РЕШЕНИЕ
№380
03.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело №411 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Д.Т. ***, против Областна Дирекция на МВР-Хасково, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7500.00 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г.
Ищецът твърди, че към 14.12.2015г. е поискал да му бъде направена справка в ОДМВР-Хасково за трудовият и осигурителният му стаж и дали същият е достатъчен към 31.05.2015г., за да се пенсионира. От отдел“Счетоводство“ му било отговорено, че няма изискуемият стаж от 27 години, поради което не можел да подаде заявление за пенсиониране до ТП на НОИ-Хасково за пенсиониране. Впоследствие, от удостоверение за класиране и пенсия № 272000-4559 от 03.04.2017г., издадено му от ОДМВР-Хасково, установил, че за периода 31.12.2014г. до 31.12.2015г. е положил 1505 часа извънреден труд, които били достатъчни, за да премине изискуемите 27 години общ осигурителен стаж. Отделно от това видно от влязлото в сила съдебно решение № 179/13.12.2016г., постановено по гр.дело № 72/2016г. по описа на РС-Харманли ответника ОДМВР-Хасково бил осъден да му заплати възнаграждение за още часове за положен извънреден труд и за положен нощен труд в периода 04.02.2013г.-31.12.2015г. Тези часове също не били включени при пресмятане на необходимия му осигурителен стаж към 31.12.2015г.
Според ищеца безспорно е установено , че към 31.12.2015г. е имал необходимия и изискуем 27 години осигурителен стаж, от които две трети или 18 години в МВР.В резултат на некоректното, неточно и противоправно изчисляване на осигурителния му стаж от служители в отдел“Счетоводство“ в ОДМВР-Хасково, не е успял да се възползва от разпоредбата на пар.49 от ПЗР на ЗИДКСО/ в сила от 15.08.2015г., имал е необходимия осигурителен стаж, без да се изисква могъл е да се пенсионира, без да есе изисква, освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. В резултат на противоправното деяние на служители на ответника/неизвършване на фактическо действие, което длъжностните лица са били длъжни да извършат по силата на закона-КСО/ ищеца твърди, че е пропуснал ползи в размер на 15 ЛПОСВ, като за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г. в резултат на неправилното и неточно изчисляване на осигурителния му стаж не е имал възможност да се възползва от горепосочената разпоредба и да работи и получава освен заплата по служебното си правоотношение и пенсия за осигурителен стаж. Според ищеца приблизителният размер на пенсията му към 01.01.2016г. би бил 500 лева месечно, или общо 7500 лева за посочения период.
Моли се да бъде осъдена Областна дирекция на МВР-Хасково, да заплати на П. Д.Т. обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди-пропуснати ползи, в размер на 7 500 лева, представляващи равностойността на 15 месечни пенсии за осигурителен стаж за периода 01.01.2016г.-31.03.2017г., причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Моли се и за присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът- Областна Дирекция на МВР-Хасково редовно призовани не изпращат процесуален представител и не ангажират становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателна и пледира същата да бъде уважена.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и се установява от приложеното към делото Удостоверение за класиране и пенсия № 272000-4559/03.04.2017г. издадено то Директора на ОДМВР-Хасково, че в периода 14.06.2001г.-07.09.2017г. ищецът П.Д.Т. заемал длъжност по служебно правоотношение, към РУ –Хасково и впоследствие към ОДМВР-Хасково.
Със Заповед № 272з-1729 от 15.08.2017г. на Директора на ОДМВР-Хасково, служебното му правоотношение като мл. инспектор-старши полицай в участък“Полиция“ към РУ-Харманли, при ОДМВР-Хасково било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Последната, видно от извършеното саморъчно отбелязване на ищеца му била съобщена на 07.09.2017г.
Междувременно, с Разпореждане №9/прот.№01303 от 10.08.2017г., на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, считано от 12.04.2017г., по заявление подадено от същата дата, на ищеца била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.69 , ал.2 от КСО, във връзка с пар.50 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г.
По делото са приети като писмени доказателства цитираните документи, както и Решение № 179/13.12.2016г. постановено по гр. дело № 72 по описа на РС-Харманли за 2016г., влязло в законна сила на 03.01.2017г., и други документи удостоверяващи трудовия и служебен стаж на същия.
По искане на ищеца по делото в качеството на свидетел е разпитан Ж. И. К.. Св.Заявява, че познава П.Д.Т., с когото са работили заедно 10 г. в системата на МВР. Последно от средата на 2014г. до 01.12.2015г. заедно работили в гр.Симеоновград. Свидетеля заявява, че на 01.12.2015г. напуснал по собствено желание. Преди на.да напусне няколко пъти ходил до счетоводството на дирекцията да пита какъв е бил неговия стаж, с него бил и ищецът, който също проверявал дали има право на пенсия. Давали им устни справки, на ищеца и някакви листове, съдържанието на които свидетеля не знаел. Според св. К. на ищеца е било отговорено , че няма необходимият стаж да се пенсионира до края на годината. .Според свидетеля ищеца се е пенсионирал, след като е завел дело при което е и било изчислено, че има часове и може да се пенсионира.
По искане на ищеца по делото е назначена е изготвена съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от страните, заключението по която съдът кредитира изцяло като пълно и обективно дадено. В заключението си вещото лице е посочило, общият осигурителен стаж на П.Д.Т. към 31.12.2015г. е бил 27г.00м. и 3 дни, в това число в МВР 20г., 00м. и 28 дни, те.е към същата дата П.Д.Т. е имал необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, съгл. чл. 69, ал.2 от КСО. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст , към м. януари 2016г., на базата на на установения стаж на П.Д.Т., възлиза на 514.57 лева.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Въпросът за редовността на исковата молба е разрешен с неподлежащо на обжалване Определение № 11161/21.09.2018г. по адм. дело № 11000/2018г. по описа на ВАС.
Предявени е искове, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с които се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие действия и бездействия на служители на ответника. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Областна дирекция на МВР-Хасково, към което юридическо лице(по силата на чл. 37, ал.2 от ЗМВР) принадлежат длъжностните лица осъществили претендираните от ищеца незаконосъобразни действия /бездействия. Въпросът за родовата подсъдност на делото е разрешен окончателно с определение №66/29.06.2018г. постановено по адм. дело № 42/2018г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Предвид изложеното иска е допустим за разглеждане пред АдмС-Хасково.
По същество на спора съдът намира следното:
Основателността на иска, с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ответника; 2. действително настъпила вреда–имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между осъществените незаконосъобразни действия , респ. бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
По отношение на първата предпоставка:
Незаконосъобразното действие, респ. бездействие може да бъде само фактическо такова. Действието се предприема без правно основание, а бездействието се състои в неизвършване на фактически действия, в противоречие с предписаното от императивна правна норма задължение.
Видно от исковата молба и уточненията към нея, ищеца претендира вреди произтичащи от незаконни действия и бездействия на служители на ответника, а именно- неправилно, неточно и некоректно изчисляване на осигурителният му стаж към 31.12.2015г.
Тези действия/бездействия се твърди, че са осъществени на 14.12.2015г., когато ищеца сочи, че е поискал да му бъде направена справка в ОДМВР-Хасково за трудовият и осигурителният му стаж и дали същият е достатъчен към дата 31.12.2015г., за да се пенсионира.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват по несъмнен начин твърденията на ищеца, за конкретно осъществените незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника. Това е така по следните съображения:
Като доказателство за това, към исковата молба се прилага справка за трудов и осигурителен стаж с посочена дата на издаване 14.12.2015г. В същата справка е обективирано,че П.Д.Т. към 31.12.2015г. има общ трудов и осигурителен стаж в размер на 26г.03м. и 04д. От ищцовата страна са ангажирани са и гласни доказателства, чрез разпит на св. Ж. К. в подкрепа на твърденията му, че от отдел „Счетоводство“ при ОДМВР-Хасково му е отговорено, че няма необходимият трудов и осигурителен стаж поради което не може да подаде заявление за пенсиониране до ТП на НОИ.
Документът е конкретно изрично писмено изявление, направено от определено лице, което закрепва трайно информация за съществуването на определени факти с правно значение. В случая, в представената справка не фигурира подпис, поради което за съда не съществува яснота кое е лицето, което я е изготвило, а още по-малко че това е служител на ответника. Св. К.в показанията си твърди, че малко преди да напусне системата на МВР, на неустановена дата/дати през 2015г., при посещение счетоводството на ОДМВР-Хасково, заедно с П.Д., на последния е отговаряно, че няма необходимият стаж за да подаде документи в НОИ и са му давани някакви листове, но изрично посочва, че не е узнал какво е съдържанието им. Ищецът сочи, че конкретната справка е издадена по негово искане на 14.12.2015г. Свидетелят К., видно от показанията му в проведеното по делото о.с.з. на 13.11.2018г. заявява, че е напуснал работа на 01.12.2015г., т.е. две седмици преди ищеца да поиска издаване на справка за осигурителен стаж. Съответно няма как процесната справка да е идентична с документите, които са предоставяни на П.Д. *** при посещения в счетоводството преди 01.12.2015г. Ето защо, въпреки твърденията на ищеца, съдът намира, че по делото не са събрани преки доказателства или система от косвени система от косвени доказателства водещи на единствения, несъмнен, непротиворечив и логичен извод, че приетата по делото писмена справка е издадена на 14.12.2015г., именно от служители на ответника. Отделно от това, доколкото същата не е подписана, то тя не представлява волеизявление на определено лице, оттук не съставлява годно да удостовери обективираните в нея факти, като писмено доказателство и не следва да бъде ценена като такова.
Предвид изложеното недоказани съдът намира
твърденията на ищеца за осъществени от служители на ищеца към 14.12.2015г. действия/бездействия, който
се явяват незаконосъобразни – свързани с неправилно, неточно и некоректно
изчисляване на общият му
осигурителен стаж съм
31.12.2015г.
Въпреки, че в исковата молба и уточненията към нея не се твърди, но дори да се приеме, че даваните на ищеца отговори, при посещението/ята му със св.К., в счетоводството на ОДМВР- Хасково през 2015г., че няма необходимият стаж за да подаде документи в НОИ, представляват изчисляване на размера на осигурителният му доход към този момент, то отново не е налице първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на предявения иск.
От една страна, според настоящият съдебен състав, отговорът на поставено запитване касаещо трудовия/осигурителен стаж на ответника и което не е нормативно уредено, не представлява по характера си себе си „действие“ по смисъла на чл. 204 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, от извършването на което да може да се претендират вреди по посочените нормативни актове.
От друга страна, както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението, от страна на ищеца не са ангажирани надлежни доказателства удостоверяващи твърденията му че на 14.12.2015г. е поискал издаване на справка за общ осигурителен стаж от служители на ответника, респ. че такава му е била издадена на същата дата. От показанията на св. К. се установява, че посещение на ищеца в счетоводството на ОДМВР-Хасково е било осъществено през 2015г., на неустановена дата, но преди 01.12.2015г., когато същия свидетел е напуснал системата на МВР. Видно от приетото по делото заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, едва три дни преди 31.12.2015г. (т.е. на 28.12.2015г.)ищецът е придобил изискуемия, съгласно нормата на пар. 49, вр. с чл. 68 от КСО общ осигурителен стаж от 27 години. Т.е, преди 01.12.2015г., когато по делото се установява ищеца заедно със свидетеля К. да е искал съответна информация от служители на ОДМВР-Хасково, същият в действителност не е разполагал с изискуемият по закон общ осигурителен стаж от поне 27 години. Следователно отговорът на служителите в счетоводството на ответника даван преди 01.12.2015г. е съдържал вярна по същество, към този времеви момент, информация.
Гореизложеното води до извода, че първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 204, ал.1 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е доказана.
По отношение на втората и третата кумулативно необходима предпоставки:
Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора.
Твърденията на ищеца са, че вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника е бил лишен от възможността на увеличи имуществото си, като получава освен заплатата си на държавен служител и полагащата му се за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г. , лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Т.е. твърди се, че вредата се изразява в пропуснати ползи.
Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, който са в причинна връзка с незаконосъобразните действия/бездействия на ответника или негови служители. Преките и непосредствени вреди са тези, които следват закономерно от действието на незаконосъобразните действия/бездействия. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправният резултат от действието на акта. За да се приеме, че между незаконосъобразното действия/бездействия и вредите има причинна връзка, е необходимо да се установи дали тези вреди са необходим резултат от действието незаконосъобразните действия/бездействия.
По делото безспорно се установява от приетото заключение по съдебно –счетоводната експертиза, че към 31.12.2015г. ищецът е отговарял на изискванията на 68, ал.2 от КСО и е можел да се възползва от благоприятната разпоредба на пар. 49 от ПЗР на ЗИД на КСО , обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., която е в сила от 1.01.2015 г. , като продължи да работи и наред с това получава лична пенсия за ОСВ от 01.01.2016г., до 12.04.2017г., когато такава му е била отпусната с разпореждане на пенсионен орган при ТП на НОИ-Хасково.
Според съда обаче, между твърдяната от ищеца вреда-пропусната полза и твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не произтича и не е в изпълнение на задължение на ответника. Дали и кога ищеца ще подаде искане за отпускане на ЛПОСВ, е без значение за ответника.
Пенсионното производство се развива между лицето, което желае да се пенсионира и съответният пенсионен орган. Същото започва с подаване на писмено заявление на съответното лице, по образец утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички документи в оригинал, с които лицето разполага -чл.1, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителният стаж. Съгласно чл. 1, ал.5 от същия нормативен акт, в случаите в които заявлението е окомплектовано с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване уведомява лицето за неизправностите, а в случаи че в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, то ръководителя на пенсионното осигуряване следва да издаде разпореждането си въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО(данните подадени от осигурителите, включващи и дните в осигуряване).
Казано по друг начин твърденията на ищеца за причинна връзка между пропуснатите от него ползи и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника биха могли да бъдат споделени, ако същия бе подал заявление пред съответното ТП на НОИ за пенсиониране и поради подадени от ответника неверни, респ. неточни или непълни данни свързани с общия му осигурителен стаж, или при отказ на ответника да издаде документ удостоверяващ осигурителният му стаж, с разпореждане на пенсионният орган на ищеца е било отказано отпускане на исканата ЛПОСВ.
В случая обаче тези обстоятелства не са налице. Видно от изричното изявление на ищеца в о.с.з. проведено по делото на 13.11.2018г., , че преди 12.04.2017г., когато е подал заявлението въз основа на което е постановено Разпореждане №9/прот.№01303 от 10.08.2017г., на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, (следователно и в периода от 31.12.2015г. до 12.04.2017г.), същия не е подавал други заявления за пенсиониране до ТП на НОИ-Хасково. Направеното от ищеца съдебно признание на неизгодни за него факти с представлява доказателствено средство и се цени от съда по реда на чл. 175 от ГПК, т.е. с оглед всички обстоятелства по делото. В случая съдът го кредитира изцяло, тъй като същото не се опровергава от останалите събрани по делото писмени доказателства .
Вредата, изразяваща се в пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г., в конкретният случай, не е резултат нито на поведението на ответника, нито на негови служители, а е в резултат на бездействието на самия ищец да подаде съответно заявление и по този начин да инициира производство пред компетентните органи на ТП на НОИ.
По тези съображения- липса на подадено в посочения в исковата молба период, заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, то даже да би могло да се приеме, че от страна на служители на ответника действително са осъществени твърдените от П.Т. незаконосъобразни действия/бездействия по смисъла на чл. 204, ал.4 от АПК, то поради липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и пропуснатите ползи за ищцовата страна е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска като неоснователен.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск от П.Д.Т. ***, против Областна Дирекция на МВР-Хасково, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7500.00 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В тази връзка и поради акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума от датата на предяваването исковата молба до окончателното и изплащане.
При този изход на спора, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на направените разноски по делото, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Т. ***, иск против Областна Дирекция на МВР-Хасково, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7500.00 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: