Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Враца, 11.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 09.03.2022
г. /девети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 123 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
Ц.М.К. ***, чрез пълномощника * М.К., против Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3408-80/14.05.2020 г., издаден от ** в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Враца, потвърден с Решение № 241/02.02.2021
г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт като постановен в противоречие с материалния закон. Изложени
са съображения за недължимост на установените с акта задължения. Твърди се, че
жалбоподателят не е собственик на процесните имот и вещи. Иска се отмяна на
Акта за установяване на задължения и потвърждаващото го решение. Претендират се
направените по производството разноски.
В с.з. жалбоподателят,
чрез процесуалния представител * М.К., поддържа жалбата. Претендира разноски
съобразно представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът по
оспорването – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Враца, чрез
процесуалния представител ** Б.С., излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка представените
по делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
делото е Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3408-80/14.05.2020
г., издаден от Д.Р.С. – ** , потвърден с Решение № 241 от 02.02.2021 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, последният
надлежна страна в производството.
С оспорения
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3408-80/14.05.2020
г. е установен размер на задължението Данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и Такси
за битови отпадъци /ТБО/ за 2019 г. по декларация вх. № 238178/30.03.1998 г. за
имот, находящ се в с. ***, общ. ***, ул. *** № ** , както и Данък върху
превозните средства /ДПС/ за 2019 г. по декларация с вх. № 06033828/05.08.2004 г.
за товарен автомобил марка „Шкода“ с рег. № ********, по декларация с вх. № **********/29.08.2019
г. за лек автомобил марка „Тойота“ модел „Версо“ с рег. № ******** и по
декларация с вх. № 06032409/26.07.2002 г. за лек автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег. № ********.
С АУЗ са
установени задължения за 2019 г. в общ размер на 618,58 лева, от които за данък
върху недвижими имоти 1,61 лв. главница и 0,11 лв. лихва за просрочие, за данък
върху превозните средства в размер на 613,52 лв. главница и 43,16 лв. лихва за
просрочие и за такса битови отпадъци 3,45 лв. главница и 0,24 лв. лихва за
просрочие.
АУЗ е
обжалван с жалба вх. № 94000-6286(2)/22.06.2020 г. пред Директора на Дирекция
„МДТ“ при Община Враца, който се е произнесъл с Решение № 241/02.02.2021г., с
което е оставил жалбата без уважение и е потвърдил издадения акт.
Със заповед
№ 645/14.04.2020 г. на Кмета на Община Враца са определени длъжностните лица,
които да упражняват правомощията на орган по приходите по ДОПК, като под номер *
фигурира лицето Д.Р.С. – ** , издал АУЗ /стр. 21 по делото/.
С декларация
по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 238178/30.03.1998 г. М.К.К. е декларирал недвижим имот,
находящ се в с. ***, общ. ***, ул. *** № **, в съсобственост с Ц.М.К. и И. М.К..
С
декларация вх. № 06033828/05.08.2004 г.
по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавано
пътно превозно средство, без леки автомобили жалбоподателят е декларирал
товарен автомобил марка „Шкода“ с рег.№ ********.
С
декларация вх. № 06032409/26.07.2002 г.
по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван
лек автомобил жалбоподателят е декларирал лек автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег. № ********.
С декларация
с вх. № **********/29.08.2019 г. по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил жалбоподателят е
декларирал лек автомобил марка „Тойота“ модел „Версо“ с рег. № ********.
По делото са
приложени справка № 850087/21.07.2021 г. и справка № 1033/19.10.2021 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – *** по персонална
партида № ***** на Ц.М.К..
Видно от
справка рег. № 967000-8708/26.07.2021 г. от ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“ и приложените към нея разпечатки по история на регистрация, товарен
автомобил марка „Шкода“ модел „МТ4“ с рег.№ ********, лек автомобил марка
„Форд“ модел „Транзит“ с рег. № ******** и лек автомобил марка „Тойота“ модел
„Версо“ с рег. № ******** са собственост на Ц.М.К..
Видно от
писмо рег. № 967000-11770/20.10.2021 г. от ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“, регистрацията на МПС с ДК № ******** и МПС с ДК № ******** е служебно
прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно на 20.07.2016 г. и на
12.01.2017 г., на основание уведомление от Гаранционен фонд за несключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Видно
от писмо рег. №
967000-12288/02.11.2021 г. от ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, Ц.М.К. не
е подавал заявление за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
„Форд“ модел „Транзит“ с рег. № ******** и товарен автомобил марка „Шкода“
модел „МТ4“ с рег.№ ********.
По делото са
приети като доказателства Възлагателно писмо от 12.04.2018 г. до ЧСИ В.Й. за
събиране на публични вземания на Община Враца по Акт за установяване на
задължение по декларация № 000310/08.06.2017 г.; Постановление за възлагане на
недвижим имот от 08.02.2019 г. по изпълнително дело № 20187210400228 за
възлагане на Д.И.Д. от гр. *** на 1/8 идеална част от поземлен имот № 048007 в
землището на с. *** , общ. *** , ЕКАТТЕ № 81400, с площ от 13.588 дка, начин на
трайно ползване: нива, бивша собственост на Ц.М.К., придобит по наследство;
Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.02.2019 г. по изпълнително
дело № 20187210400228 за възлагане на Д.И.Д. от гр. *** на 1/8 идеална част от
поземлен имот № 012023 в землището на с. ***, общ. *** , ЕКАТТЕ № 81400, с площ
от 28.102 дка, начин на трайно ползване: нива, бивша собственост на Ц.М.К.,
придобит по наследство.
Представен е
Договор за покупко – продажба на отпадъчни метали № 19124/19.06.2019 г. и
декларация от продавача Ц.М.К., че металите представляват „Шкода МТ4“ №
********.
За
установяване твърденията на оспорващия по делото е разпитан свидетелят Н.И.К..
Същият твърди, че понастоящем жалбоподателят управлява автомобил „Тойота“.
Притежаваните от него „Мерцедес“ и „Ровър“ не са в движение повече от десет
години. Част от автомобилите на жалбоподателя са били предадени за скрап, като
единият е бил ударен при ПТП.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок - решението по оспорения по административен ред АУЗ е получено на 19.02.2021
г., видно от известие за доставяне /л. 13/, а
жалбата е депозирана на 04.03.2021г., поради което се явява допустима,
като подадена в срок. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задълженията за местни данъци представляват
публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗМДТ. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е предвиден в чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
според алинея четвърта на същия член, тези служители се определят със заповед
на кмета на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите. Следователно в процесуалния закон има
специални правила за оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет
пред общите такива по АПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК определя, че
на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена
при обжалването по административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че на обжалване пред съда подлежи актът за установяване на
задължение, а не решението, с което той е потвърден.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният АУЗ е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата
материална компетентност, определена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и издадената Заповед № 645/14.04.2020 г. на кмета на Община Враца, в
предвидената от закона форма. Потвърдителното решение на Директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни
приходи, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата
компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл.
второ от ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, административният акт трябва да
съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен
подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на
правото. АУЗ съдържа изложение на фактически и правни основания за
постановяването му. При издаването му административният орган се е позовал на
законовите разпоредби от ЗМДТ и подзаконови административни актове, послужили
за определяне размера на публичните задължения. Съгласно константната съдебна
практика, допустимо е относими към издаването на индивидуалния административен
акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи
постановяването му, както и фактическите и правни основания да бъдат изложени
от горестоящия орган в решението. В случая, както от приходния, така и от
решаващия орган, са изложени мотиви относно възприетите от тях като относими
към облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно
спецификите на този вид производство за установяване на задължения.
Следва да се посочи, че органът по приходите няма
задължение в АУЗ да посочва механизма на изчисляване на данъка за съответния
данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване
на дължимия данък/такса, не се отразява върху законосъобразността на същия,
като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта.
Задължение на органа по приходите е посочване на дължимия и незаплатен
данък/такса, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ДОПК дава възможност на
задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗ на механизма
на изчисляване на установения данък върху недвижимите имоти, данък върху
превозните средства и такса за битови отпадъци не е съществено процесуално
нарушение.
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни
данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в
самия акт. Приходният орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ във връзка
с подадени декларации в ответната администрация относно притежавани недвижим
имот и автомобили.
По отношение на установените
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
недвижим имот, находящ се в с. Чирен, общ. Враца:
Съгласно чл.
1 от ЗМДТ, общините събират местни данъци върху недвижимите имоти и превозните
средства, а съгласно чл. 62 от същия закон събират и местни такси,
включително и за битови отпадъци. За целта съобразно правомощията, дадени в чл.
1, ал. 2 от закона, Общинските съвети
приемат наредба за местните данъци, а по
силата на правомощията, дадени им с
разпоредбата на чл. 9 от закона,
приемат наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ изрично посочва кои имоти се
освобождават от данък.
Съгласно чл. 13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се
използват или не.
Съгласно чл.
62 от ЗМДТ /действащ за периода на определяне на задължението/ таксата за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно.
Съгласно чл.
64 от ЗМДТ /действащ за периода на определяне на задължението/ такса битови
отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11.
Съгласно чл.
20 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от
служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в
зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и
овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Съгласно чл.
15, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Враца данък върху недвижими имот се определя в размер на 1,5 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижим имот на физическо лице, а съгласно
чл. 13 от същата наредба се освобождават от заплащане на данък лицата за
имотите, определени в чл. 24 ЗМДТ.
Съгласно чл.
15а, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги и права на територията на Община Враца - за имоти, които няма да
се ползват през цялата година, собствениците или ползвателите подават
декларация в Дирекция „МДТ“ в срок до 30 декември на предходната година, а за
придобитите през годината в двумесечен срок от датата на придобиването им.
Съгласно чл. 15а, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
и права на територията на Община Враца - Не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота.
От така
установената нормативна регламентация следва да се приеме, че задължението за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци възниква при
наличие на следните материалноправни предпоставки: За данъка това са качеството
на облагаем обект по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ, качеството на задължено лице по
смисъла на чл. 11 от ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. За
таксата това са качеството на задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, качеството на обект по смисъла на чл. 63 от ЗМДТ, наличието на правна
връзка между субекта и обекта, по отношение на който се предоставят услугите,
както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ. За да
се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на
задълженията за данък и такса законодателят е наложил на правните субекти
задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на
задълженията факти. В случая е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е
деклариран описания в АУЗ имот и съобразно декларираните данни органът по
приходите е определил размера на публичните задължения за ДНИ и ТБО. По делото
няма данни да са подавани коригиращи декларации. Размерът на данъка за
недвижимия имот е определен съобразно чл. 15, ал. 1 на Наредбата за определяне
на местните данъци на територията на Община Враца, въз основа на данъчната
оценка на имота съобразно притежаваната от жалбоподателя идеална част. Данъчната
оценка за целия имот, в това число земя и сгради е в размер на 9 196,60
лв. или за оспорващия този размер е 1 532,77 лева, видно от АУЗ. Размерът
и начинът на определяне на данъчната оценка не са предмет на настоящото
производство, поради което релевантно значение за правилното решаване на спора
има размерът, посочен от административния орган.
По отношение
на ТБО в жалбата не се твърди недължимост поради непредоставяне на услугите,
предвидени в чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и
поддържане на чистотата. Размерът на ТБО за недвижимия имот е правилно
определен в АУЗ съобразно Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Враца.
Неоснователно
е възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се
претендират задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че
задълженията са за недвижим имот, деклариран при условията на чл. 14 от ЗМДТ и
в тази връзка е посочен входящия номер на декларацията, партидния номер на
имота, както и че същият се състои от земя и сграда със съответните им
характеристики, съответстващи на
декларираното. От данните по преписката е видно, че се касае за имот с партиден
номер 3404161868001, находящ се в с. ***, общ. ***, ул. *** № **, като с подадената декларация е
деклариран именно този имот.
По отношение
на установените с оспорения акт задължения за данък върху превозните средства:
Съгласно
чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а чл.
53 от ЗМДТ определя като субекти на задължението за този вид данък
собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ определя
като титуляр на този вид публични вземания общината по постоянния адрес,
респективно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е
подадена такава декларация или когато собственикът няма постоянен
адрес/седалище на територията на България - общината, в която е регистрирано
превозното средство.
Способът
за определяне на размера, ставката и данъчната основа за данъка върху превозни
средства за 2019 г. са установени в чл. 41 от Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Враца, приета от Общински съвет -
Враца, в рамките на крайните параметри, зададени от чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ.
Данъкът се определя в зависимост от мощността на автомобила в киловати, като са
изброени хипотези относно стойността за 1 KW, коригиран с коефициент в
зависимост от годината на производство. В случая жалбоподателят не оспорва размера на сумите по акта, с който е установено задължението за плащане на данък
върху превозните средства. Оспорва основанието
за него.
От събраните по делото
доказателства се установява, че декларираните пред общината МПС - товарен автомобил
марка „Шкода“ с рег. № ********, лек автомобил марка „Тойота“ модел „Версо“ с
рег. № ******** и лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № ********,
са собственост на жалбоподателя. По делото не са налице данни последният да е
от кръга на субектите, изброени в разпоредбата на чл.
58, ал. 1 от ЗМДТ, които се освобождават от заплащането на данък върху
превозните средства, нито са налице условията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, при
които не се дължи местен данък върху превозните средства. Твърденията на
жалбоподателя за прекратяване на регистрацията на процесните автомобили по
негово заявление остават недоказани по производството. Видно от приетите
справки от ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, регистрацията на МПС с ДК №
******** и МПС с ДК № ******** е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
на основание уведомление от Гаранционен фонд за несключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Съобразно разпоредбата на чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, приложима в
случая, ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация
е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата.
Предвид
изложеното, съдът приема, че задължението за данък върху превозните средства за 2019
г. е правилно установено с процесния АУЗ в съответствие с материалния закон.
По отношение на лихвата върху
определените задължения:
Лихвата е
акцесорно задължение, поради което същата се дължи при дължимост на основното
задължение. Съдът извърши проверка с лихвен калкулатор на НАП и намира, че
посочените в АУЗ размери на лихвите за всяко едно от задълженията са изчислени
в съответствие с нормативно установените периоди - 30 юни и 31 октомври на
годината, за която са дължими, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ
за ДНИ; чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ за данък ППС и чл. 69, във връзка с чл. 28 от ЗМДТ за ТБО.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправни норми и в съответствие с целта на закона, поради което следва
да се потвърди.
При този
изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.К. ***, против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3408-80/14.05.2020 г.,
издаден от ** в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, потвърден с
Решение № 241/02.02.2021 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Враца.
ОСЪЖДА Ц.М.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Враца разноски по делото в размер на 200,00 /двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: