Р Е Ш Е Н И
Е № 103/17.2.2020
г.
гр. Ямбол, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански
състав
На 11.02 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 1463 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба и уточнение на „ВиК” ЕООД - Ямбол
против Г.Н.С., с която се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 3135, 01 лв. главница,
ведно с лихва за забава за периода в общ размер на 1172,71
лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че е доставял питейна
вода и отвеждал отпадъчни води на ответника в качеството му на потребител в имот,
находящ се в гр. Я., ***. За отчитането им бил надлежно монтиран водомер,
поради което за отчитането се прилагали разпоредбите на чл. 25,ал.8 и ал.10 от
ОУ.Ответникът не изпълнил задължението си да заплати съответните услуги за периода
17.01.2011 до 17.10.2018 год.Общата стойност на претендираното в настоящото
производство задължението била в размер на 4307,72 лв. Претендира се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва
иска по изложени съображения, а именно –погасяване по давност на претенциите за
главница и лихви за посочен период; издаването на фактури не обуславяло
изразходване на количествата вода, претенцията за лихва се мотивирала с разпоредбите
на ОУ в сила от 21.09.2014 год., поради и тези за периода преди влизането им в
сила не намирали подкрепа в твърдяното
основание. Иска се отхвърляне на претенцията.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска чрез назначен от съда особен представител.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия
на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. №***/2018
год. на ЯРС и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В
законоустановения срок от уведомяването си по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
По
делото ищецът е представил справка-извлечение №*** и 88 бр. фактури, издадени в периода 28.02.2011 – 29.10.2018г.,
в която се посочва, че ответникът е абонат с абонатен номер № *** на ищцовото
дружество „В и К”ЕООД гр.Ямбол, което дружество доставя питейна вода и отвежда
отпадъчни води от имот на ответника, находящ се в гр.Я. на ж.к. ***. По
представените фактури стойността на доставените от ищеца на ответника В и К услуги възлиза в размер на сумата общо 3135,
01 лв., а изчислената със справка– извлечение лихва за забава върху всяка
фактурирана сума по главницата, възлиза в размер на сумата 1172, 71 лв.
Видно
е от приетите като писмено доказателство Общи условия на ищцовото „В и К” дружество
за предоставяне на В и К услуги на потребителите на оператора, че същите са
одобрени от ДКЕВР–София с решение №ОУ-09/ 11.08.2014 г. и са публикувани на
18.09.2014 г. в местния ежедневник вестник „Делник”. Съгласно чл.33 от Общите
условия, операторът „В и К”- Ямбол издава ежемесечни фактури, които
потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Според разпоредбите на
чл.31 и чл.32 от Общите условия цените на предоставените В и К услуги са
утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Представено е и
копие от горепосоченото решение на ДКЕВР.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона
едномесечен срок от уведомяването по реда на чл. 415 ГПК.
В процесния случай страните не спорят, че са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и
пречистване на отпадъчни води, сключен с ищеца при публично известни Общи условия,
по силата на които ищецът се явява доставчик на посочените услуги, а
ответницата - потребител на услугите на „ВиК” ЕООД – гр. Ямбол за имот, находящ
се в гр. Ямбол с абонатен № ***.
Основните възражения, релевирани с отговора на исковата
молба, са че част от задълженията са погасени по давност и по- специално за
периода 28.02.2011 – 28.11.2013 год., че част от претенциите за лихва за забава
и по- специално за периода 28.02.2011 – 28.09.2014 год. не намират опора в
разпоредбата на чл. 33,ал.2 , вр. чл. 44 от ОУ, т.к. същите са влезли в сила
едва на 21.09.2014 год., както и липса на доказателства за действително
доставени услуги.
Съобразно
трайната съдебна практика задълженията за заплащане на ползвана питейна вода и
отведени отпадни води за процесния период представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл.111,б.„в" ЗЗД и се погасяват с кратка
тригодишна давност. Същото важи и по отношение претенциите за лихви. Ето защо и
съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника,
че всички задължения за главници и лихви по фактури за периода 28.02.2011 –
28.11.2013 год. са погасени по давност. Предвид характера на гражданския процес
и липсата на своевременно ангажирано възражение за погасяване по давност на
претенции извън посочените, за съда не съществува възможност служебно да
приложи института на погасителната давност.
На
следващо място съдът намира за неоснователно възражението за недължимост на
лихвата за периода до 29.08.2014 год. включително. Както беше изложено по-горе
страните не
спорят, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на питейна вода и пречистване на отпадъчни води, сключен с ищеца при
публично известни Общи условия. Преди представените към исковата молба ОУ от
2014 год. са действали Общи условия на ищцовото „В и К”
дружество за предоставяне на В и К услуги на потребителите на оператора,
одобрени от ДКЕВР–София с решение №ОУ-050/ 26.06.2006г. , публикувани на
05.07.2006г. в местния ежедневник вестник „Делник”. Съгласно чл.31 от
посочените ОУ, операторът „В и К”- Ямбол издава ежемесечни фактури, които
потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Според разпоредбите на
чл.29 и чл.30 от Общите условия цените на предоставените В и К услуги са
утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. С Общите
условия се определят правата, задълженията
и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. Потребителите
имат право в 30-дневен срок от публичното оповестяване на Общите условия да
предложат различни условия, които В и К операторът евентуално да приеме. Ако
това не стане, Общите условия остават в сила. В процесния случай липсват твърдения
и доказателства ответницата да се е възползвала от тази възможност.Освен
изложеното в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът не се е позовал единствено на
конкретни разпоредби от ОУ , а и на действащата нормативна уредба, поради което
не може да бъде прието, че претенцията
се различава по своето основание от посоченото в заповедта за изпълнение.
За
пълнота следва да бъде посочено, че ищцовото дружество е издавало фактури в
съответствие с нормативните актове, регулиращи процесните взаимоотношения.Неполучаването на фактури
за начислени суми е правноирелевантен факт за възникване на задълженията, които
се пораждат от факта на предоставяне на услугите. Липсват ангажирани от
ответната страна доказателства , че фактурираните
услуги не са действително доставяни.
С
оглед на всичко изложено по- горе съдът намира претенцията за основателна и
доказана за сумата от 2519, 38 - главница по фактури за периода 31.12.2013 –
29.10.2018 г. и сумата от 469, 59 -
лихва за забава по фактури за същия период, а в останалата си част същата следва да бъде
отхвърлена предвид погасяване на задълженията по давност.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В този смисъл и предвид
частичното уважаване на претенцията, ЯРС намира, че ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство, в размер на 79, 63 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на
293, 98 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.С., ЕГН ********** дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК *********, сумата 2519, 38 лв., представляваща стойността на ползвани В и
К услуги по 55 бр. фактури за периода 31.12.2013 – 29.10.2018 г. , сумата 469,
59 лв. - мораторна лихва, дължима по 55
бр. фактури за периода 31.12.2013 – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 19.12.2018 г.
до окончателното плащане, като претенцията за главница за сумата над 2519, 38
лв. до пълния предявен размер от 3135, 01 лв. и за мораторна лихва над 469, 59
лв. до пълния предявен размер 1172, 71 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Н.С., ЕГН **********
да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК ********* разноски
в заповедното производство в размер на 79, 63 лв.
ОСЪЖДА Г.Н.С., ЕГН **********
да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК ********* разноски
за настоящата инстанция в размер на 293, 98 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: