№ 639
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330200014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 890/25.11.2020г. на Зам.Кмета
на Община Пловдив, с което на Н. В. У., ЕГН **********, адрес **, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 /
двеста / лева за нарушение по чл.21, ал.1, вр чл.31 от Наредбата за
осигуряване на обществения ред на Община Пловдив.
Жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез свой представител
юрисконсулт оспорва подадената жалба, моли Съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Жалбоподателят У. на 07.11.2020г. била пред северния вход на „Драганови
гробища“ в гр.Пловдив, където продавала цветя от различни видове. Същите
били разположени в кофи, на които имало етикет „2лв“. Тъй като било
Архангелова задушница и се очаквало струпване на граждани, в района се
извършвала дейност по опазване на обществения ред от служители на
полицията, сред които и свидетеля Т. Ф. – ** към І РУ Пловдив. Същият
попитал жалб.У. дали има разрешително за извършването на амбулантна
търговия, но получил отрицателен отговор. Поискал от У. да се премести, но
също срещнал отказ. Тъй като и друг път констатирал същото поведение от
нейна страна, той пристъпил към съставяне на АУАН за нарушение на чл.21,
ал.1 от посочената по-горе наредба. Въз основа на този акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на Т. А. Ф., разпитан като свидетел в хода на съдебното
производство, както и от писмените доказателства представени по делото. По
същество фактите не се спорят от жалбоподателя, нито пък излага друго
фактическо положение, което да бъде проверено от съда. Ето защо и
настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на актосъставителя
като логични и непротиворечиви.
При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна, че правилно актосъставителя и административнонаказващият
орган са квалифицирали нарушението и са го подвели под съответната
материално правна норма – чл.11, ал.1 от Наредбата за осигуряване на
общестевния ред на Община Пловдив, съгласно която се забранява
устройването на зони за търговска дейност и амбулантна търговия (търговия
на дребно на тротоари, улици, площади, панаири, пазари и други подобни),
както и временно ползване на рекламни и незастроени площи без съответното
разрешение. Търговията на открито се извършва само с разрешение, издадено
от община Пловдив или от съответната районна администрация по ред,
определен в наредбите на Общински съвет-Пловдив. Разрешението се издава
само за конкретно определен общински терен – публична или частна
общинска собственост. Не се представи в хода на
административнонаказателното производство подобно разрешение от страна
на жалбоподателя, включително и до приключване на делото пред настоящата
2
инстанция. От своя страна правилно наказващия орган е приложил и
санкционната норма , а именно чл.31, ал.1 от Наредбата. За физически лица
предвидената като вид санкция е „глоба“, а размера следва да е от 50 до
500лв. Наложената такава е малко под средния предвиден в правната норма и
така глобата от 200лв отчита поведението на дееца, както в момента на
проверката – отказ да освободи заеманото място, така и предходни нейни
прояви от този вид, съгласно показанията на свид.Ф..
Не се установиха при извършената служебна проверка допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
на процесното НП.
С оглед потвърдителното решение, предвид направеното своевременно
искане от представителя на въззиваемата страна, то следва на Община
Пловдив да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, че такива в минимален размер – 80 лева, са
напълно съответни и справедливи. Тези разноски следва да са в тежест на
жалбоподателя съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 890/25.11.2020г. на
Зам.Кмета на Община Пловдив, с което на Н. В. У., ЕГН **********, адрес
**, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
200 / двеста / лева за нарушение по чл.21, ал.1, вр чл.31 от Наредбата за
осигуряване на обществения ред на Община Пловдив.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. В. У., ЕГН **********, адрес ** да заплати
на Община Пловдив сумата от 80 лева разноски по делото пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАдм.С по реда на глава ХІІ от
АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3
4