Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2020 год.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори
състав, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното
от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 763/2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 118 от 12.07.2019 год. по гр. дело № 361/2019
год. Елинпелинският районен съд е дал разрешение,
заместващо съгласието на бащата П.А.А., да бъде
издаден и получен паспорт за задгранични пътувания на детето А. П. А., родена
на *** год., само по заявление, подадено от неговата майка и законен
представител С.Б.К., без да се иска съгласието на бащата, както и разрешение
детето да напуска пределите на Република България, като пътува неограничен брой
пъти и пребивава в държавите – членки на Европейския съюз, Великобритания и
Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Република Турция до навършване на
пълнолетие единствено със съгласието на неговата майка и законен представител С.Б.К.,
без да се иска съгласието на бащата П.А., като е допуснал и предварително
изпълнение на решението.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника П.А. с твърдения,
че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
остави без уважение молбата по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Ответницата оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
П.А. е сезирал съда
и с частна жалба срещу определение от 16.08.2019 год. на Елинпелинския
районен съд, с което е оставено без разглеждане искането му за допускане на
поправка но протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.07.2019
год.
Ответницата по
частната жалба я оспорва.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Гражданският брак, сключен между П.А.А. и С.Б.К. е прекратен по взаимно съгласие с решение от 04.12.2014 год. по гр.д. № 50231/2014 год. на СРС, с което е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение, като упражняването на родителските права по отношение на децата В. П. и А. А. е предоставено на майката и е определен режим за осъществяване на лични отношения на децата с бащата. Бащата има право да вижда и взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
От представеното по делото удостоверение за раждане от *** год. на СО-район „К. п.“ се установява, че детето А. А. е родено на *** год. Регистрираният настоящ адрес на майката и детето е в с. Г., община Е.П./.
С решение от 23.06.2016 год. по гр.д. № 289/2016 год. на ЕлПРС по реда на чл. 5 от ЗЗДН съдът е забранил на П.А.А. да приближава на разстояние, по-малко от 200 м., жилището на молителите С.К., А. А. и В. А. за срок от 18 месеца, както и учебните заведения, в които учат двете деца, местата за социални контакти и отдих, като му е наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че през м. април 2016 год. заплашвал молителките с убийство, отправял обиди и закани за саморазправа.
С влязла в сила присъда № 9/14.03.2018 год. по нохд. № 375/2017 год. на СОС П.А.А. е признат за виновен в това, че на 25.02.2015 год. в с. Г. противозаконно лишил от свобода С.Б.К. и непълнолетната В. П. А., както и в това, че на 05.08.2016 год. в гр. Е.П. направил опит умишлено да умъртви рождената си дъщеря В. А., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца. От 05.08.2016 год. до 26.03.2019 год. ответникът бил с мярка за неотклонение задържане под стража, а в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. София.
Сестрата на молителката – В. е пълнолетна, студентка и част от образованието й се провежда в чужбина, като същата има желание да бъде посещавана от своите майка и сестра. Ответникът не дава съгласие детето А. да пътува извън пределите на страната.
Видно от представения по делото социален доклад, след развода между страните детето А. се отглежда от майка си при много добри хигиенно-битови условия; същото е с отлични интелектуални и образователни възможности; развива се правилно за възрастта си, като интересите й са свързани с продължаване на образователното развитие; споделя, че обича да пътува и желае да опознае други народи и култури; живее в един дом с майка си и пълнолетната си сестра В. , която е несемейна. През учебната 2018/2019 год. А. е била ученичка в Х клас към СУ „В Л“, гр. Е.П., профил „изкуства“; има отличен успех; няма сигнали за допуснати отсъствия или лоши прояви на детето. При проведения разговор социалният работник е констатирал видима силно емоционална връзка майка-дете, както и между двете сестри; непълнолетната споделя, че не разговаря с баща си, тъй като той не й се обажда, а и тя самата не желае да контактува с него. При извършеното социално проучване е установено, че майката е мотивирана да осигури по най-добрия начин интересите на детето.
Видно от удостоверение от 16.05.2019 год. на СУ „Св. К. О.“, детето В. А. е студентка в Юридическия факултет, специалност „право“, като в периода м. февруари – м. юли 2019 год. осъществява студентска мобилност с цел обучение по програма Еразъм в Университета на Загреб, Република Хърватия, а преди това е провеждала обучение по същата програма в Литва.
Според показанията на св. В. детето А., на 16 години, е много будно и интелигентно дете, което има голяма желание да пътува извън България и да посещава сестра си В. в чужбина, но няма тази възможност, поради несъгласието на бащата и липсата на задграничен паспорт. Поради това молителката не могла да отиде на гости на сестра си в Литва и в Хърватия по време на обучението й. Майката е силно привързана към двете деца и навсякъде ги придружава. А. е в много лоши отношения с баща си и след опита за убийство срещу сестра й не поддържа отношения с него.
Видно от представените във въззивното производство писмени доказателства, сестрата на молителката В. А. е одобрена през летния семестър на академичната 2019/2020 год. да продължи висшето си образование в Португалия.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
По подадената частна жалба на П.А. срещу определението от 16.08.2019 год., с което Елинпелинския районен съд е оставил без разглеждане искането за допускане на поправка но протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.07.2019 год., съдът намира следното:
В проведеното открито съдебно заседание ответникът се е явил лично, конвоиран от органите на ОЗ „Охрана“, С. област, като е поискал копие от съдебния протокол да му бъде изпратен в затвора, където изтърпява наказанието лишаване от свобода, след изготвянето му. Съдът е уважил молбата. Видно от представената справка от МП-ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора – гр. С., ответникът е получил препис от протокола на 18.07.2019 год. Молбата за поправка на протокола е заведена в администрацията на затвора на 22.07.2019 год., поради което следва да се приеме, че молбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 151 от ГПК.
Независимо от това, съдът намира, че молбата правилно е оставена без разглеждане, макар и по различни от посочените в обжалваното определение съображения. В молбата се твърди, че в проведеното открито съдебно заседание съдът неправилно не е допуснал въпрос на ответника към свидетелката В., а именно: „В момента все още ли сте в йерархическа зависимост от ищцата?“, т.е. не се твърди грешка в протокола, а процесуално нарушение във връзка с отказа на съда да бъдат събрани доказателства чрез недопускане на въпроси към свидетел. Видно от приложения по делото протокол, в него е записан зададения от ответника въпрос към свидетелката, като е отразено също така обстоятелството, че съдът не е допуснал въпроса, тъй като е преценил, че отговор на него се съдържа в дадените до момента показания. По реда на чл. 151 от ГПК не може да се иска попълване на делото с нови доказателства, респ. задължаване на съда да допусне въпроси към свидетеля, които същият е преценил за недопустими. С оглед това не може да се приеме, че молбата на ответника от 22.07.2019 год. представлява искане за поправка на съдебния протокол по смисъла на чл. 151 от ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Обстоятелството дали са събрани всички относими по делото доказателства, респ. допуснато ли е процесуално нарушение, следва да се прецени във връзка с оплакванията във въззивната жалба с оглед евентуални искания за събиране на доказателства във въззивното производство. Такива искания за събиране на гласни доказателства в настоящото производство не са направени.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 СК.
Молбата е допустима, тъй като местоживеенето на детето е определено при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права по силата на съдебното решение по гр.д. № 50231/2014 год. на СРС, а във връзка с искането на майката да извежда детето извън страната, е необходимо съгласието на двамата родители.
По искането за заместващо съгласие на бащата съдът следва да прецени преди всичко интересите на децата, а след това тези на родителите. В обвързващата си практика ВКС приема, че не е подходящо предоставянето на неограничена възможност за пътуване на дете извън границите на държавата без съгласието на единия родител в страни с военни конфликти, безредици, политическа нестабилност, епидемии и др. В случая такива обстоятелства не са налице. Съдът намира, че в интерес на детето е да има възможност да пътува до страни-членки на Европейския съюз, Великобритания, Ирландия, Македония, Сърбия и Турция, тъй като така ще може да гостува на сестра си В. , която се обучава в чужбина в различни държави и през периоди от по няколко месеца, както и да разшири кръгозора и културата си, да почива и да създава нови контакти, което ще способства също така за преодоляването на психическата травма след раздялата на родителите й и извършените от ответника престъпления от общ характер спрямо майката и сестрата на молителката В. .
Настоящата инстанция намира, че даването на разрешение по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК в случая е необходимо, тъй като без него биха настъпили неблагоприятни последици за детето А., свързани с изолирането от неговата сестра, невъзможността да пътува и от своя страна да се обучава в чужбина, да опознава нови култури и да получи положителни емоции след всичко, преживяно в семейството.
С оглед това в интерес
на детето е да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, същото
да пътува неограничен брой пъти до посочените държави, както и да бъде дадено
разрешение за издаване на необходимите документи съгласно Закона за българските
лични документи за пътуванията на детето А. извън пределите на Република
България.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 12.07.2019 год. по гр. дело № 361/2019 год. на Елинпелинския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П.А.А. срещу определението от 16.08.2019 год., с което Елинпелинския районен съд е оставил без разглеждане искането за допускане на поправка но протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.07.2019 год., като недопустимо.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.