Решение по дело №1468/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1304
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20187040701468
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1304              Година 09.07.2019             Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Йовка Банкова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1468 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Кондор груп” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, Административен център „Сапфир“, представлявано от управителя Ц. И. П. срещу ревизионен акт № Р-02000217004275-091-001/28.02.2018г. издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта в която на дружеството са установени задължение по ЗДДС, потвърдена с решение № 109/21.05.2018г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, изпълняващ правомощията на  директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на проверяващия орган и с размера на определените публични задължения и прави искане да бъде отменен ревизионния акт, в обжалваната му част.

Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217004275-020-01/30.06.2017г. (л.169 от делото), издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на „Кондор груп” ООД, относно задължения за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2015г.-31.12.2016г. и задължения за данък върху добавената стройност за данъчни периоди 01.09.2015г.-31.05.2017г., определени са лицата които да извършат ревизията и срок за нейното завършване – 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г. (л.100-101 от делото) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчена по електронен път на 03.07.2017г..

Със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217004275-020-02/29.09.2017г. (л.171 от делото) и № Р-02000217004275-020-03/27.10.2017г. (л.173 от делото) издадени от началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 03.11.2017г., съответно до 01.12.2017г.. Заповедите са издадени от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и са връчени своевременно на дружеството по електронен път  на 02.10.2017г. и 27.10.2017г..

Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217004275-020-04/23.11.2017г. (л.175 от делото) издадена от началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е променен обхвата на ревизията, като е определено да се извърши ревизия на дружеството относно задължения за данък върху добавената стойност за по-голям данъчен период, а именно от 01.09.2015г. до 31.07.2017г.. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.113, ал.3 от ДОПК и е връчена своевременно на дружеството по електронен път  на 23.11.2017г..

С ревизионен доклад № Р-02000217004275-092-001/15.12.2017г. (л.219-234 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите е направено предложение да бъдат установени размер на задължения на „Кондор груп” ООД, по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.12.2017г.. Ревизионния доклад е връчен на дружеството по електронен път на 08.01.2018г..

С молба вх.№ ИТ-00-751/19.01.2018г. (л.216 от делото), от дружеството е поискано удължаване на срока за подаване на възражения и доказателства против ревизионния доклад. С уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства по ревизионен доклад № Р-02000217004275-РУС-001/25.01.2018г. (л.215 от делото), дружеството е уведомено, че срока за подаване на възражения е продължен до 19.02.2018г. От дружеството са подадени възражения срещу ревизионния доклад с вх.№ ИТ-00-1957/21.02.2018г., с приложени към тях доказателства (л.201-214 от делото).

С ревизионен акт № Р-02000217004275-091-001/28.02.2018г. (л.177-182 от делото) издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 28.02.2018г. на „Кондор груп” ООД. Ревизионният акт е връчен на дружеството по електронен път на 28.02.2018г..

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-2696/14.03.2018г. (л.165-167 от делото) и е частично потвърден с решение № 109/21.05.2018г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, изпълняващ правомощията на  директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП (л.31-40 от делото).

Решението е връчено на 28.05.2018г. по електронен път и с жалба вх.№ 04-К-Ж-67#4/06.06.2018г. (л.26-28 от делото), подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по съдебен ред, в частта относно установените задължения на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди м.декември 2016г., м.януари 2017 и м.юли 2017г..

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните норми на закона.

С ревизионният акт, в частта в която е потвърден от решаващият орган, са установени задължения за данък върху добавената стойност на „Кондор груп” ООД за данъчен период 01.12.2016г.-31.12.2016г., в размер на главницата 25 000,00 лева и лихва 2 639,10 лева, за данъчен период 01.01.2017г.-31.01.2017г. в размер на главницата 25 000,00 лева и лихва 2 486,31 лева и за данъчен период 01.07.2017г.-31.07.2017г. в размер на главницата 1 997,30 лева и лихва 131,00 лева.

За да установят тези задължения органите по приходите са отказали право на данъчен кредит по издадени от „Дийлс плюс“ ЕООД данъчни фактури № 7/28.12.2016г. (л.537 от делото), с данъчна основа 125 000,00 лева и ДДС 25 000,00 лева с предмет на доставката – аванс по договор за СМР, № 9/28.12.2016г. (л.537гръб от делото), с данъчна основа 125 000,00 лева и ДДС 25 000,00 лева с предмет на доставката – аванс по договор за СМР, № 12/03.07.2017г. (л.543гръб от делото), с данъчна основа 3 037,50 лева и ДДС 6073,50 лева с предмет на доставката – СМР по акт обр.19 от 30.06.2017г. и № 13/03.07.2017г. (л.446гръб от делото), с данъчна основа 6 949,00 лева и ДДС 1 389,80 лева с предмет на доставката – СМР по акт обр.19 от 30.06.2017г..

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на доставчика „Дийлс плюс” ЕООД, за която е съставен протокол № П-22221017134833-141-001/28.09.2017 г. (л.245 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, по отношение на искането за представяне на документи и писмени обяснения е предприети процедура за връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, при които не са открити задълженото лице или упълномощено лице. За посещенията са съставени протокол № 1084654/15.08.2017г. и протокол № 1084658/24.08.2017г. (л.243-244 от делото). Съобщение № П-22221017134833-С32-001/31.08.2017г.(л.247 от делото) е публикувано в Интернет и е поставено на табло в ТД на НАП гр.София, Офис Център на 31.08.2017г.. Съобщението е изпратено и по пощата, но към момента на съставяне на протокола обратната разписка не е върната. Съобщението е изпратено и на декларирания електронен адрес, като е връчено на дружеството на 11.09.2017г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.240 от делото). В законоустановения срок не са постъпили исканите документи и е прието, че не може да се извърши проверка на първичните счетоводни документи и да бъдат представени изисканите документи, за да бъде доказано наличието на реално извършени доставки. Не са установени количествата материали и труд и тяхната стойност, кои са фактическите извършители на услугите, предходни доставчици и наличие на притежавана техника за извършване на услуги. При проверка в информационната система на НАП е установено, че цитираните фактури са отразени в дневник продажби и СД по ЗДДС, през съответния данъчен период.

На основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на „Кондор груп” ООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.Р-02000217004275-040-002/05.10.2017г. (л.488 от делото) за доказване на реално извършени доставки относно издадени фактури от „Дийл Плюс“ ЕООД. Изискани са всички договори, анекси към тях, договори с подизпълнители и др.придружаващи документи за доказване на реалното извършване на доставките, както и обяснения кои са фактическите извършители на услугите. Изискани са и заверени копия на посочените фактури и копие на окончателните фактури по договора за СМР, документи за извършени плащания и всички други документи свързани със сделките по фактурите.

От „Кондор Груп“ ООД са представени изисканите документи, приложени са копия от фактурите и сключени договори с „Дийлс Плюс“ ЕООД, а именно:

- договор от 21.12.2016г. за извършване на ремонтни работи описани в  Приложение № 1. Предмет на договора са ремонтни работи на собствен на дружеството обект – ресторант „Старата къща“, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-изток. Договора включва както ремонтни дейности, така и подмяна на ролетни щори, подмяна на вътрешно осветление което изисква и доставка на материали. Срокът на договора за изпълнение на СМР е 31.01.2017г..

- договор от 28.12.2016г. за извършване на ремонтни работи описани в Приложение № 1. Предмет на договора са ремонтни работи на собствен обект – ресторант „Старата къща“, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-изток и ремонтни работи на нает обект – ресторант „Кондор“, находящ се в гр.Несебър, к.к Слънчев бряг-изток в поземлен имот с идентификатор 51500.506.412..

Договорените ремонтни работи са извършени и документирани с три акта образец 19 всички от 30.06.2017г., първия е на стойност 158 338,80 лева, втория на стойност 60 765,00 лева и третия на стойност 92 880,80 лева, всички с ДДС.

Представени са окончателни фактури по сделките, а именно: № 12/30.06.2017г. с данъчна основа 3 037,50 лева и ДДС 6073,50 лева с предмет на доставката – СМР по акт обр.19 от 30.06.2017г. и № 13/03.07.2017г., с данъчна основа 6 949,00 лева и ДДС 1 389,80 лева с предмет на доставката – СМР по акт обр.19 от 30.06.2017г..  Тези фактури не са представени при ревизията на „Дийлс Плюс“ ЕООД, въпреки, че са били издадени на 30.06.2017г. и документите по ИПДПОЗЛ са представени в гр.София на 11.07.2017г..

Използваните материали са за сметка на изпълнителя, като калкулираната цена е подробно описана в Приложение №1 към договорите. В договорената цена е включена цената на вложените материали, извършените доставки, работа и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други, както и печалбата на изпълнителя. Дружеството няма информация точно кои от наетите от „Дийлс Плюс“ ЕООД лица са участвали в ремонтните дейности, като не му е известно да са ползвани подизпълнители. Представено е платежно нареждане за извършен превод към „Дийлс Плюс“ ЕООД в размер на 300 000,00 лева и хронологична справка на с-ка 50306 „Разплащателна сметка в лева – Инвестбанк АД“ за периода 01.12.2016г.-31.12.2016г. за осчетоводеното плащане. Актовете образец 19 са подписани от управителя на дружеството Цветанка Иванова Петрова. Представени са хронологична справка на сметки: 401001 „Доставчици в лева“ за периода 01.01.2017г.-30.09.2017г.; 40201 „Доставчици по аванси в лева“ за периода 01.12.2016г.-31.12.2016г., с-ка 49901 „Други кредитори в лева“ по партидата на „Дийлс плюс“ ЕООД за периода 01.01.207г.-30.09.2017г., както и оборотна ведомост към 30.09.2017г..

При извършена проверка в ПП VAT е установено, че „Кондор Груп“ ООД е ползвало данъчен кредит по получените от „Дийл Плюс“ ЕООД фактури за авансови плащания през м.12.2016г. по ф-ра № 7/28.12.2016г. на стойност 150 000,00 лева с ДДС, през м.01.2017г. по ф-ра и № 9/28.12.2016г. на стойност 150 000,00 лева с ДДС и за окончателните фактури през месец юли 2017г..

При проверка в информационната система на НАП и в Търговския регистър е установено, че „Дийлс плюс“ ЕООД е вписано в Агенция по вписванията на 16.08.2016г., регистрацията по ДДС е на 26.08.2016г., като е дерегистрирано по ЗДДС на 20.10.2017 по инициатива на данъчен орган. Дружеството не притежава ДМА, има сключени 29 бр. трудови договори, от които половината от 20.09.2016г., а останалите - от 16.01.2017г. за длъжности: работници от строителството, арматурист, ел.техник, работници за подови облицовки и настилки, общи работници.

На „Дийлс Плюс“ ЕООД е извършвана ревизия за периода 01.09.2016г.-31.01.2017г. и е издаден ревизионен акт № Р-22221017001673-091-001/23.03.2017г. (л.259-262 от делото) с определено задължение по ДДС в особено големи размери, въз основа на ревизионен доклад № Р-22221017001673-092-001/08.09.2017г.(л.249-258 от делото). Те са приобщени с протокол  № 1164168/28.11.2017г. (л.247-248 от делото). В хода на ревизията е установено, че дружеството има декларирани покупки само от един доставчик „МАР - СТРОЙ – 7“ ЕООД за СМР услуги, почти на същите стойности на които са и продажбите на клиентите. РЛ не е декларирало договор за наети търговски обекти и др. ДМА. Представен е договор за виртуален офис №40/20.09.2016г. между „ВИ офис“ ЕООД гр.София, бул.Свети Наум 25 с офис мениджър Виолета Николова и клиент „Дийлс Плюс“ ЕООД. Няма данни за финансиране и не са декларирани договори за заем. Няма данни за свързани лица, не притежава ДМА. При преглед в ПП СУП е установено, че няма разплащане към НАП по отношение на декларираните данъчни и осигурителни задължения за ревизирания период като към 30.08.2017г. са налице дължими и изискуеми задължения, както следва: ДДФЛ в размер на 5849,01 лева, ДОО в размер на 18176,66 лева, ДЗПО в размер на 7104,10 лева и НЗОК в размер на 3164,95 лева. При преглед на представената оборотна ведомост за периода 01.09.2016г.-31.12.2016г. е видно, че по с-ка 604 „Разходи за заплати“ са отразени начислени и изписани 32599,50 лева. По с-ка 605 „Разходи за социалното осигуряване“ са отразени начислени и изписани 6030,52 лева. Не е представена оборотна ведомост за м.01.2017г., както и ведомости за РЗ за ревизираните периоди. Основната част от трудовите договори са сключени с работещи и осигурени в други фирми и на друга месторабота физически лица за същия времеви период при 8 часов работен ден (Душко Иванов Маринов, Борис Огнянов Грозданов, Михаил Венциславов Стоилов и Кристиян Емилов Славчев). С част от ФЛ са сключвани трудови договори за м.02 и м.03.2017г. за пълен работен ден, както с „Дийлс Плюс“ ЕООД, така и с „Марвел Ауто“ – дружество със същия адрес на управление - виртуален офис гр.София, бул.Свети Наум 25.

В представената оборотна ведомост за периода 01.09.2016г.-31.12.2016г. не са вписани стойности за получени заеми, разчети със собственика или с други кредитори, като са отразени плащания в брой и по банков път. По с-ка 501 начално Дт салдо 500 лева Дт оборот 1158930 лева Кт оборот 15050,43 рв, крайно Дт салдо 1144379,57 лева. По с-ка см 503 „Разплащателна сметка“ начално Дт салдо Дт оборот 2640000,00 лева, Кт оборот 1160730,00 лева крайно Дт салдо 1479270,00 лв. От представения отчет по разплащателна сметка в ТБ ИНВЕСТ БАНК АД към 27.09.2016 г. са постъпили авансово суми съгласно договори от клиенти в размер на 1140000 лева в т.ч.: 780000 лева от „Акротирия Инвестмънтс“ и 360000 лева от „РВР Комерс“. Цялата сума е изтеглена в брой още същия ден /27.09.2016 г./ от управителя на „Дийлс Плюс“ ЕООД К.Ц.. По с-ка 123 „Печалби и загуби от текущата дейност“ е отразена загуба в размер на 29030,02 лева.

При ревизията на „Дийлс Плюс“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-22221017001673-040-001/10.05.2017г. и е дадено обяснено от РЛ, съгласно което дейността на фирмата е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради с КИД 4120, посочени са клиентите за ревизирания период, като фактурите към тях са с предмет СМР по Договор, като единствен доставчик е „Мар Строй 7“ ЕООД, с който имали сключен договор от 21.09.2016г. за съвместна дейност. По осчетоводяването на издадените фактури, както и на разходните са приложени хронологии на с-ки 411, 703, 4532, 401, 602, 4531, 503. Относно начина на разплащане е обяснено, че е извършвано по банков път, като е приложено извлечение от банковата сметка. Относно кадровата обезпеченост е даден отговор, че дружеството разполагало с 29 работници на трудови договори.

Прието е, че с представените документи и обяснения е отговорено частично на залегналите конкретни точки от искането. По всяка една от доставките по клиенти е следвало да се представят счетоводни данни за движението на материалите, получените от подизпълнителя „Мар строй 7“ ЕООД. Не е представен договор за счетоводно обслужване и не е осигурен контакт, както с управителя Красимир Цветков, така и със счетоводителя на дружеството, като не е посочен и адреса, където се съхранява оригиналната документация и не е осигурен достъп за проверка на необходимите документи.

Съставен е протокол № 0771260/17.07.2017г. за посещение на декларирания офис в гр.София, бул.Свети Наум № 25 с цел проверка на оригиналната документация, като е установено, че те не се съхраняват там. Сменен е офисмениджъра на виртуалния офис, като на мястото на В. Ни.а е постъпила Е. А., която към тази дата не разполага с пълномощно за представителство на „Дийлс Плюс“ ЕООД. Елица Ангелова е приела да уведоми „Дийлс Плюс“ ЕООД за съставения протокол с цел явяване на представител в ТД на НАП София, в 7-дневен срок и представяне на оригиналната документация за проверка. Това не е изпълнено и документите не са представени. Връчено е второ искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-22221017001673-040-002/25.07.2017г. на 31.08.2017г., но в указания срок документите също не са представени.

След извършен анализ на събраните в хода на ревизията документи, наличната при ревизираното лице документация, резултатите от извършените насрещни проверки, предоставените данни от трети лица, както и допълнително представените документи от „Кондор груп“ ООД са приети за установени следните факти и обстоятелства:

„Дийлс Плюс“ ЕООД не разполага с ресурсна, материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Има 29 бр. регистрирани лица по трудови договори, от които половината са назначени на 20.09.2016г., а другите на 16.01.2017г. на длъжности: работници от строителството, арматурист, ел.техник, работници за подови облицовки и настилки, общи работници. Съгласно представените актове за извършените строителни дейности от „Дийлс Плюс“ ЕООД, като например: ремонт на поливна система, засаждане на растения, ремонт на покрив, подмяна на конструкции ковано желязо и др. са необходими работници с квалифициран труд за извършването им. При преглед в ПП СУП е установено, че няма разплащане към НАП по отношение на декларирани данъчни и осигурителни задължения за ревизирания период. Основната част от трудовите договори са сключени с работещи и осигурени в други фирми и на друга месторабота физически лица за същия времеви период, при 8 часов работен ден. Не са представени никакви други документи свързани с начисления и внасяне на осигуровки за тези лица. Не са представени командировъчни и други документи удостоверяващи, че тези лица действително са извършвали строителните дейности за този период, като се има предвид, че общо фактурираните строителни услуги за м.12.2017г. са в размер на 1 500 000,00 лева с ДДС. Независимо, че са изисквани не са представени оборотни ведомости, използвани активи – собствени или наети, акт за собственост и амортизационен план за собствените и договор за наем за наетите, плащанията и др. подробно описани в ИПДПОЗЛ при насрещните проверки.

При анализ на представените от „Кондор Груп“ ЕООД договори с „Дийлс Плюс ЕООД“ и актове обр.19/30.06.2017г., е констатирано, че не може да се установи датата на предаване /завършване/ на обектите с извършените конкретни строителни услуги и поставяне на вложените материали. Няма представени приемо-предавателни протоколи, съдържащи достатъчно пълна информация, като се има в предвид, че фактурите за аванс са издадени и платени на 95% веднага на 28.12.2016г., а окончателните фактури са издадени на 30.06.2017г. /след започване на ревизиите на „Кондор Груп“ и „Дийл плюс“ ЕООД/ в разгара на летния сезон в К.К.Слънчев бряг където се намират обектите на които се извършват СМР. Още повече,че тези обекти са отдадени под наем от „Кондор груп“ ООД на „СиР Инвестмънтс“ ЕООД с договори за наем от 01.04.2017г. и от 20.05.2017г..

Предвид изложеното е прието, че няма безспорни доказателства за извършване на посочените СМР услуги от „Дийлс Плюс“ ЕООД. Още повече,че при извършена проверка в електронният масив на НАП за покупките на дружеството е установено, че то не е пряк изпълнител на услугите. За същия период декларира покупки от единствен рисков доставчик „Мар –Строй-7“ ЕООД. Общо фактурираните услуги на „Дийлс Плюс ЕООД за м.12/2016г. са в размер над 1 250 000,00 лева без ДДС и в дневника за покупки 1 249 400,00 лева без ДДС от „Мар –Строй-7“ ЕООД. За извършването на тези услуги на различни обекти в страната е необходим сериозен технически и кадрови потенциал, който липсва при двете дружества.

Изложените факти и обстоятелства водят единствено до извода, че цитирания доставчик не осъществява реална икономическа дейност, а само фактурира такива. Сключването на договори, издаването на фактури и отразяването им в регистрите по чл.124 от ЗДДС не е достатъчно за признаване на данъчен кредит по спорните доставки. След като доставчика не е представил документи, които да удостоверяват фактическото изпълнение на услугите се налага извода, че липсва доставка на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и чл.6, ал.1 от ЗДДС. Не са налице доказателства, които при съвкупната им преценка да обосноват извода, че доставчика по фактурите е разполагал с персонал за извършване на доставките. Липсата на необходимите трудови ресурси не предполага действителното извършване на фактурираните услуги. В случая се спори не дали услугите са извършени, а дали са извършени от „Дийлс Плюс“ ЕООД. Реалността и стойността на услугите и стоките се установява с удостоверяване на надлежно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от страна на доставчика, с оглед разпоредбата на чл.12, ал.1 от ППЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, услугата се счита за извършена на датата на която възникват условията да бъде признат приходът за нея, съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. Извършването на всяка услуга е свързано с осъществяване на определен обем разходи, които се документират с първични счетоводни документи и които формират себестойността на услугата, а тя от своя страна е основа за формиране на нейната цена. Предвид изложеното, налице е само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставки на услуги съгласно чл.9 от ЗДДС.

От изложените факти и събраните доказателства е направен извода, че издадените първични документи – фактури за доставки на СМР на „Дийлс Плюс“ ЕООД не отразяват вярно сделките и събитията в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. Налице е движение на фактури с цел заобикаляне на данъчното законодателство. За да съществува доставка по смисъла на ЗДДС следва да съществува ЗЛ, което да извършва реално икономическа дейност, наличие на ресурси за осъществяване на такива доставки, доставката да бъде облагаема /по смисъла на чл.12 от ЗДДС/ и да съществува място на изпълнение /чл.21 от ЗДДС/. Едва тогава възниква данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, на основание на което следва да бъде начислен ДДС от регистрирано лице за извършена от него доставка с издаването на данъчен документ и включването му в дневника на продажбите и СД за съответния период. В случая от „Дийлс Плюс“ ЕООД неправомерно са издадени фактури, в нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС, поради посоченият ДДС в тях и не удостоверява реална доставка на услуги. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит /по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ за получателя на доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки, за които от доставчика и от РЛ са представени конкретни доказателства, че стоката е доставена или услугата е извършена.

Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, като неоснователно издаден от регистрирано по ЗДДС лице данъчен документ, в който е посочен и начислен ДДС при липса на реално осъществена доставка на стока или услуга е една от хипотезите за „неправомерно начислен данък“, което е и основание за непризнаване на право на данъчен кредит за получателя, посочен във фактурата.

Предвид изложените мотиви и на основание чл.25, чл.68,ал.1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и 9 от ЗДДС, е издаден ревизионният акт с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Дийлс Плюс“ ЕООД данъчни фактури.

Правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит по фактурите издадените от „Дийлс Плюс“ ЕООД.

 Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието “неправомерно начислен данък” по смисъла на чл.70, ал.5, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Законодателя е въвел като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е “неправомерно” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В случая за да бъде признато право на данъчен кредит по този ред е необходимо да се изследва реалността на доставките по процесните фактури. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като съгласно чл.9 доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на материална, кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика за извършване на процесните доставки, каквито доказателства не са ангажирани от страна на жалбоподателя.

Правото на данъчен кредит не би могло да се откаже единствено поради това, че доставчика не е открит на декларирания от него адрес, тъй като само по себе си, това обстоятелство не е основание за отказ за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Дори и да не е открит доставчика, ако в хода на производството бъдат ангажирани доказателства, посредством които да се установи действителното извършване на процесната доставка, правото на данъчен кредит по нея не следва да бъде отказано.

По отношение на процесните доставки от жалбоподателя в хода на ревизионното производство са представени договор от 21.12.2016г. за извършване на ремонтни работи на обект ресторант „Старата къща“ сключен между „Кондор груп“ ООД и „Дийлс плюс“ ЕООД, ведно с приложение № 1, акт образец 19/30.06.2017г. за обект ресторант „Старата къща“, договор от 28.12.2016г. за извършване на ремонтни работи на обекти – ресторант „Старата къща“, ведно с приложение № 1, акт обр.19/30.06.2017г. за обект ресторант „Старата къща“, акт обр.19/30.06.2017г. за обект ресторант „Кондор“.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 18.09.2018г., от процесуалния представител на ответника е оспорена автентичността на тези документи, с твърдението, че не са подписани от лице представляващо „Дийлс плюс“ ЕООД – Красимир Цветков. От процесуалния представител на ответника е направено изрично изявление, че ще се ползва от така оспорените документи и с определение на съда е открито производство по оспорване на тяхната истинност. Указано е на жалбоподателя, че на основание чл.193, ал.3 от  ГПК, е негова тежестта на доказване на истинността на оспорените документи, тъй като се касае за оспорване на частни документи, които не носят подписа на страната която ги оспорва и същите са представени от него в хода на ревизионното производство. По делото е ангажирана съдебно-графологична експертиза, като видно от заключението на вещото лице Д., подписите за изпълнител на договор от 21.12.2016г. за извършване на ремонтни работи на обект ресторант „Старата къща“ сключен между „Кондор груп“ ООД и „Дийлс плюс“ ЕООД, ведно с приложение №1 са положени от К. Ц.. Същевременно не са изпълнени от него подписите за изпълнител на акт образец 19/30.06.2017г. за обект ресторант „Старата къща“, договор от 28.12.2016г. за извършване на ремонтни работи на обекти – ресторант „Старата къща“, ведно с приложение №1, акт обр.19/30.06.2017г. за обект ресторант „Старата къща“, акт обр.19/30.06.2017г. за обект ресторант „Кондор“, като по делото не са ангажирани доказателства относно лицето подписало тези документи и неговото качество. След като не се установява автентичността на част от оспорените документи, следва да се приеме, че успешно е проведено производството по тяхното оспорване и те не следва да се коментират и ценят, като доказателство по делото.

След като договора от 28.12.2016г., приложението към него и актовете образец 19 не следва да се ценят, като доказателства по делото и с оглед на обстоятелството, че процесните фактури са с предмет на доставките – извършване на СМР, липсват доказателства и не се установява конкретния предмет на всяка от процесните доставки, съобразно който да се установи разполагал ли е доставчика със съответната обезпеченост за извършването на услугите, както и че те са действително извършени от изпълнителя, съответно, че са приети от възложителя. Всички тези обстоятелства не биха могли да бъдат установени посредством представения договор от 21.12.2016г. и приложението към него, които са подписани от представляващият „Дийлс плюс“ ЕООД, тъй като те касаят единствено част от договорени ремонтни дейности на обект „Старата къща“, но не установяват, че договорените услуги са действително извършени от изпълнителя, съответно кога и от кои лица са извършени, че са актувани и са приети от изпълнителя. Също така, видно от приложението към договора в него са изброени отделни видове СМР, но липсва детайлно посочване на същите, като видно от заключението на вещото лице Ш., по допуснатата и приета СТЕ и направените от нея уточнения в проведеното на 04.12.2018г. открито съдебно заседание, дори и въз основа на актовете обр.19 (които са изключени от доказателствата по делото), не може да установят в детайли извършените дейности, тъй като са актувани като обобщено количество единица, без да са конкретизирани отделните видове СМР. Ето защо, след като не се установяват безспорно видовете и количества договорени СМР, не би могло да се установи безспорно и тяхното изпълнение.

В хода на ревизионното производство, доставчика не е открит и не са ангажирани доказателства за лицата фактически извършители на процесните доставки. Видно от заключението на вещото лице Ш. по приетата СТЕ, актуваните СМР могат да бъдат изпълнени от бригада, състояща се от 10-12 квалифицирани работника (мазач-бояджия, настилкаджия, монтажник) и 2-3 общи работници. Действително дружеството има регистрирани 29 трудови договора, но  при извършена насрещна проверка в дадените писмени обяснения 10 от лицата отричат да са били в трудови правоотношения с дружеството и да са работили на негови обекти, а именно: Д. Л.Д. (л.48 от делото), Х. И.П. (л.54 от делото), К.М. А. (л.56 от делото), С. Д. Д. (л.62 от делото), К. С. И.(л.68 от делото), А.Г. М. (л.70 от делото), Ц.В. В. (л.80 от делото), Д. М. М. (л.87 от делото), А.А.Ч. (л.92 от делото) и М. В. С. (л.97 от делото), като останалите работници не са открити и не са дали обяснения. Същевременно видно от ревизионния доклад издаден на „Дийлс плюс“ ЕООД (л.249 от делото), друга част от лицата през този период са били със сключени трудови договори с други фирми, също при осем часов работен ден, а именно: Д. И. . Б.О. Г., . Е. С.. Ето защо и с оглед липсата на конкретни твърдения кои са физическите лица фактически предоставили процесните услуги, съответно дейността която е извършена от всяко от тях и техните теоретични и практически умения, следва да се приеме, че дружеството не е разполагало с необходимата кадрова обезпеченост да извърши процесните доставки. В този смисъл дори и да се приеме, че тези 29 лица, с които дружеството има обявени трудови договори, са работили на строителните обекти, след като не се установява времето за което са предоставени процесните услуги, не би могъл да се направи еднозначния извод, че тези лица са имали възможността да предоставят процесните услуги. Също така, по делото не са представени и доказателства за извършени разходи на командироване на работници, транспортирането им и нощувки, каквито безспорно следва да са били извършено, с оглед на обстоятелството, че седалището на доставчика е в град София, а договореното място на изпълнение на доставките е гр.Несебър, К.К.“Слънчев бряг“.  

На следващо място не се установява „Дийлс плюс“ ЕООД, да е разполагал с необходимата материална и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. Съгласно сключения на 21.12.2016г. договор, както и представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения от управителя на дружеството-жалбоподател (526гръб-527 от делото), договорената цена на ремонтните работи е с включена цена на вложените материали, извършените доставки, работа и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и печалбата на изпълнителя

По делото не се установява „Дийлс плюс“ ЕООД да е разполагал с каквато и да е техническа обезпеченост за да има възможността да извърши доставки на СМР. В този смисъл видно от заключението на вещото лице С., по приетата ССЕ, дружеството не притежава дълготрайни материални активи. Също така от заключението на вещото лице Ш. по приетата СТЕ се установява, че за извършване на СМР са необходимо асансьорна вдигачка, автовишка или стълба, с каквито не се установява доставчика да е разполагал.     

Съответно не се установява и дружеството да е разполагало с необходимата материална обезпеченост за извършване на процесните доставки. Задължението на „Дийлс плюс“ ЕООД да предостави необходимите „материали, детайли, конструкции, както и всичко друго необходимо за строителството“ е предвидено в договорите за строителство, като единият от тях е изключен от доказателствата по делото, но доколкото по делото липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че той е имал това задължение и съответно не са ангажирани доказателства, че той е предоставил на изпълнителя необходимите за изпълнението на доставката материали, следва да се приеме, че това задължение е било за „Дийлс плюс“ ЕООД и от доказателствата по делото не се установява то да е било изпълнено.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесните фактури издадени от „Дийлс плюс” ЕООД не отразяват действителни данъчни събития и правилно органа по приходите е отказал правото на данъчен по тях.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на ангажираните по делото съдебни експертизи.

От заключението на вещото лице С. по приетата съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са счетоводно отразени, както при доставчика, така и от дружеството-жалбоподател, разплащането по тях е извършено в брой, по които въпроси не е налице спор по делото. Счетоводното отразяване на процесните фактури в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност не би могло да доведе до незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй като спазването на тези изисквания не е единственото основание за да бъде признато правото на данъчен кредит.

От заключението на вещото лице Ш. по приетата съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните СМР са действително извършени на място, което обстоятелство не е спорно. Спорно по делото е, че те са извършени от „Дийлс плюс“ ЕООД, а от заключението на вещото лице не се установяват както конкретните лица извършили тези СМР, така и че те са действали от името и за сметка на този доставчик.

С оглед на така изложеното следва да се приеме, че от представените по делото доказателства не се установява да е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС по отношение на процесните доставки, поради което правилно органа по приходите е приел, че данъка е начислен неправомерно и е отказал правото на данъчен кредит на основания чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Поради дължимостта на така установените задължения по ЗДДС правилно и законосъобразно се явява и определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

С оглед изложеното жалбата на “Кондор груп” ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, основателно е искането на процесуалния представител на ответника да се осъди жалбоподателя да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 247,00 лева, на основание чл.8, ал.1 т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно материалния интерес по делото.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кондор груп” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, Административен център „Сапфир“, представлявано от управителя Ц. И.П. срещу ревизионен акт № Р-02000217004275-091-001/28.02.2018г. издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта в която на дружеството са установени задължение по ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2016г.-31.12.2016г., в размер на главницата 25 000,00 лева и лихва 2 639,10 лева, 01.01.2017г.-31.01.2017г. в размер на главницата 25 000,00 лева и лихва 2 486,31 лева и 01.07.2017г.-31.07.2017г. в размер на главницата 1 997,30 лева и лихва 131,00 лева.

ОСЪЖДА „Кондор груп” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, Административен център „Сапфир“, представлявано от управителя Ц. И. П. да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 247,00 лева (две хиляди двеста четиридесет и седем лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: