Протокол по дело №52/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 41
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20213300200052
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 41
гр. Разград , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Частно
наказателно дело № 20213300200052 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД - ПРОКУРОР ЯКИМОВ.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. С. А. лично, доведен от органите на ОД „Охрана“ и с назначеният
му на ДП служебен защитник адв. Петър ПЕТРОВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.ПЕТРОВ: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки по хода на делото СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА постъпилото искане от Окръжна прокуратура.
Производството е по чл. 64 от НПК, образувано по искане на Окръжна прокуратура -
Разград за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Р. С. А., обвиняем
по ДП № 275 ЗМ-33 от 2021 г. по описа на РУ - Исперих.
В искането са изложени подробно основанията за вземане на МНО като е приложено
и самото ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържаме искането. Нямаме искания по доказателствата.
АДВ.ПЕТРОВ: Нямаме искания по доказателствата. Няма да сочим нови
1
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като писмени доказателства материалите по ДП № 275 ЗМ-33 от 2021г.
по описа на РУ - Исперих.
Същите СЕ ПРОЧЕТОХА.
Предвид липсата на други искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържаме направеното искане. Считаме, че са налице основанията
за вземане на МНО „Задържане под стража“. Повдигнато е обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4
НК за същото се предвижда наказание с лишаване от свобода.
От събраните доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемия е извършил престъплението, в което е обвинен. Това са свидетелски показания,
приобщените писмени доказателства, справка за съдимост.
Налице е на следващо място реална опасност същия да извърши ново престъпление
или да се укрие.
Настоящото деяние е извършено в условията на опасен рецидив, а това съгласно чл. 63,
ал. 2, т. 1 НК е законова презумпция за тази опасност. Същият е осъждан многократно.
Скоро е излязъл от затвора и е извършил ново престъпление.
Конкретното деяние е със завишена обществена опасност.
Считам, че са налице комулативните основания за вземане на МНО „Задържане под
стража“.
АДВ. ПЕТРОВ: Считам, че подаденото от държавно обвинение искане за най-тежката
мярка по отношение на подзащитния ми е неоснователна.
Действително от гледна точка на деянието същото попада в хипотезите на чл. 63, но
въпреки високата степен на обществена опасност на деянието и тази на дееца поради факта,
2
че същия е осъждан многократно, под внимание трябва да бъзе взето здравословното и
семейно положение на същия.
Обвиняемият има дете, което не е припознато от него, но за което той и майка му се
грижат. Отделно от това, същият има лична карта и известен постоянен адрес, на който
въпреки всички тези осъждания той се е намирал. В кориците на делото няма нито едно
доказателство, че в предишните си деяния той е правил опит за укриване или избягване на
наказателна репресия предвид на извършените от него престъпления
В настоящия случай считам, че ако бъде ограничена възможността на обвиняемия за
свободно придвижване извън границите на домът му, това в голямо степен би
минимизирало опасността същия да извърши ново престъпление до степен на пълното му
изключване и с това да удовлетвори целите заложени в разпоредбата на чл. 57 НПК. Това
считам, че е така поради факта, че въпреки че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
втора по тежест след задържането му под стража, тя се явява форма на задържане на лицето.
В тази връзка е решение № 10 от 27.07.1992 г. по к. д. № 13/1992г., в което
Конституционния съд отбелязва, че Домашния арест е също форма на задържане и намеса в
правото на неприкосновеност на личността т.е. тя по своята същност представлява лишаване
от право на свободно придвижване в пространството, още повече конституционното
решение кореспондира с европейския стандарт, постановен в чл.5, т.4 от Европейските
директиви, според което като форма на задържане „Домашния арест“ се ползва с всички
процесуални гаранции, предвидени за самото задържане.
В настоящия случай вземането на една по-лека мярка по отношение на обв. С., а
именно „Домашен арест“ с поставяне на електронна гривна, така както има възможност и е
константната съдебна практика е напълно съвместима и със същата биха се постигнали
целите, поставени в разпоредбата на чл. 57.
В тази връзка моля ако уважите молбата на ОП за вземане на МНО, същата да бъде
не най-тежката „Задържане под стража“, а „Домашен арест“ с поставяне на електронна
гривна, която ще ограничи свободното придвижване на обвиняемия, ще го лиши от
възможността същия да върши престъпления, като и да се укрива от органите на
правосъдието.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.А.: Признавам се за виновен. Нямам намерение да се укривам. Не
съм се укривал никога.
Съдът дава ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия Р.А.: Желая от съда да бъда поставен
под „Домашен арест“.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ПРОИЗНЕСЕ настоящото определение:
3
Производството е по реда на чл. 64 НПК, образувано по искане на ОП за вземане на
МНО „Задържане под стража“ спрямо обв. Р.А., обвиняем по ДП № 275 ЗМ -33/2021г. на РУ
– Исперих.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на прокуратурата на
основанията, изложени в него.
Служебният защитник на обвиняемия оспорва искането като счита, че МНО
„Домашен арест“ би изпълнила в пълен обем целите на наказанието спрямо конкретния
обвиняем.
Самият обвиняем се присъединява към становището на своя защитник.
Като съобрази доказателствата по делото и становището на страните съдът прецени
следното:
С Постановление от 16.02.2021г. Р. С. А. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1 НК. Престъплението е тежко
по смисъла на закона и предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 най-тежката МНО „Задържане под стража“ се
взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемия е извършил
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и съществува реална опасност той да се
укрие или да извърши други престъпления.
От събраните за краткия период на разследването доказателства - свидетелски
показания, писмени доказателства, включително и от обясненията, които самия подсъдим е
дал след привличането му в това качество, може да се направи изискуемото от закона
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, в което е
обвинен.
Разпоредбата на чл.63, ал. 2, т.1 въвежда презумпцията, че реалната опасност
обвиняемия да се укрие и да извърши друго престъпление е налице, когато обвинението е за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е конкретния случай.
Видно от справката за съдимост на обвиняемия, същият е многократно осъждан, общо
15 пъти. Първите му осъждания са за деяния, извършени като непълнолетен, а последното
му осъждане е със споразумение от 27.02.2019г. за престъпление по чл.196, ал. 1, т.1 вр.
чл.195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, т.е. за кражба, извършена при условията на опасен рецидив, като
му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Това последно наказание обвиняемия е изтърпял и е освободен от затвора на
25.09.2020г., т.е. само три месеца и половина след последното му освобождаване
обвиняемия е извършил деянието, предмет на настоящото ДП.
4
От декларацията за семейно, материално и имотно състояние се установява, че
същия не е семеен, не притежава трудови възнаграждения или някакви други доходи, както
и не притежава недвижими имоти и МПС. С оглед на това може да се предположи, че
обвиняемия няма средства да се издържа, а и от там опасността да извърши ново
престъпление е налице.
В тази връзка и приемаме за неоснователно искането на защитата за вземане на МНО
„Домашен арест“. Ако обвиняемия работеше, полагаше някакъв обществено полезен труд,
имаше семейство, за което да се грижи, доходи да се издържа, или наличие на някакви
здравословни проблеми, можеше да се приеме, че спрямо него най-подходяща би била МНО
„Домашен арест“ с електронно наблюдение.
В случая обаче спрямо конкретния обвиняем съдът счита, че такава мярка няма да
изпълни целите на мярката за неотклонение, заложени в чл. 57 от НПК. Безспорна е както
високата обществена опасност на дееца с оглед всичките му осъждания, така и високата
обществена опасност на деянието, която произхожда не само от това, че е извършил грабеж,
но и от това, че обект на нападението е възрастен човек на 80 години, който трудно би се
защитил. От всички доказателства по делото презумпцията по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК не е
оборена, напротив – налице е реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпления,
а и евентуално да се укрие, за да избегне грозящо го наказание лишаване от свобода.
Предвид всичко изложено до тук и съобразявайки критериите по чл. 56, ал. 3 от НПК
съдът счита искането за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“ спрямо
конкретния обвиняем за основателно и следва да бъде уважено.
Съобразявайки горното и на основание чл. 64, ал. 4 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :

Взема МНО „Задържане под стража“ по отношение на Р. С. А. от гр. Исперих, ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 275 ЗМ -33/2021г. на РУ – Исперих.
Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от днес пред
Апелативен съд - Варна.
Съобразявайки тридневния срок, който изтича в понеделник, след почивните дни и
обстоятелството, че Апелативен съд - Варна по график разглежда дела по МНО само
вторник
НАСРОЧА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред Апелативен съд - Варна за 02.03.2021г. от
10ч., за която дата прокурора, защитника да се считат редовно уведомени.
5
ОБВИНЯЕМИЯТ : Не желая да присъствам пред ВАпС в случай на жалба или протест.
Не желая да бъдат уведомявани мои близки, те знаят.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:24ч.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6