№ 265
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503356 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49798/24.07.2020 г., депозирана от И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6, ап. 38, чрез адв. М.Т.,
срещу Решение от 2525/22.06.2020 г., поправено на основание чл. 247 от ГПК с Решение №
260684/14.10.2020г., постановено по гр.д. № 19085 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 25
съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
“Електроразпределение Север” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника заплащането на сумата от 7 435.68 лв. /седем хиляди четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, начислена по фактура №
**********/20.09.2019г., за периода от 15.07.2016г. до 14.06.2019г. за електрическа енергия
по партида с абонатен № **********, клиентски № *********, с адрес на потребление гр.
Добрич, ул. „П. Хитов“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 8.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. В тази връзка твърди, че единствените доказателства, на които
лицензианта се опира, са оспорените такива по смисъла на чл. 180 ГПК, издадени от и
ползващи същия, негодни да удостоверят сочените в тях обстоятелства. От страна на
ответника не е представено удостоверение на БИМ на ДАМТН относно годността на
посочения уред - чл. 31 и чл. 32 от ЗИ, както и чл. 39 ЗИ. Следователно липсата на
доказателства в тази насока задължава съда да приеме възражението на ищеца за вярно, че
електромерът е изначално негоден и не е преминавал надлежна проверка. Косвено това се
установява и от процесния Констативен Протокол. Сочи, че по делото не е представено
1
удостоверение за одобрен тип, следователно необосновано съдът е приел, че електромерът е
от одобрен тип и към процесния период. Твърди, че ВРС неправилно е неглижирал
законовата норма, че потребителите дължат на доставчика - продавач, само стойността на
месечно доставената, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством
законно монтиран и сертифициран електромер.
Жалбоподателят намира за неправилен е извода на ВРС, че по делото не била оборена
презумпцията, че ищецът като клиент на дружеството е бил в някакво неизпълнение на
задължение, тъй като е очевидно, че на адреса е бил монтиран изначално негоден електромер,
който не може да мери правилно ел.енергията. Сочи, че ответникът е следвало да установи
правния произход на претенцията си, например наличието на деликт, на неоснователно
обогатяване (напр. ищеца да е ползвал ел. енергия без да я заплаща) или някакво договорно
основание, количество на твърдяното дневно и нощно потребление, цената на киловат час ел.
енергия за всеки един месец по отделно и по кои тарифи, одобрени от ДКЕВР е изчислена сумата.
Въззивникът излага подробни доводи, че по делото не е се установило, че общите условия на
ответника са влезли в сила, поради което и същият не може да се ползва от тях в отношенията си с
потребителя.
Твърди, че съгласно чл. 154 от ГПК, в тежест на ответника е било да установи, при условията на
"пълно и главно доказване" обстоятелството, че процесното количество ел.енергия е потребено от
ищеца в качеството му на потребител на ел.енергия за конкретния адрес и конкретния електромер,
но такова доказване не е било проведено.
В заключение въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, както и за
присъждане в негова полза на сторените съдебно-деловодни разноски на двете съдебни инстанции.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемето дружество намира обжалваното съдебно
решение за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с
процесуалните и съдопроизводствени правила, както и кореспондиращо със събрания по
делото доказателствен материал. Намира, че изводите на съда, изградени върху приетите по
делото доказателства, в това число и заключение на вещо лице и разпит на един свидетел, са
правилни, а претенцията на дружеството е доказана по основание и размер. Сочи, че всички
твърдения на ищеца са неотносими към настоящия случай, тъй като общите условия са
ирелевантни по случая, а цитираните съдебни решения неприложими.
Предвид изложеното в отговора дружеството моли атакуваното съдебно решение да бъде
потвърдено в неговата цялост, като претендира и сторените от него съдебно-деловодни
разноски, включващи и адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, но
чрез адв. Томов поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на
сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемоето дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, чрез адвокат
Банков поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.
2
80 от ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от И. Д. М. срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 435.68 лв. /седем
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, начислена по
фактура № **********/20.09.2019г., за периода от 15.07.2016г. до 14.06.2019г. за
електрическа енергия по партида с абонатен № **********, клиентски № *********, с адрес
на потребление гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 8.
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника
“Електроразпределение Север” АД договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че
след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане.
Твърди, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната
процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
“Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по
чл. 124 от ГПК. Твърди се, че титулярят на партидата е в договорни отношения с ответника по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел.мрежата. Излагат се твърдения, че е извършена проверка на средството за измерване от
служители на „Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при
което е констатирано, че е налице вмешателство. Електромерът е изпратен на БИМ, където е
установена ел.енергия в тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от
правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Предвид изложеното, ответникът моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 14.06.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666901454 на
обект на ищцата, находящ се в гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 8 в
присъствието на свидетеля Д.К.М.. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 285195 и е
изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 004146 и дневна тарифа – 0010883.
Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1401013/14.06.2019г., който е
подписан от служителите и свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 1755/10.09.2019 г. на Българския институт по метрология, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на
3
преминала енергия през тарифа 15.8.3 – 0024463,779 кWh и през тарифа 15.8.4. – 0017387,954
kWh, като тези две тарифи не се визуализират на дисплея на СТИ. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено
уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на
електрическа енергия от 18.09.2019 г. се установява, че е начислена общо 41 850 кВТч енергия за
периода от 15.07.2016 г. до 14.06.2019 г. на обща стойност 7 435.68 лева, съобразно Фактура №
**********/20.09.2019 г., която е изпратена на ищеца.
От констативен протокол № 1200806 от 14.07.2016 г. се установява, че процесният електромер е
монтиран в електроснабдения обект при показания за всички тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0
– 00 00 00 (нулеви показания). Този протокол е подписан лично от абоната и ищец в настоящото
производство – И. Д. М..
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се
установява, че към датата на извършване на проверката – 14.06.2019 г., процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна в
схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа 1.8.3 и 1.8.4. количества
електроенергия са доставени до обекта на потребление и съответно потребени. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическата енергия, но при софтуерно четене се установява външна намеса в
тарифната схема на СТИ.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като добавя,
че макар да няма поставен такъв въпрос, намира, че при остойностяване на процесната
електроенергия са използвани правилните цени, съгласно решенията на КЕВР за процесния
период.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма,
поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
4
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът е следвало да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по смисъла
на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и материалноправни) за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период. В това се състои и основното възражение на въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и/или неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол, констативен протокол на
БИМ и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае
за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на
свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез
въвеждане на още две тарифи – 1.8.3 и 1.8.4, като същите не се визуализират на дисплея на
електромера, но в тях се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите
на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
5
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 14.06.2019 г. – след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За
провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка
и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е
измерено след монтажа на СТИ. Видно от доказателствата по делото, корекционната процедура е
проведена изцяло в съответствие с правилата за измерване на количествата електроенергия.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на
потребление на ищцата след монтажа на СТИ.
Именно такива доказателства са ангажирани в производството по настоящото дело пред първа
инстанция. По делото е приет Констативен протокол № 1200806 от 14.07.2016 за монтаж на
процесното СТИ, от който се установява, че електромерът е монтиран с показания от по 00 квтч по
всички съществуващи тарифи на електромера, в това число и невизуализираните такива – 1.83 и
1.8.4. Така посоченият протокол за монтаж е бил съставен в присъствието на ищеца Иво Митев,
който лично го е подписал. При това положение единственият възможен извод е, че при монтажа
на процесното СТИ същото е било ново и неупотребяване, което значи, че натрупаната в
невизуализираните му регистри електроенергия е преминала през тях след монтажа, респективно е
потребена от абоната.
Този извод се потвърждава и от изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице,
съгласно което отчетените в тарифа 1.8.3 и 1.8.4. количества електроенергия са доставени до
обекта на потребление и съответно потребени. Експертът е достигнал до този извод, тъй като
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическата енергия, но при софтуерно четене се установява външна
намеса в тарифната му схема, което позволява отчитане на преминалата енергия в
невизуализираните регистри.
Следователно, ответникът, чиято е била доказателствената тежест, е установил по пътя на пълното
и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви
показания по всички регистри, респективно че процесното количество електроенергия е
преминало през СТИ след монтажа му и е било потребено от абоната, поради което последния
дължи заплащането му.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на въззивника, че ответното
дружество не е представило доказателства за метрологична годност на процесното СТИ, доколкото
6
видно от констативния протокол на БИМ Русе, електромерът е с оценено съответствие и има
допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган,
извършил оценяването му. В протокола е отбелязано, че СТИ съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия.
Метрологичната годност на СТИ се установява и от заключението на вещото лице, съгласно което
електромерът е в срока си на годност, който изтича през 2022г.
Неоснователни са и изложените от въззивника подробни доводи, че по делото не е се установило,
че общите условия на ответника са влезли в сила, поради което и същият не може да се ползва от
тях в отношенията си с потребителя. Както беше посочено и по-горе, за процесния период
приложение намират Правилата за измерване на електрическа енергия в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от
КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в
чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА, а не от общите условия на електроразпределителното
дружество. Предвид това фактът, че общите условия на „Електроразпределение Север“ АД не са
влезли в сила, е неотносим към спора по настоящото дело и неговия предмет.
Поради изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск за
неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемото дружество за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да
бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 1 680 лева, представляваща заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 031.09.2020г., както и фактура и платежно нареждане,
установяващи действителното заплащане на хонорара.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изрично е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, при интерес от 7
435.68 лева минималният размер на уговореното адвокатско възнаграждение е 701,78 лева. Видно
от представената фактура, адвокатското възнаграждение е в размер на 1 400 лева, а разликата до
1680 лева представлява дължимият ДДС. Съгласно §2а от Наредбата, за регистрираните адвокати
по Закона за данъка върху добавената стойност, размерът на възнагражденията се изчислява с
добавения дължим данък върху добавената стойност, като данъкът се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
7
Настоящият състав на съда намира, че адвокатът на въззиваемото дружество е извършил
процесуалните действия, за които е бил ангажиран съобразно представения Договор за правна
помощ и съдействие. При извършената преценка относно фактическата и правна сложност на
делото, съдът съобрази същността на самия правен спор, като намери, че същият не обременен с
множество правнорелевантни спорни факти и възражения на насрещната страна, а по делото не са
ангажирани множество доказателства. Също така, правната материя, регулираща предмета на
спора, макар специфична, е ясна и не предполага различни тълкувания при установяване
дължимостта на вземанията. В контекста на гореизложеното и като прецени действителната
фактическа и правна сложност на въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че
договорено и заплатено адвокатско възнаграждението е прекомерно, поради което същото следва
да се намали до размер от 850 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 2525/22.06.2020 г., поправено на основание
чл. 247 от ГПК с Решение № 260684/14.10.2020г., постановено по гр.д. № 19085 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 25 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6, ап. 38, ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8