РЕШЕНИЕ
Номер 3525 13.10.2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVII
граждански състав
На двадесети септември, две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2370 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Етажната собственост в сградата на бул. “М.” №.., в гр.П. против М.С.И., с която са предявени обективно съединени искове по чл.51 и чл.50 и чл.48 от ЗУЕС за това ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 410,32 лева, представляваща определена от общото събрание такса за режийни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за периода от месец май 2016г. до месец януари 2017г. вкл. и дължими суми за извършени ремонти на общи щрангове за питейна вода, на асансьор и на покрива на сградата.
Ответницата оспорва исковете.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че ответницата в качеството й на собственик на ап. №.в горепосочената сграда е натрупала задължения към етажната собственост в размер от 410,32 лева, представляващи определена от общото събрание такса за режийни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за периода от месец май 2016г. до месец януари 2017г. вкл. и дължими суми за извършени ремонти на общи щрангове за питейна вода, на асансьор и на покрива на сградата. Ответницата твърди, че през 2010г. на общо събрание на етажните собственици било взето решение да се извърши спешен ремонт на покрива на ниската част от сградата, над жилището й, чрез полагане на хидроизолация. Било решено също така сумата за ремонта- над 500 лева, да бъде платена от нея, а собствениците на апартаменти под нейния да й се издължат в близките няколко месеца. Тъй като припадащите се на останалите собственици разходи по ремонта не били платени на ответницата, тя на последващо общо събрание открито заявила, че временно ще преустанови плащането на вноските за управление и поддържане на общите части, докато не й бъдат възстановени всички дължими пари. Тя поискала също така да й бъде предоставен документ за дължимите от нея суми, но касиерът Н. Д. не й предоставил такъв документ. Ответницата сочи също така, че със семейството й живеят постоянно в Р.Г. и в гр. С., но въпреки това са плащали редовно таксите за входа в сградата на бул. “М.” №... Твърди се, че са платили 120 лева за подмяна на канализацията на входа, а също така, че на няколко пъти са оставяли по 50 лева на касиера за хидроизолация на входа, каквато така и не била направена.
Претендираните суми са следните: по 84 лева за 2014г. и 2015г. за ел.енергия за стълбището и за асансьора, за почистване и за управление на етажната собственост, 49 лева за периода 01.01.2016г.- 30.04.2016г. за същите разходи; по 8,50 лева месечно за разходи за управление и по 2 лева месечно за фонд „Ремонт и обновяване” за периода от месец май 2016г. до месец януари 2017г. включително; 40 лева за ремонт на щрангове, 17 лева за ремонт на асансьор и 41,82 лева за ремонт на покрив. С исковата молба е представен протокол за проведено на 19.04.2016г. общо събрание на етажната собственост, на което са гласувани горепосочените вноски за управление и за фонд „Ремонт и обновяване”. По делото е приета справка, наименована „Задължения към етажната собственост гр.П., бул. “М.” №.. от ап.- собственик М.С.И.”, която обаче не може да се цени като годно писмено доказателство, тъй като не е подписана и е съставена неизвестно от кого и кога. Представен е и констативен протокол от 17.06.2016г., съставен от „Л. С. Е.”ЕООД- предоставящо услугата „професионален домоуправител”, от председателя на Управителния съвет на Етажната собственост и от член на УС. В същия са отразени задължения на ответницата за 2014г. и 2015г. в размер от по 84 лева, в размер от 49 лева за периода 01.01.2016г.- 30.04.2016г. и в размер от 40 лева за ремонт. Този протокол не съставлява пряко доказателство относно размера на дължимите вноски, но доколкото не е оспорен от ответницата, следва да се приеме, че такива задължения действително са възникнали в нейна тежест.
Съгласно чл.50, ал.2 от ЗУЕС, собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година не дължи заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. По делото обаче не са налице категорични и ясни доказателства относно това, къде е живяла ответницата през периода от началото на 2014г. од м.януари 2017г. включително. Разпитания като свидетел неин с. К. И. сочи, че самият той от 25 години не живее в гр.П., но липсват показания относно местоживеенето на съпругата му. При това той сочи следното: „Съпругата ми живее сама и плаща 17,50 лева вход, а под нас са 5 и плащат 22 лева”. От служебно направената справка във връзка с призоваването на ответницата, е видно, че от 2001г. постоянният й и настоящ адрес ***. Съобщението до ответницата, изпратено на адреса й в гр. С. е получено от пълнолетната й дъщеря Д. И.. Следователно, ако тя живее в гр. С., не би било налице основание да се каже, че живее сама. Възможно е свидетелят да има предвид, какво е положението от скоро, но така или иначе липсва яснота относно предпоставките за приложението на чл.50, ал.2 от ЗУЕС.
Основният довод за недължимост на процесните суми от страна на ответницата е по аргумент на това, че през 2010г. е направила разходи в размер от 500 лева за ремонт на обща част на сградата, а именно на покрива над ниската част на сградата. Съгласно ал.6 на чл.48 от ЗУЕС в редакцията й към 2010г., разходите за извършване на необходим ремонт на общи части на сградата, направени от собственик за негова сметка, му се възстановяват с решение на общото събрание или се прихващат от дължимите от него вноски за фонда по чл. 50 след представяне на платежни документи. Съгласно ал.7, ако разходите не бъдат възстановени, направилият ги етажен собственик има право на иск против останалите етажни собственици. В конкретния случай нито е представено решение на общото събрание на етажната собственост за извършване на такъв ремонт, нито решение за възстановяване на направени от ответницата разходи за ремонт, нито платежни документи. Не е воден и иск, решението по който да се ползва със сила на присъдено нещо относно дължимостта на посочената сума в размер от 500 лева. Единственото доказателство в подкрепа на твърдението на ответницата за направени разходи за ремонт на обща част на сградата са показанията на нейния съпруг, които показания в контекста на обсъдената по горе нормативна уредба се явяват крайно недостатъчни, за да се приеме, че тя разполага с насрещно ликвидно и изискуемо вземане от етажната собственост. В чл.49 от ЗУЕС е уредено и извършването на неотложен ремонт, какъвто евентуално се е налагало да бъде направен през 2010г.. Тази разпоредба обаче въобще не предвижда възможност за извършване на неотложен ремонт с лични средства на етажен собственик, поради което и липсва уредба на реда за възстановяване на такива средства. За пълнота на мотивите следва да се отбележи и това, че от ответницата не е заявено процесуално- правно възражение за прихващане, а липсват доказателства и за това да е направено и материално- правно изявление за прихващане извън настоящия процес.
Липсват каквито и да било доказателства за претендираните 17 лева за ремонт на асансьор и 41,82 лева за ремонт на покрив, поради което искът в тази му част ще следва да бъде отхвърлен / тези суми не фигурират в нито един от приетите по делото документи/.
Съобразно с решението по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще следва да бъде присъдена 351,50/410,32- ра част от направените съдебни разноски, които са в общ размер от 350 лева, а именно сума в размер от 299,83 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА М.С.И. ***, ЕГН: ********** да заплати на Етажната собственост в жилищната сграда, находяща се в гр.П., бул. “М.” №.. сумата от общо 351,50 лева, включваща по 84 лева за 2014г. и 2015г. за ел.енергия за стълбището и за асансьора, за почистване и за управление на етажната собственост, 49 лева за периода 01.01.2016г.- 30.04.2016г. за същите разходи; по 8,50 лева месечно за разходи за управление и по 2 лева месечно за фонд „Ремонт и обновяване” за периода от месец май 2016г. до месец януари 2017г. включително; 40 лева за ремонт на щрангове, както и сумата от 299,83 лева- съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на сумите от 17 лева за ремонт на асансьор и 41,82 лева за ремонт на покрив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.