Определение по дело №41/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 146
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200041
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр.Асеновград,10.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД , втори  наказателен състав в закрито заседание на десети  юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ : ИВАН БЕДАЧЕВ

 

          след  като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 41/20 г.  по описа на АРС , за да се произнесе взе  в предвид следното:

         Производството е по реда на чл.243  ал.4   от НПК.

Постъпила е жалба от П.С.Т., чрез пълномощника адв. П.Т. срещу Постановление от 09.01.2020 г. на РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 946/2019 г. по описа на РУ -  Асеновград водено за  престъпление по чл. 296 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

           Недоволен от това, жалбоподателят  твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до  непълно  установена  фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно дисквалифициране на деянието като престъпление. Искането към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на разследването със задължителни указания по правилното прилагане на закона. 

          Жалбата е допустима, подадена е от надлежно лигитимиран  процесуален субект и в  законоустановения  срок и форма. Разгледана по същество същата  e неоснователна.

           В рамките на проверката по чл. 243 ал.4  от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление  намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          В прекратителното постановление  установената  въз  основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените и елементи  и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 296 ал.1 от НК. За да обоснове този извод прокурорът е приел, че не е налице реализиран горния престъпен състав от обективна страна, тъй като на практика не е налице изпълнително деяние, което да го реализира. Съдът намира, че този извод с оглед конкретиката на случая е правилен, като в допълнение на горното намира, че не е налице и субективна съставомерност на деянието. Анализът на престъпния състав по чл. 296 ал.1 от НК следва винаги да се извършва  с оглед конкретиката на установените факти,  в контекста на конкретните забранителни клаузи на  Заповедта  за защита , като се съобразява  действителния и обхват. Видно от доказателствата срещу К.к. е била издадена Заповед за незабавна защита от 25.10.2019 г., която му е била надлежно връчена и с която се задължава същият да се въздържа от домашно насилие спрямо П.Т., като му се забранява да приближава  пострадалото лице, местоработата и местата за социални контакти. Правния смисъл на заповедта за незабавна защита е да се осигури незабавна защита на пострадалото лице в хода на особеното производство по ЗЗСДН, като същинското й съдържание е директно указание и задължение на дееца, същият да не извършва каквито и да е прояви на насилие спрямо лицето в полза на което е издадена. Поради специфична функция на тази заповед и наличието на правен спор в производството по чл.4 ал.1 ,във вр. с чл.2 от ЗЗСДН, същата няма окончателен характер, а има действие до приключване на производството с краен стабилен съдебен акт – заповед за защита или отказ на съда. Затова и поради временния и характер в цитираната заповед за незабавна защита липсва изрична забрана за свидетеля К. да доближава жилището на пострадалия, каквато изрично е била вписана в издадената по-късно Заповед за защита. Посоченото уточнение има значение при преценката за наличие на виновно поведение от страна на свидетеля К. от гледна точка на умисъла му.

        При това положение съдът намира, че съставът на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК не е осъществен от свидетеля К.к.. Действително не е спорен факта, че на 31.10.2019г. същият е отишъл в апартамента си, негова собственост, заедно със съпругата си и дъщеря си, който се намира на първия етаж на същия административен адрес в гр. Асеновград, ул. “***“ № 17, но същият не го е сторил с цел да извършва домашно насилие или да застрашава по някакъв начин пострадалия П.Т.,който живее в отделно жилище на приземния етаж.  За това свидетелствуват и конкретните му действия, а именно същият е посетил собствения си имот с цел вземането на необходими вещи във връзка с работата му и след което  незабавно е напуснал апартамента си. Следва да се има в предвид и факта, че в полза на съпругата му и дъщеря му също е имало издадени заповеди за защита срещу лицето С. Т., живущ на същия административен адрес, от когото те са се чувствали застрашени. От своя страна свидетелят К. е посетил собствения си имот , като е предприел мерки и е избрал сравнително късен час, така че да не се срещне нито със С. Т., нито с П.Т., именно с цел избягването на конфликти. Действително при посоченото посещение свидетелят К.  не се  срещнал, нито е установил какъвто и да е визуален или вербален контакт със свидетеля П.Т., което още по-явно обективира липсата на какъвто и да умисъл да извършва домашно насилие спрямо него и съответно за  нарушаване на  заповедта за незабавна защита. Следва да се отчете и фактът, че същата не съдържа и изрична забрана за доближаване но жилището на пострадалия, а само до него самия, още повече, че на същия адрес, но на друг етаж свидетелят К.  има собствено жилище от което той не е бил отстранен  поради което и  не е оправдано ограничаване на правото му на достъп.  При тези съображения, Съдът намира, че същият не е реализирал състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК от обективна страна, тъй като липсват каквито и да е действия насочени към извършването на домашно насилие  спрямо П.Т. . В  този смисъл твърдението  в жалбата, че с  преминаването на свидетеля К. през общия вход на имота за да отиде до апартамента си  и  то еднократно за вземане на вещи, при условие, че липсва забрана за доближаване до адреса е нарушена заповедта , очевидно е пресилено и не отговаря но действителния смисъл и съдържание на Заповедта за защита. Липсва и субективна съставомерност, тъй като вече се изложи, че не е налице умисъл пряк или евентуален за извършване на действия на насилие или на доближаване на пострадалия съгласно,  действителния смисъл и съдържание на Заповедта за незабавна защита.

На  второ място, дори и да се възприеме крайно формалистичен подход и се възприеме  тезата, че все пак формално е осъществен състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК, съдът и при това положение намира, че е налице явна малозначителност на деянието, което облуславя приложението на чл. 9 ал.2 от НК. С оглед на горните съображения е явно, че конкретиката на казуса не сочи на достатъчно висока степен на обществена опасност на деянието, че авторът му да бъде подведен под наказателна отговорност. За да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК е необходимо да бъдат съобразени в кумулативна даденост обстоятелствата относно обществената опасност на деянието в контекста на реализирания механизъм, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, всички обстоятелства, свързани с характера на деянието и причинените с него вредни последици, каквито на практика не са настъпили , липсва  и засягане на непосредствения обект , обществените отношения  поставени в диапазона на постановената защита. Всичко това  неминуемо води до извод за малозначителност на деянието и съответно до явна незначителност на неговата обществена опасност.

          С  оглед на изложеното съдът  намира, че прокурорският извод за наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован  с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване  да бъде потвърдено.

          Поради горните съображения   и на основание чл.243  ал.5 т.1,съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.01.2020 г. на РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 946/2019 г. по описа на РУ -  Асеновград, водено за  престъпление по чл. 296 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл.243 ал.1т.1  , вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК..

         Препис от определението да се изпрати на РП-Асеновград и на жалбоподателя П.Т., на посочения в жалбата адрес.

         Определението подлежи на обжалване  и  протест пред Пловдивски окръжен съд  в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: