Решение по дело №348/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 33
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20215600500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. ХАСКОВО , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Г. ИЛ. ЕМ. и П. АТ. Б. против наложените с
поканата за доброволно изпълнение запор върху трудовото възнаграждение и
пенсия на жалбоподателите, както и против наложената възбрана на
единственото им жилище, находящо се в гр.*** .
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор от взискателя
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира следното:
Изп. д. № 20219290400240 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова е
образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за събиране от Г.
ИЛ. ЕМ. и П. АТ. Б. общо за сумата от 7839. 40 евро и 465. 65 лв. разноски
съгласно Изпълнителен лист от 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1261/ 2020 г. на РС
– Димитровград.
Със Запорно съобщение изх. № 7895/ 11.02.2021 г. до ТД на НОИ
Хасково съдебният изпълнител е наложил запор върху получаваната от
длъжника П. АТ. Б. пенсия при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.
Със Запорно съобщение изх. № 7977/ 11.02.2021 г. до „Сити Кеш“ ООД
1
съдебният изпълнител е наложил запор върху получаваното от Г. ИЛ. ЕМ.
трудово възнаграждение при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.
С Искане за вписване на възбрана изх. № 7978/ 11.02.2021 г. съдебният
изпълнител е поискал от Службата по вписвания – *** вписване на
наложената възбрана върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, находящ се в гр. ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в
имот с идентификатор ***, предназначение на обекта: жилище, апартамент,
със застроена площ от 58. 70 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение
№ 1 с площ от 12. 71 кв. м.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
уведомяването на длъжниците за наложения запор и против акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По отношение наложения запор на пенсията и трудовото
възнаграждение на длъжниците:
Съгласно съдържащите се в т. 3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК разяснения по силата на чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно -
в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко
възнаграждение за труд, така и за пенсията. Налагането на запор върху
частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй
като той обхваща само секвестируемата част. Гаранция за защита правата на
длъжника при накърняване на несеквестируемият доход по чл. 446 ГПК е
задължението на работодателя или пенсионният орган да му изплати пълния
размер на несеквестируема част от дохода, която е засегната от извършеното
неоснователно плащане на взискателя. Наложеният запор върху трудовото
възнаграждение и пенсията обхваща само секвестируемата част от
посочените вземания, поради което жалбата следва да се остави без
уважение.
Що се отнася до наложения запор върху банковите сметки на длъжника
П. АТ. Б. в „Банка ДСК“ АД, следва да се има предвид разпоредбата на чл.
446а, ал. 2 ГПК, според която запорното съобщение не поражда действие по
отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо
пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за
издръжка. Това означава, че налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника е допустимо изпълнително действие, но той не поражда действие
по отношение на социалните помощи и обезщетения и то само ако са
постъпили същия месец по сметката. Постъпилите месец преди налагане на
2
запора доходи по чл. 446 ГПК, помощи и обезщетения са секвестируеми и
подлежат на принудително изпълнение. В случай, че в нарушение на чл. 446а
ГПК банката извърши плащане на съдебния изпълнител със средствата от
помощи и обезщетения, това не я освобождава задължението да изплати
посочените суми на длъжника.
По отношение наложената възбрана:
Жалбата е основателна.
Видно от приложената Справка № 160605/ 11.02.2021 г. на Агенция по
вписванията Г. ИЛ. ЕМ. е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в гр.***. Това жилище е единственото на
длъжника и по силата на чл. 444, т. 7 ГПК е несеквестируемо –
принудителното изпълнение върху него е недопустимо. Налагането на
възбрана цели да задържи имота в патримониума на длъжника, за да обезпечи
осребряването му от съдебния изпълнител и в този смисъл има характера на
изпълнително действие, с което изпълнението се насочва върху определено
имущество. Поради това допустимостта на възбраната е обусловена от
секвестируемостта на имота. В случай, че имотът е несеквестируем,
възбраната е безпредметна, тъй като той по принцип не може да бъде предмет
на принудително изпълнение. В този случай възбраната ограничава
неоправдано правната сфера на длъжника, като му забранява да се разпореди
с жилището си, което ще бъде в интерес и на взискателя, който ще може да се
удовлетвори от получената цена. По изложените съображения съдът намира
жалбата в тази част за основателна и следва да се уважи, като се отменят
действията на съдебния – изпълнител, изразяващи се в налагане на възбрана
върху единственото жилище на длъжника Г. ИЛ. ЕМ..
По отношение на възражението, че вземанията на банката са погасени
по давност, те не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Случаите, при които се прекратява изпълнението, са изчерпателно изброени в
чл. 433, ал. 1 ГПК. Погасителната давност не е измежду предвидените в
закона основания за прекратяване на изпълнителното производство, на които
може да се позове длъжникът. Тогава, когато по отношение на вземането е
изтекла предвидената в закона погасителна давност, длъжникът може да
оспори същото, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК,
едва уважаването на който е основание за прекратяване на изпълнението (чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК).
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Постановление (без дата) по изп. д. 20219290400240 на ЧСИ
№ 929 – Николета Кавакова за налагане на възбрана върху следния недвижим
имот, собственост на длъжника Г. ИЛ. ЕМ.: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр.***, находящ се в гр.***, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в
имот с идентификатор ***, предназначение на обекта: жилище, апартамент,
със застроена площ от 58. 70 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение
№ 1 с площ от 12. 71 кв. м., както и ведно със 11. 87 % ид. ч. от общите части
на сградата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 08857/ 04.03.2021 г. в частта,
в която се обжалва налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Г.
ИЛ. ЕМ., налагането на запор върху пенсията на П. АТ. Б., както и налагането
на запор върху банковите сметки на П. АТ. Б. в „Банка ДСК“ АД по изп. д.
20219290400240 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4