Решение по дело №513/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 101
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20215440100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Смолян, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100513 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И. С. Л. от гр. Смолян е предявил субективно съединени искове срещу
„****“ ЕООД, представлявано от Х.М.З. с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени в размер на 35 000 лева за претърпени болки и страдания
вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г., при която му е причинена
фрактура на диафизите на лъчевата и лакътната кости на дясна предмишница, както и за
заплащане на имуществени вреди в размер на 1 641,20 лв., представляващи платени
потребителски такси за болнична помощ; стойността на поставени плака и винтове, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите, твърдения на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Работил по трудов договор с ответното дружество на длъжността Машинен
оператор, банцик. На 26.03.2021 г. при почистване на вала на транспортната лента
претърпял трудова злополука, тъй като ръката му била захваната и превъртяна между
валовете, което му причинило ужасни болки и счупване на фрактура на диафизите на
лъчевата и лакътната кости на дясна предмишница, което наложило да му бъде извършена
операция. Последвало болнично и извънболнично лечение до 02.04.2021 г.. След операцията
и досега се нужда е от помощ от близките в извършването на ежедневните дейности,
претърпял е силен стрес, който се отразил неблагоприятно върху психическото и
емоционалното му състояние. Продължава да изпитва болки и дискомфорт при влошаване
на времето, при движения и пренасяне на предмети.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди,
че причинените вреди на ищеца се дължат изцяло на неговото поведение. Твърди, че
ищецът без причина е предприел почистване на транспортната лента, каквото не му е било
възлагано от работодателя. Ищецът е причинил увреждането като не е изключил
задвижването на вала, не е изключил и обезопасил машината преди да предприеме
почистването, сам е поставил ръката си до вала на транспортната лента, поради което и на
осн. чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не може да носи отговорност за вредите. При условията
на евентуалност твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, с което е съпричинил
вредите. Причиненото увреждане е с временен характер, неопасно за живота на ищеца.
Ответникът е провел необходимия инструктаж за безопасност на ищеца и неговата задача е
била само да прибира падналите трици в чувал. Извършвайки посочените действия, обаче
ищецът сам е навредил на здравето си, поради което и ответникът не може да носи
отговорност. Изразява готовност за сключване на спогодба. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът се явяват лично и представляван от пълномощника адв.
Р. поддържа исковете и моли да бъдат уважени по подробни съображения, изложени в
писмената защита. Моли да бъдат присъдени разноски по реда на 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът се представлява от законния представител Х.З. и от процесуални
япредставител адв. Р., оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, респ. претендираните вреди да бъдат намалени поради съпричиняване от ищеца
поради груба небрежност по изложените в писмената защита съображения. Претендира за
присъждане на направените разноски по представения списък.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен трудов договор № 025/18.03.2021 г. ищецът е бил назначен на
работа в ответното дружество на длъжност Машинен оператор, банциг, с месторабота в гр.
Смолян, считано от 19.03.2021 г.. Според длъжностната характеристика работата, която е
следвало да извършва ищецът е управление на дървообработваща машина – банциг/блок-
банциг. Задълженията му са да приема от ръководителя работното задание и подготвя
банцига за работа, да извършва необходимите настройки, да управлява и обслужва банцига
и да осигурява нормално протичане на технологичния процес, да отстранява малки повреди,
да почиства работното място и инструментите след работа, да участва в оценката на риска,
обхващаща опасностите при управление и обслужване на банцига и площадката около него,
да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и за противопожарна
защита и правилника за вътрешния ред.
Според служебна бележка № 27/19.03.2021 г. на И.Л. е проведен начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа на 19.03.2021 г. В книгата за инструктажа /л. 30/ е
положен подпис както от ищеца за извършения инструктаж, така и от лицето, провело
инструктажа.
2
Видно от епикриза № 147, издадена от Ортопедо-травматологичното отделение на
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян, ищецът е пъстъпил в отделението на 26.03.2021 г.
и е изписан на 02.04.2021 г. с диагноза Фрактура на дясна предмишница. Извършени са
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и
сложност. Видно от обективното състояние при приемането му е имал оток и деформация в
средната трета на дясната предмишница, палпаторна болезненост и ограничени движения в
дясната лакътна и гривнена стави. От извършените изследвания са установени фрактура на
диафизите на лъчевата и лакътната кости. Извършена била операция под обща анестезия, за
достигане до фрактураната на лъчевата кост, последвали кръвна репозиция и фиксация с 10-
отворна копресивна плака с нисък контакт и кортикални винтове; за достигане до
фрактурата на лакътната кост, последвали кръвна репозиция и фиксация с 8 - отворна
копресивна плака с нисък контакт и кортикални винтове; последвали зашИ.е и
имобилизация. Издаден му е болничен лист № Е20198335494 от 02.04.2021 г. от лекарите в
отделението поради съчетаното счупване на двете кости и му е било назначено 30 – дневно
домашно лечение в периода 26.03.2021 – 02.05.2021 г.. Съставен е и медицински протокол
на ЛКК № 68/02.04.2021 г..
В резултата от извършен преглед на 07.05.2021 г. от д-р Г. К., поради оток и
ограничение в движенията областта на дясната предмишница и дясната гривнена става, била
назначена терапия – удължаване на на временната неработоспособност с ЛКК с 30 дни за
лечение и и рехабилитация. Бил издаден болничен лист № Е20202995048, с който е
продължено домашното лечение с 30 дни за времето от 03.05.2021 до 01.06.2021 г..
В последствие от ЛКК е издаден болничен лист Е 20210735306 от 04.08.2021 г., с
който е отпуснат допълнителен домашен отпуск от 30 дни за периода 01.08.2021 – 30.08.2021
г..
Според представената фактура № **********/02.04.2021 г. и фискален бон /л. 13/ за
двете динамично компресивни плаки и самонарезните кортикални винтове към тях ищецът е
заплатил сумата от 1560 лв., а за потребителска такса за болничен престой е заплатил 40,60
лв. по фактура № **********/02.04.2021 г., съгласно фискален бон /л. 14/.
На 06.04.2021 г. работодателят „****“ ЕООД чрез управителя Х.З. е подал
декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ – Смолян, възникнала с работника И.Л.
на 26.03.2021 г. в 11,15 ч. в дърводелския цех на дружеството, находящ се в *****, в
резултата на която е счупена дясната му ръка. В описанието на вида на извършваната от Л.
работа към момента на злополуката е посочено „натъпкване на падналите трици в чувал“,
„работникът се опитал да изчисти полепналите трици с ръка без да спира лентата, лентата е
захапала ръкавицата и извила ръката през вала“. С разпореждане № 5104-20-19 от 12.04.2021
г. на ТП на НОИ – Смолян, на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е приета за трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО.
В даденото писмено обяснение /л. 31-32/ Л. посочва, че на 26.03.2021 г. дейността му
е била на лентата, която изхвърля триците в голям чувал и към 11,30 ч. отишъл до лявата
страна на лентата, защото започнали да преливат триците от лопатките на лентата и
3
неочаквано за него дясната ръкавици му била закачена, опитал се да издърпа ръката си, но
не било възможно и лентата му предърпала ръката между валовете. Започнал да вика и да
маха с ръка, управителят дотичал и спрял лентата и я разрязал, за да се освободи ръката му
от машината.
Според показанията на свид. Н. – майка на ищеца, на 26.03.2021 г. отишла в
спешното отделение на болницата към 13,00 – 13,30 ч., видяла сина си, който й съобщил, че
двете кости на дясната ръка между китката и лакътя са счупени, чакали потвърждение на
втори лекар за операция. Бил пребледнял. Операцията била извършена на 29.03. и
продължила около 4 часа и половина, след като излезнал от упойка болките му били
„прекалено страшни“, не можел да става от леглото, ръката била гипсирана. След
изписването не можел да се облича сам, трябвала му помощ и за обличане и за хранене и
къпане, редовно пиел болкоуспокояващи, от болките не спял по цели нощи, плачел като
малко дете. Ръката му отекла и се наложило всеки месец да ходи на снимки, започнал и
раздвижване. След като се връщал от процедури отново плакал поради силните болки, тъй
като сестрите го натискали много, защото лакътната става не се сгъвала. Психически бил зле
и от болките и от това, че не може да спи, но и поради причина, че ръката не може да се
възстанови напълно, не може да я свива до рамото. Променил се и физически и психически,
станал раздразнителен, нервен. Първите три месеца не можел да прави сам нищо,
гипсираната ръка държал пред корема, лежал по корем. Според сина й бил сложен на друга
машина от управителя, а бил назначен за гатерист.
От показанията на свид. Л. – баща на ищеца се установява, че не можел да се храни и
облича сам, не можел да ходи на тоалетна сам, наели мед. сестра, която да се грижи за него в
болницата. Плачел от болка, не можел да спи. Постоянно взима болкоуспокояващи. Ходи на
рехабилитация, но не може да свива ръката си изцяло, трудно я вдига. Според лекарите
трябва да минат години, за да се възстанови, а плаките ще се махнат също след три години.
Има 32 шева наръката. Злополуката му се отразила зле психически, станал затворен,
изнервен е, реагира остро.
Според показанията на свид. Т. – племенник на управителя на ответното дружество, в
деня на инцидента бил в халето, където възникнал инцидентът, чул се вик и И.бил клекнал
до машината. Х.З. изключил машината и разрязал лентата, за да освободи ръката на ищеца,
която била попаднала между долния барабан и гумената лента. Задачата на И. в този ден
била да пълни и разстила триците в чувала. Според свидетеля след инцидента в края на
август 2021 г. видял ищецът да цепи дърва с брадва на негови съседи на ул. „****“. Според
свидетеля имало поставена дъска, като предпазител спрямо вала.
Според писмо на ТП на НОИ /л. 62/, в периода 26.03.2021 – 21.09.2021 г. ищецът е в
непрекъсната временна неработоспособност поради трудова злополука, като Л. е осигуряван
в „****“ ООД като самоосигуряващо се лице и в „****“ ЕООД. За периода 26.03.2021 –
02.05.2021 г. му е платено обезщетение по временна неработоспособност поради трудова
злополука в пълния дължим размер, като работник в „****“ ЕООД. Болничните листове Е
20210735306 от 04.08.2021 г. за периода 01.08.2021 – 30.08.2021 г. и Е20210735501 за
4
периода 31.08.2021 – 21.09.2021 г. не са изплатени, тъй като са представени за повторна
медицинска експертиза. Общо изплатеното на Л. обезщетение за временна
неработоспособност за периода 26.03.2021 – 14.10.2021 г. възлиза на 1 418,82 лв., като
последното плащане е извършено на 18.08.2021 г. /удостоверението на л. 63/.
Видно от представената от ответника оценка на риска, изрично е записано /л. 89/, че
при извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещите, се осъществяван
организационни и технически мероприятия за безопасност, вкл. и чрез изключване на
електрозахранването, като всяко работно оборудване има командно устройство, което може
безопасно да го спре напълно /стр. 7/.
В инструкцията за безопасна работа с гумено-транспортна лента /л. 81/, залепена в
непосредствена близост до работното място на ищеца, на което е станала злополуката –
последното е констатирано от ВЛ по СТЕ, е записано, че работникът следва да е обучен и
запознат с работата на съоръжението и да е подробно инструктиран по правилата за ЗБР,
машинистът е длъжен да не пуска в действие машини и съоръжения, за които няма
инструкции за експлоатация и безопасност на труда и че ремонтът и почистването на
гумено-транспортната лента следва да се извършва при спряна лента и свързаните с нея
захранващи машини.
Според заключението по СМЕ, изготвена от д-р С., на 26.03.2021 г. И. Л. получил
закрито счупване на костите на дясна предмишница (в средна 1/3) в резултата на
претърпяната трудова злополука. Счупването на предмишницата е получено по механизъма
на притискане от или върху твърд тъп предмет. Фрактурата е в резултат от притискане на
движещи се валове върху дясна предмишница която в случая е статична. Злополуката е
неочаквана (по невнимание), а не по случайност. Не е осъществено превъртане на горният
крайник през валовете за което свидетелстват липсата на рани и меко тъканни увреди.
Закритото счупване на дясната предмишница е лекувано консервативно (поставена гипсова
имобилизация за 2 дни), след което е извършено оперативно лечение в планов порядък.
Извършена е открита репозиция, остеосинтеза на фрактурите и медикаментозно лечение -
антибиотици, антикоагуланти, аналгетици, реанимационни влИ.ия, гипсова имобилизация.
Възстановителният период при такъв тип увреждания продължава в срок от 6 до 8 месеца.
Три до четири месеца за процеса на костно срастване на фрактурите и до 8 месеца за
провеждане на рехабилитация. При пациента болничното лечение продължило 8 дни (от
26.03.21 г. до 02.04.21 г.) с последващ режим на лечение (домашно амбулаторен) за срок от
около 6 месеца. В медицинската документация не са отразени усложнения касаещи
лечението на претърпените травми, което се потвърди от направеният медицински преглед и
образни изследвания на засегнатия крайник от дата 19.11.2021 г. Интензитетът на болките в
острия период на заболяването (5-6 дни) е силен, след което болките са намалели и
затихнали до пълното възстановяване. По настоящем мускулната сила в ръката е все още
отслабена при натоварване, като се очаква да се възстанови за срок от около 10 месеца от
датата на злополуката (пълно възстановяване). Болката е субективен симптом чиято
продължителност зависи от индивидуалните личностни характеристики, тъканното
5
възстановяване и рехабилитационния процес. В бъдеще е наложително преосмисляне на
личната отговорност и повишено внимание от страна на ищеца при изпълнение на
служебните му задължения, и спазване на установения инструктаж за безопасност във
връзка с предотвратяване на подобни страдания. Представените в делото документи за
извършени разходи са в причинна връзка с травмите получени при процесната трудова
злополука. Същите са необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че ротацията /вътрешно и външно завъртане на
предмишницата около собствената си ос/ в предмишницата на ищеца е ограничена с около
15 % във външна посока, което не би трябвало да му пречи за извършване на ежедневната
дейност, тъй като няма функционални ограничения в областта на лакътната и гривнена
стави. Възстановителният процес, обхващащ костната тъкан и мекотъканните структури е
завършен, при прегледа ищецът не е съобщил за болки. Отстраняване на имплантите би се
извършило при усложнение при лечението – забавено срастване, несрастване, инфекции,
които не са налице.
Съгласно заключението по СТЕ След направения оглед от техническа гледна точка се
констатира, че машината е годна за транспортиране на трици (дървени отпадъци).
Машината се състои от две подвижни ленти, които се задвижват от отделни електромотори,
пускани от един бутон - прекъсвач. Първата лента е хоризонтална и е гладка, а втората лента
е под наклон около 45° и на нейната лента има монтирани лопатки, които спомагат
избутването на триците към чувала. Към момента на събитието транспортната лента не е
била изцяло обезопасена и е имало достъп до въртящите валове. Видно от настъпилата
злополука, че към момента на събитието не са спазени предвидените мерки на безопасност.
Към датата на огледа 16.01.2022 година, се констатира, че транспортната лента е вече
допълнително обезопасена, като е поставено предпазно ограничение, което да възпрепятства
достъпа до въртящите елементи - валове. Не са били спазени мерките за безопасност. От
направения оглед и от техническа гледна точка и в следствие на работата на транспортната
лента е възможно изцяло механизмът на възникване на инцидента, описан от ищеца, и
причинените увреждания описани, в СМЕ, да са в причинно - следствена връзка. Спрямо
инструкцията за безопасна работа с гумено транспортни ленти е видно, че почистването се
извършва единствено в спряна лента и свързаните с него захранващи машини. Към момента
на събитието е липсвала предпазна преграда (фиг. 1, фиг. 4 и фиг. 5), което е допринесло
злополуката да е настъпила неочаквано (по невнимание), а не по случайност.
Разположението на вала (фиг.5) спрямо пода е на около 30 см и трудно може да попадне
ръката и да бъде увлечена от вала. Към момента на събитието е било възможен достъп до
въртящия се вал, при условие че операторът се наведе за извършване на определен тип
дейност. Също така от необезопасяването е било възможно по невнимание или неспазване
на правилата на безопасност операторът да попадне до въртящия вал. Към момента на
огледа, вече този достъп е допълнително ограничен и вече достъпът до вала е невъзможен
(фиг. 1 и фиг. 3). Според твърденията на ответника транспортната лента е в състоянието, в
което я е закупил, подобрения или изменения не са били правени. Единственото изменение е
поставената дървена преграда ограничаваща достъпа до вала, направен след конкретния
6
инцидент. Всяка една машина трябва да бъде съпроводена от техническа документация,
която нагледно да посочва нейната експлоатация. Съгласно обясненията на управителя З.,
такава документация липсва и не му е предоставена от предходния собственик - „*****“. В
съществуващата нормативната база няма изрично изискване при липса на техническа
документация машината да не бъде въведена в експлоатация. Към датата на събитието не е
била изцяло обезопасена транспортната лента и е имало достъп до въртящите валове на
същата. След събитието, управителят З. е направил подобрения, като е поставил дървена
преграда, ограничаваща достъпа до вътрешността на лентата и въртящия се вал.
Устройството на двата двигателя на хоризонталната и леко наклонената транспортна лента
се пускат самостоятелно от един електрически ключ (прекъсвач) и не е свързана с други
машини, респ. се включва само от едно пусково устройство. При правилна работа на
транспортната лента, всички трици и отпадъци падат в чувала за събирането им. Част от тях
полепват по лентата и падат на пода. Самото почистване се извършва ръчно от оператора
или обслужващия машината. Попадането на ръката на пострадалия под вала на
транспортната лента не е в изпълнение на трудовите му задължения, с изключение на
случаите, когато се налага почистване на падналите трици на пода и то при спряна
транспортна лента. Злополуката е настъпила неочаквано (по


невнимание), а не по случайност. В съдебно заседание заявява, че не е имало как да стане
превъртане на ръката през вала.
Съдът кредитира заключенията по двете експертизи като обективно и компетентно
изготвени.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ работодателят отговаря имуществено за вредите
от трудова злополука, причинила смърт на работника или служителя пред неговите
наследници, като им дължи обезщетение на всички вреди. Имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ е обективна, като той дължи обезщетение за всички причинени
имуществени или неимуществени вреди от професионалното заболяване или трудовата
злополука. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна. Работодателят
отговаря за увреждания или смърт, причинени на работника или служителя при или по
повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо дали причиняването на тези
увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно
задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и
служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на
производствения процес. Правото на обезщетение по чл. 200 КТ възниква при наличието на
три кумулативни законови предпоставки: 1. трудова злополука или професионално
заболяване, 2. вреда на работника или служителя или техните наследници и 3. причинна
връзка между трудовата злополука или професионалното заболяване и претърпените вреди.
7
Безспорно се установи, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по време на което, на 26.03.2021 г. е настъпила трудовата злополука на
ищеца. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Създаден е специален ред за разследване на трудовата
злополука и за квалифицирането като такава – чл. 58 и чл. 60 КСО. Длъжностното лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, въз основа на документите в досието за злополуката, в 7-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за
трудова. Това разпореждане подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.
117 КСО. В случая злополуката е приета за трудова по предвидения в закона ред, с
издаденото от ТП на НОИ разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО.
От представената медицинска документация, от заключението по СМЕ и от
показанията на свидетелите Н. и Л. безспорно се установиха и причинените на ищеца вреди
от трудовата злополука – изразяващи се в счупване на двете кости – лъчева и лакътна на
дясната ръка в областта на дясната предмишница. В резултат на което същият е преживял
значителни по интензитет болки и страдания във връзка с проведеното оперативно лечение
и възстановителна рехабилитация. Безспорно се установи също, че възстановяването е
продължило в период от шест месеца, през който период е преживял значителни неудобства,
болки и страдания, свързани с извършването на ежедневните му дейности. Причинен му е и
душевен дискомфорт, водещ до изнервеност поради липсата на самостоятелност особено в
периода на имобилизация на ръката, налагаща помощ от друго лице при хранене, обличане,
къпане и другите ежедневни дейности. Във връзка с проведеното му оперативно лечение и
болничен престой се доказват разходи в общ размер 1 600,60 лв., от които 1 560 лв. за
закупените компресивни плаки и самонарезни винтове и 40,60 лв. за потребителска такса за
болничната помощ. Не се доказва втора потребителска такса на същата стойност, тъй като и
фактурата и фискалния бон и разписката за извършеното плащане чрез карта VISA са
извършени на една и съща дата.
Безспорно се установи също от заключението по СТЕ, че между механизма на
причиненото увреждане и нанесените вреди на ищеца има причинно-следствена връзка.
Съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди. По смисъла на чл. 52 ЗЗД справедливостта включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. За да
отговаря на критерия за справедливост, определеното от съда обезщетение следва да отчете
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания и по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки
и страдания и да представлява техен паричен еквивалент /така е прието в Решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 г.
на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на
8
ВКС и др. /.
В този смисъл според установените данни за възрастта на ищеца – 26 години,
интензитета на търпените болки и страдания; продължителността им; липсата на пълно
възстановяване на функциите на засегнатия крайник, водещи до битов дискомфорт на
ищеца, съдът счита, че сумата от 30 000 лв. е справедливо обезщетение на претърпените от
него неимуществени вреди от трудовата злополука.
Не е налице основание за отпадане на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1
КТ, тъй като не се доказва ответникът да е причинил умишлено увреждането си.
Основателно е възражението на ответника за наличие на основание за намаляване на
отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Отговорността на работодателя е
безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Тя може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Това означава да е извършил
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност
на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да предотврати
неговото настъпване. /В този смисъл е Решение № 1202/17.7.1995 г. по гр.д. № 3522/1994 г.
на ІV г.о. на ВКС/.
В Решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. IV г. о. на ВКС е даден отговор на
въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване, като е
прието, че „небрежността е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването
на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.“
В Решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. III г. о. на ВКС на въпроса дали
пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила
за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат,
който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е
даден отговор, че „не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите
по делото“. Съгласно Определение № 191/2.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на ВКС „Не
всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност,
а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна
обстановка.“
В Решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. IV г. о. на въпроса за
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това кога би била налице „груба небрежност“ от
страна на пострадалия при трудовата злополука е даден отговор, че „не всяко нарушение на
правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
9
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия
за настъпване на увреждането, като преценката е конкретна във всеки случай.“
Така се налага изводът, че обикновената небрежност не е основание за намаляване на
отговорността на работодателя, а само такива действия на пострадалия работник или
служител, които представляват груба небрежност.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ вината на пострадалия под формата на груба
небрежност не може да се предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин по
делото.
В случая безспорно се установи, че ищецът е пренебрегнал правилата за безопасност,
въведени в инструкцията за безопасна работа с гумено-транспортна лента, като е предприел
почистване на триците от лентата без да е изключил електрозахранването. Впрочем, не се
установява работодателят да му е възлагал да направи такова почистване в хода на работния
процес. Била му е възложена задачата да натъпква падналите трици от транспортната лента
в чувала. Съдът приема, че извършеното от ищеца нарушение на правилата за безопасност, с
което виновно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като
предприемайки почистване на лентата от трици при работен режим на машината била
хваната ръкавицата на дясната ръка, а в последствие и самата ръка е попаднала между
лентата и вала, в резултат на което му е причинено счупването на двете кости, представлява
груба небрежност по смисъла на закона, поради което и отговорността на работодателя
следва да бъде намалена.
В мотивите на Решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV
г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по което касационното обжалване е допуснато
по въпроса - какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е
допринесъл за трудовата злополука, допускайки "груба небрежност" по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ, и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които работодателят е
обосновал възражението за намаляване на неговата отговорност по чл. 200 КТ, а именно, че
инструктажът за безопасни условия на труд, който той дължи, е съобразно спецификата на
заеманата от работника длъжност, а не със спецификата на трудови функции на друга
длъжност, които работникът е изпълнявал по своя инициатива и за която не е притежавал
необходимата правоспособност, е даден отговор, че „съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод
изпълнението на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя.“, пострадалият е проявил груба небрежност, тъй като „не е положил онази
грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает с дейността …, за която е знаел,
че няма необходимите умения и правоспособност да управлява.“
В настоящия случай ищецът въобще не е положил дължимата грижа и от най-
небрежния работник, при почистването на транспортната лента, тъй като не е изключил
електрозахранването, а в работещ режим на лентата е започнал да я почиства с дясната си
ръка от натрупалите се трици.
10
Неоснователно е възражението на ищеца, че след като е назначен на длъжността
Машинен оператор, банциг /гатерист/, а е извършвал дейност на гумено – транспортната
лента, то не бил инструктиран. Напротив, на същия е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа в деня на постъпването на работа, а инцидентът е настъпил
една седмица по-късно. В този смисъл не е било необходимо и извършване на периодичен
инструктаж към датата на инцидента. Нещо повече, за самия него важи задължението да не
работи на машина, за която не е получил инструктаж, въведено в инструкцията за безопасна
работа, намираща се в непосредствена близост на машината, с която същият има
задължението да познава и спазва, съгласно т. I, 2, 2.1, т. III, 2 и т. VII, 1.3 от длъжностната
му характеристика. Съдът счита, че дейността на транспортната лента е много по- лека от
тази на банцига, но правилата за безопасност на труда при почистване са валидни и за двете
машини и за тях същият е бил инструктиран.
Съдът приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца
представлява 20 %, с който процент следва да бъде редуцирано определеното обезщетение
за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв. Ето защо искът за неимуществените вреди
следва да бъде уважен до размера от 24 000 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 35 000 лв..
Що се отнася до иска за обезщетение на имуществените вреди, то същият е
основателен и доказан до размера от 1 600,60 лв., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 1 641,20 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно възражението на ответника за приспадане на платеното на ищеца
обезщетение от общественото осигуряване, съдът се солидаризира с Решение № 54 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК, в което е прието, че „Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за
едно и също нещо, респ. два пъти се задоволява един и същи интерес. Когато обезщетението
от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва
да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и
страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200
КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив -
до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.“ Ето защо и не следва
да бъде редуцирано допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди на
11
ищеца с платеното му обезщетение от държавното осигуряване по издадените болнични
листове за временната му неработоспособност в следствие на злополуката.
Относно разноските: Ищецът не е направил разноски, но се претендира адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие на л. 18, адв. Р. е осъществил
безплатна правна защита на ищеца. Ищецът не е направил други разноски. Ответникът
е направил разноски в общ размер от 930 лв., в това число 150 лв. за СМЕ и 780 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ще следва да бъде осъден
ответникът да плати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 298 лв., определено
по формулата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, пропорционално на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще следва да бъде осъден ищецът да плати на
ответника сумата от 280,22 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва да бъде осъден ответникът да
плати по сметка на СмРС държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на
1 024,02 лв., както и 350 лв. за възнагражденията по двете експертизи, платени от бюджета
на съда.
Така мотивиран Смолянският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******
представлявано от Х.М.З. на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на И. С. Л., ЕГН
**********, от гр. **** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600,60 лв., причинени от трудова
злополука, настъпила на 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.03.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 24 000 лева до пълния
предявен размер от 35 000 лева за неимуществените вреди и за разликата над уважения
размер от 1 600,61 лева до пълния предявен размер от 1 641,20 лева за имуществените вреди.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от Х.М.З. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. В. Р. Р., ЕГН
****, със служебен адрес ****, ет. *, офиси ***адвокатско възнаграждение в размер на 1
298 лв.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от Х.М.З. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СмРС 1
024,02 лв. държавна такса върху присъдените обезщетения и 350 лв. за експертизи.
12
ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН **********, от гр. *** да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК
****със седалище и адрес на управление **** представлявано от Х.М.З. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 280,22 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Смолянски окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Р. и на ответника чрез
адв. Р..

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13