ОПРЕДЕЛЕНИЕ
03.09.2020г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание трети септември две хиляди и двадесета година , в състав
Съдия: Цветомира
Димитрова
разгледа докладваното от съдия
Димитрова адм. дело № 785 по описа за 2020 година.
Съдебното производство е образувано по жалба на „Недев“ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.Х., ул.“С.“ , представлявано от управителя Ж.В.К. против Решение рег. № 32-235395/12.08.2020г. на Директора на ТД“Северна морска“ към Агенция“Митници“.
След образуване на съдебното производство с молба вх. № 5049 от 02.09.2020г. жалбоподателят е поискал спиране предварителното изпълнение на обжалваното решение, до приключване производството с влязъл в сила съдебен акт.
В срока по чл.158 ал.1 от АПК, оспорващия е отстранил нередовността по жалбата, като с молба вх.№ 5090/03.09.2020г. АдмС-Хасково е представил вносна бележка за платена ДТ в размер на 50.00 лева, по сметката на същия съд .
С оглед отстраняване на констатираните нередовности в законоустановеният срок, съдът намира, че понастоящем жалбата срещу оспорвания административен акт отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК и е допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което са налице условията за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Същевременно, по отношение допълнително отправеното с молба № 5049 от 02.09.2020г. особено искане с правно основание чл.166 от АПК, съдът като взе предвид твърденията на оспорващия и като прецени събраните по делото писмени документи намира искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорвания административен акт за допустимо, като направено в срок и от надлежна страна, а по същество за неоснователно при следните съображения:
С оспореното решение са установени митнически задължения и задължения за ДДС.
Съгласно чл.19б, ал.2 от ЗМ това решение подлежи на предварително изпълнение. Същото е посочено и в чл.221, ал.1 от ЗМ.
За спирането на акта е предвиден специален административен ред по чл. 221, ал. 3 ЗМ,
като искането се предявява пред органа, който го е издал, овластен от закона да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Съгласно
цитираната разпоредба, когато с решението по чл. 19б се установяват митническо
задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да
бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока на обжалване на решението
бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите под формата на
паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция, като отказа
подлежи на обжалване по АПК (ал. 4).
В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят не е упражнил в срок
предоставеното му право, поради което акта подлежи на предварително изпълнение,
тъй като с разпоредбата на ал. 1 е изключен суспензивния ефект на жалбата, т.
е. предварителното изпълнение на акта е по силата на закона. Когато
предварителното изпълнение на определен административен акт е допуснато със
законова норма, то наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Фактът, че е допуснато предварително изпълнение
по силата на закона по същество означава, че от законодателя е преценено
наличието на тези предпоставки относно съответната категория обществени
отношения, по отношение на които е допуснато нарушението. Затова не е
необходимо от страна на административния орган да бъде правена преценка относно
наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК
и изрично да постановява предварителното изпълнение.
Законът за митниците не регламентира основанията, при които съдът може да
спре изпълнението на административния акт, нито изрично разписва правото на
засегнатото лице да иска спиране изпълнението на акта от съда. Същото обаче не
може да му бъде отречено по общата клауза за обжалваемост на актовете по чл. 120, ал. 2 от
КРБ, доколкото изрично не е изключено със закон. В настоящия случай
е приложима нормата на чл. 166, ал. 4
вр. ал. 2 от АПК. За да постанови спиране
на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът
следователно следва да установи
наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. и това да са
новонастъпили факти.
В молбата с която е отправено искането за спиране не се излагат никакви доводи обосноваващи твърденията на оспорващия в тази насока и към нея не са представени доказателства удостоверяващи такива факти. Такива обстоятелства не се излагат и в сезиращата съда жалба. За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.
По аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях оспорващия черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.
В този смисъл е и трайната и постоянна практика на Върховния административен съд. В конкретния случай жалбоподателя не сочи конкретна вреда по вид и размер, която би претърпял от предварителното изпълнение на административния акт. Безспорно адресата на акта по чл. 19б търпи неудобства от предварителното му, в т. ч. и настъпване на имуществени вреди от неговото прилагане, но сами по себе си имуществените вреди не могат да се противопоставят на обществения интерес, който охранява правната норма и които законодателят е съобразил. Отделно от това, дори и да настъпят вреди, същите не са новонастъпили факти, а са правна последица от издадения акт, което не обуславя неговото спиране. Оспорващия не е доказал засягане на интерес на негов интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК, предвид което искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – „Недев“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Сливница“ № 32
Ответник – Директор на Териториална дирекция“Северна морска“ при Агенция“Митници“.
УКАЗВА на ответника възможността в 14- дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи твърдените в жалбата факти и обстоятелства от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2020г. от 11.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение рег. № 32-235395/12.08.2020г. издадено от Директора на ТД“Северна морска“ към Агенция“Митници“.
Определението, в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на оспорения акт подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия: