РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Благоевград, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело
№ 20221210201085 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. К. от Б*****, против НП№ 22-1116-000925 829.04.2022г.,
издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград , с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 310.00лв.
и кумулативно с тава „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца , във
връзка с нарушения по чл. 25, ал.1, чл. 123, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е
извършил вменените му административни нарушения от обектива и субективна страна.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по
делото и становище по жалбата. В придружително писмо на преписката до съда прави
възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя в процеса.
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-Благоевград, Сектор
„ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по
делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г.,
постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с
приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно
настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС,
съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато
хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по
1
АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от
22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на
ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.
№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В
светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при
евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на
обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото
тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената
заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е
единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на
обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени
разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията
си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на
тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако
счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.
61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от
ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и
неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум
негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени
съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици
/разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на
обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище
и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /
РП-Благоевград, надлежно призована не ангажира представител и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по
делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва
НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на
23.06.2022г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на
05.07.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен
и несъмнен начин, че на 20.04.2022г., св.С. З. /мл.автоконтрольор при С-р „ПП“-
2
Благоевград/, в присъствието на колегата си –св.В. Л., е съставил на жалбоподателя
АУАН№576316 . Акта бил съставен за това, че на 20.04.2022г. в 12.00 часа, в
гр.Благоевград, по бул.“Джеймс Баучер“ в посока от кръговото кръстовище, образувано с
бул.“В.Левски“, към кръговото кръстовище, образувано с ул.“14-ти полк“, К. е управлявал
повереният му товарен автомобил с марка „Ф*********“ с рег.№Е******, собственост на
„П****, като на регулирано с пътни знаци кръстовище, образувано с ул.“Даме Груев“,
извършил маневра „заобикаляне“ на движещия се пред него в същата посока и намаляващ
скоростта лек автомобил с марка „Ф******“ с рег.№*****, управляван от водача И. В. Г.,
който по време на въпросната маневра на жалбоподателя, бил спиращ пред обозначена
пешеходна пътека с ПЗ „Д17“ и пътна маркировка М8, с цел пропускане на пресичащи
пешеходци и след като заобиколил водача Г., при прибиране в напуснатата лента ,
жалбоподателят не се съобразил с неговото положение и посока на движение и блъснал
автомобила на Г. странично, реализирайки по този начин ПТП с материални щети. В Акта
е посочено също , че ударът между двата автомобила е бил странично в задна лява част на
автомобила на жалбоподателя и предна дясна част на автомобила на водача Г.. След удара,
според свидетелите по акта, жалбоподателя продължил посоката си на движение направо
без да спре за да установи какви са последиците от произшествието, като по този начин
напуснал последното. Водача Г. подал сигнал за настъпилото ПТП и именно тогава на
мястото на инцидента пристигнали свидетелите З. и Л.. По данни на И. Г., те успели да
идентифицират жалбоподателя и да се свържат с него, като поискали той да се върне на
местопроизшествието за изясняване на случая. Жалбоподателят се върнал с автомобила си
на мястото, посочено му от полицаите, където последните му извършили оглед, както
огледали и автомобила на водача Г.. След което , св.Л. изготвил и Протокол за ПТП на
място от дата 20.04.2022г., в който описал констатираните щети по двата автомобила и
схема за настъпилото произшествие. Именно при огледа на двата автомобили, свидетелите
З. и Л. и възприели, че има следи от удара и произшествието в задната лява част на
автомобила на жалбоподателя и съответно в предната дясна част на автомобила на водача
Г.. На място била извършена проверка и по документи на жалбоподателя, при която се
констатирало, че той не носи Контролен талон към СУМПС или друг заместващ го
документ . Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано от
актосъставителят като нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, такова по чл.123, ал.1, т.1 и
съответно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично на нарушителя
срещу подпис и без отразяване на възражения.
Въз основа на АУАН, на 29.04.2022г., Началникът на група при ОДМВР-Благоевград,
Сектор „ПП“, е издал обжалваното НП №22-1116-000925 срещу жалбоподателя и му е
определил следните административни санкции за посочените три нарушения, а именно: на
основание чл. 179, ал.1, т.5, вр. с чл. 25, ал.1 от ЗДвП –„Глоба“ в размер на 200.00лв., на
основание чл. 175, ал.1, т.5, вр. с чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП-„Глоба“ в размер на 100.00лв. и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца и съответно на основание
чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 , вр. с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП-„Глоба“ в размер на 10.00лв. НП е
връчено на жалбоподателя чрез разписка лично на 23.06.2022г.
3
Изложените фактически твърдения се потвърждават при разпита на свидетелите З. и Л..
Двамата установяват, че не са очевидци на настъпилото ПТП между автомобила на
жалбоподателя и автомобила на водача И. Г., а извели фактическите данни по казуса
основно от показанията на последният, който подал сигнал като пострадало лице от
произшествието. Наред с това, свидетелите по данни на Г. идентифицирали жалбоподателя
като водач на превозното средство, с което е настъпило ПТП, извикали го да се върне на
местопроизшествието и след връщането му, направили оглед на двата автомобила,
участвали в ПТП и така лично възприели и констатирали описаните в Протокола за ПТП и
в акта за нарушение материални щети по тях . Свидетелите сочат, че поддържат акта и в
частта му за констатирано при проверката на жалбоподателя, неносене на негов Контролен
талон към СУМПС или друг заместващ го документ . При разпита на св. Л. същият
уточнява, че мястото на инцидента е платно с по две ленти за движение във всяка посока и
двете ленти в една и съща посока са равнопоставени и никой водач не е с предимство ,
независимо дали се движи в лявата или дясната лента от платното в една и съща посока. За
това при маневра заобикаляне на спрял автомобил, водачите трябва да се съобразяват с
останалите участници движещи се в лентите в същата посока за движение, така че такава
маневра да не създава опасност за тези други участници.
По искане на защитата в съдебното производство бе разпитан и св.П., който се е намирал
в автомобила на жалбоподателя на процесната дата и място и е очевидец на случая и на
поведението на водача И. Г.. Св.П. твърди, че с жалбоподателя забелязали водача Г. далеч
преди мястото на инцидента, защото той се движил с автомобила си след автомобила на К.
при навлизането му в кръстовището с бул. „Васил Левски“ и бул.“Джеймс Баучер“. Г.
продължил да управлява автомобила си след автомобила на жалбоподателя и при
излизането на последният от това кръстовище по ул.“Джеймс Баучер“ към следващото
кръгово кръстовище в тази посока. До автобусната спирка преди това второ кръгово
кръстовище, св. П. установява, че в лентата, в която управлявал автомобила си
жалбоподателя и в близост до автобусната спирка преди кръговото кръстовище с ул.“14-ти
полк“, имало спрял автомобил и това накарало К. да направи маневра „заобикаляне“ на
този автомобил, като навлезе от дясната лента, в която се движел към лявата лента в същата
му посока на движение. Преди тази маневра, св. П. е категоричен, че жалбоподателят е
подал и ляв мигач за започване на маневрата, а през това време автомобилът на И. Г.
продължавал да се движи зад тях и в същата посока. След като направили въпросната
маневра, св.П. и жалбоподателя продължили по пътя си в посока към 7-мо СОУ, където
св.П. слязъл от автомобила на К. за да участва в учебен час . Междувременно водача И. Г.
подал сигнал в полицията за настъпило с него ПТП с автомобила на жалбоподателя, заради
което последният бил намерен и извикан да се върне на мястото на маневрата за изясняване
на случая. Св.П. установява също, че едва тогава, жалбоподателят разбрал, както и той
самият, че водача Г. твърди, че е причинено ПТП и щети на автомобила му и то от страна
на жалбоподателя К. .
Като доказателство по делото е представена Заповед№812з-1632/02.12.2021г. на
4
министъра на вътрешните работи, с която на издателя на атакуваното НП са делегирани
правомощия по съставяне на такъв акт при нарушения по ЗДвП.
По делото е приложена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че
жалбоподателя е санкциониран неколкократно за нарушение по ЗДвП до датата на
твърдяното нарушение.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното
НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за вмененото му
административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се представи нарочна
Заповед на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия в тази насока за
издателя на атакуваното НП. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
като същите са и надлежно връчени /лично на жалбоподателя/. В НП и в АУАН се
съдържат всички задължителни реквизити по чл.57 и респ. по чл.42 от ЗАНН в това число,
дата и място на издаването им, компетентен издател, дата и място на твърдените
нарушения, фактически обстоятелства, свързани и описващи извършването им, правна
квалификация и доказателства, с които се твърди, че се установява извършването на тези
деяния. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП не е издадено в нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН и същото е процесуално законосъобразно.
От друга страна с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, не се
потвърди тезата на санкционният орган, че жалбоподателят е извършил от обективна
и субективна страна вменените му нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно нормата на чл123, ал.1, т.1 от ЗДвП,водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
От обективна страна, в конкретният казус безспорно се установи, че на процесната
дата / 20.04.2022г. / и място / по бул.“Джеймс Баучер“ в посока от кръговото кръстовище,
образувано с бул.“В.Левски“, към кръговото кръстовище, образувано с ул.“14-ти полк“/,
жалбоподателят е управлявал повереният му товарен автомобил с марка „Ф*****“ с рег.
№*****, собственост на „П******. По делото обаче не се доказа, че докато е управлявал
това ППС, жалбоподателят е извършил маневра „заобикаляне“ на движещия се пред
5
него в същата посока и намаляващ скоростта, лек автомобил с марка „Фолксваген
Голф“ с рег.№Е8959АТ, управляван от водача И. В. Г., както и, че при тази маневра
причинил ПТП с материални щети с този лек автомобил, за да е възникнало
задължение за него да спре и да изчака на място установяване последиците то това
произшествие . В тази насока са твърденията на свидетелите по акта, които обаче не са
очевидци на случая, а сочат, че са получили информация за случилото се именно от страна
на водача И. Г., който не се яви в процеса и на практика не потвърди с показанията си тази
теза на санкционният орган. Същевременно показанията на свидетелите по акта, които не са
очевидци, се опровергават от показанията на св.П., който е очевидец на случая, а той е
категоричен, че пътната ситуация на процесната дата и място не е била такава, каквато е
описана пред свидетелите по акта от страна на водача И. Г.. Така св.П. сочи, че
действително автомобилът на жалбоподателят е извършил при процесното място /на спирка/
маневра „заобикаляне“ на автомобил, но това не е бил автомобила на водача И. Г., а друг
неизвестен и спрял автомобил в близост до въпросната спирка, заради което се наложило
К. да придвижи своето МПС от дясната лента за движение в лявата такава на двулентовото
пътно платно в една и съща посока , като преди това подал и сигнал с ляв мигач за
извършване на маневрата. Именно защото след извършената маневра, не е настъпило
никакво ПТП с този заобиколен и спрял на спирката друг лек автомобил, жалбоподателят ,
заедно със св.П. продължили по пътя си, без да спират на процесното място, защото те не са
възприели настъпване и причиняване на ПТП с тяхно участие в резултат на въпросното
маневриране. От своя страна водача И. Г. през цялото време се е движил не до, не като
спиращ и изчакващ автомобил в лява лента спрямо тази на жалбоподателя, а след
автомобила на К., за което св. Очевидец П. е абсолютно категоричен . Съдът констатира, че
показанията на св.П., който е безспорно, че е очевидец на случая са логични,
последователни и за това ги кредитира като годно доказателствено средство за изясняване
на този спор и разкрИ.е на обективната истина . Допълнителен аргумент в тази насока,
съдът сезира и в други наведени безспорни и обективни факти по случая, материализирани
и в Протокола за ПТП, а именно мястото на констатираните щети по автомобила на
жалбоподателя / в неговата задна лява част/ и съответно по автомобила на водача И. Г.
/предна дясна част/, които обективно не могат да се получат ако автомобила на
жалбоподателя е заобикалял автомобила на Г., при това и спиращият в лявата спрямо
неговата лента за движение такава, защото обективно в такава пътна ситуация не може
дясно стоящият да направи заобикаляне на ляво стоящия и то така, че да причини щети на
последният в неговата предна дясна част, респ. както и от такова заобикаляне на ляво стоящ
автомобил, да останат следи по автомобила на жалбоподателя в неговата предна дясна част
Далеч по-вероятно и възможно би било тези щети да се причинят от несъобразяване на
водача Г. с извършената маневра „заобикаляне“ на друг автомобил, от страна на движещото
се пред него ППС на жалбоподателя , докато се е премествало от лявата в дясната лента на
двупосочното платно за движение, при опит да не осигури предимство на водача К. за да
довърши започнатата от него маневра по „заобикаляне“ на автомобил, спрял в неговата лява
лента за движение.
6
След като не се доказа, че жалбоподателят е имал поведение на водач на ППС на
процесната дата и място, което е довело до причиняване на ПТП с материални щети , респ.
че за него е възникнало задължението да спре на мястото на такова произшествие за да
установи какви са последиците от него, то съдът приема, че в казуса не се доказа
извършване от обективна страна на административните нарушения по чл. 25, ал.1 и
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При аналогични мотиви и след като не се установи, че в съзнанието на жалбоподателя е
било отразено, че с поведението си на водач на МПС на процесната дата и място, е
причинил ПТП с автомобила на водача Г. / в тази насока са категоричните показания на
св.П., който е очевидец на случая/, то съдът счита, че тези две нарушения не се доказаха и
от субективна страна.
Ето защо, в тази част атакуваното НП като противоречащо на материалния закон
следва да се отмени.
Същевременно, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства се потвърди
извършването на третото вменено на жалбоподателя нарушение, а именно такова по чл. 100,
ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в неносенето от страна на К. на контролен талон към
СУМПС или заместващ го документ в рамките на извършената му проверка на процесната
дата и място от свидетелите З. и Л. . Двамата свидетели са категорични, че са очевидци на
това деяние, защото именно при тази тяхна проверка е констатирано това нарушение.
/Свидетелите не коментират с подробности това нарушение при разпита си, но са
категорични, че поддържат АУАН и в тази му част, където това деяние е фактически
пояснено и правно квалифицирано. Извършването на това нарушение не се опроверга и от
показанията на св.П./ Неизпълнението на задължението за носене на контролен талон към
СУМПС като водач на МПС на процесната дата и място, несъмнено е извършено от
обективна страна нарушение на чл.100,, ал.1, т.1 то ЗДвП, както правилно е отчел и
санкционният орган с НП.
Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна, тъй като
страните не спорят, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, а като такъв е бил
запознат с всички свои задължения при управление на МПС, в това число и това по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно е нарушил .
За това нарушение , законодателят е предвидил в нормата на чл. 183, ал.1 т.1, предл. 2 от
ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв., каквато именно е
наложена на дееца с обжалваното НП. Касае се за единствена алтернатива за санкция по
закон като вид и размер, поради което съдът намира, че отмерването й с обжалваното НП ,
кореспондира с нормата на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че като процесуално и материално
законосъобразно, обжалваното НП следва да се потвърди в тази му част.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, обосновава принципно и искането
на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни разноски по настоящото
7
съдебно дело за адвокатско възнаграждение. Видно от представеният договор по делото за
правна защита и съдействие от 24.06.2022г., сключен между жалбоподателя и адв.Г.,
страните са договорили конкретно възнаграждение за участието на адвоката в настоящото
производство и такова е заплатено на последния в размер на 300.00лв. Същевременно
съдът съобрази, че съгласно 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при сключване на
посоченият договор за правна защита и съдействие , за хипотеза като процесната, при
отмерена санкция глоба с обжалваното НП при интерес до 1000.00лв./ в казуса общият
размер на наложената глоба с НП е 310.00лв./, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 300.00лв. Наред с това съдът констатира, че адв.Г. е
участвала като процесуален представител за жалбоподателя в рамките на 3 съдебни
заседания и по аргумент на чл. 7, ал.8 от Наредбата, й се дължи адвокатско възнаграждение
за участие в повече от две съдебни заседания /в случая три/ в размер на още 100.00лв.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че заплатеното възнаграждение за
адвокатска защита от жалбоподателя за неговият защитник адв.Г. в настоящото
производство и съгласно минималните размери по Наредбата, е в размер на 400.00лв. При
това положение и с оглед отмяната на НП за две нарушения от три вменени такива на
жалбоподателя, съдът намира, че искането на жалбоподателя за заплащане на сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., е доказано и по размер,
поради което и тези разноски следва да бъдат репарирани в неговият патримониум чрез
заплащането им от страна на санкционният орган /респ. заинтересованата страна като
разпоредител с бюджетни средства, какъвто административно-наказващият орган не е./
Доколкото този размер е именно в минимума по Наредбата и чл.36 от ЗА, то съдът счита, че
не са налице основания за неговото допълнително редуциране поради прекомерност, в който
смисъл възражението на санкционният орган по чл. 63д, ла.2 от ЗАНН, се явява
неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1, вр. с чл. 63д,
ал.1 от от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №22-1116-000925/29.04.2023г., издадено
от Началник Група при ОДМВР- Благоевград, Сектор „ПП“, в частта му, с която на Г. А.
К. с адрес : Б******, ул.“М*****, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
общо на 300.00лв./триста лева/ и кумулативно с тава „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 3 месеца , във връзка с нарушения по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123,
ал.1, т.1, като ПОТВЪРЖДАВА същото НП в останалата му част поради нейната
законосъобразност .
ОСЪЖДА ОДМВР- Благоевград / Сектор „ПП“/, да заплати на Г. А. К. с ЕГН
********** и с адрес : Б****, ул.“М*****, сумата от 300.00лв./триста/, представляваща
направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по нахд №1085/2022г. по описа
8
на Районен съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9