ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 28.08.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Мая Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10989 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79
от ЗЗД.
Ищцата И.Ж.С. *** твърди, че е наследник
на своята майка Й.В. С., починала на 11.01.2011г. Приживе, като собственик на „О.“
ЕООД майката на ищцата сключила договор за абонаментно правно обслужване с А.Д.О.М..
Последният бил длъжен да осъществи юридическо консултиране за срок от 1 години
срещу възнаграждение от 30 000щ.д. Сочи, че въпреки изплатеното
възнаграждение ответникът не изпълнил задълженията си по договора, вкл. и
ангажиране с проблемите възникнали при закупуване на жилище в гр.София. Ищцата
сочи, че поради пропуските на ответника по изпълнение на договорните му
задължения тя е претърпяла накърняване на нейните права и законни интереси. Твърди,
че по съвет на ответника през 1995г. ищцата закупила апартамент в гр.София, но
го записала на името на фиктивно лице Г.Й.Г., която след това го предала на
други лица. За това ищцата не знаела и изпращала пари от чужбина за
обзавеждането и поддръжката му. Ищцата твърди, че тя не е получила цената от
продажбата на апартамента. Счита, че ответника следва да й възстанови платената
сума по договора за абонаментно обслужване в размер на 30 000щ.д., ведно
със законната лихва от датата на прекратяване на договора , когато е изтекъл 1
годишния му срок. Моли съда да уважи предявения от нея иск.
Ответникът О.М. ***, оспорва предявения
иск по допустимост и по основателност. Счита, че ищцата предявява чуждо право,
тъй като не е установено правоприемство с дружеството, сключило договора с адв.М..
Отделно, посочва че искът е и неоснователен, тъй като не е установено неизпълнение
на договора. Прави възражение за изтекла давност на предявеното вземане. Договорът
е сключен преди повече от 22 години и вземането на ищцата, дори и да е
съществувало, се е погасило по давност.
Моли съда да прекрати производството по предявения срещу него иск като
недопустим, а ако го намери за допустим, да го отхвърли като
неоснователен.
За да се произнесе, съдът установи
следното от фактическа страна:
Ищцата И.Ж.С. е наследник на своята
майкаЙ.В. С., починала на 11.01.2011г. Освен ищцатаЙ.С. има и други наследници,
други две дъщери С.Ж.Р.и В.Ж.С..
ПриживеЙ.В. С. е била едноличен
собственик на ЕООД с фирма „О.“ със седалище в гр.София, регистрирана с решение
от 2.02.1995г. по ф.д.№ 1651/95г. на СГС.
На 01.02.1995г. „О.“ ЕООД ,
представлявано от едноличния собственикЙ.С. е сключило с А.Д.„О.М.“ ЕООД
договор за юридическо консултиране, изготвяне на договори, посредническа
дейност и воденето на съдебни дела за срок от 1 година от датата на сключване
на договора, срещу възнаграждение в размер на 30 000щ.д. Ответникът не
оспорва че е получил тази сума.
Ищцата е била упълномощена от майка сиЙ.С.,
в качеството й на едноличен собственик на „О.“ ЕООД с универсално пълномощно да
представлява „О.“ ЕООД.
Представени са нотариални актове и
постановления на прокуратурата по повод жалби на ищцата за закупен апартамент в
гр.София на името на трето лице, но чиято цена е заплатена от ищцата, и която
цена при продажбата на имота по-късно, ищцата не получила. В исковата молба
ищцата твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
абонаментно правно обслужване с „О.“ ЕООД и й е дал погрешен съвет да закупи
имота на името на трето лице, което в последствие я е измамило, тъй като не й е
предало продажната цена на апартамента.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка , съдът намира от правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищцата
подава иска си като наследник на своята майкаЙ.С., едноличен собственик на
капитала на „О.“ ЕООД, което дружество е сключило договор с ответника. Отделно,
ищцата твърди, че е представлявала дружество „О.“ ЕООД при сключване на
договора с ответника въз основа на пълномощно, предоставено й от собственика на
дружеството.
Чл.7
от ГПК задължава съда служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване
на процесуалните действия на страните, а чл.130 от ГПК го задължава да следи за
допустимостта на предявения иск. Съдът извърши служебна проверка досежно
правосубектността на „О.“ ЕООД. Това дружество не е пререгистрирано по ЗТР и не
е вписано в Търговския регистър. В търговско отделение на СГС по фирменото дело
на дружеството е отбелязано, че същото е заличено по силата на пар.5г ал.4 от
ПЗР на ЗТР считано от 31.01.2017г. Дали дружеството е прекратено със смъртта на
собственикаЙ.С. на основание чл.157 от ГПК /няма данни наследниците на
едноличния собственик на капитала на дружеството да са продължили дейността/
или е заличено на 31.01.2017г. в случая е без значение. Дружеството не
съществува към датата на предявяване на иска / 13.08.2018г./, не е носител на
права и не може валидно да упражнява същите, поради което и ищцата не би могла,
като представител на дружеството, да предявява иск от негово име. Отделно,
пълномощното, предоставено й от
едноличния собственик на капитала на дружеството да го представлява, се е
прекратило със смъртта на упълномощителя през 2011г.
Като наследник на едноличния собственик
на капитала на „О.“ ЕООД ищцата е наследила, заедно с двете си сестри,
дружествения дял на своята майка на основание чл.129 ал.1 от ТЗ. С наследяване
на дружествен дял не се придобива членство в дружеството, респ. не е възможно и
да се представлява дружеството. Ищцата разполага единствено с правото й на
вземане за изплащане стойността на дружествения дял на наследодателя съобразно
правата й по Закона за наследството. За да може да представлява „О.“ ЕООД след
смъртта на майка си, ищцата е следвало да бъде приета за съдружник от Общото
събрание на дружеството по реда на чл.122 от ТЗ, след което и за управител на
същото. Това не се е случило. Ищцата не разполага с правото да предявява иск за
събиране на вземанията на дружеството.
Ищцата не е носител на материално право нарушено
от ответника, поради което няма правен интерес да търси искова защита.
Предявеният от нея иск срещу ответника е недопустим, поради което
производството по делото следва да се прекрати.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от И.Ж.С. ***, ЕГН ********** срещу О.М.,*** иск за заплащане на сумата
30 000щ.д. поради неизпълнен договор за абонаментно-правно обслужване от
1.02.1995г., сключен между „О.“ ЕООД със седалище в гр.София и А.Д.О.М., поради
недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд с частна жалба в 1 седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: