РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Карлово, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101423 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗЗД,
разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си представител
твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 686/2016 г., по описа на Районен съд
Н.П. получено на 27.07.2021 г., ищецът бил уведомен чрез „Б.Д.С.К.“ ЕАД
(цедент) за указания на заповедния съд за предявяване на иск относно
вземането, предмет на заявлението срещу Е. Х. Ш. с ЕГН **********, поради
връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Относно активната процесуална легитимация на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД да
предяви иск по чл. 422 от ГПК. Въз основа на подаденото на 02.08.2016 г. от
„Б.Д.С.К.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на 417 от ГПК, било образувано ЧГрД № 686/2016 г. по описа на
Районен съд - Нови Пазар. По посоченото дело били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 04.08.2016г. в
полза на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу кредитополучателя Е. Х. Ш.. След
снабдяване със заповед за изпълнение на парично изпълнение и изпълнителен
лист, заявителят по ЧГрД № 686/2016 г., по описа на PC Н.П. „Б.Д.С.К.“ЕАД,
по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 08.12.2016 г.
(договор за цесия), прехвърлил на ищеца пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В
това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш., като кредитополучател Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011г. По силата на
1
договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД бил
частен правоприемник на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД и като такъв се ползвал
от издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвид горното
за „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД в качеството на кредитор (като цесионер и частен
правоприемник на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД) бил налице правен интерес в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземането по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011г. срещу Е. Х. Ш. с ЕГН
**********. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск били налице и предвид разрешението, дадено
в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска
бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ето защо,
цесионерът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за
установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента
„Б.Д.С.К.“ ЕАД били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“. В този смисъл е
била практиката на ВКС, обобщена с определение № 665/04.11.2019г. по
ч.т.д. 2390/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 102/24.02.2020г. по ч.т.д. №
2643/2019г., на ВКС, IІ т.о.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли
съществуването на вземането на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД били следните: На
18.01.2011 г. между „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш., ЕГН
********** като кредитополучател бил сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта D.M. с кредитен лимит ****.00 лева. Уговорен
бил променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил в размер на 21.95 % годишно. Кредитният лимит се усвоявал по сметка на
кредитополучателя с IBAN *** ****************. Съгласно чл. 1 от
договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г.,
неразделна част от него били общите условия по договора и условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
„Б.Д.С.К.“ ЕАД, Приложение U9, които били представени на
кредитополучателя и приети от него, с подписване на договора. Съгласно чл.
12, ал.2 от общите условия, за усвоената част от кредитния лимит клиентът
заплащал променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по
кредита, посочен в условията, която се начислявала ежедневно върху
фактически ползваната сума. Страните по договора за издаване и обслужване
на кредитна карта D.M. приели, че обслужването на кредита ще бъде по реда
на глава IX от общите условия, при условията на чл. 28 до 33. На основание
чл. 25, ал.2 от общите условия към договора за издаване и обслужване на
кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г., срокът на ползване на кредита съвпадал
със срока на валидност на картата. Банката издавала картата със срок на
валидност, определен в условията, в рамките на който клиентът можел да
използва картата. Срокът на валидност на картата изтичал в последния ден на
месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. (чл.17, ал.1 от общите
условия). Съобразно чл. 17, ал.2, след изтичане на срока по ал.1 се издавала
нова карта с нов срок на валидност. Картата не се преиздавала, в случай че до
2
края на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът й на валидност,
клиентът подаде писмено искане за прекратяване на договора. Поради
затруднения в погасяването на сумите по кредитната карта и на основание чл.
30, ал.3 във с чл. 31 и чл. 32 от общите условия, Б.Д.С.К.“ ЕАД пристъпила
към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост до ответника било извършено чрез нотариална
покана peг. № 3183, том.1, акт 156, по описа на *** П.А. с район на действие
PC Нови Пазар и peг. № *** от НК. Поканата била връчена на Е. Х. Ш. на
09.05.2016г., по реда на чл. 47 от ГПК, след извършени три посещения на
адреса в гр. Н.П. ул. С.П. ***, съответно на дати: 14.04.2016г., 16.04.2016г. и
19.04.2016г. и залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 19.04.2016г. в
13:30ч. На 02.08.2016г. „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор предприела действия
по снабдяване с изпълнителни титули и подава заявление по реда на чл. 417
ГПК пред Районен съд - Нови Пазар. Образувано било ЧГрД № 686/2016г., по
описа на PC Нови Пазар. Със заповед № 333 от 04.08.2016 г. за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист № 642 от 04.08.2016 г., издадени по
ч. гр. д. № 686/2016 г. по описа на PC Нови Пазар въз основа на представено
извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.С.К.” ЕАД, кредитополучателят Е.
Х. Ш. бил осъден да заплати неизплатеното договорно задължение към
„Б.Д.С.К.” ЕАД, а именно: 785.17 лева - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането; 367,36 лева - редовна лихва за периода 23.12.2014г. до
02.08.2016г.; 3,08 лева - лихвена надбавка за периода от 26.06.2015г. до
02.08.2016г.; 104,19 лева - заемни такси, както и съдебно-деловодни разноски
в размер на 325.00 лв. по ч. г. д. № 686/2016г. по описа на PC Нови Пазар. По
силата на договор за покупко-продажба на вземания от 08.12.2016г. (договор
за цесия), „Б.Д.С.К.” ЕАД, прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения
между „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш. като кредитополучател по
договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 01.08.2011г. В
подкрепа на гореизложеното, прилага писмено потвърждение от цедента
„Б.Д.С.К.“ ЕАД до „О.Т.П.Ф.Б.” ЕАД за станалото с договор за покупко-
продажба на вземания от 08.12.2016 г. прехвърляне на вземанията и
извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за покупко-
продажба на вземания от 08.12.2016 г., в който било включено и процесното
вземане. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Б.Д.С.К.“ ЕАД,
изпратили от името на цедента уведомително писмо с баркод
*PSFA********** за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Е. Х.
Ш.. Видно от известието за доставяне било, че писмото не е достигнало до
адресата, върнато е в цялост, с отбелязване, че „Получателят се е преместил
на друг адрес“. Предвид горното счита, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е
упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи
цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично
и незаместимо действие. В този смисъл била и практиката на ВКС: решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о. Независимо от
гореизложеното, в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително
3
писмо, то моли да счетете, че той е уведомен за цесията с връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл било решение №
123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о. На основание издадените
по ч. гр. д. № 686/2016г. по описа на PC Нови Пазар изпълнителни титули по
молба на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД срещу длъжника Е. Х. Ш. било образувано
изпълнително дело № 248/2021 г. по описа на *** Д.З., с peг. № *** на К***,
район на действие ОС Шумен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че Е. Х. Ш. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Н.П. ул. С.П. 33 дължи на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район „О.“, бул. „К.А.Д.“ №
***, представлявано от И.Г.Д.М. сумата 785.17 лева главница, дължима по
договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г.,
сключен с „Б.Д.С.К.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 367.36 лева,
представляваща редовна лихва за периода 23.12.2014г. до 02.08.2016г.; сумата
3.08 лева, представляваща лихвена надбавка за периода от 26.06.2015г. до
02.08.2016г.; сумата 104.19 лева, представляваща заемни такси, за които суми
е била издадена заповед от 04.08.2016 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
по ЧГрД № 686/2016г. по описа на Районен съд Нови Пазар. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Е. Х. Ш. чрез назначения особен представител оспорва
иска и всички обстоятелства, на които се основава.
В исковата молба не било посочено претендираните заемните такси
в размер на 104.19 лв. на какво основание и за какъв период са начислени.
Ответникът Е. Ш. не бил уведомяван за твърдяното прехвърляне на
вземането. За да породи действието си извършената цесия по отношения на
длъжника, съгласно изричното правило на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същата
следвало да му бъде съобщена. Връчването на исковата молба, ведно с
приложенията към нея на ответника не можело да се приеме, че представлява
уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал. 3
от ЗЗД. Съгласно практиката на съдилищата решение № 782 от 05.08.2020 г.
по в. гр. д. № 318/2020 г. на V състав на Окръжен съд Пловдив: „За да
произведе действие извършената цесия, на основание чл.99 ал.4 от ГПК, е
необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника. Връчването
на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване лично
на длъжника (поради невъзможността му да доведе до знанието на длъжника
цесията), нито на връчване на упълномощен от него адвокат (поради връзката
на доверие, която се предполага по силата на договорно основание между
длъжник и пълномощник). Представителната власт на назначения с акт на
съда, особен представител спрямо отсъстващата страна е ограничена на
основание чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на
материалноправното отношение. С договора за цесия се променя една от
4
страните - кредитора. Освен това, изискването за съобщаване на цесията на
длъжника има и още една функция - цесионерът да е сигурен, че вземането не
е цедирано на трето лице, доколкото е възможно един кредитор да е
прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко други лица,
като конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с
правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най -
напред на длъжника. В този случай, назначеният особен представител няма
как да направи възражение в тази насока, защото няма знание за останали
осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, тъй
като правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие
между страните (договорът за цесия е консенсуален, неформален и каузален),
но уведомяването има значение, за да може цесията да породи действие, както
за длъжника, така и за третите за договора лица, респективно в тази връзка е
и необходимост за целите на правната сигурност, с оглед на императивния
характер на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този смисъл била и
съдебната практика - определение № 567/18.09.2018г. на ВКС по т.д.№
3153/2017г., II т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение
№ 74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.; решение
№ 65/15.01.2020г. на Окръжен съд -Пловдив, IX гр.с., по възз.гр.д.№
1221/2019г., с което е потвърдено решение № 1134/22.03.2019г. на Районен
съд -Пловдив, IX гр.с. по гр.д.№ 3495/2018г.; както и влязло в сила решение
№ 4136/03.12.2018г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., по гр.д.№
3853/2018г.“ Не ставало ясно как е формирана редовната лихва и лихвената
надбавка. Клаузите за лихва в договора за издаване и обслужване на кредитна
карта D.M. от 18.01.2011г. били нищожни като неравноправни, поради
обстоятелството, че не били съставени разбираемо, по ясен и недвусмислен
начин относно това как точно е определена и начислена лихвата. По този
начин не се позволявало на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност на вземанията. Подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Ищецът твърдял, че въз
основа на издадените по ч.гр.дело № 686/2016г. по описа на PC Нови пазар
изпълнителни титули било образувано изп. дело № 248/2021г. по описа на ***
Д.З., с рег.№ *** на К***, район на действие ОС Шумен. Съгласно
задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“ По делото не били ангажирани доказателства относно
прекъсване на давността.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна,
5
при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от
сключения договор за издаване и обслужване на кредитна карта между
ответника и „Б.Д.С.К.“ ЕАД, да установи валидно прехвърляне на вземанията,
произтичащи от този договор по силата на договор за цесия, както и
довеждането до знанието на длъжника, че вземането е прехвърлено от
предишния кредитор. Следва да установи, че праводателят му е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, че на настъпили условията за
обявяване на неговата предсрочна изискуемост и размера на претендираното
вземане. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за
изтекла погасителна давност.
Установява се, че между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и ответника, на 18.01.2011
г. е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. с
кредитен лимит ****.00 лева. В чл. 1 от договора е посочено, че за този вид
договор и условията за ползване на кредитната карта се спазват общите
условия и условията за този вид карта, които представляват неразделна част
от договора. Срокът на договора е уговорен със срока на валидност на
кредитната карта и се предвижда продължаването му при преиздаването й. За
дължимите такси е посочено, че същите са определени съгласно действащите
към датата на събиране на съответната вноска Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага. Към договора е приложен погасителен
план, който е посочен лихвен процент 21.95 и ГПР 26.24%. Приложени са
общи условия и условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти D.M. на „Б.Д.С.К.“ ЕАД. Според последните, стандартния лихвен
процент за клиента е определен в размер на 21.95%, уговорени са по-ниски
лихвени проценти при покупка, уговорен е лихвен процент с надбавка – риск
– 22.95% и надбавка за забава +5 процентни пункта. Посочено е, че срокът на
валидност на картата е 2 години. В чл. 47 от общите условия е уговорено, че
кореспонденцията между страните ще се осъществява на адресите, посочени в
договора, като клиентът се задължава при промяна в предоставените данни
по договора, в едноседмичен срок да уведоми банката, в противен случай
всички уведомления, съобщения и покани, изпратени до последния известен
на банката адрес, се считат за редовно връчени. В общите условия (чл. 72) е
предвидено, че банката има право да прехвърли вземането си по договора за
кредитна карта с револвиращ кредит на трето лице. По делото е представена
нотариална покана, изходяща от банката, съдържаща две уведомление, като с
второто поради задълженията на ответника към банката, договор за издаване
и обслужване на кредитна карта D.M. е обявен за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, за
което е представен констативен протокол на ***а от 09.06.2016 година, с
който е удостоверено, че при три посещения на адреса на ответника – на
14.04.2016 година, на 16.04.2016 година и на 19.04.2016 година същият не е
бил открит на посочения в договора адрес. На 19.04.2016 г. е било залепено
уведомление по чл. 47 ал.5 от ГПК на входната врата, като в двуседмичния
срок ответникът не се е явил да получи поканата. Двуседмичният срок е
изтекъл на 03.05.2016 г., когато според съда поканата се счита надлежно
връчена на основание чл. 47 ал.5 от ГПК и от тази дата е обявена
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. На 02.08.2016 година
6
„Б.Д.С.К.“ ЕАД е подала до Районен съд Нови пазар заявление с по реда на
чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за вземанията си срещу ответника по процесия договор.
Със заповед от 04.08.2016 г. по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 686/2016г. по
описа на Районен съд Н.П. съдът е разпоредил длъжника да плати процесните
суми и е бил издаден изпълнителен лист. По образуваното изпълнително
производство № 20218760400248 по описа на *** Д.З. с рег. № *** по описа
на К***. С договор за покупко-продажба на вземания, цесия от 08.12.2016г.
„Б.Д.С.К.“ ЕАД е прехвърлила вземането си спрямо ответника в полза на
ищеца „О.Т.П.Ф.“ ЕАД, съгласно приемо- предавателен протокол от
15.12.2016 година, посочен в позиция 2711. Д договора за цесия, предишният
кредитор е упълномощил ищеца да уведомява от негово име длъжниците за
сключения договор за прехвърляне на вземанията. Представено е и
потвърждение за цесия. С писмо от 23.12.2016 година ищецът е изпратил до
ответника уведомление за цесия с известие за доставяне (обратна разписка).
Писмото е върнато с отметка, че адресатът се е преместил на друг адрес. В
заповедното производство са приложени покани за доброволно изпълнение,
които *** е изпратил по постоянен и настоящ адрес. Поканите за доброволно
изпълнение са били връчени по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и по повод
указанията на съда, в срок е предявен настоящия иск.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че:
1) По сметка с IBAN: ****************** с титуляр Е. Х. Ш. на
18.01.2018 г. е преведена сума в размер на ****.00 лв.
2) Усвоявани са (теглени от АТМ) от кредитополучателя Е. Х. Ш.
суми по отпуснатия с договора за кредит кредитен лимит в общ размер на
2910.00 лева, подробно посочени во дати в експертизата. Тегленето на сумите
е било осъществено в периода 04.02.2011 г. – 14.08.2014 г.
Сумите за револвиране за периода от 01.01.2011 до 28.06.2022 г. по
отпуснатия с договора за кредит кредитен лимит, по сметка с IBAN:
****************** с титуляр Е. Х. Ш. са в общ размер на 3077.73 лева,
подробно посочени в таблица 3 от констативната част на експертизата.
3) Постъпилите суми на основание вноска по кредитна карта са в
общ размер на 2271.00 лева, подробно посочени в таблици 1 и 5 от
констативната част на експертизата и са били направени в периода от
21.04.2011 г. – 05.08.2014г.
Постъпилите суми на основание револвиране на кредитна карта от
IBAN: ****************** с титуляр Е. Х. Ш. са в общ размер на 823.07
лева, посочени в таблица 6.
С общо постъпилите суми в размер на 3094.07 лева (таблица 4) са
платени:
а) лихва в общ размер на 607.15 лева;
б) такси в общ размер на 362.09 лева;
в) ползван кредит в общ размер на 2124.83 лева.
4) На 22.12.2014 г. е извършено последното плащане на минималната
сума за револвиране на кредита от сметка с IBAN ****************** с
7
титуляр Е. Х. Ш..
На 22.12.2014 г. е прекратено револвирането на кредитната карта.
След 22.12.2014 г. до дата на настъпване на изискуемост - 04.07.2016
г. има 6 бр. дължими плащания на минимални суми за револвиране на
кредитната карта в общ размер на 526.51 лева, извършени в периода
20.01.2015 г. – 22.06.2015 г.
5) По представена по делото информация, няма събрани суми чрез
осъществено принудително изпълнение по образуваното срещу ответника
изпълнително дело № 248/2021 г. по описа на *** Д.З., рег. № *** на К***.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист (02.08.2016 г.), е както следва: главница – 785.17 лева;
редовна лихва за периода 23.12.2014 г. – 02.08.2016 г. – 367.36 лева; лихва за
забава за периода от 26.06.2015 г. до 02.08.2016 г. - 3.08 лева; заемни такси –
104.21 лева.
6) По представена информация няма събрани суми чрез осъществено
принудително изпълнение по образуваното срещу ответника изпълнително
дело № 248/2021 г. по описа на *** Д.З., peг. № *** на К***.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към
датата на заключението по ССЕ (06.10.2022 г.), е както следва: главница –
785.17 лева; редовна лихва за периода 23.12.2014 г. – 02.08.2016 г. – 367.36
лева; лихва за забава за периода от 26.06.2015 г. до 02.08.2016 г. – 492.26 лева;
заемни такси – 104.21 лева.
Претенцията за дължимост на сумите за главница и лихви, такси
ищецът основава на настъпила предсрочна изискуемост в полза на
праводателя му. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна
облигационна връзка между Б.Д.С.К. ЕАД и ответника по делото, като
относно факта на сключването на договора и изпълнението на задължението
на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между страните.
Усвояването й от кредитополучателя се установява и от назначената по
делото експертиза. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно
право, като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на
погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и
да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до
длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен
8
осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението, дадено в т.18 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС обаче, когато банката реши да се възползва от
облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното
производство (чл. 417, т. 2 ГПК), е необходимо волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С връчване на поканата на
установения по договора адрес, от *** и по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК,
длъжникът се счита надлежно уведомен, съгласно константата практика на
ВКС по този въпрос. Поради изложеното съдът намира, че кредитът е станал
предсрочно изискуем, за което длъжникът по договора е бил надлежно
уведомен това е станало в последния възможен ден, в който ответникът е
имал възможност да се яви, за да получи нотариалната покана, а именно
03.05.2016 г., както съдът посочи по-горе. Договорът за цесия е съобщен на
длъжника, цесионерът изрично е упълномощен да съобщава на длъжниците
за сключения договор, отделно от това – уведомление за цесията е връчено и
с исковата молба, но в конкретния случай съобщаването е извършено по
уговорения в общите условия към договора ред – чрез изпращане на писмо с
известие за доставяне на посочения в договора адрес. Ответникът не ангажира
доказателства да е съобщавал на банката за промяна в адреса си, което е в
негова доказатлествена тежест. Предвид така изложеното съдът счита, че е
налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника.
В случая, определеният в договора размер на ГПР от 26.46 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), а договореният лихвен
процент е 21.95%, поради което и съдът приема, че цената на кредитирането
не е свръх прекомерна. Видно също така от заключението на вещото лице, до
обявяване на задължението за предсрочната изискуемост не е налице
извършвана от кредитора едностранна промяна на договорения първоначално
лихвен процент. Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи и заплащане на
възнаградителна лихва.
С оглед установяване на съществуването на претендираните
вземания, на разглеждане подлежи възражението на ответника за
погасяването им по давност. В тази връзка предвид естеството на
задълженията, първият въпрос, който следва да получи отговор, е относно
квалифицирането на правата на кредитора и приложимия, според тази
квалификация закон, уреждащ давността. Тук съдът следва да отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК, искът се счита предявен от
датата по подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение, когато е
бил спазен срокът по чл. 415 от ГПК. В настоящия случай кредиторът е
уведомен да предяви иск за вземането си на 27.07.2021 г., а искът е бил
предявен на23.08.2021 г., т.е. в указания едномесечен срок. В този смисъл
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. От
обявяване на кредита за предсрочно изискуем тече общата петгодишна
погасителна давност, установена в чл. 110 от ЗЗД. Заявлението е било
подадено на 03.08.2016 г. и от тази дата искът с правно основание чл. 422 от
ГПК се счита предявен.
Поради изложеното, искът следва да се важи в пълните му
предявени размери, доколкото същите са установени и от неоспорената
9
съдебно-счетоводна експертиза.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата
инстанция и такива му се следват в пълен размер. Ищецът е реализирал
разноски в размер на 774.80 лева за заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител. На
основание чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в сила от
01.01.2006 г., приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева. Поради изложеното
следва да се осъди ответника да заплати разноски в исковото производство в
размер на 924.80 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в
заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и
е издадена заповед за разноски в заповедното производство в общ размер на
325.20 лева, и поради уважаване на иска в пълния му предявен размер, съдът
следва да присъди в пълен размер.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Е. Х.
Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Н.П. ул. С.П. ** дължи на
„О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С. ****, район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № ***, представлявано от И.Г.Д.М. сумата
785.17 лева (седемстотин осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки)
представляваща главница, дължима по договора за издаване и обслужване на
кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г., сключен с „Б.Д.С.К.“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 367.36 лева (триста шестдесет и седем лева
тридесет и шест стотинки), представляваща редовна лихва за периода
23.12.2014г. до 02.08.2016г.; сумата 3.08 лева (три лева и осем стотинки),
представляваща лихвена надбавка за периода от 26.06.2015г. до 02.08.2016г.;
сумата 104.19 лева (сто и четири лева и деветнадесет стотинки),
представляваща заемни такси, за които суми е била издадена заповед от
04.08.2016 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГрД № 686/2016г. по
описа на Районен съд Нови Пазар.
ОСЪЖДА Е. Х. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Н.П.
ул. С.П. ** да заплати на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ****, район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № ***,
представлявано от И.Г.Д.М. направените по делото разноски в настоящото
производство в размер на 924.80 лева (деветстотин двадесет и четири лева и
осемдесет стотинки), както и разноските по ЧГрД № 686/2016г. по описа на
10
Районен съд Нови Пазар в размер на 325.20 лева (триста двадесет и пет лева и
двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11