№ 267
гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.лав Ал. И.
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №
20225200900110 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищците Н. И. Б., Г. С. и П. Б. уведомени при условията на чл. 56, ал. 2
от ГПК чрез адв. С. не се явяват. За тях се явява адв. Б. А., редовно
преупълномощен с приложено по делото пълномощно в днешното съдебно
заседание.
За ответника „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, уведомени отпреди чрез юрк. К. се
явява юрк. Р. К., редовно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.
Вещото лице доц. В. П. се явява лично, редовно призован.
От същия е постъпило заключение по допуснатата повторна съдебно-
автотехническа експертиза от 07.12.2023 г. Същата е в срока по чл. 199 от
ГПК.
Адв. А.: - Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Юрк. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. А.: - Да се изслуша заключението.
1
Юрк. К.: - Да се изслуша заключението.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на допусната повторна съдебно-
автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице доц. В. П..
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
ДОЦ. В. П. П. - 47 г. Българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържам представеното изцяло заключение.
В.л. В. П.: - Моля да направя едно допълнение, тъй като съм пропуснал
в основното заключение да отговоря на всички въпроси, в частност най-вече
на един, който е поставен от частта на въпросите, които са поставени от
ищцовата страна в допълнителна молба, внесени в предходното съдебно
заседание, по-късно видях молбата. Отговорил съм допълнително на тези
въпроси. Представям и моля да приемете допълнение към основното
заключение и препис до двете страни. Отговорил съм на всички въпроси.
Вещото лице представя копие на допълнението към основното
заключение на страните.
В.л. В. П.: - Не бях отговорил на въпроса при каква скорост
произшествието би било предотвратимо, по-скоро по т. 4 от допълнението и
към задача 2 - да се изчисли отстоянието – разгледал съм в кой момент между
двата субекта участници се открива пряка неограничена видимост, с оглед на
пострадалата? Имало е ограничена видимост при настъпване на ПТП-то, на
втория от субектите, участници в ПТП-то или движещия се велосипедист -
от автомобилиста към велосипедиста. Видимостта се ограничава и за
двамата – двустранно, каквато е за единия обект, такава е и за другия. В
случая касае и двамата участници.
Това е като за начало, благодаря, че съдът и страните приеха
допълнението. Готов съм да отговарям на въпросите.
Юрк. К.: - Предполагам, че има копие, ако може да ми се даде.
Съдът: - Има го на хартия, но то е приложено към делото.
2
Страните се запознават с представеното допълнение към
заключението.
Адв. А.: - Имам въпроси по основното заключение и по допълнението.
Правилно ли разбирам във връзка с допълнението, което входирахте днес
изчислявате, че разстоянието от 5,80 м е от мястото на удара до границата на
ул. „Т.”?
В.л. В. П.: - Да, точно така. От момента на навлизане на велосипедиста
в обхвата на ул. „Т.” до мястото на удара, пътят, който е изминал от него е с
приблизителна дължина 5,80 м.
Адв. А.: - А за първи път видимостта на водача на лек автомобил „В.”
към велосипедиста сее открива на 7,20 метра.
В.л. В. П.: - Когато велосипедиста е бил на 7,20 м преди мястото на
удара, то от този момент е възникнала неограничената видимост между
субектите участници в конкретното събитие.
Адв. А.: - Посочили сте, че липсват данни за маркировка и вертикална
сигнализация за района на произшествието. Има ли пътна маркировка?
В.л. В. П.: - Липсват данни за наличие на хоризонтална пътна
маркировка.
Адв. А.: - Може ли да кажете въпреки липсата на пътна маркировка, в
своята част лек автомобил „В.”, повече към дясната граница ли се е движил
или по-скоро към лявата, мислена осева линия, тъй като няма такава
начертана? Има скица, но аз по нея не мога да се ориентирам какво е
отстоянието от лекия автомобил „В.” до дясната граница на пътното платно.
В.л. В. П.: - Проблемът тук е, или по-скоро характерното за случая е, че
проишествието е настъпило в границите на едно странно кръстовище. В
смисъл, че самото кръстовище е образувано от различни клонове и ширините
на пътното платно не са константна величина. Във всяка едно напречно
сечение ширината е различна. И точно поради тази причина не може
категорично да се определи на какво разстояние автомобилът е бил от
дясната граница на платното за двиЖ.е по ул. „Т.”. Това е правата улица, по
която се е движил автомобила.
Адв. А.: - Всички тези мои въпроси са във връзка с предотвратимостта
3
на удара, по отношение на водача на автомобила. Спирачната следа, която сте
казали, че е намерена, тя от две гуми ли е, или от една.
В.л. В. П.: - Спирачната следа, която е фиксирана е категорично
оставена от една гума и тя е частично оставена, което навежда на извод, че
към момента на удара автомобилът все още не е започнал да спира, т.е.
движил се е със скоростта, с която се е движил и преди момента на
възникване на опасна ситуация.
Адв. А.: - Поради тази причина ли сте достигнали до извода, че
скоростта преди и към момента на удара на лек автомобил „В.” е еднаква –
около 53 км/ч?
В.л. В. П.: - Категорично да. Направен е анализ на двиЖ.ето на
автомобила с оглед намерените фактически находки на мястото на настъпване
на събитието и документирано в материалите по делото и въз основа на тези
находки и този анализ е определена началната скорост на двиЖ.ето на
автомобила преди възникването на опасната ситуация.
Адв. А.: - Приемате време на нарастване на спирачното закъснение от
0,4. За тази стойност има ли значение състоянието на гумите на автомобила?
В.л. В. П.: - Абсолютно всички величини, които влизат при
определянето на т. нар. опасна зона има значение състояните не само на
гумите на автомобила, а от състоянието на водача, техническото състояние на
автомобила, състояние на спирачна уредба, състояние на гумите с които той е
оборудван и не на последно място състоянието на пътната настилка.
Адв. А.: - На база на тези критерии, вие приемате 0,4?
В.л. В. П.: - Да, точно така.
Адв. А.: - Интересуваме и друг въпрос, който смятам за съществен.
Приемате за скорост на двиЖ.е на велосипедиста, доколкото разбирам 11
км/ч?
В.л. В. П.: - Скоростта е изчислена на 10,5 прибилизтелно 11 км/ч.
Адв. А.: - Ако в първия момент, в който велосипедиста навлезе,
премине границата на ул. „Т.”, вече навлезе в нея, ако лек автомобил „В.”
беше предприел аварийно спиране, а велосипедиста приемаме, че продължава
да се движи с тази скорост, която сте приели и в същото време посочвате, че
4
удар щеще да настъпи, но скоростта при удара щеше да е по-ниска.
В.л. В. П.: - Да, точно така.
Адв. А.: - Изчислявали ли сте хипотезата, взето ли е под внимание,
велосипедистът като продължава с тази скорост, а автомобилът намалява
своята скорост при аварийното активиране на спирачната уредба и с оглед
мястото на удара, в средата, към дясната страна по-скоро на лекия автомобил,
нямаше ли да има възможност двете превозни средства да се разминат?
В.л. В. П.: - Не, защото не съществува такава възможност. Написал съм
в експертизата, че ще настъпи удар при такава скорост, което автоматично
означава, че двете превозни средства няма как да се разминат. Затова е
написано това като извод.
Адв. А.: - В коя част?
В.л. В. П.: - Ако беше написано, че ще се разминат, щеше да бъде
определено в експертизата и щеше да бъде дадено като извод.
Адв. А.: - В коя част на лекия автомобил щеше да настъпи този удар?
В.л. В. П.: - По-скоро щеше да настъпи в дясната част на лекия
автомобил. Сега ударът е в централната му част ако може така да разделим
автомобила – на средна, лява и дясна част, ударът би настъпил по-скоро в
дясната му част, по ширината на автомобила. Т. е. в предна лява част, по-
скоро в зоната на десния фар би настъпил удара, в задната гума на
велосипеда, при което би могло чисто хипотетично. Велосипедът ще се
завърти по посока на часовниковата стрелка и ударът за велосипедиста би бил
страничен спрямо автомобила, а не челен в конкретния случай.
Адв. А.: - Ако велосипедистът преустанови двиЖ.ето си, идвайки от ул.
„Х. К.” дали на този знак „СТОП”, който сте посочили, дали на границата на
пътното платно, ако приемем, че тогава се открива видимостта му, до мястото
на удара, велосипедистът ще може ли, с оглед данните по делото – кой го
управлява, ще може ли да развие скорост от приблизително 11 км/ч?
В.л. В. П.: - Категорично не, при условие на осъществяване на процеса
спиране, преди потеглянето отново от страна на велосипедиста, за пътя който
той би изминал от момента на потегляне си до мястото на удара, той не би
достигнал скоростта от 11 км/ч. Това е един вид доказателство, че
5
велосипедистът въобще не е спрял. Въобще не е предприел никакви действия
за намаляване на скоростта.
Адв. А.: - Как достигнахте до този извод?
В.л. В. П.: - Поради тази причина, с оглед на изчисленята.
Адв. А.: - Ако се приеме, че може да се променят и другите константи?
В.л. В. П.: - Кои константи например?
Адв. А.: - Не сте изследвали възможността, в която забелязвам в това
неравенство за предотвратимост на удара между опасната зона и
разстоянието, изминато от лек автомобил „В.”, ако по принцип велосипеда се
движеше с 8 км/ч, снощи си играх да го смятам, то тогава нямаше да навлезе в
опасната му зона. Защо приемате категорично, че се движи с 11 км/ч, а не с 8
км/ч, след като казахте, че от момента на потеглянето до мястото на удара не
може да развие 11 км/ч?
В.л. В. П.: - Не може да развие 11 км/ч, защото, за да определя тази
скорост, както вие си играете да пресмятате, така аз също си играя да
пресмятам, може би един ден съм отделил, използвайки други методи за
изчисления, за да мога да определя скоростта на двиЖ.е на двете превозни
средства, които участват в конкретната ситуация.
Адв. А.: - Кои са тези други методи?
В.л. В. П.: - Примерно „Моментум 360”. Метод, който използва закона
за съхранение на импулса.
Съдът: - В случая това ли е методът, който сте използвал?
В.л. В. П.: - Не, в случая съм направил ретроспективен кинематичен
анализ на двиЖ.ето на автомобила и велосипеда и въз основа на този анализ и
на база експериментални данни съм посочил скоростта на двиЖ.е на
велосипеда, а скоростта на автомобила е определен, както казах вече, на база
на ретроспективен кинематичен анализ на двиЖ.ето на автомобила, след
възприемане на велосипедиста като обект върху пътното платно. За моя
сигурност съм приложил и друг метод, който но съм показал, но съм
достигнал до същия резултат и изводи.
Адв. А.: - „Моментум 360” не изполва ли като част от данните за това
изследване и уврежданията по автомобила?
6
В.л. В. П.: - Не, „Моментум 360” използва само и единствено
механичните, по-скоро кинематичните и динамичните характеристики на
участващите превозни средства – тяхната скорост, тяхната маса и
направление на скорост на двиЖ.е.
Адв. А.: - Каква е технически безопасната скорост, при която лек
автомобил „В.” може да спре преди зоната на кръстовището, на това процесно
кръстовище между ул. „Т.” и ул. „Х. К.”?
В.л. В. П.: - Не виждам смисъл да се прави такова изследване.
Автомобилът да спира преди зоната на кръстовището.
Адв. А.: - С оглед обстоятелствата, че наближава кръстовище.
В.л. В. П.: - Но то няма и смисъл.
Адв. А.: - Според мен има огромен смисъл, с оглед приближаването към
района на кръстовище.
В.л. В. П.: - Да намали скоростта и да спре и да чака велосипедиста да
премине или да пропусне някой да премине.
Адв. А.: - Или да пропусне автомобилите отдясната страна примерно.
В.л. В. П.: - Да пропусне автомобилите отдясно.
Съдът към адв. А.: - Задайте конкретни въпросите по случая, по
материалите, по задачите, по обстоятелствата и вашите твърдения, които
подлежат на доказване.
Адв. А.: - Искам да се върнем пак към скоростта на велосипедиста. За
мен това е малко бланкетно, но действително как стигате до извода, че няма
спиране преди мястото на удара от страна на велосипедиста, примерна на
границата на пътното платно?
В.л. В. П.: - Липсват данни за предприемане на каквито и да било
действия от страна на велосипедиста, както от кинематична гледна точка,
така и от фактическа гледна точка, която кинематични и фактически гледни
точки се основават на обективните фактически находки, снети на място на
настъпване на произшествието. При липса на каквито и да било находки от
тази гледна точка не би следвало да се приеме, че велосипедистът е
предприел процес спиране.
7
Адв. А.: - Аз разбирам, но искам да се изчистят всички технически и
възможности и вероятности. Кои са кинематичните данни, примерно за
спиране на велосипедиста?
В.л. В. П.: - Скоростта по време на удара би била по-малка. В края на
основната част на експертизата, ако мога така да я нарека, съм направил един
анализ на спирачния път на велосипеда. Това е на стр. 7- има таблица с
четири колони, преди заключението.
Спирачният път при определената скорост на двиЖ.е на велосипеда е с
дължина 0,65 м. При двиЖ.е с по-ниска скорост спирачният път на
велосипеда би бил още по-малък. Което означава, че още по-бързо би спрял и
още по-голяма би била възможността да предотврати конфликтната ситуация
с автомобила.
Адв. А.: - На стр. 7, абзац 3 коментар относно видимостта в участъка, в
който е настъпило събитието, в обхвата на ул. „Т.”, на разстояние
приблизително 28 метра от движещия се по същата улица автомобил. Как
стигнахте до извода, че е 28 метра?
В.л. В. П.: - До този извод съм достигнал, въз основа на кинематичния
анализ, който е направен в горните точки и с помощта на графично
представяне. На фиг. 3 е показано полоЖ.ето, хронологично развитие,
визуализиране на произшествието, като съответните полоЖ.я 0, 1, 2 и 3 на
стр. 6, фиг. 3 – те са с по-малък шрифт в самата скица. ПолоЖ.е 0 – момента
на навлизане на велосипедиста по ул. „Т.”, вижда се точно в момента в който
навлиза на основната граница между ул. „Х. К.” и ул. „Т.”. При това полоЖ.е,
при конкретното двиЖ.е на автомобила, автомобилът се е намирал в първата
позиция, която също е означена с 0, намирал се е от мястото на удара на
разстояние 28,07 м. Отдолу съм го посочил.
Адв. А.: - Ако в този момент лек автомобил „В.” беше предприел
аварийно спиране?
В.л. В. П.: - Това нещо е определено и изчислено -28,07 м, изчислено е
математически на стр. 5, абзац 2 отдолу нагоре. При определена скорост на
двиЖ.е 14,81 м/с, в момента на навлизане на автомобила в пътното платно,
автомобилът се намира на разстояние от мястото на удара – 28,07 м.
Скоростта по времето, определя разстоянието – стр. 5, втори абзац отдолу
8
нагоре.
Адв. А.: - Защо приемате време за реакция на водача на лек автомобил
„В.” една секунда?
В.л. В. П.: - Времето за реакция е базирано на множество експерименти
при условията на спокойно, сухо, слънчево време без наличие на каквито и да
било обекти, които да застрашават по някакъв начин двиЖ.ето на обекта, в
конкретния случай автомобил „В.”, не би следвало времето да бъде
завишавано или съответно намалявано.
Съдът към вещото лице: - Като обяснявате да се съобразите и с
видимостта, след момента на цялата видимост.
В.л. В. П.: - В момента на възникване на опасността, в първия момент
водачът се движи в зона на ограничена видимост, дори да има някакви
обекти, ограничена видимост от ляво, защото видимостта от дясно
фактически е неограничена. От ляво ако има обекти, които са в зона на
ограничение на видимостта, то не би следвало по някакъв начин да се действа
намалявайки или увеличавайки времето за реакция. Ако се намали времето за
реакция при конкретното развитие на събитието, това означава, че водачът би
бил реагирал на много по-близко разстояние, от което е реагирал в момента,
така както е определено това 28,07 м. Приблизително 3 м за секунда, 28 за 0,2
секунди – 2,8 метра. За 0,2 секунди тъй като времената за реакция с граница
0,2 основно са разделени. Значи ако времето за реакция го смъкнем на 0,8, то
пътят който би изминал автомобилът щеше да бъде 2,8 метра по-малко в
опасна зона. Произшествието пак би било непредотвратимо. Разликата е по-
голяма от 2,8 метра.
Адв. А.: - В тази конкретна ситуация, на настъпване на ПТП, на какво
разстояние преди мястото на удара водачът е задействал спирачната система?
Очевидно говорим за аварийно спиране, щом в един момент са оставени
някакви следи.
Адв. А.: - В тази ситуация на какво разстояние водачът е реагирал върху
спирачната система при така изчислената скорост на двиЖ.е?
В.л. В. П.: - На разстояние 28,07 метра е реагирал, което коментирахме
преди малко.
Адв. А.: - Тогава той е реагирал с аварийно задействане на спирачната
9
система?
В.л. В. П.: - Тогава той е предприел процес на аварийно спиране.
Адв. А.: - Като резултат от това аварийно спиране той оставя спирачна
следа.
В.л. В. П.: - От момента или от мястото на удара водачът е предприел
действия за привеждане на управляваното от него превозно средство,
автомобил в процес на спиране с максимална спирачна ефективност, т.нар.
аварийно спиране.
Адв. А.: - Аз тук малко се обърквам, вие на стр. 5 и 6 правите
изчисление, че ако на 28,07 той е активирал аварийно спирачката, то ударът
щеше да настъпи с 42 км/ч, а вече казахте, че при тази негова скорост на
двиЖ.е ударът е бил с 53 км/ч, защото не е сработила за това разстояние
спирачната уредба.
В.л. В. П.: - Ако е задействал, или не е задействал.
Адв. А.: - Това ми беше въпроса, в кой момент водачът реално е
задействал аварийно задействане на спирачната система? Явно не е на 28,07
метра, а на друго разстояние, по-късно. В кой момент водачът на лек
автомобил „В.“ аварийно задейства спирачната система на управлявания от
него автомобил? Реално при този механизъм кога го прави, а не кога е
трябвало, кога е възприел. В кой момент той започва реално да спира?
В.л. В. П.: - Само да се ориентирам къде съм отговорил, понеже съм
изготвил още 4 експертизи и малко съм объркан.
Адв. А.: - Дали няма закъсняла реакция?
В.л. В. П.: - Няма закъсняла реакция, в това съм убеден.
Адв. А.: - В кой момент е настъпило аварийното спиране, т.е., че е
предприето такова действие? Доколкото разбирам, вещото лице приема, че
има такова действие, щом е оставена спирачна следа.
В.л. В. П.: - Щом има спирачна следа, няма как да не е предприето
действие.
Адв. А.: - Въпросът ми е в кой момент?
Съдът: - Въпросът е дали е изчислено и е установено.
10
В.л. В. П.: - При всички случаи го има в експертизата. След тази
експертиза съм направил още две, като едната е с четирима пострадали и
малко ми се губят нещата.
Съдът: - Това са различни обстоятелства и нещата се преплитат. Би
трябвало да го има като изчисление или пресмятане, може конкретно да не е
дадено като отговор и най-вероятно не е бил зададен този въпрос.
В.л. В. П.: - Има го със сигурност.
Адв. А.: - Това е важно за предотвратимостта. С каква скорост би
настъпил удара? Хем няма закъсняла реакция, обаче стигнахме до извода, че
не е на 28,07 м първия момент.
В.л. В. П.: - Точно това е моментът, на 28,07 м от мястото на удара.
Адв. А.: - Но тогава скоростта щеше да е 43 км/ч при удара. Но в
отговора на първия въпрос казвате, че скоростта към момента на удара е
приблизително 53 км/ч, т.е. 10 км повече, значи реалното ефективно спиране
е започнало в по-късен момент, не на 28,07 м.
Съдът: - Ако изчисленията са към момента на задействане, то тогава
реалното спиране настъпва при по-висока скорост.
Адв. А.: - Трябва да е едно от двете.
В.л. В. П.: Осем, приблизително седем метра в секунда. Явно съм го
сметнал и някъде съм го написал. Като смятам си пиша на листчета, но съм си
забравил листчетата. Конкретно нямам задача по този въпрос, но е логично да
се изчисли.
Адв. А.: - В двата отговора настъпва разлика в скоростта към момента
на удара с около 10 км/ч.
Вещото лице проверява своите отговори.
Съдът към вещото лице: - Може би не сте го написали, щом сте
стигнали до някакъв извод. Такъв конкретен въпрос нямате, но той е
логически и при тези отговори, които сте дали, следва да има някаква
конкретика, за да се стигне до някакъв извод.
В.л. В. П.: - По принцип като смятам си нося бележки, забравил съм да
си взема бележките. Въпросът е какво съм написал.
11
Съдът: - Ако ви трябва допълнително да посочите и опишете и
конкретно да изчислите, защото е възможно да сте го направили, но не сте го
отразили.
В.л. В. П.: - Явно така е станало. Не съм го изчислил защото в
допълнението е направен един анализ, от момента, в който велосипедистът е
излязъл от зоната на ограничена видимост, коментирана в задача 3 от
допълнението. При двиЖ.ето със скорост 53 км/час на автомобила, той е бил
на 34,80 м. В момента на излизане на велосипедиста от зоната на
ограничение на видимостта, а автомобилът се е намирал на разстояние от
мястото на удара на 34,80 метра, което разстояние е вече в задача трета и е
сравнено с дължината на пълния му спирачен път или опасната зона. При
което е направен извода, че дори да беше реагирал своевременно, при пълна
видимост, то произшествие отново би било непредотвратимо, включително и
в случая при двиЖ.е с 50 км/ч. Затова такова нещо не съм направил като
разстояние, защото при полоЖ.е, че не е предотвратимо в момента на
откриване на пряка видимост от него, логично е да бъде 28,07 м. Затова не
съм го написал.
Адв. А.: - Разбирам, като започнахме с допълнението на абзаца под него,
доколкото разбирам разглеждате хипотезата, при която автомобилът се
движи с 50 км/ч, а не с 53 км/ч – малко над разрешената?
В.л. В. П.: - Да, точно така. Считам, че когато скоростта е над
ограничените стойности е задължително да се направи анализ.
Адв. А.: - Друг въпрос, вие казвате, че това е граничен случай – двете
стойности на опасна зона и реалното разстояние много силно се доближават.
Това цялото нещо е изчислено на база формулата от основното допълнително
заключение, при което приемате скорост на велосипедиста от 11 км/ч. Тези
стойности щяха ли да са различни, ако велосипедистът се движеше не с 11
км/ч, а примерно с 9 или 10 км/ч?
В.л. В. П.: - При всички случаи, щеше да се предотврати произшествие.
Адв. А.: - Щеше ли да се предотврати удара, т. е. това неравенство да
бъде изпълнено вече по отношение на опасната зона?
Юрк. К.: - Г-н съдия, вещото лице отговори вече на въпроса за
скоростта няколко пъти.
12
В.л. В. П.: - Не е най-високата скорост, приема се някаква средна
стойност, която е граничеща с нормалната скорост на двиЖ.е на велосипедист
в конкретната възрастова граница и съответно пол.
Адв. А.: - Да разбирам, че сте съобразили нейната възраст – около 75
години, това, че велосипедът е без скорости и това, както и в приетата
съдебно-медицинската експертиза, че тя е била с нисък ръст, добра
охраненост и при тези данни сте приели че се е движела с 11 км/ч?
В.л. В. П.: - Това е видно от документите от огледа на произшествието.
При добра охраненост при такъв удар не би достигнал до счупване.
Адв. А.: - Тези характеристични данни по всяка вероятност оказват
влияние върху управлението на велосипеда.
В.л. В. П.: - Разбира се, всяко едно нещо оказва влияние, както започнах
в началото на експертизата времената за реакция и съответно за сработване и
нарастване на спирачното закъснение, както зависи от редица фактори,
същото важи и за велосипедиста, който е участник в двиЖ.ето. Дори
пешеходецът е участник в двиЖ.ето.
Адв. А.: - Нямам повече въпроси, да се приеме заключението. Не
възразявам във връзка с така представеното в писмен вид от вещото лице
допълнение към заключението в днешното съдебно заседание.
Юрк. К.: - Нямам повече въпроси, да се приеме заключението. Не
възразявам във връзка с така представеното в писмен вид от вещото лице
допълнение към заключението в днешното съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на вещото лице по
така допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа екпертиза, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА изготвеното и представеното заключение по повторната
съдебно-автотехническа експертиза с допълнение към същата, представена в
днешното съдебно заседание от вещото лице доц. В. П..
На вещото лице доц. В. П. да се изплати сумата в размер на 750 лв.,
съгласно представена справка-декларация, представена от вещото лице, които
да се изплатят от бюджета на съда, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
13
Адв. А.: - Нямам повече въпроси към вещото лице.
Вещото лице напуска залата със съгласието на страните.
Адв. А.: - Уважаеми г-н Председател, аз оспорвам заключението по
допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, както и допълнението
към него. Аргументите ми са свързани с това, че тенденциозно не е
изследвана хипотезата за предотвратимост на удара от страна на водача на
лек автомобил „В.“. Аз направих изчисление, което не е никак сложно, в тази
хипотеза, в която автомобилът се движи с разрешената скорост от 50 км/ч.
Ако се приеме дори хипотетично скорост на двиЖ.е на велосипедиста с 0,5
км/ч по-ниска, както между другото тенденциозно е закръгляно нагоре на 10,5
км/ч на 11 км. Аз зададох този въпрос на вещото лице и той каза, че вероятно
ще се предотврати ако скоростта е по-ниска от 11 км/ч., ако е по-ниска от 11
км/ч. Все пак говорим за една възрастна жена, която физически е била не
много слаба и атлетична, нормално е да не е управлявала велосипеда със
скорост, която е към горната граница на средните теоретични стойност. Наред
с това не е изследвана хипотезата, разбра се само на база кинематични данни,
без да се разбере кои са те не е изследвана хипотезата, в която велосипеда
спира, от покой потегля, вещото лице каза, че тогава не може да се развие
скорост от 11 км/ч със сигурност до мястото на удара, което щеше да доведе
теоретично до предотвратимост на удара. Поради тази причина, за да могат
да се изчистят тези хипотези, които за мен тенденциозно не са разгледани в
такава пълнота, каквато аз сега исках да се разгледат. Наред с това има данни
за това противоречие, което се получи по отношение на реакцията по спиране
на водача на лек автомобил „В.“. Има ли закъсняла реакция, няма ли
закъсняла реакция, има противоречие - хем е започнал да спира на 28,07
метра от мястото на удара, но тогава скоростта му щеше да бъде 42 км/ч, а
преди това вещото лице посочва, че ударът е настъпил с 53 км/ч, значи едно
от двете не е вярно. Или времето за реакция или скоростта преди активиране
на спирачката е различна. Поради тази причина отново моля да се назначи
повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза, която наистина да
разгледа и тези хипотези. Това са възможни хипотези за предотвратимост на
удара, които не са в полза на водача. Имам чувство, че поради тази причина
не са разгледани. Няма закъсняла реакция, то се получава противоречие в
скоростта. Няма закъсняла реакция, със сигурност велосипедистът е карал с
14
11 км/ч.
Адв. А.: - На база доказателствата по делото, аз съм сигурен, че не е
изследван този въпрос, защото не го виждам никъде в експертизата. Аз
зададох този въпрос към вещото лице, но той каза, че ще се предотврати
удара. В момента хипотетично е прието, че скоростта е 11 км/ч. Ако дори
това изчисление от 10 - 10,5 км/ч щеше да доведе до предотвратимост при
хипотеза на двиЖ.е с 50 км/ч на автомобила, да не говорим за по-ниска
скорост, доколкото от покой до мястото на удара няма да развие със
сигурност 11 км/ч. Според мен трябва да се изследва и тази хипотеза. Това се
дължи на непълноти на експертизата до момента. Зададен е въпроса за
предотвратимост на удара няма пълен отговор. Той е предмет на тези две
експертизи до момента. Трябва да се разгледа напълно възможността за
предотвратимост на удара. Тези три момента, които изложих не са изследвани
от вещото лице, а той при изслушването заяви, че са възможни и ще доведат
до предотвратимост на удара. Точни изчисления вещото лице не е правил сега
в заседание.
Юрк. К.: - Възразявам на допускането на повторна тройна съдебно-
автотехническа експертиза. Две вещи лица независимо едно от друго са
достигнали до едни изводи и няма противоречие помежду си. Не виждам
смисъл за назначаването на още една експертиза.
Съдът намира, че вещото лице по допусната повторна съдебно-
автотехническа експертиза с допълнение към същата е отговорило в пълен
обем на така поставените и формулирани въпроси от страните по делото.
Същото е отговорило изчерпателно и на зададените допълнителни въпроси от
ищцовата страна, като даде отговори по същите които бяха записани в
днешно съдебно заседание и са във връзка с така поставените и формулирани
задачи към вещото лице. Представеното заключение е пълно, всеобхватно и
съдържа в пълна степен отговорите на така зададените въпроси и не е
необходимо да бъде допусната тройна съдебно-автотехническа експертиза за
установяване на хипотетични или предполагаеми обстоятелства, които са
предмет на защитнтата теза на ищцовата страна. Освен това за страната е
съществувала възможността да формулира и да постави въпроси към вещото
лице с исковата си молба, след постъпване на отговор на същата или в
първото по делото съдебно заседание. Към настоящия момент за страната е
15
преклудирана възможността да поставя въпроси, които е следвало да бъдат
поставени с подаването на искова молба, допълнителна искова такава или
първото по делото съдебно заседание.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уваЖ.е направеното доказателствено искане от
процесуалния пълномощник на ищцовата страна за допускане на тройна
съдебно-автотехническа експертиза за изясняване на обстоятелства, заявени
от процесуалния пълномощник на ищците в днешното съдебно заседание.
Адв. А.: - Уважаеми г-н Председател, при това полоЖ.е на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 5 от ГПК моля да спрете производството по настоящото дело. Във
връзка с образуваното ДП, касаещо процесното разследване. Апелативен съд
– Пловдив потвърди Определение на Окръжен съд – Пазарджик, с което се
указва на наблюдаващия прокурор да продължи разследването по делото по
ДП. Считам, че съществуват данни по образуваното досъдебно производство,
касаещо процесното ПТП.
За установяване представям на съда Определение № 478 на Апелативен
съд – Пловдив, с което се потвърждава Определение № 498/04.10.2023 г. по
ЧНД № 865/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, във връзка с дадени
указания за извършени процесуални следствени действия, които следва да
бъдат съобразени с органите на досъдебното производство.
Към настоящия момент няма привлечен. Прокуратурата протестира
определението на Окръжен съд – Пазарджик, а Апелативен съд – Пловдив, го
потвърди. В момента делото е върнато на досъдебното производство.
Адв. А.: - Просто отправям това свое искане. Оставям на съда да
прецени. Аз правя това искане, не е лесен казуса, изключително труден е
според мен.
Съдът предоставя възможност на юрк. К. да се запознае с
представеното от пълномощника на ищцовата страна адв. А. Определение
на Апелативен съд – Пловдив.
Адв. А.: - Наблюдаващият прокурор го прекрати, обжалвахме го,
Окръжен съд – Пазарджик отмени постановлението, а Апелативен съд –
16
Пазарджик го върна. Прокуратурата го протестира, но Апелативен съд –
Пловдив го потвърди и в момента разследването продължава.
Юрк. К.: - Уважаеми г-н Съдия, възразявам срещу искането за спиране
на настоящото производство, тъй като същото се гледа по искане за
продължаване на ищцовата страна. Защото ищцовата страна с нарочна молба
е обжалвала спирането, която сте били постановили с Определение № 58 от
09.02.2023 г. Те обжалваха и затова сега сме тук в момента. Така или иначе
това вече е четвърто заседание.
Съдът счита, че към настоящия момент не са налице условията на чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като от данните по делото и представеното копие
на Определение № 478/30.11.2023 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, не се
установяваха и доказаха обстоятелства във връзка с привличане на обвиняем
и не може да бъде направен извод, че е налице образуване наказателно
производство в досъдебна фаза, по което действията по извършените от него
престъпления са идентични с тези, за които са наведени твърдения в
настоящото исково производство. Единствено в случай, че посоченото в
исковата молба като действащо лице бъде привлечен като обвиняем в
образуваното наказателно производство тогава производството по делото
следва да бъде спряно.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уваЖ.е направеното искане за спиране на производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Адв. А.: - Нямам други искания, да се приключи делото. Представям и
моля да приемете списък с разноските.
Юрк. К.: - Нямам други доказателствени искания, да се приключи
делото. Представям и моля да приемете списък с разноски.
Страните /поотделно/: - Нямам възраЖ.е по така направените и
претендираните разсноски, съгласно представения списък с разноските.
Съдът намира делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА списъци с разноските от процесуалните пълномощници на
17
страните адв. А. и юрк. К., представени в днешното съдебно заседание.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: - Уважаеми г-н Председател, моля да уважите предявените
искови претенции в тяхната цялост, така както са заявени с исковата молба. В
хода на настоящото производство успяхме да установим, както особения
интезитет на претърпените болки и страдания от страна на ищците, така и
противоправно поведение от страна на водача, застрахован с „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Претендирам
разноски, съобразно представения списък на разсноските. Моля да ми се даде
кратък срок да представя писмени бележки.
Адв. К.: - Уважаеми г-н Председател, по хода на делото се събраха
достатъчно доказателства, моля иска да бъде отхвърлен. Моля за срок за
представяне на писмени бележки.
Съдът намира делото за изяснено от правна страна, поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
СЛАГА КРАЙ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ДАВА едноседмичен срок на процесуалните пълномощници да
представят писмено становище по съществото на спора.
УВЕДОМИ страните, че ще постанови съдебния си акт в законния
едномесечен срок, считано от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:10
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18