Номер 115 14.10.2021 година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На дванадесети октомври 2021
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 243 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.К.Х. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1292-000248
на Началник група към към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище.
Жалбоподателят счита издадената заповед за
незаконосъобразна и постановена при нарушение на
административнопроизводствените правила, водещи до нарушаване правото му на
защита. Твърди, че е налице разминаване в отнетия брой точки – 36 бр. от тези
които има като лимит - 44 бр.Определя констатацията на административния орган
за отнемане на всички контролни точни като неточна. В
съдебно заседание жалбата се поддържа на всички основания от жалбоподателя. Не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР– Търговище, редовно призован, не се явява. Същият
се представлява от гл.ю.к.Ж., която оспорва жалбата. Претендира разноски в
размер на минималното ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка мярка №21-1292-000248 на Началник група към
ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище е наложена принудителна административна мярка
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е обоснована с това, че на жалбоподателя са отнети всички контролни
точки с влезли в сила Наказателни постановления, както следва: НП № 18-1292-000776/24/04/2018
г. – 12 к.т.; НП № 19-1292-000241/21/02/2019 г. – 6 к.т.; НП №19-1292-002169/25/11/2019
г.– 6 к.т.; НП № 19-1292-002416/20/12/2019 г. – 6 к.т.; НП № 20-1292-000062/14/02/2020
г. – 6 к.т.
Като доказателство по делото е приета административната
преписка, постъпила с придружително писмо с вх. № 1815/16.09.2021 г. с приложена
ЗППАМ № 21-1292-000248/28.07.2021 г. на Д. Д.-началник група към
ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище, докладна записка с рег №
1993р-19402/30.08.2021 г., отн. отказ за получаване на екземпляр от ЗПАМ по
описа на с-р ПП при ОДМВР-Търговище, Наказателно постановление №
16-1292-000568/15.07.2016 г. на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна
полиция“, Наказателно постановление №
18-1292-000776/24.04.2018 г. на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“, Наказателно постановление №
19-1292-000241/21.02.2019 г. на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна
полиция“, докладна записка с рег. №
1993р-23474/09.12.2019 г., относно невръчено НП №19-1292-000241/21.02.2019 г.
на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“, Наказателно постановление №
19-1292-002169/25.11.2019 г. на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“,
докладна записка, относно невръчено НП с рег. № 1993р-5071/10.03.2020 г.,
докладна записка, относно невръчено НП с рег. № 1993р-14930/01.07.2021 г.,
Наказателно постановление № 19-1292-002416/20.12.2019 г. на ОД на
МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“, докладна записка, относно невръчено НП с
рег. № 1993р-5071/10.03.2020 г., докладна записка, относно невръчено НП с рег.
№ 1993р-14928/01.07.2021 г., Наказателно постановление № 20-1292-000062/14.02.2020г.
на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“, докладна записка с рег. №
1993р-161000/28.08.2020 г., относно невръчено НП, докладна записка с рег. №
1993р-19395/20.10.2020 г., относно невръчено НП, Наказателно постановление №
21-1292-000857/28.05.2021 г. на ОД на МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“,
докладна записка с рег. № 1993р-14708/30.06.2021 г., относно невръчено
Наказателно постановление № 21-1292-000857/28.05.2021 г. на ОД на
МВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“, справка за нарушител/водач за С. Х.,
Заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директор ОДМВР-Търговище, както и представените
в съдебно заседание от процесуалния представител на административния орган, а
именно: Заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директор на ОДМВР-Търговище, Заповед
№ 8121К-1418/12.04.2016 г. на министър на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност на Д. Д. с рег. № 363р-6287/25.04.2016 г., Наказателно постановление №
16-1292-000568/15.07.2016 г. на ОДМВР-Търговище, сектор ПП, Наказателно
постановление № 18-1292-000776/24.04.2018 г. на ОДМВР-Търговище, сектор ПП,
Наказателно постановление № 19-1292-000241/21.02.2019 г. на ОДМВР-Търговище,
Наказателно постановление № 19-1292-002169/25.11.2019 г. на ОДМВР-Търговище,
докладна записка,относно невръчено НП с рег. № 1993р-5071, докладна записка,
относно невръчено НП с рег. № 1993р-14928/01.07.2021 г., Наказателно
постановление № 19-1292-002416/20.12.2019 г. на ОДМВР-Търговище и докладна
записка, относно невръчено НП с рег. № 1993р-5071, докладна записка, относно
невръчено НП с рег. № 1993р-14930/01.07.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.09.2021г., чрез
административния орган до Административен съд и е в срок.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и след анализ на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, същата
е основателна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Законът за движение по пътищата регламентира правата и задълженията на
определени от министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според
чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат
документи, включително свидетелството за управление на водача.
Заповедта е
постановена в изискуемата писмена форма и е мотивирана, като са посочени както правни, така и фактически основания за издаването
ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е
приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на
жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които е
приел, че са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са били
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и
водещи до отмяна на обжалвания акт само на това основание.
С оглед преценка законосъобразността на
обжалвания акт на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за
отмяна на заповедта като
постановена в противоречие с материалния закон.
Като правно основание за налагане на
процесната ПАМ, в обжалваната заповед е посочена нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна
административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба
предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Тоест отнемането на свидетелството за управление
на МПС на основание чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП, може да се
приложи, само ако за допуснати нарушения на правилата за движение, установени
по съответния ред, на водача са отнети всички контролни точки и
свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при
издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон
за потвърждаване валидността на свидетелството и определен брой контролни точки
за отчет на извършените нарушения. Според чл.157, ал.3 от ЗДвП, Министърът на
вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните
точки и условията и реда за отнемането и възстановяването им.
Предвид обстоятелството, че като
фактическо основание за налагане на ПАМ, в оспорвания акт са изброени 5 бр.
наказателни постановления, настоящият състав намира, че в тежест на ответника е
да докаже надлежното влизане в сила на посочените от него НП и да ги посочи коректно, с оглед
производния им правен ефект, водещ до отнемане на контролни точки от
първоначално отпуснатите такива на водача при издаване на СУМПС. Не се
спори факта, от ответната страна, че е
налице пропуск т.е. непосочени изчерпателно НП, които са влезли в сила.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав намира, че по делото не е доказано от страна на
административния орган отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя с посочените в заповедта наказателни
постановления, а предвид разпределението на доказателствената тежест
органът е този, който следва да докаже наличието на фактическите и правните
основания за издаване на оспорения акт. Ето защо, доколкото недоказания факт е
не състоял се факт, съдът намира, че атакуваната заповед е лишена от фактическо
основание за нейното издаване, доколкото в хода на производството не се доказа
по един безспорен и несъмнен начин отнемането на всички контролни токи на водача
, което обстоятелство е предпоставка за възникване на задължението му да върне
издаденото му СУМПС.
Съдебният контрол следва да се осъществи
на изчерпателно изброените в атакувания акт НП, които са влезли в законна сила,
а не да се основава на справка за период от 1999 г. до настоящия момент.
Отнемането
на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП без да е
необходимо да настъпят някакви други условия и НП издадено във връзка с
извършено нарушение по ЗДвП, не е наказание по смисъла на ЗАНН или НК, но конкретния размер на отнетите к. точки
следва да съответства на изчерпателно изброените влезли в сила НП. В случая
е налице несъответствие между отнетите
к.точки по влезли в сила НП - 36 к.т.и
общия брой от 44 к.точки.
Предвид изложеното по-горе, оспорената в
настоящото производство заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
поради недоказаност на елементите от фактическия състав на наложената мярка,
чието доказване е следвало да се осъществи от органа при указана от съда тежест
на доказване. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.171, т.4
от ЗДвП, вр. чл. 157, ал.4 от ЗДвП, като правно основание за изземване на
СУМПС, предвид което оспорваната заповед се явява незаконосъобразна, като
постановена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде
отменена.
Разноски не се претендират.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.Х. ***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1292-000248 на Началник група към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ –
Търговище, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: