№ 177
гр. Шумен , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500219 по описа за 2021 година
Производство по чл. 278 и сл. във вр. с чл. от 577 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Т.С.К. – държавен съдебен изпълнител
при РС – Шумен срещу определение от 01.06.2021 г. на съдия по вписванията при Агенция
по вписванията, Службата по вписванията – гр. Шумен, с което е отказано заличаване на
възбрана, наложена по изпълнително дело № 2205/2009 г. по описа на ДСИ при РС - Шумен,
поради непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в нормата на чл. 433, ал. 3
от ГПК изрично било предвидено, че при прекратявяне на изпълнителното производство на
някое от основанията посочени в ал. 1 и 2 на същия член, съдебният изпълнител вдига
служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в
сила. Излага, че след като законодателят е вменил на съдебния изпълнител служебно
извършването на това действие (заличаване на възбрана) същото не следва да е обусловено
от поведението на заинтересованата страна, която да внася такса за заличаване на
възбраната. С оглед на изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение, с което
е отказано заличаването на възбраната и да постанови да се заличи вписаната възбрана,
каквато била и установената съдебна практика.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С искане с вх. № 2968/01.06.2021 г. ДСИ при РС - Шумен е сезирал съдията по вписванията
при Агенция по вписванията, Службата по вписванията – гр. Шумен за служебно заличаване
на възбрана, вписана в АВ на 03.02.2010 г. с вх. рег. № 397, дв. вх. рег. № 389, том 1, акт
1
№ 53 - на осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК.
С атакувания отказ, обективиран в определение от 01.06.2021 г., съдията по вписванията е
отказал заличаването, на основание чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, тъй като
към искането не е представена вносна бележка за внесена държавна такса за заличаване в
размер на 10.00 лева, съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси
събирани от АВ.
Настоящата съдебна инстанция, намира така постановения отказ за правилен и
законосъобразен. Въпросната възбрана е била наложена от ДСИ по изпълнително дело №
2205/2009 г. по описа на ДСИ при ШРС, като обезпечение за изпълнение парично
задължение на длъжника по същото дело към „Евро – Кеш 2008“ ООД. Изпълнителното
производство е било прекратено от ДСИ с влязло в сила постановление от 15.04.2021 г., на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В депозираното пред АВ искане за заличаване на
вписана възбрана съдебният изпълнител е посочил като основание за искането разпоредбата
на чл. 433, ал. 3 от ГПК, в която хипотеза съдебният изпълнител служебно вдига наложените
възбрани и обезпечения.
Производството по вписване и заличаване на възбрана върху недвижим имот, както и
останалите, развиващи се пред АВ е охранително, като в конкретното, съобразно изричната
норма на чл.31 от ПВ, единствен надлежно легитимиран да иска отмяната й е органът,
наложил възбраната, т.е. в случая ДСИ при РС – Шумен. За заличаване на възбраната се
дължи държавна такса, посочена в чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенцията по вписванията (ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., изм. и доп.), която е
в размер на 7.50 лева, а не както е посочил съдията по вписванията, в размер на 10.00 лева.
Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК
и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по
силата на чл. 541 от ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата
си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство. С ТР №
7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК е прието, че при констатирана нередност на
отправената до него молба съдията по вписвания няма право да процедира по реда на чл.129
от ГПК и да дава указания на молителя за изправянето й, а следва да постанови отказ за
извършване на исканото действие. В т. 10 от посоченото решение е застъпено становището,
че освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания, каквито са таксите по
чл.4, б.”в” от ЗДТ, става само при изрично предвидени в закона предпоставки, като такива
изключения в производството по вписване не са предвидени. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 от
ГПК приложение в охранителното производство намира и разпоредбата на чл. 84 от ГПК,
уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това
приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство, като в
тази връзка следва да се съобрази и изразеното в Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. №
2
3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни
такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на
правото, чиято защита се търси. В редица определения на ВКС е прието, че съдебният
изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в
изпълнение на разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, освен ако по силата на изрична
законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение.
В настоящия случай, възбраната е наложена върху имот – частна собственост във връзка със
събирането на частно вземане, поради което разпоредбата на чл. 84 от ГПК е неприложима.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, във всички случаи на прекратяване на
изпълнителното производство, на някое от основанията по чл. 433, ал. 1, точки 1-8 от ГПК,
съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като
постановлението за прекратяване влезе в сила, а съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, в случаите на прекратяване на
производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при
която е прекратено процесното изпълнително дело, дължимата държавна такса към
Агенцията по вписванията за заличаване на вписана възбрана би могла да бъде включена от
съдебния изпълнител в разноските по делото, преди прекратяването му, а за дължимите но
неплатени такси и разноски, когато съдебният изпълнител действа служебно, същият може
да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, независимо от техния
размер. Или при депозирано искане за заличаване на възбрана, наложена като обезпечение в
хода на изпълнителното производство, за събиране на частни вземания, каквото е и
настоящото, таксата за вписване на заличаването следва да бъде събрана от длъжника, или
от взискателя в предвидените изключения на чл. 79, ал. 1 от ГПК и внесена по сметка на АВ,
в размера определен по реда на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 5 от Тарифата за ДТ събирани от
АВ - 7.50 лева. Ако не е събрана предварително, таксата се дължи от съдебния изпълнител,
който впоследствие може да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за нея
срещу съответното задължено лице.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че съдията по вписванията е
постановил законосъобразен отказ, който следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба с вх. № 918/07.06.2021г., депозирана от Т.С.К. –
Държавен съдебен изпълнител при РС – Шумен срещу определение от 01.06.2021г. на
3
съдията по вписванията при Агенция по вписванията – гр. Шумен, с което е отказано
заличаване на възбрана, вписана по изпълнително дело № 2205/2009г. по описа на ДСИ при
РС - Шумен, поради непредставяне на документ за внесена държавна такса.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4