№ 1765
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110207732 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание напетнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7732 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление № 42-
0002291/27.07.2022 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"-София, с
което, на *** Булстат:*********, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, е наложено адм.наказание- имуществена санкция, в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. В
жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като незаконосъобразно и поради издадено
при съществени процесуални нарушения и неосъществен състав на адм.нарушение от
дружеството. Изложени са доводи за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
изпратената преписка е направено възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 2 от
1
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 13.06.2022г. св. Г. Н. - инспектор в РД "АА"-София, извършил комплексна проверка
на *** превозвач, притажаващ лиценз от Общността за международен превоз на пътници №
0011, валиден до 31.12.2026г. Въз основа на проверката бил съставен АУАН, в който
отразил, че дружеството-превозвач не е изпълнило възложената автобусна линия с
Разрешение № ********** по линия от гр. Кърджали РБ до гр. Истанбул-РТурция с час на
тръгване 17.00 часа от гр. Кърджали, видно от декларация от превозвача и липса на
документи за превоза. В акта било отразено, че е съставен въз основа на Констативен
протокол 17.06.22г. Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗАвПр.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно
постановление, с което при идентична фактическа обстановка и правна квалификация, е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. Г. Н., дадени в хода на съдебното следствие; Констативен протокол за
извършена тематична проверка;Справка от информационната система на ИА“АА“; Заповед
№ РД-08-30/2020г.; Заповед № РД-12-1785/ 2022г.; Заповед № 110/2022г.; Декларация;
Разрешително; Разписание и маршрут; Длъжностна характеристика; Известия;
Пълномощни и др.
Съдът възприе като логични, последователни и съответни на събраните по делото
писмени доказателства показанията на св. Г. Н., който в качеството си на инспектор е
извършил тематичната проверка на дружеството и е констатирал нарушението. Следва да се
отбележи, че той е приел реализирането на нарушението след предоставяне на декларация
от представител на дружеството. Неговите показания съответстват на изложеното в
съставения АУАН, както и на писмените доказателства по делото.
От приложената декларация от лицето ****уплномощен представител на
жалбоподателя, е видно, че ***** не е е обслужвало международната линия: Кърджали-
Истанбул. Съдът прие иизцяло и приобщените по делото писмени доказателства на осн. чл.
283 НПК като непротиворечиви и спомагащи за изясняване на обективната истина по
делото.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът намери за недоказано
по несъмнен начин осъществяването на вмененото адм.нарушение от страна на
жалбоподателя.
Така приетата фактическа обстановка обосновава следните изводи от правна страна:
2
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и
срещу подлежащо на обжалване НП.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57 от ЗАНН, актът и НП трябва да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. С АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр. Съгласно посочената разпоредба:
„Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в
съответствие с изискванията на този закон,Закона за движение по пътищата, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.“ Видно от обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП е, че
дружеството жалбоподател е санкциониран за това, че като превозвач не е изпълнил
възложената автобусна линия с Разрешение № ********** по линия от гр. Кърджали РБ до
гр. Истанбул-РТурция с час на тръгване 17.00 часа от гр. Кърджали, видно от декларация от
превозвача и липса на документи за превоза. Съгласно нормата на чл. 19 от ЗАвПр
превозите по автобусни линии се възлагат по различен ред и процедура, както и въз основа
на различна нормативна уредба, в зависимост от разполагаемите финансови средства и
възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономическия оператор. Съответно,
за да се изведат параметрите на нарушението е нужно да бъде посочен договорът, сключен
между възложителя и превозвача, както конкретните параметри. Наред с това даденото
описание на нарушението съдържа неяснота, свързана с мястото и датата, на която е
осъществено. По своята същност нарушението се осъществява чрез бездействие и за място
на извършване следва да се приеме мястото, където дружеството е било длъжно да
осъществи съответните активни действия или началната точка на маршрута, който е
следвало да бъде изпълнен. Нито в АУАН, нито в НП е посочен този обективен признак от
състава на нормата. Възприетият подход за описание на нарушението не позволява и да се
изведе датата, на която АНО приема, че е осъществено нарушението.
Въз основа на изложеното съдът намира, че така формулираното административно
обвинение е неясно и не съдържа съществени признаци от обективната страна на
нарушението, както и доказателства, които да го потвърждават. Пропускът на АНО да
индивидуализира нарушението с всичките му обективни елементи при излагане на мотиви и
обсъждане на доказателства, въз основа на които са направени правните изводи за
осъществяване на нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр от страна на дружеството-
3
жалбоподател, се явява съществено процесуално нарушение, тъй като е довел до неяснота
на издаденото НП и възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере вмненото му
нарушение и съответно, ограничава правото му на защита. Констатираните пропуски при
описанието на нарушението в адм.наказателното производство при издаване на НП
представляват съществени процесуални нарушения, засягащи същностно правото на защита
на нарушителя.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Относно разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая е направено искане за присъждане на разноски от страна
на жалбоподателя, но е представен списък за направени такива, поради което не следва да
бъде уважено искането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002291/27.07.2022 г., издадено от
директора на РД "Автомобилна администрация"-София, с което, на *** Булстат:*********,
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено адм.наказание-
имуществена санкция, в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвПр.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4