РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5210
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Б. ЕАД против Ф.Е.А., с
която е предявен иск с правно основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от
Търговския закон във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „М.Б.“ ЕАД
твърди, че на 14.02.2008 г. между „Ю.Б.“ АД и ЕТ „Т.-Ф-Ф.А.“ бил сключен
Договор за банков кредит № Д1103 (бизнес револвираща линия) за сумата от 30000
лв. с годишна лихва формираща се от сбора от действащия базов лихвен
процент-малки фирми и договорна лихвена надбавка от 3,5 пункта. Падежът на
задължението за връщане на усвоената сума бил 14.02.2018 г. Било предвидено при
просрочие сумата да се увеличи с 10 пункта върху неиздължената главница.
Твърди, че с Договор за цесия от 03.08.2017 г. вземането по договора за кредит
било прехвърлено на ищеца. Твърди, че ответникът бил уведомен през месец януари
2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 42 596,53 лв., от която: 29 720,43 лв. – главница; 8226,57 лв. – непогасени
вземания за възнаградителни и наказателни лихви за периода 14.02.2008 г. – 25.01.2016
г.; 455,65 лева – 14.02.2008 г. до 25.01.2010 г.; 4 103,88 лв. – законна лихва върху
главницата от 29720,43 лева за периода 25.03.2016 г. – 03.08.2017 г., както и
законна лихва от 15.04.2019 г. (датата на подаване исковата молба) до
окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Ф.Е.А.
чрез своя особен представител счита исковете за недопустими поради липса на
правен интерес и поради отсъствие на твърдение, че предсрочната изискуемост не е
обявена на длъжника. По основателността на претенциите прави възражение за
погасяването им по давност. Поддържа неоснователност на едновременното искане
за няколко лихви върху една и съща главница. Оспорва наличието на договор за
кредит (под представения подписът не бил на кредиторополучателя). Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.02.2008 г.
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) и ЕТ „Т. – Ф – Ф.А.“ е
сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № Д1103, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата
на револвираща кредитна линия в размер на 30000 лева за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателя се задължава да го ползва и
върне заедно с дължимите лихви при условията на настоящия договор. Уговорено е,
че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от
откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора
кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по
главницата, както и да ползва отново средствата по кредита до максимално
разрешения му размер, разрешен от банката, като на 21-во число на всеки месец е
длъжен да внесе по сметката си сума в размер на 2% върху сбора на усвоената към
21-во число на месеца главница и дължимата към същата дата лихва, но не
по-малко от дължимата лихва (чл. 3, ал. 1). В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения
кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ)
за лева, обявен от банката и договорена лихвена надбавка в размер на 3,5
пункта, като към момента на подписване на договора БЛПМФ е 10 %. Уговорено е в
чл. 5, че при просрочение на дължимите погасителни вноски по кредита, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по
чл. 4, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочеие на
главницата в размер на 10 пункта.
Установява се от
Приложение към Договор за банков кредит, че заемната сметка по договора е
открита на 14.02.2008 г.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е усвоил суми по кредита общо в размер на 30000 лева
в периода от 14.02.2008 г. до 26.02.2008 г. Погасил е главница в размер на
313,14 лева, като дължими останали 29686,86 лева. В исковия период
възнаградителната лихва била в размер на 8226,57 лева, а лихвата по чл. 5 от
договора – 819,43 лева. Законната лихва върху непогасената главница за периода
от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. е в
размер на 4099,25 лева.
На 21.06.2017 г.
между „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания №
5300/1946/21.06.2017 г., по силата на който вземането по Договор за банков
кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № Д1103/14.02.2008 г. е прехвърлено на ищеца. С пълномощно с
нотариална заверка на подписа № 4239/04.12.2018 г. на Н.,с В.К.- Т.представляващите
„Ю.Б.“ АД са упълномощили „М.Б.“ ЕАД да представлява банката в изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, да
уведоми юридическите и физическите лица – длъжници (в това число
кредитополучатели основни длъжници, съдлъжници, поръчители и авалисти) по
договорите за кредити за извършеното прехвърляне към „М.Б.“ ЕАД на вземанията
на „Ю.Б.“ АД, произтичащи от договорите за кредит, предмет на Договор за
прехвърряне на вземания, да извършва необходимите правни и фактически действия
с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз
основа на договора за прехвърляне на вземания, както и да обяви вземанията по
договорите за кредити, посочени в т. 1 за предсрочно изискуеми. В пълномощното
е със срок 12 месеца.
Установява се, че „М.Б.“
ЕАД като пълномощник на „Ю.Б.“ АД е уведомил Ф.Е.А. за извършеното прехвърляне
на вземането по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ №
Д1103/14.02.2008 г. Уведомлението е връчено чрез Частен съдебен изпълнител С.П..
Видно от представените по делото доказателства уведомлението е връчено при
условията на чл. 47 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за банков
кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № Д1103/14.02.2008 г., както и че
сумата от 30000 лева е усвоена от ответника. Неоснователно се явява оспорването
на истинността на договора, направено от процесуалния представител на
ответника. Съгласно чл. 193, ал. 3 от
ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която
го оспорва. Въпреки дадените от съда указания, доказателства за установяване на
неистинността на документ – договор за банков кредит в частта, в която е
положен подпис от ответника Ф.А., не са представени. Следователно направеното
оспорване се явява неоснователно.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на
ответника кредит в определен размер срещу задължението да го върне в уговорения
срок, като дължи и възнаградителна лихва. От събраните по делото писмени
доказателства и приетото по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза
се установява, че размерът на усвоената, но невърната съобразно уговореното
главница е в размер на 29686,86 лева, а дължимата възнаградителна лихва за
исковия период е в размер на 8226,57 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай,
увеличената лихва по чл. 5 от договора
има характер на договорна неустойка и в този смисъл тя е дължима като санкция
за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по делото не се установява
ответникът да е изпълнил точно и в срок задълженията си, както и доколкото се
установява настъпване на условията за определяне на размера и изискуемостта на
вземането за т.нар. лихва върху просрочена главница. Размерът на задължението
за лихва върху просрочена главница се установява от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза и той е 819,43 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Срокът
за погасяване на задължението по главницата е уговорен от страните в чл. 1, ал.
2 от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия“ №
Д1103/14.02.2008 г., като падежът е настъпил на 14.02.2018 г. С оглед разпоредбата
на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите длъжникът-ответник в
настоящото производство е изпаднал в забава, считано от 15.02.2018 г. С
исковата молба е предявен иск за заплащане на сумата от 4103,88 лева за периода
от 26.03.2016 г. до 03.08.2017 г., която съобразно направено уточнение в молба
от 09.07.2020 г. е начислена върху неплатената главница от 29720,43 лева.
Задължението за връщане на цялата усвоена сума е възникнало на 14.02.2018 г.,
когато е изтекъл срокът за ползване на кредита. Следователно и обезщетение за
забавено плащане (законна лихва) не е дължимо за исковия период, а предявеният
иск се явява неоснователен.
С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главницата и претендираните лихви. Съгласно чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а такъв
по-кратък срок е предвиден за вземанията за лихва и неустойки – чл. 111, б. „б“
„в“ от Закона за задълженият и договорите. Към 15.04.2019 г., когато е предявен
иск за заплащане на сумите по Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия“ № Д1103/14.02.2008 г., не е
изтекъл давностния срок за връщане на главницата в размер на 29686,86 лева. Той, обаче е изтекъл за вземанията за
възнаградителна лихва и за неустойка по чл. 5 от договора за исковите периоди.
Установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви иск,
доколкото е придобил вземането, произтичащо от договор за банков кредит, както
и че ответникът е уведомен за прехвърлянето при спазване на разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството в размер на 2663,82 лева, както и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК – сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 300 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 99 във връзка с
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от
Търговския закон Ф.Е.А., ЕГН-**********,*** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 29686,86 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия“ № Д1103/14.02.2008 г., сключен с ответника в качеството му
на ЕТ „Т. – Ф – Ф.А.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.04.2019 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 29686,86 лева до
предявения размер от 29720, 43 лева, както и за сумата от 8226,57 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.02.2008 г. до 25.01.2010
г., за сумата от 455,65 лева – наказателна лихва, начислена за периода от
14.02.2008 – 25.01.2010 г.1 и за сумата от 4103,88 лева – законна лихва за
периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК Ф.Е.А., ЕГН-**********,*** да заплати на „М.Б.“
ЕАД, ЕИК – ********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 2663,82
лева, представляващи направени по делото разноски и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Ф.Е.А., ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 300 лева, представляваща
част от сумата за възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: