Решение по дело №914/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700914
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    871/ 08.01.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Н.Владимирова

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №914 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на Д.И.Д. *** срещу Решение №149/17.08.2020г., постановено по АНД №351 по описа на Районен съд Свиленград за 2020г. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и необосновано. Наказанията, потвърдени от съда, били прекомерни и несъразмерни на извършеното деяние. Съдът не бил извършил адекватна оценка на доказателствената съвкупност, като така не бил забелязал в цялост валидността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Същото не отговаряло на изискванията за минимално изискуемо съдържание. Липсвала прецизна и ясна формулировка на твърдяното за извършено нарушение. Обстоятелствата, описани в съдържанието му, не отговаряли на действителността. Деянието не било прецизирано по време, място и начин на извършване. Наложените наказания били свръхрепресия, недопустима от общностното право. Иска да бъде отменено №149/17.08.2020г., постановено по АНД №351 по описа на Районен съд Свиленград за 2020г.

В с.з. сочи, че ако бъде оставено в сила обжалваното решение, то нямало основание да се присъжда юрк.възнаграждение за ответната страна.

Ответникът Териториална Дирекция Южна морска към АМитници счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрк.възнаграждение.

 Окръжна Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №170/08.06.2020г., издадено от Зам.Директор ТД Южна морска, и съставено въз основа на АУАН №126/27.01.2020г. С наказателното постановление на Д.И.Д. за нарушение на чл.233, ал.3 във вр. с ал.1  от ЗМ и на  основание чл.53 от ЗАНН и чл.231 във вр. с чл.233, ал.6 и ал.3 и 1 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер на 3289,68 лева, която глоба представлява 200% от митническата стойност на стоката, както и са отнети в полза на Държавата  - препарат за растителна защита ПРЗ инсектицид – 1.ACETAMPLAN-20SP  по 800 гр. – 60 бр.; 2. ПРЗ фунгицид ASDAZIM 50 WP по 400 гр. – 30 бр.; 3. ПРЗ хербицид SHANGDONG 240 EC по 500 мл – 18 бр; с митническа стойност 1644,84 лева. За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Свиленград е достигнал до извода, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено по делото, че Д.Д. е извършил описаното в НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Изложил е и съображения за правилно и законосъобразно определяне на наложеното административно наказание. От фактическа страна въззивният съд е установил, че при изпълнение на служебните си задължения митническите служители – свидетелите П., М.. и К., на 27.01.2020г., на трасе Входящи леки автомобили на МП Капитан Андреево са осъществили контрол на конкретен автомобил, управляван от жалбоподателя. Преди проверката служител приканил шофьора и пътниците да декларират носените от тях стоки, но в отговор никой нищо не декларирал. При последвалата проверка на лицето и МПС и след извършен рентгенов контрол в купето на автомобила и в резервната гума установили укрити и недекларирани стоки – препарат за растителна защита /подробно описани в съставения протокол/, за които счели, че са забранени за внос съгласно чл.52, т.2 от ЗЗР. Открили и укрити цигари. Жалбоподателят подписал съставения протокол, както и дал обяснения, че откритата стока били за лична употреба. Съставен бил АУАН, в който подробно били описани стоките, фактическо описание на нарушение и изпълнителната му форма, както и обстоятелствата при извършване.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, която не се оспорва по делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими реквизити са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове.

Вмененото на касатора административно нарушение, подробно описано както в АУАН, така и в НП, от фактическа и правна страна е това по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ. Задължението на въззивната инстанция е да провери с допустими доказателствени средства представлява ли именно конкретното описано от фактическа страна в НП деяние нарушение на установения ред на държавното управление, извършено ли е виновно и обявено ли е за наказуемо с административно наказание. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, а съгласно ал.3 - когато за извършване на нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ. На касатора Д. е вменено да е превозил, с управлявания от него автомобил, конкретно описани по вид и количество стоки – забранени за внос препарати за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, и това му деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по надлежен ред доказателства по делото. След като административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за митническа контрабанда, то приложимият закон е именно Законът за митниците. В случая конкретните стоки, предмет на наказателното постановление – препарати растителна защита, са пренесени/превозени през границата на страната, без да са манифестирани пред митническите органи. Поради това, че касаторът е обвинен, че е извършил превоз през държавната граница на стоки без знанието и разрешението на митническите органи, то извършеното от него деяние е наказуемо по реда на ЗМ и е за това, че стоките са предмет на митническа контрабанда.

Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция възражения, че районният съд не е извършил адекватна оценка на доказателствата. В случая няма изложена конкретика при общо направените възражения, както и не са представени доказателства нито пред въззивната, нито пред настоящата инстанция, който да разколебават извода за извършеното деяние. Още повече, че стоките, предмет на митническото нарушение, безспорно не са били декларирани.

Поради това следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място касаторът е извършил превоз през държавната граница на стоки, забранени за внос – препарати за растителна защита, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ.

С оглед извода за неоснователност на жалба, то следва да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат заплатени направените разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.

Мотивиран така  

 

 

 

 

 

 

 

и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд Хасково

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149/17.08.2020г., постановено по АНД №351 по описа на Районен съд Свиленград за 2020г.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция Митници направените разноски по делото за юрк.възнаграждение от 80,00 лева. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                     

 

                                        

 

 

 

2.