Решение по дело №6961/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 184
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20231110206961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Х.С.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110206961 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-028129 от
06.01.2023 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на В. П. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1, от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 25.12.2022 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 13:10
часа, в гр. София, по бул. Янко Сакъзов, управлява лек автомобил Ланчия
Муза с рег. № СО 4013 СР, с посока на движение от Паметник Васил Левски
към бул. Христо и Евлоги Георгиеви, и непосредствено след кръстовището с
ул. Кракра, пред номер 24-26, при извършена проверка е било констатирано,
че водачът управлява автомобила след като СУМПС му е било отнето по
административен ред – нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от
ЗАНН на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
И.И. (л. 45 от делото), както и от писмените доказателства на л. 16-23 от
делото, се установява, че на процесните време и място жалбоподателката е
управлявала процесния лек автомобил и при извършената проверка е било
установено, че същата няма СУМПС, тъй като то й е било отнето преди това
– на 09.02.2021 г. (спр. л. 22 от делото). Обсъдените доказателствени
източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателката е
управлявала МПС, след като й е било отнето СУМПС по административен
ред, като по този начин е извършила нарушение на чл. 150А, ал. 1, вр. чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк
2
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието (тъй
като жалбоподателката е формирала представи в съзнанието си, че СУМПС й
е било отнето – тя го е предала добороволно и респ. не го е носела със себе си
по време на шофирането) и е искал неговото извършване. С оглед на това, че
нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните
му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил глоба, като същата е била определена в максимален размер. Съдът
намира, че така наложеното наказание е напълно съответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Видно от приложената по делото справка за
нарушения на ЗДвП, около процесния период деецът неколкократно е бил
санкциониран за нарушения на ЗДвП и това не е оказало, каквото и да било
въздействие върху него като същият продължава упорито да нарушава
правилата за движение по пътищата, а освен това при проверката са били
установени и данни за извършено престъпление (шофиране на автомобила
след употреба на наркотични вещества), което допълнително повишава
степента на обществена опасност на деянието и на дееца. При това положение
всяко наказание, различно от максималното предвидено в закона не би могло
да постигне целите на наказанието и би създало усещане за безнаказаност у
нарушителя. Поради това алтернативното искане за намаляване на
наказанието следва да се остави без уважение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя
(изхождайки от високата степен на обществена опасност на деянието и най-
вече тази на дееца), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-028129 от
06.01.2023 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на В. П. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1, от Закона за движение по
пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4