Р Е Ш Е Н И Е
№ 389/09.12.2021 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм. д. № 401/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на РД “Автомобилна
администрация” – Варна срещу решение № 260119/28.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1361/2020 г. по описа на РС – Добрич, с
което е отменено НП № 23-0000930/05.11.2020 г. на началника на отдел “Контрол”
в РД “Автомобилна администрация” - Варна, с което на К.Н.З., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ на основание чл.
105, ал. 1, от ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че таксиметровата
стоянка не отговаря на изискванията по чл. 130, ал. 2 от Наредба № 18/2001 г. и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2001 г. Твърди се, че посочените разпоредби касаят
само и единствено случаите, когато таксиметровата стоянка е част и заема заема
участък от крайната дясна пътна лента, и са неприложими по отношение на процесната
стоянка, която попада в хипотезата на чл. 47 от Наредба № РД-02-20-2 от
20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, съгласно която таксиметрови паркинги до 5
места се устройват на пътното платно извън пътните ленти в специално обособени
зони или джобове. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от ЗПП. Прави
се възражение за прекомерност на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – К.Н.З., оспорва
основателността й и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.
Прокурорът
от ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази направените оплаквания и
извърши проверка на възззивното решение, при условията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2
от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество,
е и основателна по следните съображения:
С процесното наказателно
постановление Николай Костадинов З. е наказан с глоба в размер на 200 лева за
това, че на 28.07.2020 г., около 14, 35 часа, в град Добрич, по ул. “Гоце
Делчев”, престоява на таксиметровата стоянка пред магазин “Мебели Уют” с лек
автомобил марка “Шевролет Авео”, с рег. № ТХ 67 97 ТХ, оборудван, маркиран и
обозначен като неработещо такси, с поставена табела “Не работи” на предно
стъкло, със свален знак “Такси” и изключен ЕТАФП. Административнонаказващият
орган е приел, че с поведението си водачът на таксиметровия автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 45, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., поради което
следва да бъде санкциониран на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр.
За да постанови обжалваното решение, районният
съд е приел, че съгласно изискванията на чл. 130 от Наредба № 18/2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Наредба №
2/2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка процесната
таксиметрова стоянка е следвало да бъде обозначена с пътен знак Е20 и
задължителна допълнителна табела, обозначаваща посоката на паркоместата и общата дължина на участъка, както и с
хоризонтална пътна маркировка М14, допълнена с надпис “ТАХI”. От приложения фотоалбум и заключението на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно-автотехническа експертиза съдът е установил, че в случая
стоянката е сигнализирана единствено с пътен знак Е20 “ТАХI 4 ПМ” и липсва хоризонтална пътна маркировка, която да обозначава нейното
местоположение. С оглед на това е приел, че описаното в АУАН и НП не съставлява
извършено нарушение на чл. 45, т. 5 от Наредбата за таксиметровия превоз, в
резултат на което е отменил изцяло обжалваното НП.
Настоящият
касационен състав не споделя този извод на съда.
С разпоредбата на чл. 45, т.
5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е
установена забрана за водача на лек таксиметров автомобил да престоява на
таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела “Не работи”,
със закрит или свален знак “ТАКСИ” и/или изключен електронен таксиметров апарат
с фискална памет. Устройването и сигнализирането на таксиметровите паркинги (стоянки)
са регламентирани в Наредба № РД-02-20-2
от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка и Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съгласно чл. 130, ал. 1 от Наредба № 18/2001 г. специално
устроените места за престой на таксиметрови автомобили се сигнализират с пътен
знак Е20 “Такси”, като надписът се повтаря, изписан на френски език. Според ал.
2 на същия текст, когато мястото, предназначено за престой на таксиметрови
автомобили, заема участък от крайната дясна лента, началото на участъка се
сигнализира с пътен знак Е20 и допълнителна табела Т2, указваща дължината на
участъка, или с допълнителна табела Т17, означаваща броя на такситата, за които
е предназначен участъкът. Участъкът задължително се очертава с пътна маркировка
М14 и се нанася надпис “ТАХI”. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 2/2001 г. с пътната маркировка “Начупена линия” М14 се очертава площ,
забранена за паркиране на пътни превозни средства, а според ал. 2 в случаите,
когато маркировката по ал. 1 е допълнена със символи или надписи, означаващи
определени категории пътни превозни средства, забраната за паркиране не се
отнася за тях. В чл. 40, ал. 1, т. 2 от същата наредба е предвидено, че
символите с международно значение съгласно приложение № 22 се използват за
пояснение и допълнение на други видове пътна маркировка, като пътната
маркировка М14 може да се използва съвместно със символа “ТАХI” за обозначаване на място, предназначено за престой на таксиметрови превозни
средства. От логическото и систематическото тълкуване на чл. 130, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от Наредба № 18/2001 г. и чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/2001 г. се
налага изводът, че задължителното сигнализиране на таксиметровата стоянка с
допълнителен пътен знак и с хоризонтална пътна маркировка съвместно със знак
“ТАХI” се отнася само за местата за престой на
таксиметрови автомобили, които заемат участък от крайната дясна лента на
пътното платно.
В случая от доказателствата по делото е видно, че
процесната таксиметрова стоянка се намира на пътното платно, извън пътната
лента, в специално обособена зона или джоб по смисъла на чл. 47 от Наредба №
РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, поради което
и единственото, което е необходимо за нейното сигнализиране, е пътен знак Е20
“Такси”. Този знак е бил налице към момента на извършване на проверката, видно
и от фотоалбума към административнонаказателната преписка. Надписът върху него
е бил повторен на френски език съгласно изискванията на чл. 130, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 18/2001 г., като е имало поставена и допълнителна табела
Т17, указваща броя на такситата, за които е предназначен участъкът – “4ПМ”.
От изложеното следва, че безспорно мястото на
извършване на нарушението е с характер и предназначение на таксиметрова стоянка,
поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че описаното
в АУАН и НП деяние не е съставомерно по чл. 45, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ. Като е отменил наказателното постановление само на това основание, на
практика районният съд не е разгледал спора по същество. Поради това обжалваното
решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав, при което съдът ще се произнесе и по разноските за водене на
делото в касационната инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното, както и на основание чл. 221,
ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260119/28.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1361/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :