РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500388 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 30/01.03.2022 г., постановено по гр.д. № 413/2020 г.
по описа на РС- Сливница, е признато за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на „Г.“ ЕООД, ЕИК .........., че ответникът
„К.“ ЕООД, ЕИК ............., не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № ............., находящ се в м. П., с. П., община Б., НТП
за бензиностанция, газостанция, метанстанция, с площ 6003 кв.м.,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № ..-..-../.......... г. на ИД на
АГКК при съседи на имота: имот с идентификатор № ..........., имот с
идентификатор № ............, имот с идентификатор № .............., имот с
идентификатор № .............1. Дружеството „К.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Г.с“ ЕООД сумата от 610 лева-разноски по делото.
Решението е обжалвано от „К.“ ЕООД, чрез адв. Н. Х. с доводи
за неправилност, необоснованост, постановено при съществени
1
нарушения на материалния закон. Излага, че владее имота и това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, но не било обсъдено от
районния съд, в нарушение на процесуалните правила.
Излага подробни съображения, че Й. Б. Г. не е придобила
собственост върху имота, на основание завещание /завет/, не била
съсобственик и по наследство на допуснатите до делба имоти –
предмет на искова молба от 10.03.2003 г., по която е образувано гр.д.
№ 72/2003 г. по описа на РС-Сливница. Собственици на тези земи на
по ¼ идеална част били само дъщерите на Т. В. М. и на Й. Г. М., сред
които не е Й. Б. Г.. Последната придобила собственост поради
съдебна грешка едва след влизане в сила на решението на въззивния
съд, т.е. след 31.05.2005 г. и то не върху реален обект, а върху 1/5 ид.
част от общо 18 ниви и ливади, сред които и спорната земеделска
земя. Съгласно постановеното съдебно решение за делба, имотът бил
в патримониума на Й. Б. Г. и като такъв за нейни задължения е
възбранен на 17.11.2015 г. и изнесен на публична продан по
изпълнително дело № 2017864040056 по описа на ЧСИ В. Н..
Излага се, че РС-Сливница не е отчел, че към датата на
продажбата с Нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № ... от
.......... г., Й. Б. Г. не е била собственик нито на имота, нито на идеална
част от него, поради което купувачът М. Б. Г. не е придобил
процесния поземлен имот.
Излага, че Й. Б. Г. е станала собственик на имота на 13.07.2008
г., когато решението за делба било влязло в сила и е вписано на
29.07.2009 г. в Агенцията по вписвания. От този момент вече същата е
можела да се разпорежда с имота. По изложените съображения моли
за отмяна на решението и отхвърляне на предявения отрицателен
установителен иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалба „Г.“ ЕООД, чрез адв. Р. Д. от САК изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че
притежава право на собственост върху процесния имот на поне две
2
основания: на основание покупко-продажба от М. Б. Г., обективирано
в нотариален акт, вписан в СВ, с вх.рег. № ...., акт № ..., том ., дело ....
от .......... г. и на основание изтекла в негова полза придобивна давност,
започнала да тече от 18.07.2006 г. Твърди, че владее имота като го е
отдал под наем на ЕТ Б. М.. Излага, че частният съдебен изпълнител е
пренебрегнал нотариалния акт за собственост от 2006 г., вписан много
преди образуване на изпълнителното дело като е приел, че не „Г.“
ЕООД, а Й. Б. Г. е собственик на имота. Останалите наследници не са
атакували извършената от нея продажба по отношение на целия имот,
която сделка била валидна. Към датата на която е наложена възбрана
на имота /17.11.2015 г./, същият е бил вече продаден, владеел се е от
трето лице – „Г.“ ЕООД. Моли решението на РС-Сливница да бъде
потвърдено.
Третото лице помагач на ответника – ЧСИ В. Н., изразява
становище за основателност на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Сливница е бил сезиран с предявен от „Г.“ ЕООД против „К.“
ЕООД, отрицателен установителен иск за признаване за установено,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „Гоитас“ ЕООД,
ЕИК .........., че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК ............., не е собственик
на поземлен имот с идентификатор № ............., находящ се в м. П., с.
П., община Б., НТП за бензиностанция, газостанция, метанстанция, с
площ 6003 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № ..-..-
../.......... г. на ИД на АГКК при съседи на имота: имот с идентификатор
№ ..........., имот с идентификатор № ............, имот с идентификатор №
3
.............., имот с идентификатор № .............1.
Дружеството „К.“ ЕООД е подало отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Излага, че е придобило имота на публична
продан, въз основа на постановление на ЧСИ В. Н., по изп. дело №.
56/2017 г., вписано на 06.12.2018 г. Заявява, че е платил продажната
цена в размер на 23 001, 00 лева и на 26.11.2020 г. е въведен във
владение на имота.
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
С нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № ... от .... г. от
......... г., Й. Б. Г. е продала на М. Б. Г. процесния недвижими имот.
С нотариален акт № ..., том .., рег. № ...., дело № .../.... г., М. Б. Г.
е продал на „Г.“ ЕООД процесния недвижим имот.
С решение № 6а от 17.07.2004 г., постановено по гр.д. № 72/2003
г. по описа на РС-Сливница, потвърдено с решение № 226 от
31.05.2005 г. по гр.д. № 28/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд,
влязло в законна сила на 30.07.2005 г., е допусната съдебна делба на
18 недвижими имоти, сред които е процесния имот между
съделителите Н. Т. Г., Т. Т. Г.а, Л. Т. Т., А. Т. Б. и Й. Б. Г. при квоти
по 1/5 ид. част от всеки имот.
С решение № 63 от 26.09.2006 г. по гр.д. № 72/2003 г. по описа
на РС-Сливница, потвърдено с решение № 273 от 02.07.2007 г. по гр.д.
№ 136/2007 г. по описа на Софийски окръжен съд, е обявен за
окончателен разделителния протокол, включващ 5 дяла, състоящи се
от делбените имоти. В съдебно заседание от 03.06.2008 г.,
постановено по гр.д. № 72/2003 г. по описа на РС-Сливница е теглен
жребии и в дял на Й. Б. Г. се е паднал първи дял, в който се е
включвал и имот – нива с площ 6,003 дка, IV категория, в м. „П.“,
имот № ........ Делбеното производство е прекратено с определение,
влязло в законна сила на 05.07.2008г., а разделителния протокол е
вписан в имотния регистър с № .../....... г.
4
С постановление за възлагане от 30.04.2018 г. на ЧСИ – Васил Н.,
по изпълнително дело № 20178640400056, процесният имот е
възложен на „К.“ ЕООД.
Видно от протокол за предаване на владение на недвижим имот,
на 26.11.2020 г. съдебният изпълнител е извършил въвод във владение
на ответника в процесния имот.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието
на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има
възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В този
смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на иска, чрез
твърдение, че притежава право на собственост върху процесния имот,
което се оспорва от ответника, с доводи, че имотът е придобил въз
основа на валидно проведена публична продан.
В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
правопораждащите правото си на собственост факти. Формираната
сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали
една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно
върху това дали твърдяното или отричано право произтича от
твърдения или отричан правопораждащ факт /в случаите на спорове за
собственост - придобивен способ/.
5
Дружеството „Г.“ ЕООД е предявило отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- за признаване за
установено, че ответника „К.“ ЕООД не е собственик на поземлен
имот с идентификатор № ............., находящ се в м. П., с. П., община Б.,
НТП за бензиностанция, газостанция, метанстанция, с площ 6003
кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № ..-..-../.......... г. на ИД
на АГКК. Ищецът основава заявеното от него отричане на правото на
собственост на ответника върху процесния имот с твърдение, че
последния оспорва правото му на собственост, с доводи за
придобиването му на публична продан. При така заявеното оспорване
на правото на собственост на ответника у ищеца е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост с оглед твърдението, че притежава самостоятелно право
/право на собственост/ на конкретно придобивно основание, което се
оспорва от ответника /арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът основава правото си на собственост на
постановление за възлагане от 30.04.2018 г. на ЧСИ – Васил Н., по
изпълнително дело № 20178640400056.
Като деривативно основание за придобиване право на
собственост, публичната продан не се стабилизира, когато е била
продадена чужда вещ. Това следва и от разпоредбата на чл.496, ал.2
ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота. Когато длъжникът е нямал права върху имота, то и
купувачът не е придобил такива.
Спорният въпрос, на който следва да се даде отговор е дали
длъжникът Й. Б. Г. е била собственик на процесния имот, към деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане.
По време на делбеното производство с нотариален акт № .., том
.., рег. № ...., дело № ... от .... г. от 24.10.2003 г., Й. Б. Г. е продала на
М. Б. Г. процесния недвижим имот. Продавачката се е легитимирала
6
като собственик със завещание от 08.04.1992 г. Видно от мотивите на
решение № 6а/17.07.2004 г., постановено по гр.д. № 72/2003 г. по
описа на РС-Сливница, Й. Б. Г. е конституирана като ответник в
открито съдебно заседание от 09.02.2004 г. С постановеното решение
на съделителите Н. Т. Г., Т. Т. Г.а, Л. Т. Т., А. Т. Б. и Й. Б. Г. са
определени равни квоти от имотите - по 1/5 идеална част за всеки
един от тях. Решението е потвърдено с решение № 226/31.05.2005 г.,
постановено по гр.д. № 28/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд,
влязло в законна сила на 30.07.2005 г.
Според разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството
актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял
при делбата.
На първо място по делбеното дело останалите съделители не са
упражнили изрично правата си по чл. 76 от ЗН за прогласяване на
относителната недействителност на договора за покупко-продажба, от
24.10.2003 г., сключен с нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело №
... от .... г. – чрез нарочен иск или чрез възражение за защита срещу
едно валидно разпореждане със сънаследствена вещ, нито са поискали
конституиране в процеса на другата страна по сделката.
Непротиворечива и последователна е съдебната практика по въпроса,
че съдът не може служебно да се произнася по тези въпроси и да
приема, че прехвърлителните сделки са недействителни, на основание
чл. 76 от ЗН, без това да е изрично поискано.Това разрешение е
дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, в което се приема, че правото да се иска
прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може
да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ,
установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на
делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната
недействителност на акт на разпореждане като главна страна в
7
процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения
иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по
чл. 76 ЗН. В делбения процес сънаследниците, които не са извършили
разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят
правото си до приключване на устните състезания в първата фаза.
Видно от постановеното решение по допускане на делбата, правото по
чл. 76 от ЗН не е упражнено.
На следващо място тази относителна недействителност може да
бъде заздравена и това се случва в хипотезата, в която наследствените
предмети, с които се е разпоредил сънаследник са се паднали в негов
дял. В настоящият случай сме изправени именно пред тази хипотеза.
В съдебно заседание от 03.06.2008 г., постановено по гр.д. № 72/2003
г. по описа на РС-Сливница е теглен жребии и в дял на Й. Б. Г. се е
паднал първи дял, в който се е включвал и имот – нива с площ 6,003
дка, IV категория, в м. „П.“, имот № ........ Делбеното производство е
прекратено с определение, влязло в законна сила на 05.07.2008г., а
разделителния протокол е вписан в имотния регистър с № .../....... г. По
този начин се е сбъдвало условието по чл. 76 от ЗН и в дял на Й. Г. се
е паднал процесния имот, от което следва, че сделката от 24.10.2003 г.,
с която сънаследствения имот е бил продаден от нея на М. Г. е
породила вещно-транслативно действие. На общо основание такова
действие е породила и последващата сделка, обективирана в
нотариален акт № ..., том .., рег. № ...., дело № .../.... г., с която М. Б. Г.
е продал на „Г.“ ЕООД процесния недвижим имот.
При тази фактическа обстановка се налага категоричен извод, че
процесният имот не е бил собственост на длъжника Й. Б. Г. към
датата на публичната продан. Ето защо, на 24.04.2018 г., обявеният за
купувач на процесния имот „К.“ ЕООД не е придобил никакви права.
Постановлението за възлагане не легитимира ответника като
собственик на имота, поради това, че длъжникът е нямал права,
поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява
8
основателен. Наведените възражения във въззивната жалба, че РС-
Сливница не е отчел, че към датата на продажбата с Нотариален акт
№ .., том .., рег. № ...., дело № ... от .......... г., Й. Б. Г. не е била
собственик нито на имота, нито на идеална част от него са
неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че Й. Б. Г. е
станала собственик на имота едва на 13.07.2008 г., когато решението
за делба било влязло в сила и е вписано на 29.07.2009 г. в Агенцията
по вписвания, от който момент е можела да се разпорежда с имота.
Към този момент се е сбъднало условието този имот да се падне в
неин дял и разпореждането с имота, което е извършила по-рано се
явява действително, в съответствие с разпоредбата на чл. 76 от ЗН .
Крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Разноски от ответника по жалба не са претендирани.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 30/01.03.2022 г., постановено
по гр.д. № 413/2020 г. по описа на РС- Сливница.
Решението е постановено при участието на ЧСИ В. Н. като трето
лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10