Решение по дело №16162/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1558
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100116162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2015 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

            гр. София, 12.03.2018 г.

 

    В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

   

 

      Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Цветелина Пецева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16162 по описа  за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Ищецът Д.С.С.с ЕГН ********** е предявил иск против „ЗАД А.” АД *** с правно основание  чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 60 000 лв./с допуснатото увеличение/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 18.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил Опел Корса с д.к. ********В.В.Г., а самият автомобил е бил застрахован при „ЗАД А.” АД  по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

 ответникът  „ЗАД А.” АД оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е предприетото от ищеца пресичане на пътното платно без да се огледа за приближаващи автомобили. Прави възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца тъй като същият е предприел неправилно пресичане на пътното платно,а също ,че неговия физиологичен статус е допринесъл за уврежданията. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и претендира разноски по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените  по делото постановление за прекратяване на досъдебно производство по пр.пр. № 1641/2015г. по описа на РП – Силистра, Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.2015 г., скица и албум и Констативен протокол № 342р-12652/18.11.2015 г. се установява, че на същата дата около 10.30 часа в гр. Силистра, на кръстовището между бул. **септември и ул. Добрич е настъпило ПТП между лек автомобил Опел Корса с д.к.№ ********управляван от В.В.Г.,*** завил надясно по бул. „7-ми септември“ и блъснал пресичащия булеварда пешеходец Д.С.С.– ищец по делото.

По случая е образувано ДП № 6518 ЗМ 158/2015 г. по описа на РУ – Силистра за престъпление по чл. 343, ал.1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което е прекратено по искане на пострадалия.

По делото няма спор между страните, че за лекия автомобил  управляван от В.В.Г. е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като дадено професионално и безпристрастно се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил двукондилно счупване на горния край на дясната голямопищялна кост. Пострадалият е приет в болница за времето от 18 11 2015 г до 30 11 2015 г- 12 дни,през което време е опериран - открито наместване и фиксация с метални импланти на горния край на големия пищял. След това е бил в домашно-амбулаторно лечение около 7 месеца,през което време е ходил на превръзки, контролни прегледи и провеждал раздвижване на крака.

По време на възстановителният процес болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Според експерта е наложителна втора операция  , тъй като счупването на голямопищялната кост е зарастнало на криво, е необходимо да бъде направена нова операция - изваждане на металните импланти и поставяне на изкуствена става. Новата операция ще причини болки и страдания за не по-малко от 4 месеца при обичаен ход на протичане на възстановителния период. Понастоящем десният крак е по-къс с 1,5 см, дясното коляно е по-дебело с 2,5 см, ищецът накуцва и ходи с бастун, движенията на дясната колянна става се извършват в обем по-малък от нормата с 10 %. По външната страна на дясната колянна става и горната трета на дясната подбедрица има надлъжен оперативен белег с дълж 21 см.

По делото е изслушана авто-техническа експертиза , от което се установява факта на ПТП-то и неговия механизъм, настъпили при ясно време и суха асфалтова настилка. Светофарната уредба на кръстовището е светела зелено и за пешеходеца и за предприемащия десен завой автомобил. Последния се е движел с около 15 км.ч., а спрямо него пешеходеца е пресичал бул. „7-ми септември отляво надясно.

От показанията на разпитания свидетел Д.С./съпруга на ищеца/ се установява, че когато видяла съпруга си в болницата след настъпилото ПТП, той е бил с белези от удара по главата, както и счупване в десния крак , бил неадекватен и много стресиран.В болницата и първите два месеча след изписването не можел сам да се грижи за себе си,след свалянето на гипса се оказало,че костта е зараснала накриво,коляното било изместено и това му причинявало много болки при движение.Подготвя се за втора операция,дори за поставяне на изкуствена колянна става .

В момента куца, и го наболява, кракът му е отекъл, не може да сгъва крака в целия му обем и е приел много тежко травмата.

По делото като свидетел е разпитан по делегация и водачът на лекия автомобил, участвал в ПТП-то – В.В.Г.. От показанията му се установява, че е тръгнал при зелен сигнал на светофара да направи десен завой и видял,че пешеходеца без да се огледа също тръгнал да пресича и на практика се ударил в дясната част на автомобила му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установено е, че за лекия автомобил „Опел Корса с д.к.№ ********е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, застрахователна полица № BG/11/115001860734 валидна от 17.07.2015 г. до 16.07.2016 г., т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие.

След преценка на събраните по делото релевантни доказателства съдът приема, че е налице противоправно поведение на лекия автомобил „Опел Корса“ – В.В.Г., който е нарушил  правилата за движение по пътищата, изразяващо се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка, несвоевременното възприемане на пешеходец, в резултат на което го е блъснал, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, в резултат на което по непредпазливост е допуснал ПТП и е причинил телесни увреждания на ищеца по делото.

Вината на водача на лекия автомобил се презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на автомобила.

Неоснователни са и възраженията на ответника за липсата на данни и доказателства за претърпените от пострадалия вреди. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните по делото и е възприето от съда като обективно и компетентно уврежданията, лечението и възстановителният период и остатъчните последици от тези увреждания са установени по категоричен начин. Следователно доказано е наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това поведение, поради което съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя на основание чл. 52 ЗЗД от съда по справедливост,  а съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради неправилно пресичане на пътното платно за неоснователно. Установено е, че пострадалия е пресичал булеварда на пешеходна пътека и при зелена светлина  на сигнална уредба. Няма данни същия да е навлязъл внезапно или тичешком на тъпя,като по този начин да е изненадал водача на автомобила.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и по време на оперативното лечение, както и продължилите такива в началото на раздвижването, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е приключил за един относително дълъг период - около 7-8 месеца. 

Съдът отчита и факта ,че за в бъдеще се очаква и втора операция ,тъй като е налице неправилно зарастване на костите на дясната подбедрица и изместване на коляното на ищеца. Към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано като е налице белег от разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и са възможни болка и ограничена функция на дясна коленна става.

 Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 35 000 лв. Лихви върху този размер се дължат от датата на деликта - 18.11.2015 г. до окончателното му изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалия, търпените от него болки и страдания, мъките преживени в периода на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. Над уважения размер до претендирания такъв от 60 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските в производството:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „Г. и П.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1896 лв. с ДДС, а на ищеца сумата от 174 лв. – разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски в размер на 147 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сумата от 1400 лв.- държавна такса.

Водим от горното, съдът      

 

                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ***, ЕИК ******** да заплати на Д.С.С.с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С., на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 18.11.2015 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 18.11.2015г. до окончателното й изплащане и сумата от 174 лв. – разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 35 000 лв. до предявения такъв от 60 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ***, ЕИК ******** да заплати на на адвокатско дружество „Г. и П.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1896 лв. с ДДС,а по сметка на СГС държавна такса в размер на  сумата от 1400 лв.

ОСЪЖДА Д.С.С.с ЕГН ********** да заплати на „ЗАД А.” АД, ***, ЕИК ******** сумата от 147 лв. – разноски по делото и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: