№ 5434
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20211100108824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Е. Г. П., в качеството на цесионер по Договор за цесия от
28.02.2017г. сключен с цедента Х.М.Б., срещу ЗК „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата
25000.00лв, частично от 65000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от цедента Х.М.Б. в резултат на ПТП настъпило на 25.11.2016г., около
10.30часа, на път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане, причинено
виновно от Т. Д. П., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН ****
КВ, която в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП не контролирала
непрекъснато управляваното МПС и в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП навлязла в
насрещната пъпна лента с двупосочно движение с две пътни ленти без да извършва маневра
изпреварване или заобикаляне, с което причинила сблъсък с насрещно движещият се л.а.
марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ **** ВН и в резултат смъртта на водача му М.Х.Р. –
баща на цедента Х.М.Б., за което е постановена Присъда № 260008/24.09.2021г. на Окръжен
съд – гр.Ловеч, по НОХД № 142/2020г., влязла в сила на 03.04.2023г., чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при, по
застрахователна полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016г. до 22.01.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2016г., когато е постановен
отказ от по извъсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до
окончателното и изплащане.
В исковата молба ищцата Е. Г. П. твърди, че по Договор за цесия от 28.02.2017г.
придобила от цедента Х.М.Б. вземането му срещу ответника за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на родителя му М.Х.Р., причинена виновно от Т. Д. П.
1
при ПТП, за което е постановена присъда по НОХД № 142/2020г., влязла в сила на
03.04.2023г.
Твърди, че цедента Х.М.Б. търпял, търпи и към момента, ще търпи и в бъдеще болки
и страдания с голям интензитет, в резултат от внезапната смърт на баща си М.Х.Р., с който
имал дълбока, съдържателна, изпълнена с обич, привързаност и взаимна грижа връзка
родител – дете. Изпитвал отрицателни чувства на безнадежност, безпомощност, безсилие,
подтиснатост, отчаяние и самотност.
Твърди, че на 13.12.2016г. цедента Х.М.Б. предявил пред ЗК „Л.И.“ АД извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но на 14.12.2016г. бил постановен
отказ за изплащане. В хода на настоящото производството е установено и е безспорно
между страните, че в полза на цедента Х.М.Б. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 65000.00лв.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка
„БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН **** КВ управляван от Т. Д. П., както и осъществяването
на всеки един от елементите от фактическия състав чл. 432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на делинквента по
предявения пряк иск. Не оспорва и механизма на ПТП и причинената смърт на бащата на
ищеца М.Х.Р., настъпило по вина на застрахования при ответното застрахователно
дружество водач Т. Д. П., за което е постановена присъда по НОХД № 142/2020г., влязла в
сила на 03.04.2023г.
В евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия М.Х.Р. – родител на цедента Х.М.Б., изразяващо се в управление на
ППС без поставен обезопасителен колан.
Възразява, че искът е недопустим на основание чл. ......ГПК, т.к. цедента Х.М.Б. е
извършил отказ от иска по гр.д. № 8320/2017г. на СГС, образувано срещу ЗК „Л.И.“ АД, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200000.00лв., претърпени
в резултат на смъртта на родителят му М.Х.Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016г., около
10.30часа, на път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане, причинено
виновно от Т. Д. П..
В евентуалност възразява, че искът е неоснователен, т.к. Договор за цесия от
28.02.2017г., от който ищцата черпи правата си е нищожен, като противоречащ на закона,
защото вземането, което е негов предмет е непрехвърлимо.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
В депозираните допълнителна искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1
от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови
твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
2
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Присъда № 260008/24.09.2021г. на Окръжен съд – гр.Ловеч, по НОХД №
142/2020г., влязла в сила на 03.04.2023г. се установява, че за ПТП настъпило на 25.11.2016г.,
около 10.30часа, на път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане, е призната
за виновна Т. Д. П., която при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН
**** КВ, в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП не контролирала
непрекъснато управляваното МПС и в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП навлязла в
насрещната пъпна лента с двупосочно движение с две пътни ленти без да извършва маневра
изпреварване или заобикаляне, с което причинила сблъсък с насрещно движещият се л.а.
марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ **** ВН и в резултат смъртта на водача му М.Х.Р. –
баща на Х.М.Б..
Видно от Договор за цесия от 28.02.2017г. Е. Г. П., в качеството на цесионер, е
придобила от цедента Х.М.Б., вземане от ЗК „Л.И.“ АД за сумата 65000.00лв., частично от
200000.00лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди търпени от смъртта на
баща му М.Х.Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016г., около 10.30часа, на път III-37, при км
3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане, причинено виновно от Т. Д. П. при управление на
л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН **** КВ, за което вземане е образувана щета
по молба с вх. № 12165/13.12.2016г. от цедента към ЗК „Л.И.“ АД, за цена в размер на
36499.00лв., 25000.00лв. от която платими по банкова сметка на цедента, а остатъка –
погасен чрез прихващане на насрещни задължения към трето лице от името и за сметка на
цедента.
Видно от преписката по делото на 29.06.2017г. цедента Х.М.Б. е предявил срещу ЗК
„Л.И.“ АД иск за присъждане на сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди търпени от смъртта на баща му М.Х.Р., настъпила при ПТП от
25.11.2016г., около 10.30часа, на път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане,
причинено виновно от Т. Д. П. при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. №
ЕН **** КВ, за което вземане е образувана щета по молбата му с вх. № 12165/13.12.2016г.
към ЗК „Л.И.“ АД, по който е образувано гр.д. № 8320/2017г. на СГС. С определение от
02.02.2018г. производството по гр.д. № 8320/2017г. на СГС е прекратено поради отказ от
иска.
От показанията на разпитаният свидетел Б.Т.М. се установява, че е приятел на
Х.М.Б.. Х. много тежко понесъл смъртта на баща си при катастрофата. Когато отивали на
мястото на ПТП той все не вярвал, че е починал баща му. След смъртта му се разделил с
жена си и започнал системно да пие алкохол. Като пиел все за баща си плачел. Двамата
били много близки.
При така установеното съдът формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани
на твърдението, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи
3
да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента, в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на
следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно събитие механизмът на ПТП,
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – противоправно деяние, изразяващо се в управление
на пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида на
вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч. главно и
пълно и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на пострадалия, респ., че същият има значителен принос за настъпване на вредоносния
резултат.
Между страните не е спорно осъществяването на всеки един от елементите от
фактическия състав по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя
по застраховка Гражданска отговорност на делинквента по предявения пряк иск от
цесионера. Няма спор и по механизма на ПТП установен с Присъда № 260008/24.09.2021г.
на Окръжен съд – гр.Ловеч, по НОХД № 142/2020г., влязла в сила на 03.04.2023г, настъпило
по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество водач Т. Д. П.,
управлявала л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН **** КВ, в нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирала непрекъснато
управляваното МПС и в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП навлязла в насрещната пъпна лента
с двупосочно движение с две пътни ленти без да извършва маневра изпреварване или
заобикаляне, с което причинила сблъсък с насрещно движещият се л.а. марка „Ауди“, модел
„80“, с рег. № ОВ **** ВН и в резултат смъртта на водача му М.Х.Р. – баща на Х.М.Б..
Безспорно е и съдът приема за установено и, че с молба с вх. № 12165/13.12.2016г.
към ЗК „Л.И.“ АД Х.М.Б. е предявил извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която на 14.12.2016г. е постановен отказ за изплащане.
Вземанията на ищеца за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на баща
му е възникнало с настъпването на непозволеното увреждане. Без значение е, че по
образуваната преписка по извънсъдебната претенция на Х.М.Б. е постановен отказ за
изплащане. Това прави вземането спорно, но не го погасява. Няма пречка едно спорно
вземане да бъде прехвърлено, както през време на процеса, така и извън него, респ. преди
такъв да бъде заведен. Такова действие по прехвърляне на вземането преди предявяване на
иска по гр.д. № 8320/2017г. на СГС, както и преди предявяване на иска в настоящото
4
производство е предприел ищеца, като с Договор за цесия от 28.02.2017г. е цедирал
вземането си за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си в полза на Е. Г.
П. – цесионер. Цесионерът се е съгласил да придобие вземане за 65000.00лв. частично от
200000.00лв., срещу парична сума. Ответника ЗК „Л.И.“ АД е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, съгласно която кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, както и съобразно трайно установената съдебна практика по
подобен род дела намира, че Договор за цесия от 28.02.2017г., с който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията си за обезщетение за неимуществени вреди настъпили
от смъртта на баща му попада в посоченото изключение /така Реш. № 755/1.06.2022г. на
САС по в.гр.д. № 3433/2021г./.
На първо място, такова прехвърляне противоречи на естеството и целта на вземането
за обезщетение за неимуществени вреди и на функциите на института за поправяне на този
вид вредоносни последици. В доктрината и съдебната практика се приема безспорно, че
предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието възникване
е тясно свързано с личността на цедента – вземането за трудово възнаграждение, за
издръжка, стипендията, правото да се отмени дарение поради непризнателност, вземането за
обезщетение за неимуществени вреди, членствените права в кооперация и др. под. От друга
страна, подобно договаряне върху правото на обезщетение за нематериалните вреди от
смъртта на родител, включващо определяне на парична стойност за същите противоречи и
на морала. Поради това Договор за цесия от 28.02.2017г. е нищожен на основание, уредено с
императивни правни норми, за които съдът следи и служебно. Тъй като недействителността
на цесията е начална и пълна, вземането на цедента Х.М.Б. не е могло да бъде прехвърлено.
Останало е в неговия патримониум и същият е бил активно материално и процесуално
легитимиран да претендира присъждането му по образуваното гр.д. № 8320/2017г. на СГС.
При това положение с извършенията в рамките на това производство отказ от иск и
последвалото определение за прекратяване на производството на това основание цедента
Х.М.Б. окончателно се е отказал от търсената с исковата молба защита, респ. от претенцията
си за присъждане на неимуществени вреди от смъртта на родителят си, което е пречка за
предявяване на същата за разглеждане в ново съдебно производство. В тази връзка
безспорно е между страните, че към датата на приключване на устните състезания е налице
извънсъдебно плащане на обезщетение за неимуществени вреди от ЗК „Л.И.“ АД в полза на
цедента Х.М.Б. за сумата 65000.00лв., което плащане съобразно вече изложените мотиви е
дължимо и сторено на легитимираното да го получи лице.
Изложеното обезмисля обсъждане на останалите предпоставки за основателност на
иска във връзка с вида, обема и интензитета на болките и страданията на цедента Х.М.Б. и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и е достатъчно да се приеме, че искът
е неоснователен. Ищцата в качеството на цесионер по нищожен Договор за цесия от
28.02.2017г. не е активно материално и процесуално легитимирана да получи обезщетение.
5
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответника. Същите следва
да бъдат присъдени в претендираният размер от 540.00лв., формиран от възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Г. П., ЕГН **********, от гр.София, ул. ****, в качеството
на цесионер по Договор за цесия от 28.02.2017г. сключен с цедента Х.М.Б., ЕГН
**********, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.София, р-н
„Лозенец“, бул. ****, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д. – изп.директори, за присъждане
на сумата 25000.00 /двадесет и пет хиляди/лв, частично от 65000.00 /шестдесет и пет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от цедента
Х.М.Б., ЕГН **********, в резултат на ПТП настъпило на 25.11.2016г., около 10.30часа, на
път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричане, причинено виновно от Т. Д. П.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ЕН **** КВ, която в
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП не контролирала непрекъснато
управляваното МПС и в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП навлязла в насрещната пъпна лента
с двупосочно движение с две пътни ленти без да извършва маневра изпреварване или
заобикаляне, с което причинила сблъсък с насрещно движещият се л.а. марка „Ауди“, модел
„80“, с рег. № ОВ **** ВН и в резултат смъртта на водача му М.Х.Р. – баща на цедента
Х.М.Б., за което е постановена Присъда № 260008/24.09.2021г. на Окръжен съд – гр.Ловеч,
по НОХД № 142/2020г., влязла в сила на 03.04.2023г., чиято отговорност била застрахована
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при, по застрахователна полица №
BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016г. до 22.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 14.12.2016г., когато е постановен отказ от по извъсъдебната
претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН **********, от гр.София, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, бул. ****,
представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д. – изп.директори сумата 540.00 /петстотин и
четирдесет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6