Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 087 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
от 30 000 лв.
В исковата молба на Т.С.Б. се твърди, че на 29.06.2017 г., около 06.00
часа, в с. Скравена, лек автомобил „Фолксваген Транспортер“
с рег. № *********, управляван от М.И.М., движейки се по път SF03065 и поради движение с несъобразена скорост и
неспазване на дистанция, реализира ПТП с намиращото се пред него МПС без
регистрационни табели „УАЗ“, управляван от Б. В.Б.. Твърди се, че при пътния
инцидент е пострадала ищцата като пътник в МПС-то без регистрационни табели. Твърди
се, че след ПТП-то ищцата посетила МБАЛ – Ботевград със силни болки и
ограничени движения в областта на дясна ръка като при извършените прегледи й
била поставена диагноза счупване на дясна лакътна
кост. Били извършени манипулации и поставена гипсова имобилизация,
след което ищцата била освободена за домашно лечение. Твърди се, че увредите й
причинили болки и страдания, стрес, затруднения в битовото й обслужване.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност са заявени и възражения за съпричиняване. Претендират се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв е депозиран.
По делото като трето лице – помагач на страната на ответника са конституирани
Г. Ф., редовно уведомен, заявява писмено становище по иска и М.И.М., редовно
уведомен, не изразява становище.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Е..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението
пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция
до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 10.08.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент
от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена със сключено споразумение пред наказателния съд и обективирано в протокол от 02.03.2020 г. на РС – Ботевград, по нохд 591/2020 г. Със същото М.И.М. се признава за виновен, в това, че
на 29.06.2017 г., в землището на с. Скравена, обл. Софийска, на път SFO 3065, при управление на МПС – т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *********, със скорост от 61 км/ч
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал.1 от ЗДвП, чл. 42 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Т.С.Б. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване с разместване на костните фрагменти в долната трета на дясната лакътна кост като деянието е извършено в пияно състояние –
с концентрация на алкохол в кръвта 0,70 промила. Споразумението, одобрено от
наказателния съд е задължително за настоящия такъв с оглед нормата на чл. 300
от ГПК досежно вината, деянието и неговата противоправност. Вината се установява и от изслушаната по
делото САТЕ, изготвена от вещото
лице В.К.Д..
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищцата е получила счупване на дясна лакътна
кост – средна трета. Посочено в заключението е, че през периода на лечение
ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с
по-голям интензитет. Посочено е, че при нормално протичане на лечението, без
усложнения, периода на възстановяване при такъв тип увреждане е 3-5 месеца.
Претърпени неблагоприятни последици за ищцата се установяват и от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Х.Ц., в съдебно
заседание от 06.07.2020 г., които настоящият съдебен състав кредитира при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 15 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил няколко възражения за съпричиняване, които с оглед ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователни предвид
липсата на ангажирани от страните доказателства, които да установяват или поне индикират, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. В заключенията и на САТЕ и на СМЕ е
обоснован извод, че дори и при пътуване с поставен предпазен колан ищцата би
получила същата увреда, което мотивира настоящият
съдебен състав да приеме това възражение за неоснователно. Видно от протокола
за ПТП, водачът на автомобила без регистрационни табели „УАЗ“ е управлявал
същия с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила. Няма никакви данни по
делото, че на ищцата е било известно това обстоятелство и въпреки него се е
съгласила да бъде превозвана от този водач, поради което и това възражение за съпричиняване се възприема като неоснователно от настоящия
съдебен състав. Третото възражение касае обстоятелството, че ищцата се е
съгласила да бъде пътник в МПС без поставени регистрационни табели, съобразно
изискването на чл. 140 от ЗДвП. Управлението на МПС с непоставени
регистрационни табели е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на водача на същото по арг. на чл. 175
ал.1 т.1 от ЗДвП, но не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване на ищцата, съгласила се да пътува в такова
МПС, при липсата на ангажирани доказателства досежно
връзка между управлението на МПС без регистрационни табели и настъпилия пътен
инцидент.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава се
следва от 10.08.2017
г. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес обаче същата следва да се присъди от 10.11.2017 г., както е
поискано в исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.103/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 858 лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от иска, които възлизат на сума в размер на 1 033 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 775 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Т.С.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.06.2017 г. в с. Скравена, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2017 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Я.Д. сумата от 858 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 033 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 775 лв. – ДТ
и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети
лица помагачи на страната на ответника – Г. Ф. и М.И.М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: