Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 252

гр.Бяла, 26.11.2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, І-ви граждански състав  в открито съдебно заседание на  деветнадесети ноември  през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЛАМЕН ДОЧЕВ

 

при секретаря В. Великова, като разгледа докладваното от  р.съдия гр. дело № 794/2019 г. на БРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявени са искове с правно основание  чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.

 В Исковата си молба ищецът - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  заявява, че, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.559, ал.I, т.I от Кодекса за застраховането (КЗ) възстановил по щета № 111129/26.11.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 11159,73 лв. за увредения при ПТП настъпило на 18.10.2015г., л.а.“Форд Торнео Конект“ с ДКН ****, собственост на ЕТ „Р.-Т.З.-В.В.“.

Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът Н.И.Н., който управлявайки л.а.“Фиат Пунто“ с ДКН ***, собственост на В.С.П., при движение по ул.“Х.А.“, с несъобразена скорост с пътните условия скорост, излизайки на остър десен завой, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря правомерно движещия се л.а. .“Форд Торнео Конект“ , като така причинява процесното ПТП.

В нарушение на чл.249 във вр.чл.259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр.с  чл.483, ал.1 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданко отговорност“.

С регресна покана № 99/18.03.2016г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до подаване на ИМ лицето не е погасило задължението си. Поради изложеното  молят съда   на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега ч.558, ал.7 от КЗ да осъди  ответника Н.И.Н. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума в размер на 1159.73 лв. (хиляда сто петдесет и девет лева и 73 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд искова сума по щета № 111129/26.11.2015г.. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В предоставения едномесечен срок   ответника  Н.И.Н. не е депозирал писмен отговор на ИМ, като не е оспорил  фактическите твърдения в ИМ.

 В с.з. ищецът, редовно призован не  се явява и не се представлява. С депозирана по делото писмена молба ,чрез упълномощения си процесуален представител  поддържа  предявеният иск изцяло.         

Ответникът, редовно призован  не се явява и не се представлява в с.з.   

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

  По делото е приложена Регресната покана, получена  на 21.03.2016г.  от ответника.  С вносна бележка с наредител  - ищеца ГФ на 18.02.2016г.  е внесена сума в размер на 1159,73 лева в полза на Мото –Пфое ЕООД , а като основание е посочено сума по щета № 11-1129/15г. Заклюение на в.л. Протокол за ПТП, сл.бележка от МВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание   чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът Гаранционен фонд, който  е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.

  На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

 В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.2, „б.“а от КЗ /отм./  ,  сега  557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в случая ответника  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган  е  възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице.

 Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника.

 Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

След като ответникът  е бил надлежно поканен   да преведе по сметка на ГФ изплатената от фонда по щетата сума,  но погасяване на това парично задължение не е извършено, то и исковата претенция се явява основателна.

Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно приложения списък  в размер на 50,00 лв. заплатена д.т.   

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

          

  ОСЪЖДА  Н.И.Н., ЕГН ********** ***,  да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 , сумата в размер на 1 159,73 лв. (хиляда сто петдесет и девет лева и  73 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд искова сума по щета № 111129/26.11.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 50,00 лв.(петдесет лева), разноски по делото.

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Русе в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/