№ 21181
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110174913 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К.
Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****************,
срещу *********************, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление:
*******************************, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за
сумата от 3 956,63 лв., представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2024г., сумата от
3 114,40 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2024г., съгласно подписано
от страните Споразумение от 23.01.2024г. за прекратяване
на трудов договор № 006/01.01.2023г., ведно със законната
1
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и
сумата от 461,19 лв. – мораторна лихва за периода от
15.03.2024г. до 01.09.2024г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
53651/2024г. по описа на СРС, 45 с-в.
Ищецът твърди, че на 28.09.2023г. сключил с ответното
дружество безсрочен трудов договор № 006, по силата на
което бил нает на работа на длъжност „Фризьор“, с
месторабота *******************, срещу възнаграждение в
размер на 4 913 лв., платимо по банков път в срок до 15-то
число на календарния месец, следващ месеца, за който се
дължи. Допълва, че постъпил на работа на 01.10.2023г., от
който момент започнал да изпълнява трудовите си
задължения. Излага, че със споразумение от 23.01.2024г.
страните постигнали съгласие трудовото правоотношение
да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 23.02.2024г. Поддържа, че с процесното
споразумение било уговорено на работника да бъде
изплатено за м. януари 2024г. нетно трудово възнаграждение
на стойност от 3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. – 3 114,40
лв., като падежът на тези задължения бил определен на
15.03.2024г. Сочи, че въз основа на така подписаното
споразумение била издадена Заповед за прекратяване на
трудовия договор, която била връчена на ищеца на
20.02.2024г. Навежда твърдения, че ответното дружество не
2
е предприело действия по доброволно изпълнение на
задълженията си. Поради изложените съображения, счита,
че в негова полза е възникнало парично притезание за
неизплатените трудови възнаграждения и за законна лихва
за забава. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че
между него и ищеца е сключен трудов договор № 006 от
28.09.2023г., че е постигнато съгласие трудовото
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, считано от 23.02.2024г., както и че в
процесното споразумение са уговорени размерите на
трудовите възнаграждения, както следва: за м. януари –
3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. – 3 114,40 лв. Твърди, че
трудовото възнаграждение за м. януари 2024г. е заплатено
на ищеца по банков път на 14.02.2024г. Оспорва
дължимостта на трудовото възнаграждение за м. февруари
2024г. с доводи, че през този календарен месец ищецът не е
престирал работната си сила. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът Д. К. Р., редовно призован,
се представлява от адвокат С., койято поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете.
3
В съдебно заседание ответникът
*********************, редовно призован, се представлява
от управителя – А.И., както и от адвокат Т., който от името
на доверителя си поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение
между страните, наличието на допълнителна уговорка,
според която е дължимо възнаграждението за м.01 и
м.02.2024г., тоест валидно подписано между страните
споразумение, размера на възнаграждението.
По делото съдът с определението си постановено по
реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че между
Д. Р. и ********************* е сключен трудов договор №
006 от 28.09.2023г., по силата на който страните договорили,
че ищцата ще изпълнява считано от 01.10.2023г. в
4
ответното дружество длъжността „Фризьор“ срещу месечно
възнаграждение в размер на 4913,00 лева, платимо до 15-то
число на календарния месец, следващ месеца, за който се
дължи, както и че на 23.01.2024г. страните са постигнали
споразумение за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 23.02.2024г., като
в споразумението е уговорено, че ответното дружество ще
заплати на ищцата трудово възнаграждение за м. януари
2024г. в размер на 3 956,63 лв., а за м. февруари 2024г. –
3 114,40 лв. в срок до 15.03.2024г.
От изслушаната по делото ССчЕ, която съдът
кредитира като неоспорена и компетентно изготвена, се
установява, че на 13.02.2024г. от сметка на ответника е
нареден превод по сметка на ищцата в размер на 3956,63
лева с основание „заплата за м.01.2024г. и споразумение“,
като според експертното заключение, прието без
възражения от страните, сумата в размер на 3956,63 лева е
постъпила по сметка на ищцата.
С оглед възражениета на ответника, че ищцата не е
изпълнявала трудовите си задължение през м.02.2024г. и в
каквато връзка по делото са приетите от л.34 до л.49 от
досието му протоколи № 1/01.02.2024г.; № 2/02.02.2024г.; №
3/05.02.2024г.; № 4/06.02.2024г.; № 5/07.02.2024г.; №
6/08.02.2024г.; № 7/09.02.2024г.; № 8/12.02.2024г.; №
9/13.02.2024г.; № 10/14.02.2024г.; № 11/15.02.2024г.; №
12/16.02.2024г.; № 13/19.02.2024г.; № 14/20.02.2024г.; №
5
150/21.02.2024г.; № 16/22.02.2024г., по делото са разпитани
на страната на ответника свидетелите Б.С.К., бивш
собственик и управител на ответното дружество в периода
от 2023г. до 2024г. и Г.З.К. – служител в салона. Свидетелят
К. излага в показанията си, че лично познава ищцата, като
през м.02.2024г. тя не идвала на работа, точно така, както е
описано в приетите по делото протоколи, носещи и
неговият подпис. Свидетелят посочва, че проверката по
спазване на работното време била извършвана лично от
него. Обстоятелството, че през м.02.2024г. ищцата не е
посещавала работното си място се потвърди и от
свидетелката К..
С оглед приетия по делото доказателствен материал,
съдът приема следното от правна страна: Исковете са
допустими, като предявени от надлежна страна в полза на
която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 53651/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК, при подадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение от ответника.
Безспорно се установи, че ищцата е полагала труд на
посочената по-горе длъжност съгласно трудов договор
006/28.09.2023г. Безспорно се установи, че между страните е
постигната договорка за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 23.02.2024г., видно от
подписаното между тях споразумение от 23.01.2024г. и
6
поемане на задължение от ответното дружество да изплати
на ищцата възнаграждение за м.01.2024г. в размер на
3956,63 лева , а за м.02.2024г. възнаграждение в размер на
3114,40 лева, както и обезщетение за неизползван годишен
отпусск по чл. 155 от КТ. По делото е приета и Заповед №
6/01.10.2023г. за прекратяване на трудовия договор, връчена
на ищцата на 20.02.2024г.
Ищцата, която е полагала труд през периода от
01.01.2024 г. до м.02.2024 г. има право да получи уговореното
между страните възнаграждение. По делото безспорно се
установи, че трудовото възнаграждение за м.01.2024г. е
заплатено на 13.02.2024г., в срока уговорен между страните
със споразумението, поради и което иска с правно
основание чл. 128, т.2 от КТ за сумата от 3 956,63 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение
за м. януари 2024г., следва да бъде отхвърлен само на това
основание, тъй като ответникът доказа в производството
положителният факт на плащане на сумата и то преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК от ищцата.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ обаче трудово възнаграждение се
дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата
не се установи да е полагала през м.02.2024г. Съответно за
посочения период, не се установи тя да е престирала същата
работна сила, каквато са престирали и всички лица,
заемащи същата длъжност и срещу престирането на която
ответникът е поел задължение за й изплати трудово
възнаграждение. От приетите по делото протоколи и
7
показанията на свидетелите К. и К., съдът приема за
безспорно установено, че ищцата не е изпълнявала за
м.02.2024г. задълженията си по чл. 126, т.1, т.3 и т.4 от КТ,
поради и което основателно работодателят е отказал
заплащане на възнаграждението съгласно договореностите
със споразумението.
По изложеното и иска с правно основание чл. 128, т.2 от
КТ за сумата от 3 114,40 лв., представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2024г.,
съгласно подписано от страните Споразумение от
23.01.2024г. за прекратяване на трудов договор №
006/01.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 03.09.2024г. до окончателното плащане, следва да
бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главните искови претенции на
отхвърляне подлежи и акцесорната за лихва.
При този изход на спора и доколкото ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса в хипотезата
на чл. 83, ал.1, т.1, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, дължимите суми
за държавна такса остават за сметка на бюджета на
съдебната власт. Съответно с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за депозит за изслушване на
8
експертиза в размер на 250,00 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Р., ЕГН **********
срещу *********************, ЕИК *************
обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за
сумата от 3 956,63 лв., представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2024г., за сумата от
3 114,40 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2024г., съгласно подписано
от страните Споразумение от 23.01.2024г. за прекратяване
на трудов договор № 006/01.01.2023г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и
сумата от 461,19 лв. – мораторна лихва за периода от
15.03.2024г. до 01.09.2024г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
53651/2024г. по описа на СРС, 45 с-в.
9
ОСЪЖДА Д. К. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********************, ЕИК *************, сумата в
размер на 250,00 лева, деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10