№ 21988
гр. С, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110107732 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД от Г. П. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град С, ул. „Л" №o 30, чрез адвокат М. К. К. от Софийска
адвокатска колегия, срещу „ТБАБ" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С, район „Л", ул. „ДХ" № 52-54, за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит за общо ползване № ********** от 15.03.2024 г. противоречие със
закона. Под условие, че не бъдат уважени главните искове, поддържа иск за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща заплащане на застрахователна
премия.
Поддържа се, че при сключване на договора не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като е посочен ГПР, който не е съобразен с размера на застрахователните
премии по сключените застраховки. Поддържа, че при изчисляване на ГПР е следвало да
бъдат взети предвид и уговорените застрахователни премии, т.к. същите имат характер на
скрито оскъпяване на кредита. Посочва, че посоченият в договора незадължителен характер
на застраховките е декларативен, като клаузите са предварително изготвени и размерът на
застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит и е
включен в размера на главницата по погасителен план. Твърди, че е нарушен чл. 19 ГПК и
че е налице неяснота относно действителния размер на ГПР. Поддържа, че включването на
двете застраховки в главницата по договора за кредит нарушава разпоредбата на чл. 430,ал.
1 ТЗ, като това е довело и до изменение на договорната лихва и на ГПР .
Навежда възражение за противоречие на уговорката за възнаградителна лихва с
добрите нрави предвид надвишаване трикратния размер на законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като в договора е посочен правилно изчислен ГПР. Сочи, че
сключването на застраховките е доброволно и е избрано от потребителя, поради което не е
условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи кредита. В тази
връзка поддържа, че поддържането на застраховката за срока на договора не е задължително
1
и при прекратяването й на ищеца може да се възстанови припадащата част от
застрахователните премии, без това да има последици за договора за кредит. Посочва, че
застрахователната премия покрива конкретни рискове и е заплатена от кредитора на
застрахователя съгласно чл.7.2.3. от договора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 15.03.2024 г.
Видно от представения Договор за потребителски кредит на ищцата е отпуснат кредит
в размер на 10000 лева със срок на издължаване – до 15.03.2026 г. Съгласно чл. 7.1 от
договора общият размер на кредита е 11991,75 лева, от която застрахователна премия в
размер на 1991,75 лева, формирана от 239,77 лева – застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА
(bill)“ и 1751,98 лева - „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)“. Съгласно чл. 9.1
годишният лихвен процент е 30,39 %. В чл. 10 е посочен ГПР 34,88 % и обща сума,
дължима от потребителя - 16149,42 лева.
В чл. 19 от договора е посочено, че при сключването на договора потребителят не е
длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение може да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче
да е задължително условие за сключване на самия Договор.
Представено е заявление – декларация за установяване на договорни отношения от
ищцата, на страница трета, от което е отбелязано, че дава съгласие да й бъде сключена
застраховка/и, предлагана/и от „ТБАБ“ ЕАД и личните й данни да бъдат обработвани и
съхранявани от Банката в качеството й на застрахователен агент. Включената и информация
за обработване на личните данни от „К Животозастраховане Клон България“ КЧТ и „К
Общо застраховане Клон България“ КЧТ.
Представена е и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от
„ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, предоставена от
Mediguide International, с която се посочва, че застрахователните програми съответстват на
изискванията и потребностите на Г. П. С. и че същата дава изрично съгласие за
присъединяване като ползващо се лице по допълнителна услуга “Второ медицинско
мнение“. Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски
кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД. Представен е и Сертификат № 170535737922024 от
15.03.2024 г., в който са посочени застрахователи Cardif assurance vie sa, France чрез „К
Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa,
France чрез „К Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ****** чрез застрахователен агент
„ТБАБ“ ЕАД и предмет застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и
застрахователна премия, дължима еднократно при отпускане на кредита в общ размер от
1991,75 лева, определена при месечна застрахователна премия от 9,99 лева. В документа са
инкорпорирани и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“.
Съдържанието на процесния договор, преценено с оглед предмета, страните и
уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата - кредитополучател е физическо
лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не се установява да е
2
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което
същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното
дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесния договор приложение
намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На първо място в случая освен цифрово посочване на ГПР договорът с ищцата не
съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Липсва
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
На следващо място в изчислението, при липса на друго посочено в договора, очевидно
е включен като разход по кредита само размерът на възнаградителната лихва, но не и
застрахователните премии по застраховките, които са включени към главницата като част от
сумата, с която е кредитирана ищцата. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК § общ разход по кредита за потребителя са и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В случая от представения сертификат, който на практика не съдържа ясни изявления
на застрахованото лице за встъпване в застрахователно правоотношение, може да се направи
извод, че ответникът „ТБАБ“ ЕАД е действал като застрахователен агент на
застрахователите Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България
с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон
България“ с ЕИК ******. От представените пространни, но усложнени и съответно неясни
за физическите лица потребители документи следва извод, че едновременно със сключване
на договора за кредит са сключени чрез ответника и предлагани от посочените
застрахователи застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с включена
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните премии
по същите съгласно 7.1. и 7.2.3 е предвидено да бъдат част от отпуснатите средства по
кредитите и да бъдат преведени от ответника на съответния застраховател. Видно от начина
на изготвяне на договора и погасителния план застрахователните премии формират част от
главницата по кредита, изначално се включват в отпусканите средства и съответно също се
олихвяват с уговорената възнаградителна лихва. Посоченото съдът намира за очевидно
изключващо защитната теза на ответника, че застраховките не съставляват условие за
сключване на кредита. Не е налице соченият от ответника свободен избор на ищцата да се
присъедини към застрахователните програми. Такъв избор изобщо не е се установява да е
предлаган. Инкорпорирането на застрахователните премии в договора за кредит и
3
включването им в главницата на практика лишава кредитополучателя от възможността да
откаже включването му в застраховката. Налице е предварително бланкетно съдържание на
декларация, което категорично не води до извод и тълкуване в смисъла, предлаган от
ответника, че ищцата свободно е избрала да сключи застрахователни договори. На фона на
предварително определен към момента на сключване на договора за кредит размер на
застрахователната премия, включен в размера на главницата, очевидно декларативното и
бланкетно е съдържанието на чл. 19 от договора, съгласно който при сключване на договора
потребителят не е длъжен да сключва застраховка.
Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за
получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия по см на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да
изхожда от същинския смисъл на уговорките между страните, тълкуван и изведен на база
съвкупна преценка на механизма на договаряне, начина на сключване и съдържание на
договора. Тази преценка в случая съдът намира, че води до несъмнен извод, че
застраховането по предлаганите от ответника като застрахователен агент застрахователни
програми е задължително условие за сключване на договора при уговорените условия за
лихва и срок на издължаване. С оглед зададените критерии за извършване на преценката
неотносимо е дали е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на застраховката,
особено предвид включването на премиите в главницата по кредита, поради това и
възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.
Следователно разходите за застрахователни премии съставляват общ разход по кредита
и на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочените
в договора размери на ГПР не отговарят на действителните такива, което е довело до
нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Цитираната разпоредба въвежда императивно изискване на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО:
да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.
Следователно неотчитането на застрахователната премия при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл - определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС). Неточното посочване на
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им. Цифровото посочване на ГПР, който не
отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на
цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран
за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона
на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че "чл. 10,
пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната премия е включена
в ГПР, тъй като е част от главницата по кредита. Главницата не представлява част от общия
разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е величината,
с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение
съгласно установената в Приложение № 1 формула.
4
По изложените мотиви настоящият съдебен състав на СРС приема, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на същинското императивно изискване на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на годишния
процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора,
съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Предвид посоченото искът като основателен следва да се уважи като се прогласи
нищожността на договора, като съдът не дължи произнасяне по останалите наведени
възражения, както и по предявения евентуален иск.
По разноските
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
разноските за производството в размер на 800 лева, от които 400 лева за държавна такса и
400 лева за адвокатско възнаграждение, намалено на основание чл. 78,ал. 5 ГПК по
възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и
без съдът да дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с
Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С, ул.
„Л" №o 30, срещу „ТБАБ" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
район „Л", ул. „ДХ" № 52-54, за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД договор за потребителски кредит № ********** от 15.03.2024 г., поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул.
ДХ № 52-54 да заплати на Г. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С, ул. „Л" №o
30 сумата от 800 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5