Решение по дело №657/2023 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 111
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20234310100657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Л., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20234310100657 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод постъпила молба от Т. Н. Т.
против М. С. С. за унищожаване на вписан отказ от наследство.
Ищецът поддържа, че има вземане в размер на 4 100,00 лв. срещу
ответника, за което в негова полза е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
482/2021 г. на РС Л..
За събиране на вземането се е присъединил като кредитор към
образувано през 2017 г. изп. д. № 1893 на ЧСИ П., образувано срещу
ответника.
На 02.05.2023 г., след направена справка РС Л. по повод предоставена
информация от ЧСИ П., научил, че в производството по ч. гр. д. № 541/2020
г., образувано по молба на ответника, е вписан негов отказ от наследството на
наследодателя му С. М. С..
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени в
полза на ищеца направени от М. С. С. отказ от наследството на покойния му
баща С. М.ов С., вписан по ч. гр. д. № 515/2020 г. по описа на Районен съд Л..
Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не ангажира отговор по делото.
1
В хода на делото ищецът се представлява от адв. Т. Г., който в
становище от 14.02.2024 г., заявява, че исковата претенция е доказана и
следва да бъде уважена.
По делото ответникът не участва лично или чрез представител и не
изразява становище по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 01.08.2017 г. М. С. С. е издал запис на заповед, с който се е задължил
да заплати на Т. Н. Т. четири хиляди и сто лева, на падеж 01.01.2019 г.
В полза на Т. Н. Т. в производството по ч. гр. д. № 875/2021 г. на
Районен съд Л. е издадена заповед за изпълнение, като е допуснато
незабавното й изпълнение и е разпоредено М. С. С. да заплати сумата от
4 100,00 лв. В заповедта е отразено, че вземането произтича от запис на
заповед, издаден на 01.08.2017 г., с падеж 01.01.2019 г.
Въз основа на издадена в полза на ищеца заповеди за изпълнение № 482
от 2021 г. по ч. гр. д. № 875/2021 г. на РС Л. е издаден изпълнителен лист, с
който е разпоредено М. С. С.а да заплати на Т. Н. Т. сумата от 4 100,00 лв.
Пред ЧСИ П., в рамките на изп. д. № 1893/2017 г. се провежда принуда
срещу М. С. С.а от взискателя Т. Н. Т. за събиране на вземане по издаден на
12.05.2021 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 875/2021 на Районен съд Л. в
размер на 4 100,00 лв., 84,00 лв. - неолихваяема сума и разноски в
изпълнението, за което по делото е представено удостоверение от 18.04.2023
г., издадено по изпълнителното дело.
Въз основа на подадено заявление от 15.05.2020 г. от М. С. С. за отказ
от наследството на С. М. С. и Б. М. С.а е образувано ч. гр. д. № 541/2020 г. по
описа на Районен съд Л..
От ангажирано по делото удостоверение за наследници, издадено на
06.02.2020 г. се установява, че С. М. С. е починал на ******** г. и е оставил
за свои наследници преживяла съпруга – Б. М. С.а, починала на 08.08.2019 г.
и низходящи М. С. С. и Наташа С.а Богданова.
С определение, постановено по делото, съдът е разпоредил да се впишат
отказаните на М. С. С. от наследството на С. М. С. и Б. М. С.а. Отказът на М.
2
С. С. от наследството на С. М. С. е вписан в особената книга по чл. 49 ЗН към
Районен съд Л. под № 30 на 15.05.2020 г., видно от представена по делото
удостоверение от 13.02.2024 г.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че след издаването на
изпълнителен лист в полза на ищеца, той се е обърнал към ЧСИ П. за
събиране на вземанията по него. По делото постъпвали малки суми, което
накарало ищеца да поиска от ответника да се събират по-големи. Адресирани
до ответника книжа по изпълнително дело той отказал да получи, с аргумент
че се е отказа от всякакво наследство. През април 2023 г. ищецът потърсил
съдействие от свидетеля Т. и му е възложил да посети какво се случва в
изпълнително дело. Т. посетил кантората на съдебния изпълнител, а
служителската там отказала да му предостави достъп до делото и го упътила,
че информация за наследството на ответника може да получи от съда.
Свидетелят се свързал с адв. Близнаков, който в първия работен ден на месец
май 2023 г., направил справка в съда и го уведомил, че С. е наследство. За
наученото Т. уведомил ищеца и го посъветвал да си потърси адвокат.
Очертаната фактическа обстановка съдът изгражда на база приетите по
делото писмени доказателства, коментирани по-горе и на показанията на
свидетеля Т.. На казаното от свидетеля при разпита съдът дава варя, макар те
да изхождат от лице, което се намира в родство по права линия с ищеца
(негов баща), тъй като са последователни, разкриват обстоятелствата по
образуване на изпълнително дело и движението по него и кореспондират с
ангажираните доказателства по делото (удостоверение от ЧСИ П.).
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за отмяна на вписани откази от наследство с
правна квалификация чл. 56 ЗН.
Искът по чл.56, ал.1 от ЗН е на разположение на кредиторите, които не
могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника. При спазване на
сроковете по чл. 56, ал.2 ЗН, те могат да поискат от съда да отмени по
отношение на тях отказа от наследство, направен от длъжника.
Ответникът е наследник по закон на С. М. С., починал на ******** г.
Със заявление от 15.05.2020 г., адресирано до РС Л., С. се е отказал от
3
наследството на своя баща, а отказа му е вписан под № 30 в особената книга
по чл. 49 ЗН при РС Л. на 15.05.2020 г., с което е завършен фактическия
състав на отказа от наследство. Отказът от наследство е действителен, тъй
като е извършен в изискуемата от закона форма, пред съда по мястото на
откриване на наследствата, вписани е в книгата на съда по чл. 49 ЗН.
От този момент (от вписването на отказа) е започнал да тече
тригодишния срок за заявяване на иска за унищожаване на отказа. Към датата
на образуване на настоящото производството (11.05.2023 г.) той не е изтекъл.
В рамките на тригодишния срок от отказа тече и по-кратният
едногодишен срок за заявяване на иска за унищожаване на отказа – от
узнаването за него. За направения отказ ищецът е узнал на 02.05.2023 г.
(първия работен ден на месец май 2023 г.) след справка в книгата по чл. 49
ЗН, която се води в РС Л.. Към датата на подаване на настоящата молба
(11.05.2023 г.) едногодишния срок също не е изтекъл.
Ищецът, заявил искане за отмяна на направен отказ от наследство, има
качеството на кредитор по отношение на ответника.Това му качество е
възникнало преди датата на вписване на отказ от наследство (с издаването на
запис на заповед от ответника за заплащане на определяна сума на ищеца през
2017 г.), независимо от обстоятелството, че за вземането е издаден
изпълнителен лист едва през 2021 г., т. е. след вписване на отказа от
наследство. Законът не изиска вземането, във връзка с което ищецът
поддържа, че има качеството на кредитор срещу ответника, да е изискуемо
или ликвидно към датата на извършване на отказа от наследство.
Въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист през 2021
г., в рамките на образувано изпълнително производството срещу ответника,
се провежда принуда за събиране вземането по него.
В хода на изпълнителното производството не се установява да е
осребрено имущество на ответника, което да е удовлетворен ищеца (според
представеното удостоверение размера на задължението по изпълнително дело
той е идентичен с този по изпълнителния лист). В хода на производството
ответникът, чиято е тежестта на доказване да установи наличието лично
имущество, от което ищецът може да се удовлетвори, не е ангажирал
доказателства за такова, което подкрепя направения по-горе извод.
4
От изложеното следва, че предпоставките, разписани в разпоредбата на
чл. 56 ЗН са доказани, което основание за уважаване на заявената претенция
за унищожаване на вписаните откази от наследство от ответника.
Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото се
явява основателно. По делото са ангажирани доказателства за сторени
разноски в размер на 50,00 лв. – платена държавна такса. При изхода на спора
тези разноски следва да се възложат за заплащане от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА в полза на Т. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „Т.“ № **********, извършения от М. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Л., ул. „Н. Р.“ № 35 отказ от наследството на С. М. С., починал на
******** г., вписан под № 30/15.05.2020 г. в особената книга по чл. 49 ЗН на
РС Л.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „Н. Р.“ № 35 да заплати на Т. Н. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „Т.“ № ********** сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) -
сторени разноски в производството по делото.

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5