О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 09.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 630 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.
413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №19705/18.03.2019г.,
подадена от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к.
1527, срещу разпореждане № 8141 от 22.02.2019 г. по гр.д. № 2839/2019 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника С.С.Р. за сумата от 236,25 лева, претендирана като
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение за
периода от 13.01.2018г. до 06.10.2018г., и 245,00 лева, претендирана като
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са
налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство,
което седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният
съд е превишил правомощията си. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 2839/2019г. на Районен
съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу длъжника
С.С.Р., ЕГН:**********, с адрес: ***, за вземания по договор за паричен заем № 5408120/09.01.2018
г., сключен с „Вива кредит“ ООД, прехвърлени на заявителя на 03.12.2018г. с
Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорните клаузи,
предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне
на обезпечение след сключване на договора, заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, са нищожни поради противоречие
със закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е.
съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават
извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираните
вземания за неустойка, разходи и такси са посочени като размер, относно
неустойката е посочен и период.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е
длъжен служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави.
При анализа на изложеното в заявлението заемно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо
лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика то отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложими са и нормите на Закона за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал.
1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
С оглед на това въззивният съд не възприема
изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и
че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от
ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
Разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е
правилно и законосъобразно. С оглед качеството на заемателя се налага извода,
че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към
настоящия договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Възможността кредиторът да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Сумата 245,00 лева, претендирана като
разходи и такси за извънсъдебно събиране, е посочена общо, без да се
конкретизира каква част от нея са действително направени разходи и каква част –
такси и за какви точно услуги. Същевременно, дейността по събиране на кредита
по същество представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за
тази дейност е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. В
случай, че се касае за вреди от неточното изпълнение, същите могат да се
претендират на общо основание след доказването им – чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, но не и под формата на такси.
Видно от изложеното в т. 12 от заявлението, клаузата за
начисляване на неустойка при неосигуряване на поръчител, който да отговаря на
конкретни материални условия и да следва да поиска да сключи договор за поръчителство
за обезпечение на предоставения кредит, е неравноправна и в явно противоречие с
изискванията за законност, равнопоставеност и добросъвестност. Така уговорената
неустойка не е свързана с непосредствено претърпяни вреди, излиза извън
присъщите си по закон функции и цели да увеличаване на печалбата от дейноста.
Видно е още, че посредством така уговорената неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. В случая се добавя още едно акцесорно задължение, което е
недопустимо.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8141 от 22.02.2019 г. по гр.д. №
2839/2019 г. на ВРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527 за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника длъжника С.С.Р., ЕГН:**********, с адрес: ***, за сумата от 236,25 лева,
претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение, начислена за периода от 12.11.2017г. до 05.08.2018г. и 245,00 лева, претендирана като разходи
и такси за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.