Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
гр. Пловдив, 07 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3311 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“ГТГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Ангел Войвода” №38, ЕИК *********, представлявано от Г.Т.Г.- управител, а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Лале Баир” №33, и управител М.Ш.А., обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001617009303-091-001 от 26.07.2018г., издаден от З.Д.В.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията, и Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №590 от 09.10.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството жалбоподател допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2016г. в размер от 2 089,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 262,31 лв.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт п.б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001617009303-020-001 от 28.12.2017г. (листи 160-161) на З.Д.В.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г. За ревизиращи органи са определени Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и С.С.К.- главен инспектор по приходите. Заповедта е получена по пощата на 03.01.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 158). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001617009303-020-002 от 26.03.2018г. (листи 40-41) на З.Д.В.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 03.05.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 26.03.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 42). Със ЗИЗВР с №Р-16001617009303-020-003 от 30.04.2018г. (листи 43-44) на С.З.С.- заместник на З.Д.В.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 01.06.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 30.04.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 45).
Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001617009303-092-001 (листи 90-98) е изготвен на 14.06.2018г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 14.06.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 99). Против изготвения РД е подадено възражение с Вх.№8041 от 19.07.2018г. (листи 72-74), към което са приложени множество доказателства (листи 75-86).
Ревизионният акт (листи 47-49, 65-67), предмет на настоящето производство, е издаден на 26.07.2018г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 23.08.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 70).
По делото са приети файлове върху оптичен диск (лист 35), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от Ф.Г.К., З.Д.В., С.З.С. и С.С.К..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за извършено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, със Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 37-39) на директора на ТД- Пловдив на НАП, на З.Д.В. и на заместващия я при отсъствие С.З.С. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспореният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
Ревизията спрямо жалбоподателя е с обхват определяне на данъчни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г. От страна на органите по приходите е прието за установено наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което данъчната основа за 2016г. е определена по реда на чл.122 от кодекса. За целта жалбоподателят е уведомен с Уведомление с №Р-16001617009303-113-001 от 03.05.2018г. (листи 141-142), получено по електронна поща на 09.05.2018г, според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 143).
В рамките на ревизията е прието за установено, че дружеството жалбоподател е с основна дейност през ревизирания период търговия на дребно с кинкалерия, продажба на автомобили втора употреба и посредническа дейност и представителство пред КАТ- Пловдив и стопанисва под наем магазин за кинкалерия, находящ се в гр. Асеновград, пл. “Академик Николай Хайтов“ №2. Дружеството не е регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), има регистрирани два броя електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП).
В рамките на ревизията, на основание чл.57 от ДОПК са изпратени два броя Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) до Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, съответно с №Р-16001617009303-041-001 от 19.04.2018г. (листи 148-149) и с №Р-16001617009309-041-002 от 03.05.2018г. (листи 145-146).
В отговор посочените искания, от страна на ОД на “МВР”- Пловдив постъпва писмо с Вх.№5778 от 23.05.2018г. (лист 105), към което са приложени копия на пълномощни от различни лица, упълномощаващи Г.Т.Г.- управител на “ГТГ“ ЕООД, както и Т.Д.Г., ЕГН ********** (листи 105а-107), в качеството им на физически лица, да извършват услуги пред органите на КАТ.
Прието е за установено, че и двамата са извършвали услуги с личен труд, тъй като никъде в представените пълномощни не е вписано, че извършваните от тях услуги пред органите на КАТ е в качеството им на представители на дружеството жалбоподател “ГТГ“ ЕООД.
За финансовата 2016г. е подадена данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с Вх.№164351700004897 от 18.01.2017г. (листи 168-172), с общ размер на приходите от 48 582,96 лв.; общ размер на разходите от 47 282,42 лв.; счетоводен финансов резултат (СФР) положителен (печалба) в размер от 1 130,54 лв.; всичко увеличения на СФР- 0,00 лв.; всичко намаления на СФР- 0,00 лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер от 1 130,54 лв.; корпоративен данък- 130,05 лв. (10%); авансови вноски- 0,00 лв. Данъкът е внесен със закъснение, за което е начислена лихва в размер на 0,12 лв.
След направен анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства са констатирани основания за коригиране на финансовия резултат за данъчни цели.
През ревизирания период жалбоподателят извършва продажби на леки автомобили на физически лица. Автомобилите са собственост на дружеството и са осчетоводени по дебита на сметка “304/1-коли” при тяхното придобиване. Придобити са през 2016г. и са изписани по кредита на сметка “304/1-коли”, т.е. отчетната им стойност е намерила отражение в отчета за приходите и разходите (ОПР), в разходната част, видно от представените хронологии на сметки и оборотна ведомост за 2016г.
Отново за 2016г. от страна на ревизорите е прието за установено, че жалбоподателят, във връзка с извършените продажби през годината на придобитите и изписани леки автомобили, издава общо 15 фактури за продажба, които не са осчетоводени и не са отразени в счетоводните регистри, видно от представените хронологии на счетоводни сметки, както следва:
- №37 от 07.01.2016г. (лист 128), с предмет на доставката- лек автомобил “Мерцедес“ и продажна стойност от 2 850,00 лв.;
- №39 от 23.02.2016г. (лист 128а), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Зафира“ и продажна стойност от 350,00 лв.;
- №40 от 11.03.2016г. (лист 129), с предмет на доставката- лек автомобил “Тойота Корола Версо“ и продажна стойност от 3 500,00 лв.;
- №42 от 13.04.2016г. (лист 129а), с предмет на доставката- лек автомобил “Ауди А 6“ и продажна стойност от 1 300,00 лв. Фактурата е “задраскана“, но е издадена от дружеството и в същата са вписани всички идентифициращи данни за извършената сделка и продажба на автомобила, включително и подпис на лицето, съставило фактурата- управителя на дружеството Г. Г.;
- №45 от 21.04.2016г. (лист 130), с предмет на доставката- лек автомобил “Мазда 6“ и продажна стойност от 300,00 лв.;
- №46 от 22.04.2016г. (лист 130а), с предмет на доставката- лек автомобил “Тойота Корола Версо“ и продажна стойност от 2 120,00 лв.;
- №47от 16.05.2016г. (лист 131), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Астра“ и продажна стойност от 400,00 лв.;
- №48 от 25.05.2016г. (лист 131а), с предмет на доставката- лек автомобил “Хонда Джаз“ и продажна стойност от 3 250,00 лв.;
- №51 от 04.07.2016г. (лист 133), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Астра“ и продажна стойност от 400,00 лв.;
- №52 от 05.07.2016г. (лист 133а), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Корса“ и продажна стойност от 800,00 лв.;
- №53 от 04.08.2016г. (лист 134), с предмет на доставката- лек автомобил “Тойота Ярис“ и продажна стойност от 4 620,00 лв.;
- №54 от 08.08.2016г. (лист 134а), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Астра“ и продажна стойност от 200,00 лв.;
- №55 от 16.08.2016г. (лист 135), с предмет на доставката- лек автомобил “Фолксваген Тоуран“ и продажна стойност от 400,00 лв.
- №56 от 22.08.2016г. (лист 135а), с предмет на доставката- лек автомобил “Фолксваген т4“ и продажната стойност от 200,00 лв.;
- №57 от 09.09.2016г. (лист 136), с предмет на доставката- лек автомобил “Опел Астра“ и продажната стойност от 200,00 лв.
Въз основа на данните във фактурите, идентифициращи купувачите на автомобилите, марката и вида на продадените леки автомобили, както и адресите, ЕГН на лицата, придобили автомобилите, е прието за установено, че автомобилите са продадени на вписаните във фактурите физически лица. Приета е за установена и продажната стойност на всеки един автомобил. За всички издадени фактури като начин на плащане е посочено “в брой“. От прегледа на представените касови книги и дневните фискални отчети на ЕКАФП не е установено на датите на извършените продажби на автомобили да са издавани касови бонове за извършено разплащане в брой. От страна на ревизорите е прието за установено, че не са отразени реализираните приходи от продажбата на автомобилите като приходи и същите не са намерили отражение в ОПР и в подадената за 2016г. ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Прието е за установено, че след като не е отразило счетоводно издадените фактури за продажби дружеството жалбоподател не е водило вярно изменението на имущественото и финансово си състояние, тъй като, съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията за съставянето на документи по същия закон.
Във връзка с извършваната ревизия на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001617009303-040-001 от 22.01.2018г. (листи 154-155), с което са поискани всички първични и вторични счетоводни документи за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г., в това число сключени договори с клиенти и доставчици, договори за наем на помещения и активи, фактури за покупки и продажби за периода от 01.01.2015г. - 31.12.2016г., месечни отчети от ЕКАФП, свидетелства за регистрация на ЕКАФП, банкови извлечения за периода от 01.01.2015г. - 31.12.2016г. за извършените разплащания с доставчици и клиенти, приходни и разходни касови ордери- движение по касата за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г., пътни листове, хронологичен опис на стопанските операции за всички сметки за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г. по групи, нотариални актове на придобити/продадени недвижими имоти, протоколи за установени липси и брак, оборотни ведомости за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г., фотокопие на всички договори с клиенти, анекси, за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г. Поискано е представянето на информация за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г. относно обстоятелството какви услуги е извършвало дружеството, информация за всички клиенти по име, булстат, адрес, телефон за контакт, лице за контакт от страна на клиентите за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г.
В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ, от страна на дружеството жалбоподател са представени изисканите документи и справки. От представения кочан, от който жалбоподателят е издавал фактури за извършени продажби, е прието за установено, че гореописаните фактури са издадени от ревизираното лице във връзка с извършени продажби на автомобили, придобити и заведени в счетоводството му ,като стоки по дебита на сметка 304. Представени са хронология на сметка “501- каса” за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г., оборотна ведомост за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г., касова книга за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г., хронология на сметка 702 и 703, по която се осчетоводяват реализираните приходи от дружеството и хронология на сметка 503. От представените хронологични счетоводни записвания от дружеството по сметки е прието за установено, че за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. посочените по-горе фактури за извършени продажби на автомобили на физически лица не са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
Съответно, прието е за установено наличието на неотчетени и укрити приходи или обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, което дава основание да се приложи установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Въз основа на събраните в рамките на ревизията доказателства е прието за установено, “ГТГ“ ЕООД е извършило продажба на моторни превозни средства (МПС) на физически лица. Извършените продажби не са осчетоводени като приходи в счетоводството на дружеството, макар за тях да са издадени фактури за продажби. Получените приходи не са декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г.
На жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ с №Р-16001617009303-040-002 от 03.05.2018г. (лист 150), с което е изискано представянето на попълнена декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2016г. Изготвено е Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с №Р-16001617009303-113-001 от 03.05.2018г. (листи 141-142), връчено по електронен път на 09.05.2018г. (лист 143), с което жалбоподателят се уведомява, че основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. В определения 14-дневен срок от страна на “ГТГ” ЕООД са представени декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2016г. (листи 101-102) и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2014г. (листи 103-104).
След извършен анализ на събраните доказателства и относимите обстоятелство по чл.122, ал.2 от дОПК, от страна на ревизорите е прието за установено, че жалбоподателят не осчетоводява през 2016г. приходи в общ размер от 20 890,00 лв., представляващи сбора на продажните цени на автомобилите по посочените по-горе фактури.
Съответно, ревизорите увеличават декларираните от жалбоподателя преходи за годината (48 582,96 лв.) със сумата от общо 20 890,00 лв., за да се получи общ размер на приходите от 69 472,96 лв. Определен е СФР в размер от 22 190,54 лв., представляващ разликата между ревизионно определения размер на приходите за годината (69 472,96 лв.) и декларираните разходи за годината (47 282,42 лв.). Определен е ДФР (печалба) в размер от 22 190,54 лв., тъй като определеният СФР не е изменян. Върху ревизионно определения ДФР, представляващ данъчна основа за облагане с корпоративен данък, се следва корпоративен данък в размер от 2 219,05 лв. (10%). Тъй като за 2016г. е внесен корпоративен данък в размер от 130,05 лв., то с оспорения РА за жалбоподателя е установен допълнително корпоративен данък в размер от 2 089,00 лв. (2 219,05 лв. – 130,05 лв.), върху която сума за периода 01.05.2017г. – 26.07.2018г. са начислени законни лихви в размер от 262,31 лв.
Предвид посочената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира за обосновани изводите на ревизорите, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което данъчната основа за облагане за ревизираните периоди е определена по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК, при спазване на разпоредбите на чл.124 от кодекса. Правилно ревизията е извършена по реда на чл.122 и следващите от ДОПК. За да приеме, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, органът по приходите се позовава на съвкупния анализ на фактите и обстоятелствата по преписката. Наличието дори само на едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК е достатъчно основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане. При извършване на ревизията са спазвани всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. На жалбоподателя е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са допуснати нарушения. Безспорно е и че в хода на ревизията жалбоподателят е уведомен за установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК посредством посоченото по-горе Уведомление с №Р-16001617009303-113-001 от 03.05.2018г. Тежестта да установи правнорелевантните факти за данъчното му облагане лежи върху жалбоподателя, който в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ДОПК, е длъжен добросъвестно да упражнява процесуалните си права.
Неоснователно е възражението жалбоподателя относно обстоятелството, че неправилно е прието от страна на приходната администрация, че извършените продажби на автомобили не са правилно осчетоводени по дебита на сметка 304/1, че същите не са отразени в отчетите за приход от двата броя касови апарати на дружеството, както и че издадените фискални бонове не могат да се обвържат безспорно с издадените за продажбите на автомобили фактури.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискално устройство) или касова бележка от ИАСУТД (интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
От събраните по делото доказателства е прието за установено извършването от жалбоподателя на нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18, а именно в издадените фискални касови бележки от фискално устройство за извършени от него продажба, не се съдържат задължителни реквизити, тъй като регистрираните продажби са с код “Разни“.
Според чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, каквато се явява Наредба №Н-18. Съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. По настоящото дело се установява, че жалбоподателят издава фискални бонове, в които не се съдържат наименование, количество и стойност по вид на закупената стока. Липсващата информация в процесните фискални бонове е част от задължителното му съдържание по закон. Ето защо, с издаването на фискалния бон без задължителните реквизити в съдържанието му е осъществен съставът на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18, които разпоредби регламентират какви задължителни реквизити следва да съдържа фискалният бон.
Правилен е изводът на ревизорите, че посочените от жалбоподателя фискални бонове без наименование на извършени продажби не могат да се обвържат с издадените фактури с посочен предмет на продажба- автомобили на конкретни физически лица. На основание разпоредбите на чл.18, ал.1 и чл.119 от ЗДДС е прието за установено, че щом в случая са издадени фактури и при плащане в брой, регистрирани чрез ЕКАФП, следва същите да се извадят от общия отчет на документираните продажби в брой, като същите следва да бъдат счетоводно отразени по номер, дата на фактурата и клиент в счетоводните регистри на дружеството. Посочено е, че дружеството правилно е отразило по този начин част от издадените от него фактури за продажба- №32, 34, 49, 50, 59, 60, 61 и 62, отразени в Касова книга в лева и хронологичен регистър на сметка КТ 702 (лист 118), но това не е спазено по отношение на процесните неосчетоводени продажби, документирани с фактури №№37, 39, 40, 42, 45, 46, 47, 48, 51, 52, 53, 54, 55, 56 и 57. За последните не е установено да са счетоводно отразени по приходните сметки от гр. 70, съответно да са намерили отражение и да участват при формиране на счетоводния резултат на дружеството за 2016г. Също така, в касовата книга на дружеството не са установени и данни за внесени средства по спорните фактури от купувачите на автомобилите, т.е. не се доказва плащане в брой по издадените фактури, които да са счетоводно отразени от дружеството. Съществуват разминавания в датите на издаване на фактурите с отразено в тях плащане “в брой“ и датите на плащания, както и несъответствия в подхода за осчетоводяване на приходи от продажба на автомобили по счетоводни регистри.
Правилно е прието за установено, че не е извършвано всекидневно нулиране на касовия апарат, че сумите не са отразени в общия оборот за деня, че със закъснение са изведени дневните финансови отчети с нулиране на паметта на ФУ, т.е. не са спазени изискванията на относимата наредба, което според ревизиращите органи сочи, че са налице неотчетени приходи съгласно изискванията на нормативен акт. Също така, сочените от жалбоподателя документи към възражението против РД не отговарят на изискванията на Наредба №Н-18. Предвид установеното, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че макар и некоректно издадени и несвоевременно изведени отчети от ФУ, в общата им стойност се съдържат и процесните суми.
На база представените фискални бонове (листи 77-86) и отчети, техните дати, предмети и реквизити, правилно и законосъобразно е формиран извод, че посочените от ревизираното дружество фискални бонове, без наименование на извършени продажби, не могат да се обвържат с издадените фактури с посочен предмет на продажба- автомобили на конкретни физически лица. Видно от същите се касае за продажби на ел. материали, посреднически услуги, разни, като нито от ФУ, нито от воденото счетоводство на дружеството може безспорно да се установи отчетен приход от продажба конкретно на автомобили, респективно за направено плащане за това, по процесните фактури.
Ето защо, настоящият състав на съда намира констатациите в оспорения по делото РА за необорени, като по аргумент от нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е оборването на констатациите в РА, което обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя в проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.01.2019г. (лист 165а). Следователно, жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е основателно и такова следва да бъде присъдено, съобразно отхвърлената част от жалбата (2 351,31 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ГТГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Ангел Войвода” №38, ЕИК *********, а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Лале Баир” №33, против Ревизионен акт с №Р-16001617009303-091-001 от 26.07.2018г., издаден от З.Д.В.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №590 от 09.10.2018г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството жалбоподател допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер от 2 089,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 262,31 лв.
ОСЪЖДА “ГТГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Лале Баир” №33, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 359,94 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/