№ 6476
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110162530 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 62530/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.
Подадена е искова молба от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, като се
твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за
електронни съобщителни услуги № ********* и Приложение № 1/03.12.2021 г. за 2161
услуги – мобилни услуги за телефонни номера, телевизия и интернет-пакети. Поддържа, че
ответникът е издал следните фактури: 1) фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга ............. в размер на
сумата от 11,49 лева без ДДС; 2) фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021
г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ********** – за сумата от
11,49 лева без ДДС и услуга № ............... - за сумата от 11,49 лева без ДДС; 3) фактура №
********* за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси
за мобилна услуга № ............ – за сумата от 11,49 лева без ДДС и услуга № .... – за сумата от
11,49 лева без ДДС; 4) фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.,
съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ........... – за сумата от 20,83
лева без ДДС; 5) фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща
месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............ – за сумата от 18,40 лева без ДДС и
услуга № ............. – за сумата от 11,49 лева без ДДС; 6) фактура № ********* за периода
28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга №
........... – за сумата от 18,65 лева без ДДС. Навежда доводи, че е изпълнил задълженията си
по договора, като е заплатил сумите по всяка от фактурите, но сочи, че по всяка от
фактурите били надвзети суми от ответника, които били получени както следва: 1) по
фактура № ********* – сумата от 0,61 лева без ДДС или сумата от 0,73 лева с ДДС; 2) по
1
фактура № ********* – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 3) по
фактура № ********* – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 4) по
фактура № ********* – сумата от 0,90 лева без ДДС или сумата от 1,08 лева с ДДС; 5) по
фактура № ********* – сумата от 1,21 лева без ДДС или сумата от 1,45 лева с ДДС; 6) по
фактура № ********* – сумата от 1,50 лева без ДДС или сумата от 1,80 лева с ДДС. Излага
съображения, че дължимите суми са фактурирани в по-голям размер от уговорения в
договора, като мнокократно с ответника са водени разговори и кореспонденция, за да бъде
преустановено неправилното начисляване на по-високи такси от договорените. Обосновава,
че с оглед поведението на ответника имал вземания за платените без правно основание
суми. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. В исковата молба е
направено изрично искане делото да бъде разгледано от Районен съд – гр. Бургас.
С разпореждане от 25.10.2024 г., съдът е предоставил указания на ищеца с оглед
редовността на исковата молба, включително във връзка с местната подсъдност на спора.
Подадена е уточнителна молба от 05.11.2024 г., като в предоставения срок ищецът е
изпълнил указанията на съда. По отношение на местната подсъдност е посочено, че е
формирана съдебна практика, която забавяла производството, поради което въпреки, че
искал делото да се гледа на основание чл. 108, ал. 1 ГПК в гр. Бургас, бил предявил иска в
СРС.
Постановено е Определение от 25.11.2024 г., с което на основание чл. 213 ГПК, съдът
е съединил за общо разглеждане производството по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав за съвместно разглеждане в едно производство с: гр.д. № 64030/202 г.,
гр. д № 65962/2024 г., гр. д. № 65987/2024 г., гр. д. № 66001/2024 г., гр. д. № 66567/2024 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като обединените дела продължават под гр. д. №
62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „А1 България“
ЕАД, като претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди, че страните са се намирали
в облигационно отношение, като сумите били заплатени по издадените фактури. Поддържа,
че между страните е сключено Приложение № 1/03.12.2021 г. към договора, но ищецът не
бил взел предвид обстоятелството, че е налице предоговаряне на тарифния план на услугите,
като същите били уговорени съгласни Приложение № 1 Активиране и условия за ползване
на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А 1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение
№ 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към
тарифен план за гласова мобилна услуга от 14.10.2019 г. Инвокира доводи, че сумите по
фактурите са правилно определени и начислени, като е съобразено предоговарянето на
тарифния план на съответните услуги. Развива съображения, че ищецът не бил заплатил
цената по процесните фактури, като с оглед факта, че персонала му бил по-малък от 10
души, то не всичките 2161 услуги били ползвани от него, а от лица които не били свързани с
ищеца и не били негови служители. Твърди, че с оглед това трети лица били заплатили
сумите по фактурите, поради което ако се дължало плащане, то сумите следвало да се
възстановят на лицето, което действително е заплатило сумата, а не на ищеца. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото
пред него дело му е подсъдно.
В нормата на чл. 119, ал. 3 и ал. 4 ГПК е прието, че Възражение за неподсъдност на
делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание. Във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за
неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор
2
на исковата молба.
В разпоредбата на чл. 105 ГПК е предвидено, че искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 ГПК Искове срещу юридически лица се предявяват
пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки
отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по
тяхното местонахождение.
В случая настоящият съдебен състав намира, че с оглед действителната воля на
ищеца е претенциите да са предявени и като сезиран съд да е Районен съд – гр. Бургас.
На първо място трябва да се спомене, че дори ответника да няма обособен клон в гр.
Бургас, то наличието на магазини където се сключват и изпълняват договорите за мобилни
услуги, наети са служители, предлагат се и се сключват различни договори – за мобилни
устройства, интернет, други електронни съобщителни услуги и т.н. е достатъчно, за да се
направи извод, че налице поделение, което включително с оглед факта, че има самостоятелно
наети служители, води до извод за наличието на относителна икономическа
самостоятелност. В този смисъл Определение № 2451/25.09.2024 г. по ч. т. д. № 1791/2024 г.
на ВКС, ТК, I T. O.; Определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г., I т. о.,
ВКС, Определение № 219 от 23.04.2009 г. на по ч. т. д. № 157/2009 г., I т. о., ВКС,
Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч. т. д. № 102/2012 г. на Апелативен съд Варна.
Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 485/2008 г., II т. о., в което е
посочено правилно, че в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС по
приложението на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.), аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК
въззивният съд е приел, че доколкото спорът е възникнал от преки отношения на ищеца с
поделението на насрещната страна в гр. Варна, то съобразно посоченото правило
компетентен по правилата на местната подсъдност е Варненският районен съд.
Поддържаният в частната жалба довод, че даденото от въззивния съд разрешение по този
въпрос е в противоречие с Постановление № 7/77 г. на Пленума; не притежава собствена
правосубектност в качеството на клон, респ. на поделение на търговското му дружество по
смисъла на Търговския закон е неоснователен. В този смисъл: и определение №
1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Определение №653 от
12.10.2011 г. по т. дело № 13 / 2011г. ТК, ІІ т. о. и Решение № 70 от 14.10.2010 г. по в. т. д.
№ 197/2010 г. на Апелативен съд Бургас. Върховният съд се приема, че разпоредбата чл.
89, ал. 1 ГПК отм., идентична като съдържание с чл. 108 ГПК, не се прилага само в случай,
че работниците на ЮЛ са само временно командировани на различно място, какъвто
очевидно не е настоящия случай – Определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС.
В случая преди да се разгледа спора по същество, трябва да се разреши въпроса кой е
сезираният съд, респ. на кой съд производството е местно подсъдно.
Тълкуването на националния закон – чл. 108 ГПк, досежно определянето на местната
подсъдност в светлината на първичното право на ЕС, доколкото в решенията по делата Jan
Voogsgeerd v. Navimer SA (Case C-384/10), [20ll] ECR 1-13275, § 54; A-G Campos Sdnchcz-
Bordona, Opinion of 14 January 2021 in Case C-913/19, ECLI:EU:C:2021:19 § 64; Hummel
Holding AS v. Nike Inc. and Nike Retail BV (Case C-617/15), ECLI:EU:C:2017:390 § 37. В
синтез основния поставен правен въпрос е относно мястото на дейност, като под „място на
дейност“ обозначава всяка трайна структура на съответното предприятие. Следователно не
само дъщерните дружества и клоновете, но и други подразделения на предприятието,
например офисите му, биха могли да съставляват място на дейност по смисъла на член 6,
параграф 2, буква б) от Римската конвенция, въпреки че нямат правосубектност.
Тоест, нормата на чл. 108, ал. 1 ГПК чл. 108 ГПК изрично използва понятието
поделение или клон, тъй като има алтернативност на хипотезите в правната норма, не може
да се поставя изискване формално да има регистриран клон или друго формално вписване, а
3
е достатъчно да има фактическо поделение, разбирано като обособена самостоятелна
организационна част от предприятието.
Практиката на СЕС е първичен източник на правото на ЕС, поради което несъмнено
трябва да се извърши тълкуване на националното процесуално право в светлината на
Хартата за основните права, досежно достъпа до съд, което е част от правилото на чл. 47
ХОПЕС.
Отделно от горното връзка на чл. 47 ХОПЕС в случая е продиктувано и от
разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11
декември 2018 г. в която е предвидено. Според чл. 1, § 2 от Директивата 2. Целите на
настоящата директива са да: а) създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни
мрежи и услуги, който води до разгръщането и използването на мрежи с много голям
капацитет, устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни
услуги, достъпност, сигурност на мрежите и услугите, и предимства за крайните ползватели;
и б) осигури предоставянето на територията на целия Съюз на качествени, достъпни и
обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор, за преодоляване на
обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели,
включително достъпа на тези с увреждания до услугите на равни начала с останалите, и да
установи необходимите права на крайните ползватели. А съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 48а ДР ЗЕС, „Ползвател“ е физическо или юридическо лице, което
ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга.
В правилото на чл. 100 от Директивата е предвидено, че
§ 1. Националните мерки относно достъпа на крайните ползватели до или използването на
услуги и приложения чрез електронни съобщителни мрежи зачитат Хартата на основните
права на Съюза („Хартата") и общите принципи на правото на Съюза. § 2. Всички мерки,
свързани с достъпа на крайните ползватели или с използването от тях на услуги и
приложения посредством електронни съобщителни мрежи, които водят до ограничаване на
упражняването на правата или свободите, признати от Хартата, трябва да бъдат налагани
само ако са предвидени в законодателството и зачитат тези права и свободи, ако са
пропорционални, необходими и по същество съответстват на признати от правото на Съюза
цели от общ интерес или на потребността от защита на правата и свободите на другите в
съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата и с общите принципи на правото на Съюза,
включително правото на ефективни правни средства за защита и справедлив процес.
Съответно, тези мерки трябва да бъдат вземани единствено при надлежно спазване на
принципа за презумпцията за невинност и правото на неприкосновеност на личния живот.
Гарантира се предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително
правото на изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от
подходящи условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в
съответствие с Хартата.
За настоящият съдебен състав няма съмнение, че граматическо, систематичното,
телеологическото и конформното тълкуване (което е и задължение на националния съд
Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83, т. 20 от Решение от 12.07.1990 г.,
Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от
Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-
282/10, Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion
SA, C-106/89) води до извод, че националният процесуален закон предоставя възможност на
ищеца, за да избере най-удобния за него съд при предявяването на претенцията срещу
ответника, когато облигационното отношение е възникнало с поделение, клон или място на
дейност (фактическа или икономическа), която е трайна. Това тълкуване касае именно
въпросът, че след като националният закон и съдебна практика предоставят възможности за
откриване на клонове, представителства, офиси, магазини и прочие в място различно от
4
седалището и адреса на управление на мобилния оператор, при което последният реализира
икономически печалби, то е възможно не само потребителите физически лица, но и
ползвателите юридически лица с оглед правилото на чл. 108 ГПК да разрешават правните си
спорове именно там където е възникнала облигационната връзка. Тоест, така се
удовлетворява изискването ищецът да избере „удобен“ съд и да може да реализира правата
си. Казано иначе, правилото forum sentit debitur (което е общото правило по чл. 105 ГПК) не
е абсолютно при съвременните икономическо отношения, още повече, че в случая е
очевидно, че ответника е икономически по-силната страна. Напротив, след като едно
юридически лице има възможност и желае да предоставя услуги в Република България
изобщо, то същото следва да търпи и несгодите на това, като както потребителите
физически лица, така и ползвателите юридически лица могат да предявяват исковете си по
мястото на възникване на спорното правоотношенение, доколкото това място касае
икономическата изгода на едната от страните.
С оглед очертания проблем на процесуалното национално право, настоящият съдебен
състав намира, че правилото на чл. 108 ГПК следва да се тълкува в смисъл, че когато е
налице спор между юридически лица ищецът може да търси защита чрез най-удобния съд,
когато ответника има клон, поделение или място на дейност чрез което е възникнало
облигационно отношение независимо от това дали същото касае договорен или
извъндоговорен източник на облигационни отношения, тъй като лицето има съответно
място на дейност. В този смисъл националният материален и процесуален закон трябва да се
тълкуват, така че да осигурят най-удобното място на съд на ищеца, като се вземе предвид,
че (дори в процесния случай) ответника има лукративна цел, т.е. откриването на клонове,
поделения или изобщо място на дейност с икономически последици, цели да обслужи
именно лукративната цел – т.е. по-лесно възникване на облигационни отношения, респ.
наличието на печалби и тяхното по-лесно осъществяване.
Гореизложените съждения са в унисон и със задълженителното произнасяне на СЕС
Решение от 27.06.2013 г. по дело C-93/12, като е постановено, че „Правото на Съюза, и
конкретно принципите на равностойност и ефективност, както и член 47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, допуска национална норма относно подсъдността,
… (да – б. м. В. А.), са подсъдни на един-единствен съд, при условие че способите,
предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от
правото на Съюза, не се упражняват при по-неблагоприятни условия в сравнение с
предвидените за способите за защита на правата, произтичащи от евентуално
установените във вътрешното право …, и при условие че тази норма относно
подсъдността не създава на правните субекти процесуални неудобства от гледна
точка в частност на продължителността на производството, които да правят
прекомерно трудно упражняването на правата, произтичащи от правото на Съюза,
което запитващата юрисдикция е компетентна да провери.“.
За пълнота трябва да се спомене, че с оглед произнасянето на СЕС по посоченото
делото наличието или не на отвод за подсъдност по чл. 119 ГПК е без значение, доколкото
ищецът е направил избор на съд, като съображението му да предяви иска пред друг съд е
национална съдебна практика, която забавя производството и води до затрудняване
упражняването на правата. Подобна национална съдебна практика (вкл. тълкувателна
такава), с оглед решението на СЕС и предвид произнасянето с Решението Елчинов – C-
173/09 не следва да се взема предвид, а националния закон незаивисмо дали е
материалноправен, или процесуален, следва да се тълкува конформно и в духа на ХОПЕС.
Съответно, ако националната норма е във флагрантно противоречие същата или следва да
претърпи корективно тълкуване, или изобщо да не бъде приложена, а да се приложи
нормативен акт от по-висока степен, докато законодателят не измени това очевидно
нетърпимо правно положение.
5
Следователно, при тълкуване на волята на ищеца в настоящото производство в
светлината на чл. 20 ЗЗД, трябва да се направи извод, че същият желае сезираният съд да е
Районен съд – гр. Бургас, като единственото му съображение е съдебна практика, която е
забавила произнасянията по други идентични производства. Тоест, ищецът така или иначе е
направил избор на местно компетентен съд – Районен съд – гр. Бургас, поради което тази
воля следва да бъде зачетена, като настоящото производство бъде прекратено и да бъде
изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 108, ал. 1 ГПК, по
местна подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6