Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
28.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
осми август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: МАРГАРИТА ТЯНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
889 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск за делба с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, в първата фаза на
процеса – по допускане на делбата.
Ищецът Л.Г.Л.
с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ № **
твърди, че с ответниците са съсобственици на следните недвижими имоти: ДВОРНО
МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 490 (четиристотин и девет
десет) кв.м, находящо се гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № **, съставляващо поземлен имот с пл. № 1946 (хиляда
деветстотин четиридесет и шест), за който е отреден урегулиран поземлен имот
/УПИ № VІІ-1491 (седем, отреден от имот хиляда четиристотин деветдесет и едно),
в кв.100 (сто), по плана на града с площ от 490 кв.м, като ПИ с пл. № 1946
участва в УПИ № VІІ-1491 с 460 (четиристотин и шестдесет) кв.м, а 30 (тридесет)
кв.м от УПИ № VІІ-1491 участват в реализирана улица с о.т. 190-198 - публична
общинска собственост, при съседи на дворното място: от две страни улица, УПИ
VI-3069, УПИ № VІІІ-3775, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда
със застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м по схема и 58.20 (петдесет и
осем цяло и двадесет стотни) кв.м. по акт за собственост, и протокол за даване
на строителна линия, и определяне на ниво, заедно с построените в дворното
място спомагателни постройки. Делбените имоти, представляващи дворно място с
площ от 448 кв.м по кадастрална скица и 490 кв.м по актове за собственост, както
и построената в него двуетажна жилищна сграда били собственост на родителите на
ищеца Г.Л. В.и М.Х.В., за което свидетелствали приложените документи -
нотариален акт № 59, т. I, дело № 107/1957 г.; нотариален акт № 116, т. II,
дело № 704/1957 г.; протокол по гр.д. 507/1957 г. на Карловски Районен съд;
протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво от 06.6.1958 г. на
Градски Народен Съвет - гр. К.. След кончината на Г.Л. В.на 25.11.1973 г.,
притежаваната от наследодателя ½ идеална част от делбените имоти била
наследена от неговите законни наследници, които придобили ех lege следните
идеални части, както следва: 1/6 ид. част за неговата съпруга М.Х.В.
(притежаваща към този момент другата 1/2 ид.част), 1/6 ид. част за неговата
дъщеря Х.Г.П. и също 1/6 ид. част за неговия син Л.Г.Л.. На 22.01.2001 г.
М.Х.В. (притежаваща към този момент 4/6 ид.части) извършила дарствен акт,
сключвайки договор за дарение на недвижим имот № 11, том I, дело 430/2001 г.
със своя внук Н.И.П., като му дарила 2/6 ид. части само от притежаваното от нея
дворно място, находящо се в гр. К., ул. „Н.Т.“ № ***.
С нов акт на дарение, на 18.09.2007 г., обективиран в нотариален акт № 191, том
IV, peг. № 9418, дело № 791/2007 г. М.Х.В. дарила всички притежавани от нея
идеални части от процесната двуетажна къща и дворно място, заедно с
подобренията и приращенията в имота, както следва: на своя син Л.Г.Л.
останалите й 2/6 ид. части от дворното място, подробно описано по-горе, както и
2/6 ид. части от двуетажната жилищна сграда, ведно със съответното право на
строеж; на своята дъщеря Х.Г.П., М.П. дарила останалите й 2/6 ид. части от
двуетажната жилищна сграда, построена в подробно описаното по-горе дворно
място, ведно със съответното право на строеж, като М.В.запазила за себе си
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарените имоти. След смъртта
на М.Х.В., на 22.01.2018 г. и погасяването на ограниченото вещно право на
ползване върху процесните делбени имоти, съсобственици на същите били следните
лица, при следните квоти: по 1/2 идеална част за ищеца Л.Г.Л. и 1/2 идеална
част за Х.Г.П. относно двуетажната жилищна къща, построена в дворно място,
състояща се от 58.20 кв.м приземен етаж под кота + /- 0 и втори надземен етаж с
площ от 58.20 кв.м; 1/2 (или 3/6 идеални части) за Л.Г.Л.; 1/6 идеални части за
Х.Г.П.; 2/6 идеални части за Н.И.П. относно дворното място, с площ от 490 кв.м
по документи за собственост и 448 кв.м по кадастрална скица, находяшо се в гр.
К., ул. Н.Т. № ***.
Ищецът
своевременно, след 22.01.2018 г., когато починала майка му инициирал разговори
със своята сестра Х.П., поради обстоятелството, че единствено последната и
нейният съпруг живеели в процесния имот, предлагайки им редица алтернативни
начини за прекратяване на съсобствеността. Каквото и да е било конкретно предложение
и/или отговор как да бъде осъществена подялба на съсобствения им наследствен
имот, такъв и не е постъпил до настоящия момент от страна на Х.П.. С оглед
обстоятелството, че само съделителят Х.П. имала достъп до имота, както и до
двата етажа на същия, които не били самостоятелно обособени, не разполагали с
отделни входове, отделен санитарен възел и не отговаряли на изискването на ЗУТ
за самостоятелен обект - жилище, ищецът изпратил покана, от 16.07.2018 г. чрез
Телепоща за заплащане на обезщетение, по чл.31, ал.2 ЗС, до Х.П.. Разменени
били няколко официални писма и била налична писмена кореспонденция, която обаче
не довела до взаимноизгоден вариант за подялба, като не било предложено нито
уравняване на дяловете, нито продажба или учредяване на право на строеж в полза
на трето лице, нито до този момент било заплатено каквото и да е обезщетение за
едноличното ползване на имота от съсобственик.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да допусне и извърши съдебна делба на следните
недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено, с площ от 490 (четиристотин и девет десет)
кв.м, находящо се гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № ***, съставляващо поземлен имот с пл. № 1946 (хиляда
деветстотин четиридесет и шест), за който е отреден урегулиран поземлен
имот/УПИ № VІІ-1491 (седем, отреден от имот хиляда четиристотин деветдесет и
едно), в кв.100 (сто), по плана на града с площ от 490 кв.м, като ПИ с пл. №
1946 участва в УПИ № VІІ-1491 с 460 (четиристотин и шестдесет) кв.м, а 30
(тридесет) кв.м от УПИ № VІІ-1491 участват в реализирана улица с о.т. 190-198 -
публична общинска собственост, при съседи на дворното място: от две страни
улица, УПИ VI-3069, УПИ № VІІІ-3775, ведно с построената в имота двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м по схема и
58.20 (петдесет и осем цяло и двадесет стотни) кв.м. по акт за собственост, и
протокол за даване на строителна линия, и определяне на ниво, заедно с
построените в дворното място спомагателни постройки, които недвижими имоти по
понастоящем съставляват:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 36498.502.1946 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин
четиридесет и шест) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по
кадастрална скица от 448 (четиристотин четиридесет и осем) кв.м, а по акт за
собственост и данъчна оценка от 490 (четиристотин и деветдесет) кв.м, с
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, при съседи по скица: 36498.502.1960, 36498.502.9569,
36498.502.9537, 36498.502.1947, ведно с построените в имота:
СГРАДА с
идентификатор № 36498.502.1946.1 тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест,
точка, едно) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес по кадастрална схема: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № ***, със застроена площ от 61 (шестдесет и един)
кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ведно със
съответното право на строеж, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.502.1946;
СГРАДА с
идентификатор 36498.502.1946.2 тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест,
точка, две), с площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда,
СГРАДА с
идентификатор 36498.502.1946.3 тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест, точка,
три), с площ от 34 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж,
ведно със съответното право на строеж, изградени в гореописания поземлени имот,
при квоти за
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 36498.502.1946 – 3/6 (три шести) ид. части за
Л.Г.Л., 1/6 (една шест) ид. част за Х.Г.П. и 2/6 (две шести) ид. части за
Н.И.П..
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 344, ал.2 от ГПК, моли съда като привременна мярка чрез заплащане на
месечно обезщетение в размер на 200 лева, за ползване частта на ищеца, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на
решението по допускане на делбата в законна сила.
Ответницата
Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ № ***
признава иска за делба, както и правата на страните в съсобствеността. Оспорва
се претенцията за заплащане на обезщетение за неползване на имота.
Признава
обстоятелството, че заедно с ищеца и ответника Н.П. са съсобственици на
посочения в исковата молба недвижим имот, с описаните в същата идеални части.
Държи да отбележи, че преди съставянето на нотариалния акт за дарение от месец
септември през 2007 г. майка й, ищецът Л.Л. и тя постигнали споразумение, че
грижите за майка им ще са изцяло неин ангажимент, поради това, че ищецът
постоянно живеел в К., на два часа
път от К.. Срещу този поет от нея ангажимент щяла да получи собствеността върху
втория етаж на къщата, а приземният етаж щял да остане за ищеца Л.. Оспорва
описаните в исковата молба обстоятелства, свързани с желанието на ищеца да се
прекрати съсобствеността. Твърди, че недвижимият имот, описан в исковата молба,
е единствен имот, който притежава. Потвърждава обстоятелството, че ищецът не
живее и не ползва имота от 1974 г., т.е. от момента, в който напуснал К..
Ответницата П. твърди, че от този момент ищецът Л. не участвал нито с труд,
нито със средства в поддръжката на къщата и двора, и в изграждането на
подобренията. След смъртта на майка им ответницата П. била съгласна на всички
варианти по разделянето на имота, но при условие, че ще остане да живее в него.
Твърди, че освободила, заключила и вече не ползва две стаи и кухнята. Уведомила
ищеца Л., че ключовете от тази помещения са на негово разположение. Дворът бил
достъпен за ищеца и го ползвала така, че по никакъв начин не ограничавала
правата му върху него. Счита, че искането му за заплащане на обезщетение е
неоснователно, тъй като ползвала само една част от имота, която била по-малка
от притежаваната от нея част.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да допусне и извърши имотите, предмет на делба, при
поисканите от ищеца квоти, както и да отхвърли претенцията за ползване на
обезщетение в размер на месечния пазарен наем.
Ответникът
Н.И.П. с ЕГН ********** *** признава иска за делба, както и правата на страните
в съсобствеността. Не въвежда факти и възражения.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да допусне и извърши имотите, предмет на делба, при
поисканите от ищеца квоти.
От събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се,
от представения акт за женитба № 77 от регистъра за женитби за 1950 година, че
Г.Л. В.и М.Х.Б. са сключили граждански брак на 21.06.1950 г., като
съпругата е приела фамилното име В.. С договор за покупко-подажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 59, т. I, дело № 107/1957 г. по описа на КрлРС
(Л.народен съд), Х. Л.В.купила следния
недвижим имот: дворно място (бивша нива) с площ от 175 кв.м, находящо се в град
К., съставляващо парцел VІІ-1941 в кв. 100 по плана на града. Със съдебна
спогодба по гр. дело № 507/1957 година, сключена между Х. Л.В.и Г.Л. В.,
Х. Л.В.е признала, че имотът по
нотариален акт № 59, т. I, дело № 107/1957 г. по описа на КрлРС, съставляващ
дворно място (бивша нива) с площ от 175 кв.м, находящо се в град К.,
съставляващо парцел VІІ-1941 в кв. 100 по плана на града, е купила като скрит
пълномощник на съпруга си Г.В., с негови средства и от негово име, поради което
му е отстъпила собствеността и владението върху имота. С нотариален акт № 116,
т. II, дело № 704/1957 г., по описа на КрлРС (Л.народен съд), Г.Л.В.бил признат
за собственик по регулация на дворни места с площи от 29 км. метра, 24 кв.
метра и 278 кв. метра, или общо 332 кв. метра, предадени към собствения му
парцел VІІ-1941 в кв. 100 по плана на града. Не се спори и се установява от
представения протокол за строителна линия 06.06.1958 г., че съпрузите по време
на брака си са построили жилищна сграда с площ 58 кв. метра, съгласно утвърден
проект. С решение от 19.03.1964 г. по гр. дело № 927/1963 г. по описа на
Окръжен съд П. е бил прекратен бракът на Г.В.и М.Б.. Г.Л. В.и М.Х.Б.са сключили
втори граждански брак на 14.09.1965 г., като съпругата е приела фамилното име
В.. Г.Л. В.починал на 25.11.1973 година, като оставил наследници по закон
съпругата си М.Х.В. и децата си Х.Г.П. и Л.Г.Л.. С договор за дарение, сключен
с нотариален акт № 11, том I, рег. № 430, дело 15/2001 г. по описа на Нотариус
С.Р., М.Х.В. дарила на внука си Н.И.П. 2/6 ид. части от дворното място,
съставляващо към момента на дарението Парцел VІІ-1491 в кв. 100 по плана на
град К.. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 191, том IV, peг. № 9418, дело № 791/2007
г. по описа на Нотариус Т.Р., М.Х.В. дарила всички притежавани от нея идеални
части от двуетажна къща и дворно място, заедно с подобренията и приращенията в
имота, както следва: на своя син Л.Г.Л. останалите й 2/6 ид. части от дворното
място, подробно описано по-горе, както и 2/6 ид. части от двуетажната жилищна
сграда, ведно със съответното право на строеж; на своята дъщеря Х.Г.П., 2/6 ид.
части от двуетажната жилищна сграда, построена в подробно описаното по-горе
дворно място, ведно със съответното право на строеж, като М.В.запазила за себе
си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарените имоти. М.Х.В.
починала на 22.01.2018 година, като оставил наследници по закон децата си
Х.Г.П. и Л.Г.Л.. Съделителите Х.Г.П. и Л.Г.Л. са си разменили корепонденция във
връзка с ползването на имота, като ищецът е настоявал да му бъде заплащан наем,
а ответницата е отказала, като е посочила, че достъп на ищеца до имота е
осигурен и същият не го е посещавал за да се възползва от правото си да го
ползва.
От
неоспореното от страните заключение на вещото лице К. се установява, че
средният месечен пазарен наем възлиза, както следва: за поземлен имот с
идентификатор № 36498.502.1946 (дворно място) – 26.88 лева; за двуетажна
жилищна сграда общо 183 лева, от които 61 лева за първи етаж и 122 лева за
втори етаж; за гараж – 60 лева.
По делото е
изслушан свидетел на ответницата Х.П. във връзка с претенцията по чл. 344, ал.1
от ГПК. От показанията на св. Г.се установява, че познава ответницата и съпруга
й, имат общи интереси и е наясно за проблема, който П. има с брат си. Съпругът
на ответницата споделил за възникнало напрежение между брата и сестрата и през
месец май 2018 г. с помощта на свидетеля двамата освободили две от стаите на
втория етаж от къщата, свалили имущество – мебели, библиотека. От този момент
двете стаи на втория етаж не се ползвали от никой.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска
за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.
За да се
произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът
следва да установи наследниците по закон на общия наследодател, респективно –
съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки
съсобственик от нея.
В конкретния
случай страните не спорят и се установява от писмените доказателства, че
съделителите са деца и внук на М. и Г.В.. Не са
спорни и фактите по придобиване правото на собственост върху процесното дворно
място, и построяването на сгради – двуетажна жилищна сграда и гараж върху него.
Страните не
спорят и относно размера на правата си в съсобствеността, но съдът не споделя
виждането им за този размер относно делбата на дворното място. Установи се, че
М.и Г.В.са сключили граждански брак през 1950 година, при действието на
отменената разпоредба на чл. 20 и сл. от ЗЛС. ЗЛС не е предвиждал режим на
имуществена общност на съпрузите за придобитото по възмезден начин по време на
брака. Бил е предвиден единствено иск по чл. 52 от ЗЛС, с който единият съпруг
може да претендира за част от имуществото, придобито от другия съпруг при
определени условия. Уреден е срок за предявяване на иска и вещно-прехвърлителен
ефект на съдебното решение, при уважаването му. Установи се в процеса, че
съпрузите – наследодатели са придобили правото на собственост върху дворното
място при действието на този брак. Бракът е бил прекратен през 1964 година,
също при действието на ЗЛС, като от представеното брачно решение може да се
направи извод, че по време на прекратяването му, жилищната сграда в имота е
била изградена, а за горното е индиция и представения протокол за строителна
линия, но по отношение правата на наследниците върху сградите, съдът ще се
произнесе по-долу. В тази си част ЗЛС е отменен със Семейния кодекс, обн., ДВ,
бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., т.е. налага се изводът, че по
отношение на дворното място разпоредбата на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968 година
е неприложима, тъй като сключеният между М.и Г.В.брак през 1950 година, през
време на който Г.В.е придобил право на собственост върху дворното място, не е заварен
по смисъла на тази разпоредба. Последната постановява, че правилата на СК
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. По време
на втория си брак, сключен през 1965 година, който се явява заварен по смисъла
на чл. 103 от СК от 1968 г., М.и Г.В.не са придобивали имущество, което да е
предмет на делба в настоящия процес. При това положение и по силата на чл. 5 и
чл. 9 от ЗН, след смъртта на Г.В.през 1973 година съпругата му и двете му деца
са го наследили с равни права – по 1/3 ид. част от дворното място. С тази
именно 1/3 ид. част (описана като 2/6 ид. части), М.В.се е разпоредила през
2001 г. като е сключила договор за дарение с внука си Н.П.. Всеки от
съделителите притежава по 1/3 ид. част от дворното място, първите двама по
силата на наследственото правоприемство от Г.В., а Н.П. – по силата на
сключения договор за дарение. Съделителят Л.Л. не може да противопостави на
съсобствениците си договора за дарение, сключен през 2007 г. в частта, досежно
дворното място, тъй като към 2007 г., когато М.В.се е разпоредила с посочените
в акта още 2/6 ид. части от дворното място, същата не е притежавала право на
собственост върху него. Разпореждането с чужда вещ не е нищожно, но не поражда
правно действие спрямо действителните собственици на вещта, поради което
съделителят Л.Л. разполага понастоящем само с 1/3 ид. част от дворното място.
Искът за делба
на дворното място следва да се допусне, но не при поисканите квоти, а при квоти
по 1/3 ид. част за всеки от съделителите.
По отношение
на сградите в имота не стои проблемът с изследване на правата на М.В.към датата
на смъртта й. Л.Л. и Х.П. са придобили равни права върху сградите по наследство
от баща си. По силата на сключения през 2007 г. договор за дарение отново са
надарени с равни права, но от майка си, като без правно значение е дали тя е
била собственик на 4/6 ид. части от сградите или на 1/3 (2/6) и дали е надарила
децата си с по 2/6 ид. части или с по 1/6. Към момента тези двама съделители
притежават по ½ ид. част от всички сгради в имота, по наследство от
родителите си досежно стопанската постройка и гаража, и по наследство и дарение
досежно двуетажната жилищна сграда
По изложените
съображения и при установеното приложно поле на член 34, във връзка с член 69 и
следващите от ЗН, съдът счита иска за основателен и доказан, поради което
следва да бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния имот между
страните по делото, при посочените права по-горе права.
ОТНОСНО
привременната мярка по чл. 344, ал.2 от ГПК.
Постановяването
на привременната мярка по чл. 344, ал.2 от ГПК предоставя, че участниците в
имуществената общност не се ползват от нея съобразно своите дялове, а общите
имоти се държат, в настоящия случай – от единия съделител. При събраните и
обсъдени доказателства съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна по
следните съображения: ответната страна, при условията на пълно и главно
доказване установи, че процесното жилище, за което се твърди да е неподеляемо и
може да се ползва от страните съобразно правата им. Спорният факт е пречи ли
ответницата на ищеца да упражнява правата си съобразно квотата му в
съсобствената вещ. Доказа се по несъмнен начин от показанията на св. Г., с
писмените доказателства – отговори на ответницата на поканите на ищеца, че
всеки от съделителите разполага за ползване с помещения в жилищната сграда, че
ответницата е освободила тези помещения след смъртта на майка си, през месец
май 2018 г. и че ищецът за пръв път е отправил претенция не за ползването им, а
за заплащане на обезщетение, с поканата връчена на 17.07.2018 г., т.е. след
освобождаване на помещенията. Безспорно, ищецът рядко посещава имота, тъй като
живее в друго населено място, но на същия е предоставена възможност да го
ползва от сестра му, уведомен е че има оставени ключове на разположение.
Фактът, че брата предпочита да получи пари поради местоживеенето си, не
означава, че е лишен от ползване на общата вещ. Същото доброволно е било
предоставено от ответницата П. и липсва каквото и да било доказателства някога
да е съществувала пречка да го упражнява. При липса на доказателства ищецът да
е лишена от своето право и на същия да са създадени пречки да ползва
отредената, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Според
настоящата инстанция, чрез тази претенция ищеца цели да постигне резултат, несъответен на смисъла на
разпоредбата на чл.344,
ал. 2 ГПК, а ответницата безспорно има право да ползва частта си от
имота лично – или чрез трето лице.
Доказателства ищецът да е лишен от ползването на гаража и стопанската
постройка въобще не са ангажирани и събирани в процеса.
По изложените
съображения, съдът оставя без уважение като неоснователна претенцията на ищеца
за разпределение на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК, като съдът осъди
ответницата Х.П. да заплаща на ищцата сумата от 200.00 лева месечно,
представляваща наемна цена за ½ ид. част от процесните сгради,
респективно – да определи ответницата да ползва имота до приключване на
производството по делба.
Мотивиран от
гореизложеното Карловският районен съд
Р Е Ш И:
І. ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“
№ *** от една страна, Х.Г.П. с ЕГН
********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ № ***
и Н.И.П. с ЕГН ********** ***, от друга страна, на следния техен съсобствен
недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено, с площ от 490 (четиристотин и девет десет)
кв.м, находящо се гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № ***, съставляващо поземлен имот с пл. № 1946 (хиляда
деветстотин четиридесет и шест), за който е отреден урегулиран поземлен имот
/УПИ № VІІ-1491 (седем, отреден от имот хиляда четиристотин деветдесет и едно),
в кв.100 (сто), по плана на града с площ от 490 кв.м, като ПИ с пл. № 1946
участва в УПИ № VІІ-1491 с 460 (четиристотин и шестдесет) кв.м, а 30 (тридесет)
кв.м от УПИ № VІІ-1491 участват в реализирана улица с о.т. 190-198 - публична
общинска собственост, при съседи на дворното място: от две страни улица, УПИ
VI-3069, УПИ № VІІІ-3775, който
недвижими имот по понастоящем съставлява:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 36498.502.1946 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин
четиридесет и шест) по кадастрална карта и кадастрални регистри на град К.,
община К., област П., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр.
К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № **; площ: 448
(четиристотин четиридесет и осем) кв.м; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра);
предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1946, кв. 100, парцел
VІІ-1946; съседи: 36498.502.1960, 36498.502.9569, 36498.502.9537,
36498.502.1947,
ПРИ КВОТИ: за
Л.Г.Л. - 1/3 (една трета) идеална част, за Х.Г.П. - 1/3 (една трета) идеална
част; за Н.И.П. - 1/3 (една трета)
идеална част.
ІІ. ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“
№ ** от една страна и Х.Г.П. с ЕГН ********** ***,
п.к. ****, ул. „Н.Т.“ № ** от друга
страна, на следните техни съсобствени недвижими имот, а именно:
1) СГРАДА с
идентификатор № 36498.502.1946.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин
четиридесет и шест, точка, едно) по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с
административен адрес на поземления имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“
№ **; застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м;
брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.1946;
2) СГРАДА с
идентификатор 36498.502.1946.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест,
точка, две) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес
на поземления имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № **; площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 36498.502.1946;
3) СГРАДА с
идентификатор 36498.502.1946.3 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем, точка, петстотин и две, точка, хиляда деветстотин четиридесет и шест,
точка, три) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес
на поземления имот: гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Н.Т.“ № **; площ: 34 (тридесет и четири) кв.м, брой етажи:
1, предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 36498.502.1946,
ПРИ КВОТИ: за
Л.Г.Л. - ½ (една втора) идеална част, за Х.Г.П. - ½ (една втора)
идеална част.
ІІІ. ОСТАВЯ
без уважение претенцията на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „К.“ № ** с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК, за
осъждане на Х.Г.П. с ЕГН ********** ***, п.к. ****, ул. „Н.Т.“ № 20 да му
заплаща сумата от 200.00 (двеста) лева месечно, представляваща обезщетение за
неползване на целия делбен имот – равняващо се на ½ ид. част от месечния
пазарен наем на имота, считано от влизане на решението за допускане на съдебна
делба в законна сила до окончателното извършване на делбата, като НЕОСНОВАТЕЛНА
и НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в ЧАСТТА по чл. 344, ал.2 от ГПК, имаща характер на определение – с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението, пред Окръжен съд
П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.