№ 407
гр. Варна, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Подадени са двe въззивни жалбa от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.“Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д.М.. Първата въззивна жалба е
против решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за горницата над 76 525.35 швейцарски франка до
претендирания частичен размер от 88 645.60 швейцарски франка,
представляващи частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка -
непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
45643-597/02.10.2008 г. за периода 10.12.2015 г. до 02.12.2020 г. и остатъка от
падежиралата главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем,
както и в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 1013.20 швейцарски
франка, представляваща такси за управление на кредита, както и за сумата от
264 лв. - разходи за нотариални такси по кредита.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение. Инвокират се подробни аргументи за липса на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит. Твърди се, че изводът на Варненския
окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит противоречи на практиката на СЕС. Претендира се, че след като е
1
предявен частичен иск, приетата за надвнесена сума от кредитополучателите
следва да се приспада от общото задължение, а не от претендираната част.
Сочи се, че направените разходи за връчване на нотариални покани – за
съобщаване на цесията и обявяване на предсрочната изискуемост са
направени от банката в изпълнение на законовите изисквания и същите са
включени в извлечението от счетоводните книги на банката и в справката по
чл. 366, която е приложена по делото, поради което същите й се следват.
Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от А.Г. и Г.Г.,
чрез адв. М.К., в който се релевират доводи за неоснователността на
въззивната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Твърди се, че банката не е посочила никакви доказателства в подкрепа на
твърденията за наличие на преддоговорни отношения, съответно
индивидуално договаряне, както и че приложимият по кредита лихвен
процент и неговата промяна са в резултат на изменение на обективни
обстоятелства, стоящи извън нейния контрол. Намират за недоказано от
въззивника, че кредитът е поискан, реално предоставен и съответно дължим в
швейцарски франкове, както и че прехвърлянето на валутния риск изцяло в
тежест на кредитополучателя е извършено след като ясно и еднозначно са
били разяснени възможните икономически последици. Намират, че
неравновесието между правата и задълженията на страните по процесния
договор е очевидно и изцяло във вреда на икономически по-слабата страна.
Считат за несъстоятелни аргументите, че прихващането следва да е сторено с
размера на цялото твърдяно вземане, а не с това на частично предявеното, тъй
като начинът на определяне на претенцията на ищеца не е предмет на
спорното производство. Молят за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна. Претендират разноски.
Няма доказателствени искания.
Подадена е втора въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез
адв. Д.М. срещу решение № 80/09.03.2022 г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., с което е допълнен
диспозитива на решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд,
постановено по т.д. № 158/21 г., като е постановено, че присъдената в
2
швейцарски франкове сума, е платима от ответниците и в лева, по курса,
определен в договора при усвояването на сумата, а именно 1.2885 лв. за 1
швейцарски франк.
Въззивникът счита решението за неправилно и недопустимо поради
произнасяне „свръхпетитум“. Излага подробни съображения за липса на
основание за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК.
Счита, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС,
според която кредитът се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен. Моли за обезсилване на обжалваното решение, като
недопустимо, съответно отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил отоговор от страна на А.Г. и
Г.Г..
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбите са подадени в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,
поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На настоящия състав служебно е известен фактът, че с определение №
1245 от 11.05.2022г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, в
което участва като страна касаторът „Юробанк България” АД, гр.София, е
отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по
следните въпроси : „ 1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени
в чл. 3, § 1, т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза
в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно,
реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а
тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната
валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест
на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в
курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка
на потребителя неуговорена облага; 2. При положителен отговор на първия
3
въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в
действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че
установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута -
чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя,
вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната
или резервната валута“.
Доколкото произнасянето на СЕС ще е от значение за разрешаване на
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 631 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне
на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с
определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски
апелативен съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.т. д. № 311/2022г. на Варненския
апелативен съд, търговско отделение до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 1245 от
11.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4