П Р
И С Ъ
Д А
№
179
гр.Белоградчик, 12.07.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на дванадесети юли две
хиляди и единадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора Георги Светославов, като
разгледа докладваното от председателя НОХД
№ 185 по описа за 2011г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Н.А., роден на *** ***, обл.Плевен, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в
това, че на 03.12.2010г. в гр.Белоградчик, по бул.”Съединение”, при управление
на МПС – л.а. м.”Фолксваген Голф” с ДКН ЕН 97-36 АК, нарушил правилата за
движение – чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, като движейки се с несъобразена скорост,
не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя, по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди: на стойност 2737.36 лв. на л.а. “Ситроен Пикасо”
с рег. № ВН 4734 ВМ, собственост на ОД МВР Видин, поради което и на основание чл.343,
ал.1 б.”а” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр.чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК
вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "лишаване от свобода", за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ
ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК лишава подс. А.Н.А. /с посочена
по-горе самоличност/ от правото да управлява МПС за срок от девет месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия
А.Н.А. / с
посочена по-горе самоличност/, за ВИНОВЕН в
това, че на 03.12.2010г. в гр.Белоградчик, по бул.”Съединение”, управлявал МПС:
л.а. "Фолксваген Голф", с рег.№ ЕН 9736 АК, с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежния
ред, поради което и на основание чл.343 Б, ал.1 от НК във вр.чл.36 и чл.58А
ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на"лишаване от свобода", за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ
ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК лишава подс. А.Н.А. /с посочена
по-горе самоличност/ от правото да управлява МПС за срок от девет месеца.
На осн. чл.23 ал.1 и ал.2 от НК, определя едно общо, най-тежко наказание
на подс. А.Н.А. измежду горните две, а именно: "лишаване
от свобода" за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като присъединява към него наказанието лишаване на подсъдимия от
правото да управлява МПС за срок от
девет месеца , и на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо наказание “лишаване
от свобода” за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн.
чл.45 от ЗЗД подс.А.Н.А. /с посочена самоличност/ да заплати на гражданския
ищец ОД-МВР-Видин, с адрес ***, сумата от : 2737,36 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 0,36 ст.
/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законните лихви от деня на увреждането – 03.12.2010г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия А.Н.А. /със снета самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин: направените по
делото разноски : за вещо лице в размер на общо 190,00 лв. - възнаграждения в досъдебното производство, както и по сметка на ВСС - държавна такса върху
уважената гражданска претенция в размер на 109,49
лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15
- дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Районен съдия:
МОТИВИ към присъда № /12.07.2011г.
по НОХ дело № 185/2011г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия А.Н.А. *** е повдигнато обвинение
затова, че на 03.12.2010г. в гр.Белоградчик, по бул.”Съединение”, при
управление на МПС – л.а. м.”Фолксваген Голф” с ДКН ЕН 97-36 АК, нарушил
правилата за движение – чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, като движейки се с
несъобразена скорост, не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост,за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие на
пътя, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди: на стойност
2737.36 лв. на л.а. “Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ, собственост на ОД МВР
Видин - престъпление по чл.343, ал.1 б.”а” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Срещу подс.А. е повдигнато и второ обвинение, затова, че на
03.12.2010г. в гр.Белоградчик, по бул.”Съединение”, управлявал МПС: л.а.
"Фолксваген Голф", с рег.№ ЕН 9736 АК, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежния ред-
престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК
По
искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по
делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане и предявената от
ощетеното ЮЛ – ОД-МВР-Видин, от първото посочено деяние, гражданска претенция по реда на чл.84 от НПК
– граждански иск : за имуществени вреди, поради повреждане на лекия автомобил ,
собственост на ОД-МВР-Видин, в размер на 2737,36 лв., видно със законната лихва
от деня на увреждането до изплащането на сумата.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатите обвинения, счита че те са доказани по безспорен начин и пледира на
подс. А. да бъдат определени наказания от вида "лишаване от свобода",
в размер доста над предвидените минимуми, след което да бъдат редуцирани
съобразно чл.58А НК. Пледира още, че следва да се определи общо наказание на
подсъдимия по реда на чл.23 от НК. Относно предявения граждански иск, прокурора
не изразява становище.
Подсъдимият, предвид допуснатото предварително изслушване,
прави пълни самопризнания на фактическата обстановка, излагана в обвинителния
акт, в условията на чл.371 т.2 от НПК и
моли съда за снизхождение – като не “ходи в затвора”. Защитникът му пледира, че
следва да се наложат наказания от вида „лишаване от свобода” за двете деяния,
но размер им да е малко над определения минимум, след което да бъдат кумулирани
и да се приложи чл.66 от НК. Също така се иска минимален срок на санкцията
“лишаване от правото да се управлява МПС”. Относно предявения граждански иск,
защитата на подсъдимия, предоставя на съда въпроса за основателността и размера
му.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371
т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, и на осн.373 ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс.А.Н.А. е роден на ***г***, обл.Плевен, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, не осъждан, безработен, с ЕГН **********.***, подсъдимият А.Н.А. употребил
алкохол. След това започнал да управлява л.а. м .”Фолксваген Голф” с рег. № ЕН 9736 АК, собственост на дядо му.
Когато минавал по бул.”Съединение”, подсъдимият изгубил контрол над
управлението на автомобила и , поради това, че се движел с несъобразена със
състоянието на пътя и характера на движението скорост и се ударил в автомобил
м.”Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ, собственост на ОД-МВР-Видин. Този
автомобил бил паркиран на тротоара на бул.”Съединение”, от свид.Б.Тодоров –
служител на РУ”П”-Белоградчик. Св.Тодоров в показанията си , указва, че на
03.12.2010г., участвал в специализирана полицейска операция на територията на
гр.Белоградчик, именно с посочения служебен автомобил - м.”Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ, който
и управлявал по принцип. Около 22.00ч. на посочената вече дата, св.Тодоров,
забелязал, че към него по булеварда приближава автомобил с висока скорост на
движение. Тодоров подал сигнал за спиране със стоп палка, при което водачът на
идващия автомобил натиснал спирачките му, но колата му се поднесла и се ударила
челно в служебният полицейски автомобил. Веднага били установени автомобила, който служителя на полицията
поискал да спре и самоличността на водача му – подсъдимият А.. Заедно със свид.Тодоров, участвайки в
полицейската операция, на местопроизшествието бил и свид.Валери Ал.Иванов –
станал очевидец на случилото се.
След настъпилото ПТП, на мястото
му бил повикан служител на КАТ ПП. – свид.Г.Георгиев.Той извършил проверка на
подсъдимия с техн.средство за изясняване евентуална употреба на алкохол.
Средството – Алкотест Дрегер 7410 + с инв. № 0038, отчело наличие на алкохол в
кръвта на А. – 1,36 на хиляда, а в последствие на А. е бил даден и талон за
медиц.изследване.
На местопроизшествието бил
извършен веднага оглед и изготвен фотоалбум с направените снимки.
На подс.А. бил съставен АУАН
№452А/06.12.2010г. от свид. Г.Георгиев.
В хода на досъдебното
производство, свид.Н.Христов – служител на ОД-МВР-Видин / контрольор по
автотранспорта/ е дал показания, че имущ. щети нанесени на служебният автомобил
на ОД-МВР-Видин са възстановени от застрахователя, към когото МПС-то е имало
направена застраховка “Каско” – пълно.
От заключението на
авто-техническата експертиза по ДП, се установява, че щетата нанесена на
автомобила м.”Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ, собственост на ОД-МВР-Видин,
е в размер на 2737,36 лв.
В протокола на химическата
експертиза за химическото изследване на пробата кръв, дадена от подсъдимия, е
отразено, че има наличие на етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи
вещества,изразени като етилов алкохол/, като количеството му е 1,47 промила.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимият по реда на чл.371 т.2 от НПК и от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си
изводи.
По безспорен начин се доказа
авторството на деянията и вината на подсъдимия, а именно, че на инкриминираните
дата и място, при управление на чуждото МПС /на дядо му/ – л.а. м.”Фолксваген Голф” с ДКН ЕН 97-36 АК,
подс.А. Н.А., нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, като движейки се с несъобразена скорост, не се съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост,за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие на пътя, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди:
на стойност 2737.36 лв. на л.а. “Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ,
собственост на ОД МВР Видин, и същевременно подсъдимият е бил с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по
надлежния ред.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият
Борисов от обективна и субективна страна, е осъществил съставите на
престъпленията по: чл.343 ал.1 б.”а” във
вр. чл.342 ал.1 от НК и по чл.343 Б ал.1 от НК.
От
обективна страна - подс.А. ***, при управление на МПС – л.а. м.”Фолксваген
Голф” с ДКН ЕН 97-36 АК, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2
т.3 от ЗДвП, като движейки се с несъобразена скорост, не се съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост,за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие на пътя и причинил значителни имуществени
вреди: на стойност 2737.36 лв. на л.а. “Ситроен Пикасо” с рег. № ВН 4734 ВМ, собственост
на ОД МВР Видин.
Подс.А. на същите дата и място - 03.12.2010г. в
гр.Белоградчик, по бул.”Съединение”, управлявал МПС: л.а. "Фолксваген
Голф", с рег.№ ЕН 9736 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежния ред.
От
субективна страна – при осъществяване на деянието си по чл.343 ал.1 б.”а”
от НК подс.А. е действал при условията на непредпазливост, при формата “самонадеяност”- на този вид вина, като
подсъдимият е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните последици,
но е мислел, че може да ги предотврати. /доказателство за това е и наличието на
алкохол в кръвта на водача, при което той според съда, не е могъл да не
предвижда настъпването на опасни последици, т.е. да се говори за формата
“небрежност” на непредпазливостта./
Извършвайки деянието си по чл.343 Б ал.1 от НК, подс.А. е
действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че управлява автомобил
след употреба на алкохол, знаейки, че това не е разрешено, съзнавал е и
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици от него и е искал настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
1. За извършеното от подс.А.
престъпление по чл.343 ал.1 б.”а” от НК, са предвидени алтернативно два вида наказания: "лишаване от свобода"
до една година или „пробация”.
Съдът
счете, с оглед обстоятелствата по конкретния случай, не следва да налага
наказание от вида "пробация", при което според настоящия съдебен
състав, не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция.
Предвид изложеното до тук, съдът следва да определи
принципнно наказанието в рамките на посоченото първо такова в чл.343 ал.1
б.”а” от НК – „лишаване от свобода”.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието “лишаване от свобода” да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи
наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да
определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията
на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за
дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи отговорността на дееца – имущ. щета
причинена с деянието е висока и не е възстановена, деецът бил употребил и
алкохол. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на А.
в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание
в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1
от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката
какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното и чистото му съдебно минало от една страна,
но от друга – високата имущ. щета и не възстановяването й / заплатено
обезщетение от застраховател – за каквото се изнасят данни по досъд.
производство, не означава “възстановена” щета по смисъла на НК и не освобождава
дееца от отговорността му за тази щета/. При тези обстоятелства и при
съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, съдът счете, че
на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в размер от девет месеца. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието
по настоящето дело до - наказание “лишаване
от свобода” в размер на шест месеца.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия А. са налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание "лишаване от
свобода". Същият не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, наложеното
му наказание е за срок от шест месеца, има чисто съдебно минало, поради което
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия,
не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда
наказание. Отново предвид чистото му съдебно минало към датата на извършване на
престъплението, съдът счете, че изпитателният срок следва да бъде определен в
минималния размер, установен в закона / чл.66 ал.1 НК/ - три години.
Предвид
факта, че подсъдимия е правоспособен водач на МПС – т.е. притежава свидетелство
за правоуправление, съдът приложи и разпоредбата на чл.343г от НК, като го лиши
от правото да управлява МПС, за срок от
девет месеца.
2. За
извършеното от подс.А.А. престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода"
за срок до една година.
Предвид това и провеждането на съдебното
следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието
“лишаване от свобода” да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на
осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и
да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на
подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията
на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за
дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи отговорността на дееца – освен употребата
на алкохол, той е шофирал в тъмната част от денонощието, в зимни условия и е причинил
и ПТП. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на А.
в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание
в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195
ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при
преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното и чистото му съдебно минало от една
страна, но от друга – извършването и на второ деяние при управление на МПС
едновременно с това. При тези обстоятелства и при съобразяване с установените
от чл.36 от НК цели на наказанието, съдът счете, че на подсъдимия съответства
да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер от девет
месеца. Но съобразно изискването на чл.58А
ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието по настоящето дело до - наказание “лишаване от свобода” в размер на
шест месеца.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия А. са налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание "лишаване от
свобода". Същият не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, наложеното
му наказание е за срок от шест месеца, има чисто съдебно минало, поради което
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата
присъда наказание. Отново предвид чистото му съдебно минало към датата на
извършване на престъплението, съдът счете, че изпитателният срок следва да бъде
определен в минималния размер, установен в закона / чл.66 ал.1 НК/ - три години.
Предвид
факта, че подсъдимия е правоспособен водач на МПС – т.е. притежава свидетелство
за правоуправление, съдът приложи и разпоредба та на чл.343г от НК, като го
лиши от правото да управлява МПС, за срок от девет месеца.
На следващо място, след като
определи наказанието на подс.А. по двете престъпления по настоящето дело, съдът
се занима с въпроса за приложението на чл.23, ал.1 от НК по отношение на тези
наказания. Съдът определи едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия А.А.
измежду наказанията “лишаване от свобода”, наложени с настоящата присъда, а
именно: "лишаване от свобода"
за срок от шест месеца. Двете
престъпленията са в съотношение на идеална съвкупност, извършени са преди да е
имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Изпълнението на това
общо наказание, на осн. чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено за изпитателният срок от три години.
На следващо място, съгл. чл.23 ал.2 от НК, към така
определеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” на подс.А., съдът,
присъединява и наказанието “лишаване от правото” да управлява МПС – за срок от
девет месеца.
По гражданският иск:
С оглед
признаването на подс.А.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.343
ал.1 б.”а” вр. чл.342 ал.1 от НК, в което е обвинен от прокурора, съдът приема,
че предявеният срещу него иск от ощетеното ЮЛ – ОД-МВР-Видин, за обезщетение на
имуществени вреди, причинени с това деяние, е доказан по основание и размер.
Налице
са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимия за извършения от него деликт по отношение имуществото на ЮЛ /ОД-МВР-Видин/ – което е доказало и
собствеността си върху повреденото имущество. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени имуществени вреди,
свързани с повреждането на лекият му автомобил, като тези вреди са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
При
определяне размера на дължимото обезщетение по предявения иск на засегнатото ЮЛ
– за претърпени имуществени вреди по автомобила му, съдът намира, че това
обезщетение се дължи в размер на 2737.36 лв.
Видно от изготвената на досъдебното
производство авто-технически експертизи стойността на повредите по автомобила
на ищеца, след приспадане амортизацията му, съобразявайки вида, модела и
годината на производството му, отчитайки и степента на увреждането му, е в размер
на 2737.36 лв. Съгласно установената съдебна практика и задължителните указания
на ВС на РБ, заключение по размера на причинените имуществени вреди върху
автомобила на пострадалия/ощетеното ЮЛ,
следва да бъде дадено в резултат на проведена нарочна съдебно-техническа
експертиза. Предвид извода на вещото лице, относно нанесените увреждания като
вид и степен, то съдът приема, че щетата нанесена на ОД-МВР-Видин, в резултат
на увреждането на автомобила му при станалото ПТП, възлиза именно на стойност
2737.36 лв., както е посочило вещото лице, поради което и следва да се уважи
гражданската претенция на ищеца именно в този размер ведно със законната лихва от датата на увреждането /деянието/ до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските и таксите:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди : подс.А. да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в размер на общо 190,00 лв.
/за две експертизи, изготвяни в хода на досъдебното производство/ и по сметка на ВСС - държавна такса
върху присъденото обезщетение в размер на 109,49 лв./ по гр. иск за
имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП/.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: