Решение по дело №45/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 121
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20223200900045
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр. Добрич, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Търговско дело №
20223200900045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба, подадена от М. Г. Ж. с ЕГН
********** от гр. Добрич, бул. „***“, бл.34, вх.А, ап.9, чрез адв. Н. В. – ДАК, с която
срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. “***“ №68, е предявен осъдителен иск по чл. 432, ал.1 от
КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019г. в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „Д.
Петков“ и ул. „Охрид“, около 08.20 часа, причинено виновно от П. Г. А., при
управление на т.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с per. № ***, при наличие на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за описания
автомобил по полица с № BG/08/118003508122 към момента на причиняване на ПТП,
със застраховател - ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
14.02.2022 г. до датата на окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения: На
03.07.2019г. в гр. Добрич, около 08.00 ч. ищцата тръгнала от дома си, за да отиде на
работа. Около 08.20 ч. тя пресичала кръстовището на ул. „Д. Петков“ и ул. „Охрид“ в
близост до пешеходната пътека. По средата на кръстовището била блъсната от
идващия откъм ул. „Отец Паисий“ т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***. Автомобилът,
собственост на „МОТОТОМ“ ООД, бил управляван от виновния за ПТП водач П. Г. А..
1
По отношение на автомобила към 03.07.2019г. бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застраховател - ответното
дружество, съгласно Полица №BG/08/118003508122 със срок на валидност до
11.12.2019г. За настъпилото ПТП било съобщено на органите на полицията и по случая
било образувано досъдебно производство по описа на I-во РУ на МВР Добрич. След
внасянето на обвинителния акт в РС гр.Добрич било образувано АНД №519/2021г., по
което виновният водач П. Г. А. бил признат за виновен с Решение №48/28.06.2021г.
След пътнотранспортното произшествие пострадалата М. Ж. била откарана в
Спешно отделение, тъй като имала изключително силни болки. След множество
прегледи била приета в НХО на МБАЛ – гр. Добрич, където престояла за времето от
03.07.2019г. до 06.07.2019г. с диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка;
счупване на лъчевата кост на лявата гривнена става на типично място. Била й
поставена гипсова имобилизация на ръката, която допълнително й създавала
неудобства. След изписване от болницата ищцата продължила лечението си при
домашни условия, като носила гипсовата имобилизация до 06.08.2019г. Била й
изписана физиотерапия и процедури.
Всички прегледи и проведени процедури по физиотерапия се отразили
изключително тежко както на физическото, така и на психическото състояние на М.
Ж.. Невъзможността на пострадалата да се обслужва за дълъг период от време довела
до голям стрес и притеснения дали изобщо ще може да се възстанови като преди.
Ищцата постоянно изпитвала тревожност, не можела да спи нормално, сънувала
кошмари. Не можела да се облече или изкъпе нормално, да извършва обичайната си
ежедневна дейност. Това сериозно я депресирало. Налагало се да й помагат понякога и
за най-елементарни домашни дейности. Не й било комфортно да излиза, не искала да
се среща с други хора, нито пък да я посещават в дома й. Известен период от време М.
Ж. се страхувала да се движи по улицата и най-вече да пресича дори на пешеходна
пътека. Постоянно имала чувството, че отново ще настъпи катастрофа.
На 02.02.2022г. ищцата предявила претенция пред ответника за заплащане на
обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди – била
образувана преписка по щета №*********/02.02.2022г. Получила отговор, с който й се
предлагало обезщетение в размер на 19 000 лв. Ищцата смята, че тази сума е крайно
недостатъчна и предложеното й обезщетение не отговаря на критерия за
справедливост, поради което взела решение да предяви настоящия иск.
Наред с главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 55 000 лв., М. Ж. претендира заплащане на лихва за забава, считано от датата
на отговора, а именно: 14.02.2022г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.
В срок от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва
се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и
2
неотговарящо на действително претърпените от пострадалата вреди. Не се спори, че
към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" досежно управляваното от
виновния водач МПС ***. Не се спори, че при процесното ПТП е била блъсната
пешеходката М. Ж..
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат, твърдейки че тя не се е намирала на пешеходна
пътека по време на възникване на събитието, а е пресичала пътното платно няколко
метра след нея. По този начин ищцата е допринесла съществено за настъпване на
негативните последици от ПТП, доколкото е създала предпоставки за възникването му.
ПТП не би възникнало, ако М. Ж. е била на обозначеното място за преминаване на
пътното платно. Пресичайки пътното платно на непредназначено за това място,
ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, регламентираща, че „при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки“. Не са спазени и правилата, обктивирани в чл. 113, ал.1, т.1 от
ЗДвП, а именно: „Преди да навлязат на платното за движение пешеходците са длъжни
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“. Пострадалата не се е
съобразила с приближаващия се товарен автомобил „Тойота Хейлукс“, който се е
движел с повече от два пъти по-ниска скорост в сравнение с допустимата за градска
среда. Събитието се е случило през светлата част от деня, което буди съмнение, че
ищцата се е огледала за наличието на приближаващи моторни превозни средства.
„Тойота Хейлукс“ представлява голям товарен автомобил, който се забелязва от
разстояние, а скоростта с която се е движел е била ниска, предвид наличната в близост
пешеходна пътека и не е било възможно пострадалата да не го види, в случай че се
огледа. Водачът на автомобила не е бил в състояние да предвиди, че другият участник
в процесното ПТП ще навлезе в неговата лента за движение и по този начин ще
предизвика опасност за движението.
Според ответното дружество нарушено е и правилото на чл. 113, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съгласно което на пешеходците се забранява да удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Обосновава се подробно тезата, че с поведението си М. Ж. значително е допринесла за
настъпване на ПТП и следователно за реализиране на вредоносния резултат, което
съдът следва да отчете.
Наред с това се твърди, че претенцията е прекомерно завишена, не съответства
на реално претърпените от пострадалата неимуществени щети и на понятието
„справедливост“. Ищцата е била в съзнание през цялото време след настъпване на
събитието, не са били открити вътречерепни травми, което навежда на извода, че
претъпяното мозъчно сътресение е от най-лека степен. Не е спорно, че ищцата е
изписана от болничното заведение на третия ден след постъпването си с подобрение и
3
нормални показатели. Ръката й е имобилизирана само за 35 дни. След датата на
изписването, М. Ж. не е имала усложнения. Последното посещение в болничното
заведение във връзка с травмата, получена в долния край на лъчевата кост, е на
29.10.2019г., след което същата е възстановила нормалното си състояние само за около
три месеца след събитието.
Навеждат се твърдения, че по делото не са налице доказателства ищцата да е
спазвала лекарските предписания за физиотерапия и рехабилитация за по-бързото си
възстановяване. Предвид липсата на такива доказателства ответникът счита, че ищцата
е неглижирала състоянието си и по този начин е допринесла за настъпването на
описаните в исковата молба вреди.
Според ответното дружество от представения по делото доказателствен
материал не се установяват и негативни промени в психическото състояние на ищцата.
Поддържа се, че за оценяването на неимуществените вреди не е въведен обективен
законов критерий, поради което е необходимо те да бъдат оценени разумно, така че
обезщетението да не се превърне в неоправдан източник на приходи. Постардалата не е
приела предложеното й обезщетение от 19000 лева, при определянето на което не било
взето предвид допуснатото съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва се датата, от която се претендира лихва за забава. Съгласно чл.497 от
КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. В съответствие с разпоредбата на чл.338
от КЗ застрахователят е изискал нотариално заверено пълномощно, което не е
представено, поради което е налице забава на кредитора.
С тези мотиви се настоява за отхвърляне на предявения иск в цялост.
Претендират се сторените по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищцата оспорва релевираните от застрахователя
твърдения, че е пресичала пътното платно на няколко метра от пешеходната пътека. От
протокола за оглед на местопроизшествието и снимките към него било видно, че
мястото на удара е в непосредствена близост до пешеходната пътека, почти до нейната
среда. Оспорва се, че преди да пресече пешеходната пътека, М. Ж. не се е огледала.
Процесното ПТП е настъпило при извършване на завой от страна на товарния
автомобил. Преди да започне маневрата пешеходецът няма как да знае дали
автомобилът ще направи завой или не. Цитират се съответните разпоредби на ЗДвП
относно задълженията на водача на МПС при приближаване до пешеходна пътека -
чл.119 ал.1 - 5 от закона. Въпреки че водачът е знаел, че приближава към пешеходна
пътека и че ще завива, той не е предприел необходимите мерки за предотвратяване на
ПТП. Акцентира се, че в случая е налице присъда, съгласно която водачът на товарния
автомобил е виновен за настъпилото произшествие.
Фактът, че ищцата била изписана от болницата с подобрение, не означавало, че
4
тя е излекувана. Гипсовата имобилизация била носена в рамките на един месец. Не се
нуждаел от доказване факта, че след продължително обездвижване е необходимо да се
провеждат процедури по раздвижване.
Смята се, че исковата претенция съответства на критериите за справедливост,
като се има предвид и това, че преди ПТП ищцата се е грижела за възрастни хора, а
след инцидента вече не е в състояние да работи . Следователно настъпилите
увреждания са значително по - големи от обичайните. В случая се касае до средна
телесна повреда, предизвикала продължаващо лечение в рамките на повече от три
месеца.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът поддържа, че
пострадалата не се е намирала на пешеходна пътека, който факт според него се
признава и от ищцата по делото. В исковата молба изрично било посочено, че М. Ж. се
е намиралала в близост, но не и на самата пешеходна пътека. В процесния случай е
имало добре очертана маркировка, обозначаваща допустимото място за пресичане,
което не е съобразено от страна на пострадалата. Преповтарят се твърденията от
отговора, че произшествието е станало в светлата част на деня. Акцентира се, че
товарният автомобил се е движел с ниска скорост, забелязвал се е от далече и ако
пешеходката е положила необходимите усилия, тя би могла да го види и да се съобрази
с него при навлизане в платното. На следващо място, според застрахователя, самото
предписание за извършване на физиотерапия и рехабилитация не било достатъчно
доказателство, за да се приеме, че такива са реално са извършвани, което би скъсило
периода на възстановяване на ищцата. Поддържа се оспорването на размера на
претенцията като прекомерен. Сочи се съдебна практика, която се отнася до сходни на
настоящия случаи, определя по-нисък размер вреди от тези, посочени от ищеца.
Обосновава се допълнително забавата на кредитора, която според ответника изключва
основателността на претенцията му за лихва за забава, а именно непредставяне на
доказателства, необходими за доказването на претенцията, както и непредставянето на
банкова сметка, което води до недължимост на лихва по чл.409 от КЗ.
Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът сезиран с осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
На осн. чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
5
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. от 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им. В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие - ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП; да
докаже претърпените неимуществени вреди, като на доказване подлежат претърпените
от ищеца уплаха и тревожност, конкретните психични преживявания, както и че
същите са причинени виновно. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу
основателността и срещу размера на исковете, вкл. тези за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени доказателства
относно изпълнението на задълженията на ищцата по чл.380 от КЗ. М. Ж. е депозирала
претенцията си пред ответника, чрез пълномощник на 02.02.2022г. /установимо от
разписка на куриер на л. 70 от делото/. С уведомление от 14.02.2022г. /л.71 от делото/
застрахователят е предложил на пострадалата изплащане на обезщетение в размер на
19015,94 лв. в срок до 10 работни дни от постигане на извънсъдебно споразумение,
като изрично я е уведомил, че следва да представи пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 338 от КЗ. С исковата молба ищцата е изразила категоричното си
несъгласие с така определения размер на обезщетението, намирайки го за крайно
недостатъчен. Исковата молба е подадена на 16.03.2022г. Макар към момента на
завеждане на иска да не е изтекъл срокът тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, на
осн. чл.235, ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид фактът на изтичането му към
момента приключване на съдебното дирене / в тази насока е и константната съдебна
практика на ВКС - определение № 629/01.12.2022 г. по ч.т.д. № 2362 / 2022 г. на ВКС, I
т.о., определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I т.о., определение
№ 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о., определение
№352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. и др./. Осъществяването в
хода на процеса на допълнителните предпоставки по чл.498, ал.3 от КЗ налагат
6
заключение за допустимост на предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Към момента на подаване на исковата молба - 16.03.2022г. срокът по чл.496, ал.1
от КЗ е изтекъл, без да са определени и изплатени обезщетения на пострадалите или
пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на предявените претенции,
което обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Беспорно установено по делото е, че относно т.а. „Тойота Хейлукс“ с рег. №***,
с водач към момента на произшествието П. А. ЕГН ********** е наличен валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, като събитието е настъпило в срока на валидност на
застраховката, както и че е предявена претенция по чл.380 от КЗ на 02.02.2022г., по
която е определено обезщетение от ответното дружество в размер на 19 000 лв., но
поради несъгласие с размера му, то не е изплатено на ищцата по делото.
С Решение № 48/28.06.2021г., влязло в законна сила на 05.12.2021г.,
обвиняемият П. Г. А. с ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на
03.07.2019г. в грд. Добрич, на кръстовището на ул. „Д. Петков“ и ул. „Охрид“ , при
управление на МПС – товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. №
***, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, както следва:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като
предприемайки маневра завиване наляво, движейки се по ул. „Д. Петков“ към ул.
„Охрид“, не намалил скоростта си на движение и не спрял, когато възникнала
опасността за движението — пешеходката М. Г. Ж. навлязла в платното за движение
на ул. „Охрид“;
- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП — „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“, като водач на пътно превозно средство,
който предприема маневра - да се отклони наляво по платното за движение, в частност
да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата не се убедил, че
няма да създаде опасност за участника в движението - пешеходката М. Г. Ж., която
възнамерявала да премине покрай него и извършил маневрата, като не се съобразил с
нейното положение и посока;
- чл. 116 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
7
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“, като водачът на
пътното превозно средство не бил внимателен и предпазлив към пешеходката М. Ж.,
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на същата, изразяваща
се в счупване на лъчева кост на лявата гривнена става на типично място, което е довело
до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около 2-3
месеца - престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на
осн. чл. 78, ал.1 от НК П. А. е освободен от наказателна отговорност и са му наложили
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, изготвена от вещите лица др. Д. Д. и инж. Е.
Ж., неоспорено от страните и което се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено, кореспондиращо с доказателствения материал в неговата съвкупност, се
установява, че мястото на удара между товарния автомобил „Тойота Хейлукс“ с рег. №
*** и пешеходката М. Г. Ж. се намаира на около 2.60 м.- 3.00 м. преди ОР1 /на около
1.25 м. - 1.65 м. пред пешеходната пътека, определено спрямо посоката на движението
на товарния автомобил / и на около 4.20 м. – 4.40 м. вляво от десния край на платното
за движение по ул. „Охрид“. Ударът се е осъществил между предната лява част на
товарния автомобил и лявата част на тялото на пешеходката. Инж. Ж. докладва, че
произшествието е станало през светлата част на денонощието, при ясно слънчево
време като пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова, суха,
запазена, без неравности и повреди по нея. При извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предният мост, задният мост, ходовата част и спирачната
система на товарния автомобил „TOYOTA HILUX” с per. № *** не са установени
неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да
бъдат причина за неговото настъпване. Експертът пояснява, че достигайки
кръстовището с ул. „Охрид”, водачът П. А. е предприел маневра „завой на ляво” с цел
да продължи по нея в посока към магазин „Томи”, като в същото време по пътното
платно на ул. „Охрид”, в посока от магазин „Томи” към ул. „Д. Петков”, т.е. в
противоположна посока, се е движила пешеходката М. Г. Ж.. Инж. Ж. докладва, че при
създалата се ситуация, вследствие на пресичане на траекториите на движения на
товарния автомобил „TOYOTA HILUX” с per. № *** и пешеходката Ж. настъпва удар
между нея и автомобила, като първоначалното съприкосновение между тях е между
лявата част на тялото на Ж. и областта на предния ляв габарит на автомобила,
последвано от леко завъртане на тялото на пешеходката в посока обратна на
8
часовниковата стрелка, причинено от посоката на движение на товарния автомобил и
падането й върху асфалтовата повърхност вследствие на нарушено равновесно
състояние. В момента, в който водачът на автомобила е възприел идващата срещу него
по ул. „Охрид” пешеходка, той е задействал звуковата и спирачната му система и се
установил в мястото, в което е фиксиран при огледа на местопроизшествието.
Пояснява, че в момента на удара пешеходката вече е била преминала през пешеходната
пътека и се е намирала на около 1.25 м. – 1.65 м. след нея, като се е движела по
платното за дживение на ул. „Охрид“ в близост до левия тротоар /успоредно или почти
успоредно на него/ . При наближаване на мястото на удара с товарния автомобил М.
Ж. се е насочила леко вдясно към средната част на платното за движение по ул.
„Охрид“ и в посока източния край на блок „Свобода“, като в момента на удара се е
движела приблизително перпендикулярно на пешеходната пътека и срещу товарния
автомобил, от дясно на ляво спрямо неговата посока на движение. Непосредствено
преди произшествието товарният автомобил се е движел със скорост около 22,46 км/ч.,
но не по-висока от нея, а установеният спирачен път е около 2,58 м. При изслушването
си пред съда инж. Ж. заявява, че пострадалата е пресичала косо пешеходната пътека,
като по този начин е удължила пътя си на пресичане.
Др. Д. обобщава травматичните увреждания, получени от М. Ж. вследствие на
ПТП, а именно: контузия на главата и сътресение на главен мозък; счупване на лъчева
кост на лявата ръка на типично място. Докладва, че на пострадатала е проведено
лечение за мозъчното сътресение с водно солеви разтвори венозно, а на фрактурата -
гипсова имобилизация за 35 дни, а впоследствие и физиотерапевтични процедури по
повод счупване на лъчевата кост на типично място, което е продължило около два
месеца, през който период пострадалата е била с ограничени движения на лявата ръка.
Експертът е категоричен, че счупването на лъчевата кост отговаря да се е получило по
описания по-горе механизъм на настъпване на произшествието, като е налице
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и получените травматични
увреждания. Докладва, че по делото няма данни за настъпили усложнения и наличие на
остатъчни явления вследствие претърпяната травма.
По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите Д. *** /без родство с М. Ж./, който споделя пред съда, че е приятел на
дъщерята на пострадалата. Веднага след инцидента му се обадили и той отишъл на
мястото – видял петно с кръв на самата пешеходна пътека, почти до бордюра. След
като изписали ищцата от болницата, тя била с хематом и с гипсирана ръка. Спомня си,
че заради ковид пандемията, М. Ж. спряла рехабилитацията. Дълго време ищцата била
с гипс. Преди инцидента работела като социален работник, а след това загубила
работата си. Около година и половина след ПТП се налагало свидетелят и неговата
приятелка да помагат на пострадалата – тя живеела сама на трети етаж без асансьор.
След инцидента М. Ж. не била същата жена, у нея имало стрес.
9
По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля П. А. /без родство с ищцата /, който разказва пред съда за причиненото от
него на 03.07.2019г. ПТП при управление на т.а. „Тойота Хейлукс“. Движейки се от
сградата на стоматологията в гр. Добрич по посока на магазин „Томи“ на
кръстовището, по средата на пътя, предприел завой на ляво. Изведнъж от някъде
изкочила ищцата. Категоричен е, че тя не се е намирала на пешеходната пътека.
Инцидентът настъпил в светлата част на денонощието, на пътя имало само един знак –
забранено за паркиране. Движел се с около 5-10 км/ч. Внезапно видял ищцата.
Поснява, че на това място всеки пресича, както му дойде. От удара по автомобила
нямало щети. След инцидента помогнал на пострадалата да седне на тротоара. Ищцата
била в съзнание, не си спомня дали е имала болки, тя не е плачела.
С оглед приетите по делото доказателства съдът приема, че М. Ж. е активно
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от процесното ПТП.
В настоящата хипотеза установени са елементите от фактическия състав на
чл.432, ал.1 от КЗ : Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
психически болки и страдания, причинени в резулата н процесното ПТП. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на т.а. марка
"Тойота", модел "Хайлукс", с per. № ***, П. А.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ
гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното и влязло в
сила решение по АНД №519/2021г. на ДРС. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда. Или установено е по безспорен
начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването
на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици са
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, за които в наказателното
производство не е предявен граждански иск.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 423, ал.1 от КЗ
функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - по справедливост - при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се
10
извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от деянието, характерът
на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
По отношение на предявения иск от М. *** иск за обезщетяване на насенените й
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания вследствие
процесното ПТП и психически последствия от същото /страх и уплаха/, то съдът
намира искът за доказан по основание. Преценявайки съобразно обществения
критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от
мотивите и 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните обстоятелства,
обуславящи претърпените от ищцата М. Ж. неимуществени вреди: а) характерът на
причинените и телесни увреждания от процесното ПТП – контузия на главата и
сътресение на главен мозък, като мозъчното сътресение без загуба на съзнание следва
да се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при
благоприятно протичане на оздравителния процес; счупване на лъчева кост на лявата
ръка на типично място, краткия период на хоспитализация от 3 дни, гипсова
имобилизация за период от 35 дни и лечение, продължило около 2-3 месеца (без данни,
а и твърдения лявата ръка да е водеща за ищцата); б) болките, страдания и битови
неудобства, които е претърпяла, както и зависимостта от чужда помощ в обслужването;
в) възрастта на ищцата – 66 години ; г) липсата на остатъчните трайни последици; д) и
не на последно място социално-икономическите условия в страна към момента
пътното произшествие, когато минималната работна заплата в Р България, определена
съгласно ПМС обн. В ДВ 107/28.12.2018г., е била 560лева, решаващият състав приема,
че за обезщетяване на причинените на М. Ж. неимуществени вреди, доколкото те
подлежат на точна парична оценка, следва да се определи сумата от 15 000 лева. Съдът
взема предвид, че в исковата молба претърпените вреди са описани обобщено.
Схематично и лаконично са описани от водения от ищцата свидетел Д. Златев. В
действителност, причиняването на средна телесна повреда неминуемо е свързано с
физически и психически болки и страдания, но вида, характера им, интензитета и т.н.
11
не се предполагат, а във всеки конкретен случай следва да бъдат доказани, като ищецът
е този, който, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи
конкретния размер на причинените вреди.
Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за съпричиняване на
вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалата, която според
ответника е пресичала пътното платно косо, на нерегламентирано място.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично доказване,
независимо дали по отношение на същото вече са били събрани доказателства в хода
на досъдебното производство. Присъдата е от значение за гражданския съд само
досежно констатация за това дали е извършено деянието /и неговата правна
квалификация/, данни за противоправността му и за вината на дееца. Предмет на
изследване в наказателното производство е поведението на увредителя /делинквента/, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не
съставлява елемент от състава на престъплението, пред каквато хипотеза не сме в
настоящия случай. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за
съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде разгледано,
доколкото съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата не е
било елемент от съставомерността на извършеното от делинквента престъпление,
поради което и присъдата на наказателния съд в тази й част няма задължителен
характер за гражданския съд.
Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен
състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05.
2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; №
45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№
762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от
12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и
мн.др., за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му
поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява
настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и
винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия
за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт,
изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата
спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
12
Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е
необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не
само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие.
Предвид направения анализ на събраните по делото доказателства и най-вече -
на заключението на КСМАТЕ, основателно се явява възражението на ответното
застрахователно дружество за съпричиняване единствено поради това, че ищцата е
предприела и осъществила косо пресичане на пътното платно извън пешеходна пътека.
Това поведение е осъществено в разрез с изискването на чл.113, ал.1 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците да преминават през пешеходните
пътеки, поради което се явява противоправно и оттам - намиращо се в пряка причинно -
следствена връзка с възникналия пътен инцидент и с настъпилия за самия ищец
вредоносен резултат. Пресичането на пътното платно, осъществено от пострадалата, е
следвало да се осъществи при съобразяване с пътната обстановка, като същата е имала
пряка видимост. При предприемане на действието пресичане на пътното платно
пешеходката е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност и пречка за
движението на моторните превозни средства. Нарушена е и разпоредбата на чл. 113,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която са предвидени правила за пешеходците при пресичане на
платното за движение, а именно: да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Нарушението на тази разпоредба е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, защото ако пешеходката бе съобразила разстоянието на
приближаващия се автомобил и собствената си скорост на придвижване същата
нямаше да предприеме пресичането косо, поради което тя с поведението си е
допринесла за вредоносния резултат.
За определяне обаче степента на съпричиняване освен изясняване на механизма
на процесното пътно произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен
поведението на всеки един от участниците в същото. В тази връзка следва да бъде
съобразено и императивно вмененото от чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение на водача на
моторното превозно средство - да предприеме незабавни мерки за безопасност в
момента, когато пешеходецът е започнал пресичане на пътното платно, чрез
намаляване скоростта и рязко задействане на спирачната уредба. В тази връзка
категорично е мнението на в.лице инж. Е. Ж. по приетата КСМАТЕ, че водачът е имал
техническата възможност да предотврати удара и да спре автомобила. Водачът на
автомобила е трябвало да се огледа, да види, че идва пешеходец и да намали скоростта,
която и без това не е била висока, и да спре автомобила. В този случай,
осъществявайки нормативно определеното му поведение, водачът на автомобила би
избегнал удара и самото ПТП. Въз основа на горното, съдът определя 10 %
13
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което налага
редуциране на определеното й обезщетение до размер на 13500 лева.
Други доказателства и възражения от значение за правния спор не са
представени, а необсъдените съдът намира за неотносими.
По изложените съображения съдът приема, че искът е основателен за сумата от
13500 лева /тринадесет хидяда и петстотин лева/ и следва да се отхвърли за разликата
до предявения размер от 55000 лева.
Съгласно изричната уредба дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се
приеме, че по силата на законово установеното ограничение, дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента,
посочен в чл.409 от КЗ, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение до застрахователя /л.69/ е посочена единствено клиентска сметка на адв.
Н. В.. Съгласно разпоредбата на чл.338 от КЗ - плащане по сметка на друго от
увреденото лице се допуска само въз основа на изрично писмено нотариално заверено
пълномощно, съдържащо от ползвателя на застрахователни услуги, че е запознат с
правото да получи обезщетението лично, но желае това стане по банковата сметка на
друго лице. С уведомление от 14.02.2022г. /л.70 от делото/ застрахователят е
предложил на пострадалата изплащане на обезщетение в размер на 19015,94 лв. в срок
до 10 работни дни от постигане на извънсъдебно споразумение, като изрично я е
уведомил, че следва да представи изрично пълномощно, отговарящо на изискванията
на чл. 338 от КЗ.
По делото няма доказателства, а и твърдения, че представеното адвокатско
пълномощно пред застрахователя е отговоряло на изискванията на чл.338 от КЗ, като
съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,
респективно законна лихва върху главницата следва да се присъди, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда, а именно: 16.03.2022г.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват направените по
делото разноски, съразмерно уважената част от иска, не се присъждат, доколкото не са
налице данни за направени подобни разходи.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищеца от
страна на адв. Н. В. – ДАК при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съобразно
представения Договор за правна помощ от 31.01.2022 г., то на адв. В. се следва
възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г.
14
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.
Минималния размер на възнаграждението възлиза на 2180 лв., при което съразмерно с
уважената част от иска на присъждане подлежи сумата от 555,09 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно направеното искане и представен списък
по чл. 80 от ГПК, разноски се следват и на ответника, които съобразно отхвърлената
част на иска възлизат на 980,01 лева, от които: 754,55 лева – депозити за вещи лица и
226,36 лева – юрисконсултско възнаграждение /определено по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в общ размер от 300 лева/.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добричкия окръжен съд,
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 540 лв.

Така мотивиран, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “***“ №68, да заплати на М. Г. Ж. с ЕГН
********** от гр. Добрич, бул. „***“, бл.34, вх.А, ап.9, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 13500 лева /тринадесет хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди /болки
и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019г. в гр. Добрич, на
кръстовището на ул. „Д. Петков“ и ул. „Охрид“, около 08.20 часа, причинено виновно
от П. Г. А., при управление на т.а. марка "Тойота", модел "Хайлукс", с per. № ***, при
наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за
описания автомобил по полица с № BG/08/118003508122 към момента на причиняване
на ПТП, със застраховател - ответното дружество, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2022г. до датата на окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 13500 лева до предявения
размер от 55 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “***“ №68, да заплати на адвокат Н. С. В. с ЕГН
********** със служебен адрес:гр. Добрич, ул. „Др . Иван Пенаков“ № 9, ет.3, офис 13
сумата от 555,09 лева /петстотин петдесет и пет лева и девет стотинки/-
възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. „***“, бл.34, вх.А,
ап.9, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
15
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. “***“ №68, сумата от 980,01 лева /деветстотин и осемдесет лева и една
стотинка/ - съдебно-деловодни разноски, дължими на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “***“ №68, да заплати по сметка на Добрички
окръжен съд, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 540 /петстотин и
четиридесет лева/ - дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16