№ 6492
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110144253 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от “Профи Кредит България” ЕООД
срещу ответника Л. З. И. искове както следва:
1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1000 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 11.12.2018 г., ведно със законната лихва за период от
31.10.2023 г. до изплащане на вземането;
2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86
ЗЗД за сумата от 499,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2019 г. до 30.10.2023 г. – датата на предсрочна изискуемост,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3976/31.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 1072/2024 по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 233.55 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
4/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430
ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 750 лева, представляваща
възнаграждение за допълнително закупен пакет допълнителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2018 г. между ищеца, като
кредитор, и ответника Л. З. И., като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № **********/11.12.2018 г. По силата на договора,
кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер
1
на 1000 лева при годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер
на 49.89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 24 вноски.
Общият размер на кредита възлизал на сумата от 1483.68 лева.
Кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителни услуги /ПДУ/
на стойност 750 лева, като плащането на цената на пакета от услуги било
разсрочено също на 24 вноски. Така общият размер на задължението по
кредита, включващо и ПДУ, влизало на сумата от 2233.68 лева и следвало да
бъде погасено на 24 вноски в размер на 93.07 лв. всяка от тях, с падежна дата -
всяко 15-то число на месеца
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 12.12.2018 г. превел по банковата сметка на ответника
сумата от 1000 лева, равняваща се на одобрения размер на кредита.
Изтъква, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не
представлява условие за отпускане на кредита. Сочи, че ПДУ предоставя
възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една
или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за
получаване на парични средства.
Сочи, че поради неизпълнение пълно и в срок на задълженията на
кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
31.07.2019 г. Сочи, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно
изготвения погасителен план, е изтекъл на 15.12.2020 г., поради което изтъква,
че към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по кредита е
изцяло изискуемо.
Сочи, че липсата на плащания по кредита са мотивирали кредитора
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било частично
уважено от съда с издадената Заповед за изпълнение № 3976/31.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 1072/2024 по описа на Софийски районен съд, 76 с-в. за сумите за
главница в размер на 1000 лева и мораторна лихва в размер на 803.91 лева.
Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение, на 13.03.2024 г.,
ответникът е сключил споразумение с ищеца, по силата на което
кредитополучателят признал дължимостта на неплатените суми по кредита,
задължил се да заплаща същите разсрочено, като заплатил сума в общ размер
на 304 лева.
Сочи, че така извършените плащания кредиторът отнесъл за погасяване
на начислената мораторна лихва в размер на 803.91 лева, дължима за периода
31.07.2019 г. - 30.10.2023 г., поради което предявява настоящите
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК само за сумите за главница в
размер на 1000 лева и за сумата от 499.91 лева - мораторна лихва.
По изложени съображения моли съдът да уважи предявените по реда на
чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за
изпълнение, както и съединените с тях осъдителни искове за стойността на
пакета от допълнителни услуги и дължимото договорно възнаграждение.
2
Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника Л. З. И.. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК същият е
оспорил вземанията по заповедта за изпълнение с твърдение, че страните са
сключили споразумение от 13.03.2024 г. за преструктуриране на кредит №
********** и предявените суми не съответстват на постигнатите договорки.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
За основателност на предявените главни установителни и осъдителни
искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и
съдържанието на същия, в това число - наличието на постигнати между
страните договорки за закупуване на пакет с допълнителни услуги; 2/
кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил, сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията
по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване
на горното е, че е извършил плащане.
Не е спорно между по делото, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит № **********/11.12.2018 г. /л. 18/, по силата на договора,
кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер
на 1000 лева при годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер
на 49.89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 24 вноски, всяка
в размер на 61.82 лева. Дължимата сума по кредита възлиза на 1483.68 лева.
От представеното по делото Споразумение за представяне на пакет
допълнителни услуги /л. 22/, се установява, че кредитополучателят е закупил
пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ на стойност 750 лева, като плащането на
цената на пакета от също е разсрочено на 24 вноски от по 31.25 лева. Със
закупуването на ПДУ общият размер на кредита възлиза на сумата от 2233.68
лева /л. 20/
Видно от представения по делото погасителен план /л. 34 и сл./ общият
размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, се погасяван на 24
3
вноски в размер на 93.07 лв. всяка от тях, с падежна дата - всяко 15-то число
на месеца
Установява се от представените по делото и изготвената ССчЕ, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора, като на 12.12.2018 г. превел по
банковата сметка на ответника сумата от 1000 лева, равняваща се на
одобрения размер на кредита.
От приетата и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че съгласно
счетоводните записи на ищеца, пакетът от допълнителни услуги е включен в
общия размер на кредита и се погасява заедно с главницата по отпуснатия
заем.
Експертът е посочил два варианта на изчисления на процесния ГПР по
кредита, като съдът намира за релевантен посочения втори такъв, съгласно
който, при приемане, че сумата за пакет от допълнителни услуги представлява
разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на стойност
145.11 %.
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от изготвената експертиза, че
ответникът е платил в полза на кредитополучателя сумата от общо 304 лева по
процесния договор за кредит, задълженията по които са били отсрочени и
разсрочени с неизпълнено от кредитополучателя допълнително споразумение,
сключено в хода на настоящото производство.
С оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, във
връзка с което на страните е разпределена доказателствена тежест и е дадена
възможност да изразят становища, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния
договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и
задълженията, се установява, че същият представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което
кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице,
4
кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични
нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.
При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат
императивен характер.
Съдът намира доводът на ищеца за липса на нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради невключване на стойността на ПДУ в годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита за неоснователен.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е
изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, в това число, застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От така изложените императивни норми следва изводът, че пакета от
допълнителни услуги представлява общ разход по кредита за потребителя,
който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Въпросът, дали сключването на споразумението за закупуване на пакет
от допълнителни услуги е необходима предпоставка за отпускане на кредита
изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри,
подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително
изготвените от търговеца клаузи.
В този смисъл обстоятелството, че в договора за кредит ПДУ е
определен като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за
сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда,
ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния
договор, се установява противното.
Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на
договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат
изцяло декларативен характер.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит.
5
Това е така, защото, видно от договора, размерът на ПДУ е
предварително определен в договора за кредит към датата на неговото
сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план.
Споразумението и договорът за кредит са от една и съща дата, като размерът
на сумата по пакета допълнителни услуги фигурира единствено в договора
/параметри по кредита/, не и в самото споразумение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на
споразумението е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на
цената на пакета е следвало да бъде включен в годишния процент на
разходите. /В този смисъл са и Решение № 395 от 22.01.2024г., постановено
по в.гр. дело № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение
№ 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение № 3869 от
13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г.
на СГС по в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по
в. гр. д. № 10210/2021г./
При включване на стойността на ПДУ в годишния процент на
разходите неговият размер надвишава и петкратния размер на законната лихва
към 2018 г., което е самостоятелно нарушение на императивните разпоредби
на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място
характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на
кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. Съгласно Решение
на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 J. P. и V. P. срещу SOS financ spol.
s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на
по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски
практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
При невключване на стойността на застрахователната премия в процента
на разходите, кредиторът е заобиколил и изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
цялата клауза от договора, касаеща годишния процент на разходите, се явява
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд
преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 S.R.G. срещу Profi Credit Bulgaria EOOD.
Съгласно цитираното решение, задължително за настоящата съдебна
инстанция, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието
6
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит - какъвто е именно и
процесния случай.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер, а член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради
отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а
именно клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите,
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва
или други разходи по кредита. /В този смисъл - решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №
3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г./.
Следователно искът следва да бъде уважен, съгласно чл. 23 ЗПК, до
размера на чистата стойност на кредита.
В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични
доказателства за усвояването на сумата от 1000 лева, както и за
заплащането от страна на кредитополучателя в полза на кредитодателя на
сумата от общо 304 лева.
С оглед на това, от сумата от 1000 лева следва да се приспадне внесената
от длъжника сума в размер на 304 лева, т.е. чистата непогасена стойност по
кредита възлиза на сумата от 696 лева, до който размер претенцията на ищеца,
7
заявена с иска по чл. 422 ГПК, се явява основателна и следва да бъде уважена,
а за горницата над тази сума до сумата от 1000 лева – следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
По установителната претенция за мораторна лихва, както и по
осъдителните претенции за възнаградителна лихва и възнаграждение за
ПДУ:
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема
правото му на възнаградителната, мораторна лихва и всички други
допълнителни разходи и такси, като той има право да търси единствено
чистата стойност на кредита, т. е. главницата.
Вземанията по клаузи на недействителния договор извън чистата
стойност на главницата не са дължими, с оглед на това тези претенции следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Извън горното, следва да се посочи, че договорката за заплащане на
цена на пакет от допълнителни услуги е нищожна и на самостоятелно
основание.
Видно от разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а в договорените допълнителни услуги, е включена
възможност, срещу заплащане, кредитополучателят да получи
„приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, както и
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“.
В другата си част, допълнителните услуги, включващи възможност за
отлагане и намаляване на погасителни вноски и смяна на дата на падеж,
/доколкото действително биха могли да имат потребност за
кредитополучателя/ – на практика не се предоставят на потребителя срещу
заплатеното от него възнаграждение. Според Общите условия на ответника,
отлагане на вноски може да бъде постигнато само с отделно допълнително
споразумение, при изпълнение на допълнителни условия, поставени от
кредитора.
Предвид изложеното, налице е противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 3 , т. 15 и
т. 19 ЗЗП, като клаузите за ПДУ поставят изпълнението на задълженията на
ответника-търговец в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; налагат на потребителя да изпълни своите
задължения /за плащане на възнаграждение/, дори и ако ответникът-търговец
не изпълни своите; по същество представляват незаконосъобразно уговорено
възнаграждение, прикрито под наименованието “допълнително услуги”,
поради което се явяват неравноправни и, следователно – нищожни.
С оглед на това, предявените искове за договорна възнаградителна
лихва, мораторно обезщетение и стойност на пакет от допълнителни услуги
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, и двете страни по делото имат право на
8
разноски, съразмерно на уважената, респективно - на отхвърлената част от
спора, като съдът дължи произнасяне и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има правно на разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за сумите от 92.78
лева - държавна такса и 400 - депозит за ССчЕ, като е претендирал и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на сумата от 200 лева. Общо разноски в исковото
производство – 692.78 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 194.15 лева – разноски в исковото производство пред
СРС.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в
заповедното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за
сумите от 57.22 лева - държавна такса, като е претендирал и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, на сумата от 180 лева /разноските за подготовка на документи,
освен недължими са и недоказани/. Общо разноски в заповедното
производство – 237.22 лева. Съразмерно на уважената част от вземанията по
заповедта, в полза на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 89.36
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Доколкото такива не са претендира и извършвани от страната в
производството, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника Л. З. И., ЕГН
**********, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, че
ответникът Л. З. И. дължи на ищеца “Профи Кредит България” ЕООД
сумата от 696 лева, представляваща неплатена част главница по договор за
потребителски кредит № **********/11.12.2018 г., ведно със законна лихва
за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 3976/31.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1072/2024
по описа на Софийски районен съд, 76 с-в.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника Л. З. И., ЕГН
**********, искове както следва:
9
1/ Установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца горницата над уважения размер от 696 лева до
пълния размер на претенцията от 1000 лева - неплатена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 11.12.2018 г., ведно със законна
лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането; и
2/ Установителния иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
499,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до
30.10.2023 г. – датата на предсрочна изискуемост,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3976/31.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 1072/2024 по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; както и
3/ Осъдителния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 233.55
лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/11.12.2018 г. за периода от 15.01.2019 г.
до 31.07.2019 г.; и
4/ Осъдителния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430
ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 750 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №
**********/11.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. З. И., ЕГН **********, да заплати на “Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
194.15 лева – разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 89.36 лева – разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от заявлението.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10