекси към договора като декларират, че са
запознати с условията по Договора. Също така страните по делото не спорят, че със
заявление по реда на чл.417 ГПК Банката е поискала от Районния съд издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по
Договора за кредит срещу ответниците, което искане е удовлетворено по ч. гр. д.
№ 12877/2017
г. по описа на РС П., като е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 8791/14.09.2017 г. и изпълнителен лист от 15.09.2017 г.
и след като ответниците са подали възражения в срок, за Банката се е породил
правен интерес от иницииране на настоящото производство.
Според съдържанието на приетата
пред първата инстанция ССЕ по повод на процесния договор за кредит са
извършвани погашения на дължимите суми в общ размер на 24 252. 79 лева,
като последното плащане е извършено на 06.12.2011г. в размер на 800 лева. При
липсата на извършено доказване за договоросъобразното поведение на
кредитополучателя е очевидно, че е налице основание за обявяване на кредитната
експозиция за изцяло и предсрочно изискуема, към момента когато са изпратени
процесните нотариални покани в унисон с уговорките по процесната облигация. Т.е.
налице са обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока относно
кредитополучателя. С оглед на обстоятелството, че не следва на поръчителите да
се извършва отделно и нарочно волеизявление от страна на кредитодателя за
обявяване на предсрочна изискуемост по делото следва да се обсъждат само двете
нотариални покани изпратени до Г.с. ЕООД. Банката е отправила волеизявление до
кредитополучателя на адреса на управление на дружеството, както и на адреса
посочен в самия договор. По повод съдържанието на въззивната жалба съдът следва
да посочи, че в договора не се установява страните да са уговорили изричен
адрес на кореспонденция в гр. П., което би неглижирало необходимостта от
връчване на волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост по актуалния
адрес на управление в гр. В.. Не е достатъчно, че в облигацията като адрес на
дружеството е посочен адрес в гр. П.. За да може валидно крадиторът да упражни
правото си е необходимо в сделката страните изрично да са се съгласили, че
кореспонденцията ще се извършва на конкретен адрес. При липсата на подобна
клауза следва и нотариалната покана да бъде изпратена по адрес на управление.
Към момента на извършване на връчването и досега адресът на управление на
кредитополучателя е в гр. В., като е
посочен Район П., В.№ ***. От съдържанието на адреса посочен в електронната
партида на търговеца не може да се констатира дали се касае за улица, жилищен
комплекс, местност или нещо друго. От представените документи по отразяване на
това вписване в търговския регистър обаче се установява, че е заявен адрес
обективиращ, че се касае за улица В.№ ***, а не нещо друго.
По повод на съдържанието на
първоинстанционното решение и въззивна жалба следва да се посочи, че настоящата
инстанция счита, че релевантно е обявено от кредитора жалбоподател предсрочната
изискуемост на кредитната експозиция на адреса в гр. В.. Приложена е нотариална
покана от 19.01.2017г., придружена с удостоверение от 11.04.2017г. установяващо
извършените от Нотариус К. действия. Следва да се посочи, че се касае за
официален свидетелстващ документ притежаващ материална доказателствена сила,
която обвързва и съда. Т.е. до доказване на противното следва да се приеме, че
фактите са настъпили така както са посочени надлежно от длъжностното лице с
удостоверителна компетентност. Въпреки
известна непълноценност в изказа и известна неяснота, несъмнено Нотариус К.
е установила, че посочения в поканата
адрес не съставлява точен административен адрес, т.е. че няма такъв на практика.
Обстоятелството, че е цитирано удостоверение на Община В. издадено по повод запитване на ЧСИ П. не
опорочава наличието на информация, че не съществува посочения адрес.
Действително в удостоверението на нотариуса и в това на Община В. се третира и
въпроса, че не съществува административен адрес гр. В. местност В.№ ***, но
това следва да бъде разглеждано в светлината на съдържанието на електронната
партида на търговеца в ТР. Изрично посочване какво следва да се разбира от
израза „В.№ ***“ липсва. При това положение релевантно Нотариус К. е направила
опит да установи и дали има подобен административен адрес, като местност и като
улица. Във втората част от нейното изложение в процесното удостоверение е
посочено, че е посетила местност В.в гр. В. и е разпитвала живущи на улица А.,
ул. З.С. и ул. В.Ч. дали са чували за фирма Г.с. ЕООД и дали
някоя от улиците преди се е казвала В.. Тази информация съпоставена с
другата част от констатациите на нотариуса, въпреки липсата на изрично
волеизявление, може да доведе до извод, че на практика липсва установен адрес
местност В.№ ***, както и адрес- улица В.№ ***. Общия смисъл на изложението
несъмнено установява констатация, че адрес на управление посочен в ТР не съществува.
Самите ответници не са противопоставили на тези факти свои твърдения, че е
налице действителен адрес и работеща на него канцелария на дружеството, като са
се задоволили да оспорят общо и бланкетно всички приложени от кредитора официални
свидетелстващи документи, като са се противопоставили на тяхната относимост към
предмета на спора и са поискали да бъдат изключени от доказателствата. Без
наличието на изрична конкретика какво точно се оспорва на кое точно
доказателство, настоящата инстанция намира, че се касае за оспорване на
документите по същество и правилно не е открито производство по реда на чл.193
от ГПК от страна на първоинстанционния съд.
Следва освен това да се посочи,
че съдът не счита да е обвързан от приложената правна норма от страна на
Нотариус К. и залепването на уведомление по чл.47 от ГПК на някакви други
улици. Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките
в гражданския процес. Един от тези начини, въведен за първи път с Гражданския процесуален
кодекс от 2007 г., е връчването чрез залепване на уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната
врата или на видно място около нея. Съобразно чл.
47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона
(чл.
50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на
търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл.
47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл.
50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да
не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на
посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на
съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на
адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението,
защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува "канцелария"
със "служители" и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп
до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би
имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не
се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за
поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от
логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да
достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази
хипотеза приложима ще е нормата на чл.
50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. / в този
смисъл Решение № 126 от 10.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1825/2014 г., II т. о.,
ТК/ Фактическата обстановка констатирана по делото е аналогична, като
липсата на административен адрес посочен от самия търговец в ТР следва да се
приравни на хипотезата чл.50, ал.2 от ГПК. Констатациите на Нотариус К. са с
материална доказателствена сила, но приложената от длъжностното лице разпоредба
на ГПК не обвързва съда, като съобразно установената от същото фактическа
обстановка е правилно да се приложи чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като на практика
липсва канцелария на търговеца на посочения адрес и не е вписан в регистъра нов
адрес. На практика е извършено нещо в повече от страна на нотариуса, но
установените обстоятелства мотивират съда да приеме наличието на правилото по
чл.50, ал.2 от ГПК при извършеното връчване на процесната нотариална покана.
Ето защо очевидно е налице редовно връчване по смисъла на посочената
разпоредба.
При
така изложените мотиви и обявена предсрочна изискуемост от страна на
кредитодателя възниква и отговорността на поръчителите за удовлетворяване на
кредиторовия интерес. В противовес на желанието на кредитора манифестирано в
производството по издаване на заповед за изпълнение и настоящия процес, въззиваемите
страни, ответници в първоинстанционното производство, са формулирали възражения
за изтекла в тяхна полза погасителна давност, както и възражения за приложение
на чл.147 от ЗЗД. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен
и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/,
се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок
към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото,
доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да
следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Поради това и следва да се приеме, че изтичането
на преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД поглъща правно релевантния факт на изтичане
на давностните срокове и приложението на тази норма има превес пред нормите на
чл.110 и сл. от ЗЗД. Поради това и съдът следва да разгледа първо възражението
по чл.147 от ЗЗД, като при наличие на предпоставките на изискуемия фактически
състав е безпредметно разглеждането на възражението за давност.
Установено
е по делото, съобразно съдържанието на приетото заключение на назначената ССЕ,
че последното получено плащане от страна на жалбоподателя е на 06.12.2011г. Когато е уговорено
погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с
различни падежи, погасяването на всяка една от тези вноски представлява
погасяване на част от главното задължение. Не е необходимо да настъпи падежът и
на последната погасителна вноска, респективно не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на
последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал.
1 ЗЗД започва да тече от датата на достигането на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по
отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от
съответната дата на падежа на всяка една от тях. /в този смисъл е налице
съдебна практика на ВКС – решение № 44/05.06.2017г. по дело № 60073/2016г.,
решение № 83/ 26.05.2017г. по дело № 50394/2016г. и др./ В този аспект на
разсъждения съдът приема, че е налице настъпване на преклузия по чл.147 от ГПК относно
падежиралите вноски за главници и лихви, за които кредиторът не е инициирал
съдебна защита. Видно от съдържанието на
процесната облигация и по специално
анекс № 2 е, че окончателният падеж на цялата кредитна експозиция е настъпил в
хода на производството- на 06.03.2018г. След обявяване на предсрочната
изискуемост на непадежиралите вноски на 11.04.2017г. кредиторът е предприел
мерки по охраняване на своя интерес и е предявил пред Районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 15.08.2017г. Т.е. спазен е шестмесечния
срок, като с оглед изложените по горе мотиви следва да се приеме, че вземанията
за периода от 15.02.2017г. назад не съществуват в полза на кредитодателя против
поръчителите на основание чл.147 от ЗЗД. Поради това и следва да бъде уважена
претенцията в размер на дължимите лихви и главница за периода от 15.02.2017г.
занапред, като се изчислят конкретните суми съобразно таблиците на вещото лице
по приетата в първоинстанционното производство ССЕ.
Ясно е,
относно главницата съобразно анекс № 2, че се дължат за процесния период след
15.02.2017г. до падежа вноски в размер на 800 лева ежемесечно до 06.03.2018г.,
както и една последна вноска в размер на 1400 лева. Падежът е на всяко шесто
число от месеца, което обаче касае забавата и начисляването на лихви, но така
или иначе сумата помесечно е 800 лева, поради което и за месец февруари 2017г.
дължимата главница е за 13 дни, тъй като месеца има 28 дни. Ето защо и сумата
за месец февруари е в размер на 374.40 лева/по 28.58 лева за 13 календарни дни/
Остават впоследствие още 13 ежемесечни вноски по 800 лева и една последна от
1400 лева. С оглед на това и задължението за главница сумарно е за сумата от
12 174.40 лева.
Относно
договорната лихва следва да се извършат аналогични изчисления на базата на
съдържанието на таблица 2 от заключението на ССЕ / лист 206-208/ За месец
февруари дължимата лихва е в размер на 110.13 лева, като за периода от
15.02.2017г. до края на месеца дължимата сума е в размер на 51.13 лева /13 дни
по 3.93 лева/ Заедно с останалите дължими лихви до края на процесния период 21.07.2017г.
общата сума за договорната лихва е в размер на 492.07лева. Относно претендираната
просрочена наказателна лихва релевантния период е от 15.02.2017г. до
14.08.2017г. Таблицата въз основа на която съдът извършва изчисленията е на
лист 208-210. Дължимата сума е в размер на 4208. 72 лева/ за месец февруари
2017г.- 13 дни по 25.91 лева, като до окончателния размер са сумирани
останалите стойности по таблицата до края на периода/.
Предмет
на претенцията на кредитора са и главница в размер на 1422.40 лева
представляваща комисионна за обработка и
управление на кредита начислена на основание т.13.3 от облигацията. По
отношение и на това вземане ответниците поръчители са възразили поради изтичане
на давностни и преклузивни срокове. Съдът намира, че и по отношение на тази
претенция е налице изтичането на преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД. Това е
така съобразно съдържанието на уговорката. Видно от последната е, че се дължи
сума в размер на 0.7% върху остатъка от дълга, изчислен на годишна база и
платим в началото на всеки годишен период. Съдът тълкувайки посочената уговорка
стига до извода, че падежът на задължението следва да се счита не началото на
годината, а годишния период от сключването на договора, т.е. договорът е
сключен 21 април, при което и новия годишен период е отново на 21 април. В този
аспект и дължима сума е само тази, която има за падеж 21 април 2017г., а
останалите стойности, които са възникнали по- рано за предходни години обективират
вземания, относно които е настъпила преклузията по чл.147 от ЗЗД за
отговорността на поръчителите. Поради това и сумата, която следва да бъде
признато за установено, че е дължима е сумата от 379.40 лева. /0.7% върху
главницата/. Касателно дължимата сума от 528 лева, представляваща направени
разноски по връчване на нотариални покани, следва да се приеме, че в тази част
претендираните права от кредитора за актуални, тъй като очевидно не е изтекъл 6
– месечния срок до упражняване на правата от страна на банката, чрез иницииране
на заповедното производство.
С оглед
на така изложеното следва първоинстанционния съдебен акт за бъде частично
отменен.
При
този изход от спора страните следва да понесат сторените разноски по
съразмерност. Пред първата инстанция ищецът е бил осъден да заплати на
ответиците по 8000 лева направени разноски. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете на ответниците се дължат по
6741.04 лева, като в тази му част първоинстанционния акт следва да бъде
потвърден. Пред настоящата инстанция са направени от страна на въззиваемите
страни разноски в размер на по 4000 лева заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода от спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на В.Г. и
И.Г. сумата от по 3370.52 лева за всеки от тях по съразмерност. Ищецът в
първоинстанционното производство е направил разноски в заповедното такова в
размер на дължимата ДТ от 2259.91 лева и сумата от 50 лева за дължимо
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Претендира се за първата
инстанция и за настоящата по 450 лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл.37 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет. Посочения от жалбоподателя
размер на възнагражденията за юрисконсулт не надхвърлят сумите посочени в чл.25
от Наредба за заплащането на правната помощ. Наред с това се претендира и
заплащане на сторените разноски в размер на дължимата ДТ пред първа инстанция в
размер на 2259.91 лева, както и 300 лева депозит за вещото лице по изслушаната
ССЕ и внесената ДТ за обжалване пред настоящата инстанция. Общо сторените от
жалбоподателя разноски са в размер на 8044.17 лева. О тях в тежест на
ответниците следва да се възложи сумата от 1265.90 лева по съразмерност.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното решение № 194/12.04.2019г. по т.д.№ 143/2018г. по описа на ПОС, в ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете
за просрочена главница за сумата от 12 174.40
лева, просрочена договорна лихва за периода 15.02.2017 – 21.07.2017 г. в
размер на 492.07лева, просрочена
наказателна лихва за периода 15.02.2017 г. – 14.08.2017 г. в размер на 4208. 72
лева, комисионна за обработка и управление на кредита в размер на 379.40 лева и
нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 528 лева, както и
в частта относно присъдените по делото разноски на ответниците за
сумата от 1285.96 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на солидарно отговорните ответници В.И.Г., ЕГН: **********,***
и И.М.Г., ЕГН: **********,***, че съществува
вземане на „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** по Договор за
кредит за оборотни средства „Б.п.“ кредитна линия № ******************г., изменен с Анекс № 1/20.05.2009 г., Анекс №
2/25.02.2011 г. и Анекс № 3/ 31.03.2011 г., и обезпечен с два договора за
поръчителство от 31.03.2011 г., а
именно:
- 12 174.40
лв. – просрочена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2017 г. до
изплащане на вземането;
- 492.07 лв. – просрочена договорна лихва
за периода 15.02.2017 г.- 21.07.2017г.;
- 4208.
72 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода 15.02.2017 г.- 14.08.2017г.;
- 379.40 лв. – комисионна за обработка и
управление на кредита;
- 528 лв. – нотариални такси за
връчване на нотариални покани, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 8791/14.09.2017 г. по ч.гр. д. № 12877/2017г. по описа
на ПРС и изпълнителен лист към нея, като
ПОТВЪРЖДАВА постановеното първоинстанционно решение
в останалата му отхвърлителна част относно главницата в размер на 42 025 лева,
просрочена договорна лихва в размер на 27 046.80 лв за периода 04.06.2011 – 14.02.2017 г.; просрочена наказателна
лихва в размер на 25 097.71 лева за периода 06.12.2010 г. – 14.02.2017 г.; сумата
от 1043 лв. – комисионна за
обработка и управление на кредита и относно частта, в която са присъдени
разноски за сумите от по 6741.04 лева за всеки от ответниците.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на В.И.Г.,
ЕГН: **********,*** и И.М.Г., ЕГН: **********,***, на всеки от тях, сумата от
по 3370.52 лв. направени
разноски
за адвокат в производството пред ПАС.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН: **********,*** и И.М.Г.,
ЕГН: **********,*** да заплатят на „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 1265.90 направени
разноски
в заповедното, първоинстанционното и настоящото призводство.
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.