№ 13959
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110138799 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца Д. Ц. Б. срещу ответника И. К. В. иск по чл. 34, ал. 1 ЗС за делба
на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.256.10.181 по по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда
№ 10, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.256, с адрес: гр. С***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сгара със смесено предназначение, с брой нива на обекта 1, с площ от 91,37
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект с идентификатор
68134.1106.256.10.180, под обекта – обект с идентификатор 68134.1106.256.10.176 и над
обекта: няма, с прилежащи части: таванско помещение № 9, с площ 13,36 кв.м. и 2,867 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото.
Ищецът Д. Ц. Б. твърди, че с ответника са придобили при равни квоти процесния
недвижим имот по силата на възмездна сделка – договор за покупко-продажба от
01.08.2012г., обективиран в Нотариален акт № 40, том II, дело № 207/2012г. на нотариус с
рег. № 343 на РНК. Твърди, че към датата на придобиването страните се намирали във
фактическо съжителство, като до сключване на брак така и не се стигнало, но двамата имали
общо дете, упражняването на родителски права върху което било източник на постоянни
1
спорове между тях. Твърди, че от датата на сделката – 01.08.2012г. до момента на подаване
на исковата молба имотът се използва изцяло от ответника и ищецът няма никакъв достъп
до него. Моли да се допусне делба на процесния недвижим имот при квоти по 1/2 ид.ч. за
всеки от съделителите и съдът да определи като привременна мярка ответникът да му
заплаща сумата от 500 лв. месечно, съответстващи на припадащата му се част от имота, до
окончателното приключване на делбата с оглед обстоятелството, че е лишен от ползването
на имота спрямо правата си.
Ответникът И. К. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Счита че ищецът не се легитимира като съсобственик на
процесния имот, тъй като същият е закупен и платен изцяло от родителите на ответника с
цел страните да живеят в него и да остане за общото им дете. Твърди, че ответникът не е
участвал по никакъв начин в направените плащания, като е вписан в нотариалния акт само
защото по това време ответницата е била бременна в осмия месец с общото дете на страните
и е сметнала, че това е правилно. Ответникът признава, че ищецът няма достъп до
процесния имот, но твърди, че това било така, тъй като между страните съществувала
уговорка имотът да остане за общото им дете, поради което ищецът никога не е искал достъп
до имота или да го ползва по някакъв начин. Моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално имотът да бъде възложен на ответника.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 341 ГПК вр. чл. 34, ал. 1 ЗС.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се
установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описания в
исковата молба имот. Следва да се установи правното основание, въз основа на което
ищецът твърди, че е възникнала съсобственост с ответника. Въведените в исковата молба
твърдения са, че съсобствеността е възникнала по силата на възмездна сделка.
Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 40, том II, рег. № 5645, дело № 207 от 01.08.2012г. на Ц*** К*** – помощник
нотариус по заместване на Г****, с рег. № 343 в РНК, че ищецът Д. Ц. Б. и ответникът И. К.
Д**** (с настояще фамилно име В.) като купувачи са придобили чрез договор за покупко-
продажба от К*** Д. Д., Г*** Д.а Д.а и Д*** (продавачи) следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в гр. С*** етаж, със застроежа площ от 91,37 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, при
съседи на жилището: изток – апартамент № 31, запад – зелена площ, север – паркинг, юг –
стълбище, отгоре – тавани, отдолу – апартамент № 25, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 9, с полезна площ от 13,36 кв.м., при съседи на таванското помещение: изток – зелена
площ, запад – таван № 8, север – коридор и юг – таван № 10, заедно с 2,867 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
който апартамент съставлява съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със Заповед № РД 18-50 от 02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК
2
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1106.256.10.181.
Не е спорно и се установява, че придобият имот е идентичен, както е отразено и в
нотариалния акт, със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.256.10.181
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 31.07.2012г., с адрес: гр. С***0, който самостоятелен
обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор 68134.1106.256.10, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1106.256, с предназначение: жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 91,37 кв.м., прилежащи части: тав. пом № 9-13,36 кв.м. и 2,867
% ид.ч. от о.ч., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1106.256.10.180, под обекта: 68134.1106.256.10.176 и над обекта: няма.
Доколкото в нотариалния акт не е посочено нещо различно, съдът приема, че
процесният недвижим имот е придобит от страните по делото при равни квоти, по 1/2 ид.ч.
за всеки. Тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба страните не
са били в брак неотносимо е възражението на ответника, насочено към оборване на
презумпцията за съвместен принос при придобиването на имота, който въпрос е от значение
единствено в отношенията между съпрузи при придобиване на вещи и вещни права в режим
на СИО (арг. от чл. 21 СК). В настоящия случай не е спорно между страните, че никога не са
сключвани брак, а са се намирали към момента на покупко-продажбата във фактическо
съпружеско съжителство. В този случай, ако бъде установено, че покупната цена по
договора е платена само от един от купувачите или преимуществено от него, претенциите
между тях следва да се уредят във вътрешните им облигационни отношения, които не са
предмет и нямат значение за настоящия спор. В този смисъл вещното право на собственост е
възникнало за лицата, вписани като приобретатели в нотариалния акт, независимо от
обстоятелството кой е платил цената на имота, поради което и се установява по настоящото
дело, че е възникнала съсобственост между страните върху процесния имот на твърдяното
основание – възмездна сделка.
С оглед изложеното следва да се допусне делба на процесния имот между страните при
равни квоти, както следва: 1/2 ид.ч. за ищеца Д. Ц. Б. и 1/2 ид.ч. за ответника И. К. В..
По искането за определяне на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК:
По искането за определяне на привременни мерки съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението за допускане на делбата или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. Определението, с което съдът се произнася, не разрешава
материалноправен спор между страните, а е акт на съдебна администрация.
Предпоставките за постановяване на привременното разпределение на ползването са:
3
да е налице изрично искане от съделител да се постанови такава мярка, съделителят, който я
е поискал да не ползва лично съсобствения имот съобразно правата си и делбата да не е
извършена с влязло в сила решение. Разпределението на ползването следва да се осъществи
чрез определяне на реални обособени части от съсобствените имоти или отделни обекти за
ползване от всеки от съделителите, съобразно техните идеални части. В случай, че не е
възможно реално разпределяне на ползването, то съдът определя обезщетение за лишаване
от ползването, която мярка се постановява спрямо ползващия съсобственик.
Съдът е сезиран с изрично искане от ищеца за осъждане на ответницата да му
заплаща сумата от 500 лв. месечно, обезщетение за лишаване от ползването до
окончателното приключване на делбата.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Б*** Б. – брат на ищеца и К*** – баща на ответницата, които съдът преценява на основание
чл. 176 ГПК с оглед възможната им заинтересуваност в полза на всяка от страните, но които
редитира като възпроизвеждащи преки впечатления за релевантните за установяване по
делото факти, се установява непротиворечиво, че страните по делото никога не са живели в
процесния недвижим имот, закупен от тях с намерението да живеят заедно там, което
намерение не се е осъществило предвид раздялата им малко след закупуването му.
Установява се още, че ищцата живее постоянно в гр. Р***, а ответникът – в собствен имот в
гр. С***. Не се установява между страните да е била постигната предварителна уговорка за
ползване на имота от общото им дете, нито се твърди или установява ищецът да е правил
опити или да е искал да му се предостави ползването на имота, напротив установи се, че до
този момент същият не е предявявал никакви претенции спрямо него (така свидетелят Б.).
С оглед изложеното не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от ползването на
имота, към който той не е проявявал никакъв интерес от закупуването му, нито че
ответницата ползва същия предвид обстоятелството, че живее в друго населено място.
Показанията на свидетеля Б., в частта с която е посочил, че брат му не притежава ключ за
имота и е виждал в него единствено близки на ответницата не следва да се кредитират,
доколкото същите възпроизвеждат разказаното на свидетеля от ищеца, поради което и при
преценката им по реда на чл. 176 ГПК и предвид липсата на други доказателства, които да ги
подкрепят, не се ползват с доказателствена стойност.
Предвид обстоятелството, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
фактите, относими към уважаване на искането за определяне на привременни мерки чрез
заплащане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК същото е неоснователно и следва да
се отхвърли.
Разноските за производството се определят с решението по втората фаза на делбата
на основание чл. 355 ГПК, поради което и на настоящия етап от производството съдът не
разпределя отговорността за разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена делба между Д. Ц. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*** и И. К. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Р***, ул. „Е****, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.1106.256.10.181 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
31.07.2012г., с адрес: гр. С*** който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор 68134.1106.256.10, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1106.256, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
91,37 кв.м., прилежащи части: тав. пом № 9-13,36 кв.м. и 2,867 % ид.ч. от о.ч., ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1106.256.10.180, под
обекта: 68134.1106.256.10.176 и над обекта: няма, а по документ за собственост,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в гр. С*** етаж, със застроежа площ от
91,37 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи
помещения, при съседи на жилището: изток – апартамент № 31, запад – зелена площ, север –
паркинг, юг – стълбище, отгоре – тавани, отдолу – апартамент № 25, заедно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 9, с полезна площ от 13,36 кв.м., при съседи на таванското помещение:
изток – зелена площ, запад – таван № 8, север – коридор и юг – таван № 10, заедно с 2,867 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, при следните квоти:
1/2 ид.ч. за Д. Ц. Б. и
1/2 ид.ч. за И. К. В..
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Ц. Б., ЕГН **********, направено по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК, за определяне на привременни мерки чрез осъждане на И. К. В., ЕГН ********** да
му заплаща срещу ползването на делбения имот сумата от 500 лв. месечно до окончателното
извършване на делбата.
Решението, в частта с която съдът се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5