РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 25 / 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по повод искова молба на
л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен адрес: Затвора – Ловеч, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София и сочено в първоначалната
искова молба правно основание: както чл. 284 от ЗИНЗС, така и чл. 49 от ЗЗД, с
цена на иска 2000 лв.
С определение от з.с.з. на 30.01.2020 г. е констатирано, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 204 и чл. 205 от АПК, чл. 127, ал. 1,
т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК,
поради което исковата молба е оставена без движение на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 204 и чл. 205 от АПК, чл. 127, ал.
1, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК с
указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на
ИМ, а именно: 1. Да посочи изрично дали искът е предявен по чл. 284 от ЗИНЗС
или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2. Да посочи ответника /ответниците съгласно чл.
205 от АПК, като част от съдържанието на ИМ по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК; 3.
Да посочи периода на главния иск за неимуществени вреди от 2000 лв.; 4. Да
посочи прецизно изложение на обстоятелствата на ИМ-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК,
като конкретизира предпоставките за допустимост на иска с оглед разпоредбите на
чл. 204, ал. 1 от АПК - да уточни има ли отменен конкретен административен акт
и какъв; 5. В случай на оспорване по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК-да
конкретизира заедно с оспорването на какъв административен акт е предявен
иска/исковете; 6. Да конкретизира дали искът/исковете е предявен при условията
на чл. 204, ал. 3 от АПК и от какви нищожни и/или оттеглени административни
актове са претърпени вредите, 7. Да конкретизира дали искът е предявен при
условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, в който случай следва да посочи конкретните
действия и/или бездействия на конкретни длъжностни лица и дали същите са
правозащитни органи или от системата на изпълнителната власт; 8. Да посочи от какъв акт на
администрацията-действие или бездействие на орган или длъжностно лице са
претърпените вреди, 9. Да конкретизира дали вредите са при и по повод
изпълнение на административна дейност и каква и на кои длъжностни лица или
претендира вреди по общия ред на чл. 45 от ЗЗД; 10. Да посочи връзката между
незаконосъобразния ИАА, действие или бездействие и настъпилата вреда /имуществена
или неимуществена/, 11. Да посочи петитум - в какво се състои искането-чл. 127,
ал. 1, т. 5 от ГПК, както и характерът на вредата/вредите-
имуществена/неимуществена, както и дали са предявени два иска; 12. Да внесе
допълнителна държавна такса от 10 лв. по сметка на ЛАС /в случай, че са
предявени двата иска – за главица и за мораторна лихва, в случай че
поддържа иск за мораторна лихва/
съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на
ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера на сметката: Централна
Кооперативна Банка, Банков код: ******; 13. Да представи преписи от исковата молба и приложенията, както и от
уточняващата молба според броя на ответниците; 14. Да уточни изрично ответника
/ответниците, като съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, както и правното
основание на исковете по чл. 284 и чл. 285 от ЗИНЗС /редакция ДВ, бр. 100/2019
г., в сила от. 01.01.2020 г./ и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като са указани
последиците при неизпълнение – връщане на исковата молба и прекратяване
производството по делото.
С молба вх. № 778/14.02.2020 г. на ищеца се сочи, че искът е предявен
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се сочи, че е за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на „служителите в РСИН –
Габрово”, за което отговорност носи ГДИН – София.
С определение № 250 от 06.03.2020 г. съдът е прекратил висящността на
производството по адм.д. № 25/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч,
образувано по искова молба от л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен адрес:
Затвора – Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с
цена на иска 2000 лв. и е изпратил делото по компетентност на Административен
съд – Габрово, с мотиви, че в първоначалната искова молба на ищеца П.К.П. се
сочат вреди от превеждането му в
Следствен арест – Габрово за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., а в
уточняващата молба се сочи, че искът е предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се сочи, че е за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразно бездействие на „служителите в РСИН – Габрово”,
като ищецът твърди, че за периода от 06.09.2019 г. до 07.09.2019 г. в резултат
на бездействие на служители в РСИН – Габрово”, като е приел, че делото следва
да се изпрати по правилата на чл. 7 от ЗОДОВ на съда по мястото на увреждането
– Административен съд – Габрово.
С определение № 5701 от 18.05.2020 г. по адм.д. № 3616/2020 г. Върховен
административен съд в производство по чл. 135, ал. 3 от АПК е изпрател делото
по подсъдност на Административен съд – Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 04.08.2020 г. съдът е изпратил препис от
исковата молба и уточняващата молба на ищеца вх. № 778/14.02.2020 г. заедно с
приложенията на сочения от ищеца ответник Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, на който указано да подаде писмен отговор с препис от
него и приложенията и за ищеца в едномесечен срок със задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на ответника, както
и на неговия законен представител или пълномощник /ако има такива/; 3.
становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по
обстоятелствата, на които се основава иска; 5. възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на лицето, което подава
молбата, като към отговора ответникът е длъжен да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага.
Със същото разпореждане е указано на ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София последиците по чл. 133 от ГПК от
неподаването на отговора, невземането на становище, неправенето на възражения,
несоченето на доказателства, непредставянето на писмени доказателства или неупражняване
на права по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и
чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор вх. № 3268/02.09.2020 г. от ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в който се обсъжда изцяло
приложението на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, като се сочи, че искът е
неоснователен. Допълнително видно от представените от ответника писмени
доказателства на л. 21-37 от делото е видно, че в уточняващата молба вх. №
778/14.02.2020 г., ищецът е посочил сгрешен и нов период на исковата претенция.
С определение от з.с.з. на 04.09.2020 г. съдът като е съобразил съдържанието на първоначалната искова молба и
уточняващата молба вх. № 778/14.02.2020 г., е оставил повторно исковата молба без
движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани
недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи изрично дали искът е предявен по
чл. 284 от ЗИНЗС или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2. Да посочи периода на главния
иск за неимуществени вреди от 2000 лв. – дали
е за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г. /посочен в първоначалната ИМ/, или е
за периода от 06.09.2019 г.- 07.09.2019
г. /посочен в молба вх. № 778/14.02.2020 г./; 3. Да конкретизира петитум -
в какво се състои искането до съда - чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, като изрично
уточни размера и периода на всеки от двата иска, както и дали са предявени два
иска – в исковата молба се сочи, че се претендира и иск за мораторна лихва,
който е в неуточнен размер и период; 4. Да внесе допълнителна държавна такса от
10 лв. по сметка на ЛАС /в случай, че са предявени двата иска – за главица и за
мораторна лихва, в случай че поддържа
иск за мораторна лихва/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за
внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера
на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: ******; 5. Да представи препис от уточняващата
молба за ответника. Със същото определение е указано на ищеца, че при
неизпълнение на горите указания в указания срок исковата молба ще бъде върната,
а производството по делото прекратено.
Постъпила е уточняваща молба от ищеца вх. № 3411/16.09.2020 г., в която
се конкретизира, че е предявен един иск
за неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., като сочи, че
не претендира отделен иск за мораторна лихва.
С определение от з.с.з. на
27.01.2021 г. съдът е насрочил делото по така уточнената искова претенция - предявен
един иск за неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., като сочи, че не претендира отделен иск мораторна лихва.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция,
като претендира и разноски по делото за заплатена държавна такса.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, в
писмен отговор вх. № 3268/02.09.2020 г. намира иска за неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, не ангажира
становище, като липсва и писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба с правна квалификация по чл. 284 от ЗИНЗС е основателна, а претендираният от ищеца размер от 2000 лв. е завишен, поради което следва да бъде редуциран от съда.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Независимо от квалификацията на иска, която е направил ищецът - иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът не е длъжен и не е обвързан от направената правна квалификация от ищеца. В същия смисъл е константната практика на гражданските съдилища /ВКС/, както и ВАС, конкретно – определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Исковата молба с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустима, като неприложима с оглед датата на подаване на ИМ – 01.11.2018 г. е разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС спрямо иск подаден, след 07.02.2017 г.
Съгласно сочената практика на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС искът е подаден от лице с активна процесуална легитимация срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, поради което искът е допустим.
По делото няма спор по фактите.
По искане на ищеца съдът е приложил адм.д. № 464/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч и адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Видно от приложеното адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е осъдена на основание чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. Ген Н.Столетов № 21 да заплати на П.К.П., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, Х - та група, сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията в Арест - гр. Габрово за периода от 26.07.2019 г. до 28.07.2019 г., последица от неосигуряване на санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в съответствие с хигиенните изисквания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2019 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част и до пълния претендиран размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на П.К.П., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, Х- та група разноски за производството по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. №
515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е влязло в сила на
07.07.2020 г.
При това положение със сила на присъдено нещо са установени фактите относими и по настоящото дело, предвид това, че производството по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 07.07.2020 г., се е развило по идентична на настоящата искова молба, за същите фактически твърдения, при идентична фактическа обстановка, между същите страни, но с различен период на исковата претенция.
Производството по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен
съд – Ловеч е с период на исковата претенция за неимуществени вреди от 26.07.2019 г. до 28.07.2019 г., а производството по настоящото
дело обхваща неимуществени вреди за
периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г.
Както беше посочено по-горе, следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо по Решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 07.07.2020 г.
Отделно страните не спорят по фактическата обстановка, която се установява от всички писмени доказателства по настоящото дело, както и от гласните доказателства – свидетелски показания на свидетеля л.св. С.Б., разпитан в съдебно заседание на 08.09.2021 г.
Няма спор по фактическата обстановка по делото, а и фактическата обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства, като е следната:
Ищецът П.К.П., ЕГН: **********, е бил преведен в Следствен арест – Габрово на 06.12.2019 г. в 9,50 ч. по повод гр.д. № 518/2019 г. на Районен съд – Габрово и е върнат в Затвора – Ловеч на 10.12.2019 г. в 9 ч.
По време на престоя в Следствен
арест – Габрово ищецът П. е пребивавал сам в спално помещение № 3, с площ 5,925
кв.м., позволяваща настаняване на едно лице съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Същото помещение е с 1 бр. легло, оборудвано с пластмасова маса, табуретка и
шкафче за лични вещи, като за всяко настанено лице е осигурено самостоятелно
легло и постелен инвентар. Достъпът на чист въздух до килиите се осъществява от
прозорци, които се отварят от външната страна и са с размери 120х50 см към
улицата, на нивото на тротоара и вътрешния двор, както и от изградената през
2012 г. вентилационна система. В спалното помещение № 3 липсва санитарен възел
и течаща вода, като санитарен възел има извън килиите. Банята се ползва
най-малко два пъти седмично, като е извън спалните помещения, а тоалетните също
са извън спално помещение № 3, като се ползват без ограничение, след
позвъняване на дежурен надзирател. Достъп до мивка с течаща вода има също извън
спалните помещения, като се ползва без ограничение, след позвъняване на дежурен
надзирател.
Във вътрешния двор
на сградата, в която се помещава ареста, е обособено място за „престой на
открито“, като същото е ограничено с метална конструкция /решетка/ с размери
4х3х3 метра.
Всички арестни
помещения се отопляват с климатична инсталация.
За периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г. ищецът П. е ползвал право на престой на открито
на 07.12.2019 г., 08.12.2019 г. и 09.12.2019 г.
Горната фактическа
обстановка е безспорна между страните, като се установява и от всички писмени
доказателства по делото /на л. 64-71 от делото, на л. 97-103 от делото, на л.
106-108 от делото, на л. 110 – 113 от делото/. Същата се потвърждава и от
показанията на свидетеля С.Б., който в съдебно заседание на 08.09.2021 г.
потвърди, че ищецът П. е ползвал „престой на открито“ за процесния период, че
го е ползвал в различно време от свидетеля, че „престоят на открито“ се
осъществява по график, като задържаните в отделните килии се извеждат по
различно време на „престой на открито“.
Следва да се посочи, че идентична фактическа обстановка е установена и в решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 07.07.2020 г., като предвид обстоятелството, че периодът на исковата претенция по същото адм. дело касае периода от 26.07.2019 г. до 28.07.2019 г., а производството по настоящото дело обхваща неимуществени вреди за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., то следва да се отбележи, че няма как да има разлика в условията в Следствен арест – Габрово по двете дела, предвид минималната разлика в периода на исковата претенция от около четири месеца в рамките на същата календарна 2019 г.
Видно от влязлото в сила решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в същото е прието за установено следното:
„По повод жалба от 02.08.2019 г. за престоят на ищеца в ареста Габрово
била извършена проверка, за която е уведомен с писмо, приложено на лист 63 от
делото. Според съдържанието му, при настаняването му в ареста ищецът е запознат
със заповед № Л- 4102/06.10.2016г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред
в арестите, както и с правата и задълженията регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
което е удостоверено с подписите. Посочено е, че Арестът в Габрово се намира в
сградата на ОСлО гр.Габрово, има разгъната застроена площ 145 кв.м., разполага
с шест килии с общ санитарен възел. Сградата е в експлоатация от 1941 г. и
нейната конструкция не позволява ремонт и преустройване за осигуряване на
условия отговарящи на съвременните изисквания за настаняване и престой на лица,
задържани по реда на НПК и лишени от свобода. Килиите са оборудвани с легла,
шкафчета, маси и столове.
В арест гр. Габрово спалните помещения не разполагат със собствен
санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което съгласно
разпределението на времето, задържаните се извеждат за сутрешен, обеден и
вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурява време за личен тоалет и измиване
на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се
извеждат задължително за ползване на тоалетна при изразено желание от тяхна
страна по всяко време на денонощието. През почивните дни на всички задържани
лица се осигурява време за къпане и пране, а през летния период по възможност
два пъти. Всички задържани лица са настанени при едни и същи условия в арест
Габрово. В изпълнение на т.19.1 от Заповед № 4102/06.10.2016г. за вътрешния ред
в арестите на задържаните лица се осигурява достъп до санитарния възел по всяко
време на денонощието. Поради факта, че същия е общ и се ползва от всички
задържани понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържано
лице за извеждането му до санитарния възел. Видно от приложените докладни записки
на дежурните по арест за периода на пребиваване, на П. е осигуряван достъп до
санитарния възел при всяко негово искане. Въздухообменът в помещенията се
осъществява чрез вентилационна система, поддържаща оптимална температура.
За провеждане на разходка на задържаните лица е обособено място
за престой на открито от открит тип, разположено във вътрешния двор. От
дневника за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на
открито е видно, че П. е упражнявал ежедневно това си право, а именно на 26, 27
и 28.07.2019г. Медицинското обслужване на задържаните лица в арест - Габрово се
осигурява от медицински специалист - фелдшер през работно време и екип на
спешна помощ в извънработно време. Организацията на работа е изцяло съобразена
с нормативните документи касаещи и регламентиращи дейността в ареста. В
изпълнение на чл.255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите са посещавани от
медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно, което е видно и
от амбулаторния журнал. Съгласно т.8.7 от заповед № 4102/06.10.2016 г. за
вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН задържаните лица, които
желаят да посетят медицински специалист се записват в специален дневник от
дежурния по арест, а прегледа се осъществява в срок до 24 часа от записването.....
Според справката ареста в град Габрово се намира в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците. Посочено е, че килиите са изградени отделно от санитарните възли и банята. Арестният блок разполага с 2 /две/ тоалетни /мъжка и дамска/. Във всяка килия на вратата има монтиран звънец и при позвъняване задържаните лица се извеждат извън килията до тоалетна. Банята има 2 /две/ помещения /дамско и мъжко/. Ползва се по график минимум 2 пъти седмично, а при нужда и по - често. Мивка с течаща вода също има извън килиите, като и тя се ползва при поискване от задържаните лица без ограничение.
Достъпът на свеж въздух и естествена светлина до килиите се осъществява от прозорци с размери 120/50 см. намиращи се на нивото на тротоара и на вътрешния двор, които са обезопасени по надлежния ред. Допълнително има изкуствено осветление, което е също обезопасено. От края на 2012 година е изградена вентилационна система за допълнително вкарване на свеж въздух, към която има монтирани 6 киловата нагреватели, които затоплят до зададените 22 градуса на вкарания въздух през зимния период. Мястото за престой на открито е обособено месец май на 2012 година. То е изградено във вътрешния двор на сградата, където се извеждат задържаните лица по утвърден график. Леглата във всички килии са оборудвани с дюшеци, 2 бр. одеяла и възглавница, като чаршафите се подменят от НОС ежеседмично, както и за новопостъпили в арест град Габрово.
Посочено е също, че по време на престоя си П. не се е оплаквал от здравословни проблеми и не е регистриран в Дневника за желаещи за медицински преглед.......
Достъпът на свеж въздух и естествена светлина до килиите се осъществява от прозорци с размери 120/50 см., намиращи се на нивото на тротоара и на вътрешния двор, които са обезопасени по надлежния ред, предвид местоположението на сградата / в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците/. Това дори да ограничава прекия достъп на слънчева светлина, такава е налична. Проветрение се извършава особено в топлите дни, което засяга процесния период. Не се установи наличието на мухъл и плесен по стените. Допълнително има изкуствено осветление, което е също обезопасено. От края на 2012 година е изградена вентилационна система за допълнително вкарване на свеж въздух, към която има монтирани 6 киловата нагреватели, които затоплят до зададените 22 градуса на вкарания въздух през зимния период.
Неоснователно е оплакването на ищеца за липса на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина. В тази връзка Съдът не кредитира показанинята на св. Й., че за всички килии прозорецът е един и бил с размери, които определя спрямо банката в съдебната зала приблизително една педя и четири пръста около 25 см. на 15 см./при дадените размери в справката по делото от 120/50 см./, и по отношение проветрението /в един момент твърди, че липсва проветрение, а в следващият, че дежурният служител на ареста отварял прозореца, при данните за изградена вентилационна система от края на 2012 година за допълнително вкарване на свеж въздух / и осветлението/ свързано с размера на прозореца/, тъй като за сочените обстоятелства са необективни, противоречиви и несъответни на останалите доказателства по делото. Тези показания на свидетеля не кореспондират с описаните в официалната справка.
Според доказателствата за провеждане на разходка на задържаните лица в Арест Габрово е обособено място за престой на открито, обособено от 2012 година във вътрешния двор на сградата, където се извеждат задържаните лица по утвърден график. От дневника за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито е видно, че по време на пребиваването му ищецът е упражнявал ежедневно това си право, като е извеждан за престой на открито на 26.07.2019 г., 27.07.2019 г. и на 28.07.2019 г. при съблюдаване изготвения в тази връзка график за престой на открито от Командира на отделение на арест град Габрово и утвърден от началник РС “Изпълнение на наказанията“ град Габрово. При това престоя на открито в затвора в гр. Габрово е организиран съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС.
По време на престоя в ареста на ищеца е осигурено и медицинско обслужване.
Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и контрол е регламентирано в чл.128 ал.1 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.13/2017 г. и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Според правилото на законовата норма на лишените от свобода лица се създават условия за опазване на физическото и психическото им здраве. Видно от представената по делото медицинска документация и справки през процесния период за ищеца са създадени такива условия, като е положена необходимата грижа, извършени са необходимите медицински прегледи, като медикаменти и изследвания не са били необходими с оглед обективното му състояние, преценено от здравните лица. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки относно наличие на мухъл и плесен по стените, относно липса на проветрение и приток на светлина, на медицинско обслужване и медикаменти, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск.
Следва да се съобрази, че е налице разлика между дължимата административна дейност във връзка с материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД „ИН“ и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., която следва да се осъществява съобразно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика и е под ръководството и контрола на Министъра на здравеопазването. Тези дейности са и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието /Правилника/ както и на чл.3 и чл.4 от Наредба № 2/2010 г..........
В хода на процеса не се установи противоправно бездействие на затворническата администрация относно липса на проветрение и приток на светлина, на медицинско обслужване и медикаменти, за процесния период в Ареста Габрово, с което да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. По делото безспорно се доказа, че за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. При това се явява неприложима разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в която законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че предявеният иск за липса на проветрение и приток на светлина, висока влажност на въздуха в спалното помещение, мухъл и плесен по стените, на медицинско обслужване и медикаменти с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед цялостната неоснователност на иска по тези оплаквания не следва да обсъжда размера на неимущуствените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗИНЗС достъпът до санитарни възли и течаща вода се определят с правилника за прилагане на закона.
В чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Разпоредбите на чл.3, на чл.43, ал.5 ЗИНЗС и на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Следва да се вземе предвид и друга разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която конвенция е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Имайки предвид посочените разпоредби, претенцията на ищеца за неимуществени вреди поради липса на санитарен възел и течаща вода в килия №4 в Ареста Габрово е основателна. Следва да се съобрази, че за датата 29.07.2019 г. не е доказано твърдението, че ищецът е пребивавал в ареста, тъй като видно от справка от Районна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Габрово, П. е постъпил в ареста на 26.07.2019 г. в 12.50 ч., и веднага след делото, което е насрочено за 09.45 часа е предаден на служителите от ОЗ „Охрана“ за превеждане в затвора Ловеч на 29.07.2019г. в 11.00 часа. Предвид което за тази дата не е дължимо обезщетение.
Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения и на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – вж. §175 от Раздел V от решението по делото Нешков срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото и от чл.29 на Конституцията на Република България и на чл.3 от ЗИНЗС нечовешко и унизително отношение към задържания, т.е. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Безусловно задължение на администрацията на затворите е да осигурят на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение „задържане под стража“ постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая е безспорно доказано, а и това не се отрича от ответника, че в исковия период по време на престоят в ареста в Габрово ищецът не е разполагал със санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, в което е пребивавал - килия №4.
Следва да се вземе предвид комулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието си. Липсата на вода за елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността обаче да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на изтърпяване на наказанието, винаги е съпътствано с чувство на непълноценност, гняв, незащитеност, малоценност, тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства.
Ответникът от друга страна не се е справил с доказателствената тежест и не е оборил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, твърденията на ищеца за неосигуряване на течаща вода и санитарен възел в спалното помещение при престоя в ареста Габрово.
Посочените неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника да осигури в спалното помещение постоянен достъп на лишените от свобода до течаща вода и санитарен възел, обуславят основателността на иска относно това оплакване. Липсата на вода и на санитарен възел е от естество да причини на ищеца физическия и психически дискомфорт, описан в исковата молба, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури нормални битови условия при процесният престой в ареста. Налице е нарушение както на изискванията на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, така и на тези на чл. 3 от ЕКПЧОС.
Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не. При липсата на течаща вода в помещението основателно се явява и оплакването на ищеца за невъзможност за поддържане на лична хигиена и най-елементарното измиване на ръцете преди храна. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста гр. Габрово от гл.т. на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.“
Предвид силата на присъдено нещо на решение от 13.06.2020 г. по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч и обстоятелството, че идентична фактическа обстановка се установи и по настоящото дело, видно от всички писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, които съдът кредитира, съдът намира, че следва да уважи настоящия иск във връзка с доказаност на претенцията на ищеца за липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 3 за процесния претендиран период 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС – В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС - Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС - В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Съдът, като съобрази горните разпоредби, както и практиката на ВАС, намира, че разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са специален закон по отношение на ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, приложими са разпоредбите на гл. седма на ЗИНЗС.
Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустим и подаден пред местно компетентния съд и срещу надлежен ответник – чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и практиката на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Предвид специалните разпоредби за доказателствената тежест,
неприложими са нормите на АПК и ЗОДОВ, като с оглед разпоредбата на чл. 285,
ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
С оглед гореизложеното съдът приема настоящият иск за основателен, в
частта за доказаност на претенцията на ищеца за липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 3 за процесния
претендиран период 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., като следва да съобрази, че видно от
писмените доказателства по делото, а и няма спор, че ищецът П. *** на
10.12.2019 г. в 9 ч., поради което за датата 10.12.2019 г. ищецът не е търпял
твърдените от него неимуществени вреди от липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 3 на Следствен арест –
Габрово. Ето защо исковата претенция е
основателна само за периода 06.12.2019 г.-09.12.2019 г.
При определяне на размерът на иска съдът съобрази чл. 52 от ЗЗД и заявения в исковата молба период 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., приет за
основателен от съда в периода 06.12.2019 г.-09.12.2019 г., както и
характерът на увреждането, поради което и с оглед критериите за справедливост,
намира исковата молба за основателна за сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 06.12.2019 г.-09.12.2019
г.,неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния претендиран размер от 2000 лв. исковата молба
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание специалната разпоредба на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски – внесена държавна такса от 10 лв. съгласно преводно нареждане на л. 4 от делото.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да заплати на л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: Затвора – Ловеч, понастоящем в Затвора Варна, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода 06.12.2019 г. - 09.12.2019 г.,неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна и недоказана в останалата й част – до пълния претендиран размер от 2 000 лв. /за разликата от 80 лв. до 2 000 лв./
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да заплати на л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен адрес: Затвора – Ловеч, понастоящем в Затвора Варна, сумата от 10 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: