РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. В., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500153 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на “Н.Ц.К.“АД-в
ликвидация- В.,представлявано от ликвидатора В.Ц.Ц. против Решение №27
от 18.02.22г. по гр.д. №433/21г. на ВРС.Счита обжалваното решение за
неправилно и необосновано. Не ангажират нови доказателства.Иска от съда
да отмени обжалваното решение като уважи предявеният иск и им присъди
разноски по делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба Г. В. В. не е подал писмен отговор.В съдебно заседание
пълномощникът му адв. Б.В. твърди,че доверителят му е собственик на
процесния имот и договорът е прекратен,поради което ВРС правилно е
отхвърлил претенцията на ищеца.
От данните по делото във връзка с направените
оплаквания,съдът приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание
чл. 232, ал.2 от ЗЗД като ищецът “Н.Ц.К.“АД-в ликвидация- В. твърди,че
1
ответникът дължи исковата сума от 4 550лв. по договор за наем от
29.06.2018г. , приложен по делото. Според договора за наем “Н.Ц.К.“АД-в
ликвидация- В. е отдал под наем на ответника Г. В. В. следните собствени
недвижими имоти:1800кв.м. двор,находящи се в административната база на
търговското дружество с адм. Адрес гр. В.,ул.“Е.Й.*“№*-извън града и
закрито помещение,представляващо столова от 100кв.м., на същия адрес, при
месечен наем от 450лв.,който се разпределя както следва:100лв.-наем за
столова и 350лв.- наем за земя. С иска пред ВРС се претендира заплащане на
наем за имота с площ от 1800кв.м. за периода м. ноември 2019г. до м.
ноември 2020г. включително.
От събраните пред първата инстанция доказателства се
установява,че ответникът Г. В. В. чрез участие в публична продан ,обявена от
ЧСИ В. Т. по изп.дело с длъжник “Н.Ц.К.“АД-в ликвидация е станал
собственик на различни части от имота,собственост на “Н.Ц.К.“АД,целият от
16 605кв.м.-терен и различни сгради,находящи се в него.Представените
постановления за възлагане на имот са с дати съответно 03.11.2016г.,-
4бр.,19.05.2015г.,които са преди сключване на процесния договор за наем от
29.06.2018г. и от 13.10.2018г. и 16.10.2019г.-т.е. след сключване на договора
за наем от 29.06.2018г.В постановленията за възлагане придобитите от
ответника имоти са описани като са индивидуализирани сградите ,а
придобитите части от терена са посочени в съставляващите ги идеални части
от целия имот от 16 605кв.м.
Пред първата инстанция е назначена икономическа
експертиза като според заключението на вещото лице ищецът е издал фактура
на стойност 4 550лв. за дължимият от ответника наем от 350лв. месечно за
процесния период ,по която няма плащане.
Назначена е и техническа експертиза, която е следвало да
установи идентични ли са имотите ,предмет на договора за наем от
29.06.2018г. и имотите,собственост на ответника предмет на Постановление
за възлагане на недв. Имот от 16.10.2019г. и от 13.11.2018г. на ЧСИ В.Т..ВЛ е
отговорило,че на практика това не може да се установи,тъй като в договора за
наем от 29.05.2018г. наетите 1 800кв.м. не са конкретизирани къде точно се
намират в ПИ с идентификатор 10971.511.128 с площ от 16 605кв.м./целият
имот/Придобитите от ответника ид. части от този имот за периода
2
27.11.2018г. до 25.102019г. съставляват 2389,4/16 605ид.ч. и имат физически
еквивалент на 2 389,4кв.м.
При тези данни ВРС е отхвърлил исковата претенция
на“Н.Ц.К.“АД-в ликвидация като е приел,че ответникът наемател
придобивайки части от имота е станал собственик на наетия имот от
1 800кв.м.,при което са се слели качествата на наемодател и наемател и не се
дължи наемна цена и облигационното отношение по договора за наем е
прекратено.
Пред втората инстанция не са представени нови
доказателства.
При тези данни съдът намира жалбата за допустима като
подадена в срок от страна с процесуална легитимация за това,а по същество
за неоснователна по следните съображения:
Установено от данните по делото и не е спорно между
страните,че между тях съществуват договорни отношения ,по силата на
които“Н.Ц.К.“АД е отдала под наем на Г. В. В. описаните в договора за наем
от 29.06.2018г. собствени недвижими имоти,включително и 1800кв.м. двор. В
договора са уговорени цена и начини на плащане като ответникът е
преустановил плащане на наемната цена за претендираните от ищеца месеци.
Размерът на дължимата сума е установена с назначената пред първата
инстанция съдебно-икономическа експертиза.
Спорът между страните е относно основателноста на иска
като се твърди,че ответникът е станал собственик на наетия терен и не дължи
наем на ищеца.
От техническата експертиза е установено,че в договора за
наем от 29.06.2018г. процесния терен от 1800кв.м. не е индивидуализиран по
никакъв начин и не са определени граници,размери на страни и липсват
каквито и да било индивидуализиращи признаци,които да позволят да се
определи къде точно се намират тези 1 800кв.м. ,които са част от общия терен
от 16 605кв.м.
От друга страна ответникът е придобивал идеални части от
терена,целият от 16 605кв.м.,което не предполага определянето им в реални
части,за да се твърди,че е станал собственик на точно наетите 1 800кв.м.В
този смисъл изводите на първоинстанционния съд в тази насока са
3
неправилни.
При така установената фактическа обстановка се налага
извода,че страните по договора за наем са съсобственици на целия терен от
16 605кв.м. като всеки от тях притежава съответните идеални части.В този
смисъл те могат да се споразумеят за ползването на терена като определят
реални части от него,които да се ползват от всяка от страните,съобразно
притежаваните от тях идеални части,или чрез делба да прекратят
съсобствеността.Очевидно това не е сторено от тях,а са направили опит да
уредят ползването на част от терена чрез сключването на наемен договор от
29.06.2018г.,когато те вече са били съсобственици на целият терен.
При липсата на каквато и да е индивидуализация на терена
от 1800кв.м.,предмет на договора за наем,а и при съществуващия вече режим
на съсобственост между страните върху целия терен от 16 605кв.м. исковата
претенция на ищеца се явява неоснователна.
По изложените съображения ОС намира въззивната жалба
за неоснователна и следва да я остави без уважение,а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено макар и позовавайки се на
различни доводи и изводи в мотивите на решението.
Разноски от ответника по жалба не са претендирани и
няма данни такива да са направени пред въззивната инстанция,поради което
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №27 от 18.02.2022 г. по гр.д.
№433 по описа за 2021 г. на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5