Р Е Ш
Е Н И Е
№ 790/28.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател :
СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар Петя
Видова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №749/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №137 от 20.10.2023г.,
постановено по АНД №20231620200214/2023г., Районен съд Лом е потвърдил
Наказателно постановление №К-00208/31.03.2023г. на Директора на РД за областите
Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София на основание чл.200 от Закон за защита на потребителите
(ЗЗП) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Б***
, го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, касатора не
взема становище по жалбата си.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт П*** , оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложената
имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на
чл.20а, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗЗП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният
съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена по отношение на установеното административно нарушение.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че
търговското дружество е извършило описаното нарушение на чл.20а, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗЗП. Факти по делото, който са установени
чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни
доказателства, са анализирани надлежно от въззивният
съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно
установено. В тази връзка доводите на касатора, че въззивния съд неправилно е тълкувал материалния закон не се
споделят от настоящият касационен състав. Не може да се приеме, че в случая е
налице неправилна квалификация на административното нарушение, тъй като
описанието в АУАН и наказателното постановление са изцяло съответни на
приложената административнонаказателна разпоредба.
Неосновател е довода за
допуснато съществено процесуално нарушение, което въззивният
съд бил допуснал като е цитирал съдебна практика на Административен съд
Монтана. Съдебните актове на административен съд Монтана не се ползват със
задължителния характер на тълкувателните съдебни решения, като постановеното от
тях може само да служи за насока на въззивиният съд,
който ако се позове на тях в мотивите на съдебното си решение не допуска
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като не се касае за процесуално действие, което да страда от съществен
порок, респективно да е довело до соченото касационно основание.
Не може да бъдат споделени
доводите, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. Това е така, тъй като е установено
нарушение е свързано с нарушаване на правата на потребителите, тоест както
правилно е приел въззивният съд, не може да се приеме
за маловажен случай в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд,
които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не
смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно
решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира
и настоящето съдебно решение.
С
оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора
да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №137 от 20.10.2023г., постановено по АНД №20231620200214/2023г.
по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА
„МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, ЕИК * да заплати на Комисия за защита на
потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: