Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 11300 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу Г.П.Г., с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. №
28281/2016 г. по описа на СРС по молба на заявителя-ищеца по делото е издадена
заповед от 07.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист, с които длъжникът-ответникът
по делото е осъден да заплати на кредитора сумата от 549 000 евро, ведно с
годишната лихва в размер на 9%, считано от 31.07.2013 г. до окончателното
изплащане на главницата. Поддържа се, че ищецът образувал изпълнително дело №
1094/2016 г. при ЧСИ В.П., като в законоустановения срок е постъпило възражение
от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, с оглед на което и в срока по чл.415,
ал.1 ГПК ищецът предявява настоящия иск. Твърди се, че на 21.05.2008 г. е
сключен договор за банков кредит между ищеца и кредитополучателя „Г.И.“ ЕАД с
ново име „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД, по силата на който е отпуснат банков кредит в размер
на 600 000 евро при условията на усвояване, ползване и погасяване, определени в
договора. Съгласно чл.9 от договора, кредитополучателят се е задължил да
заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в
размер на 9% като същата се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима
ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Твърди се, че съгласно чл.9 от
договора лихвата е изискуема на 25-то число на съответния месец.
Кредитополучателят дължи при нарушаване на срок за погасяване на вноска по
главница наказателна надбавка в размер на десет пункта годишно върху
просрочената дължима главницата-чл.12 от договора. Съобразно чл.17 от договора,
кредитополучателят е следвало да погаси изцяло дълга си по кредита в срок до
01.05.2011 г. Съгласно чл.13 от договора кредитополучателят се е задължил да
заплаща на банката неустойка в размер на 10% върху начислената, но неплатена
лихва по кредита до окончателното издължаване. С последващи анекси срокът за
издължаване на задълженията е определен до 15.07.2015 г. Поддържа се, че за
гарантиране издължаването на предоставения кредит и за обезпечаване на всички
вземания на банката, кредитополучателят е предоставил като обезпечение на
банката договорна ипотека върху закупените с кредита имоти, особен залог върху
настоящи и бъдещи вземания, встъпване в дълг от страна на „Г.О.“ ЕАД и запис на
заповед в размер на 600 000 евро, издаден от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“
ЕАД и физическото лице ответника по делото-Г.П.Г., като с подписване на Анекс №
10 от 14.01.2013 г. е издадена и процесната запис на заповед за актуалния към
датата дълг. Поддържа се, че ищецът е изпълнил своето задължение, като е
предоставил на кредитополучателя договорените средства в размер на 600 000
евро, но последният е в забава относно изпълнението на свои изискуеми и парични
задължения, като кредитът е падежирал на 15.07.2015 г., а последното плащане по
кредита е извършено на 31.05.2014 г. Поддържа се, че с влязло в сила Решение №
807/03.05.2016 г. на СГС, ТО, VІ-7 състав по т.д. № 5222/2015 г. съдът е обявил
за недействителни извършени прихващания от кредитополучателя.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца въз основа на издадения от „Г.И.“ ЕАД и авалиран от ответника Г.П.Г.
запис на заповед от 31.07.2013 г., платим на предявяване в срок до 31.07.2014
г., предявен за плащане на 16.05.2014 г. сумата от 549 000 евро, ведно с
годишна лихва в размер на 9%, считано от 31.07.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 07.06.2016 г.
по ч.гр.д. № 28281/2016 г. по описа на СРС, 41 състав.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал.
Оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че не е налице твърдяното от ищеца
каузално правоотношение по отношение на записа на заповед от 31.07.2013 г., тъй
като процесният запис на заповед не обезпечава твърдяното каузално
правоотношение, съгласно договор за кредит от 21.05.2008 г. и Анекс №
10/14.01.2013 г. Не оспорва, че процесният запис на заповед е авалиран от
ответника, но се твърди, че същият е целял да обезпечи друго бъдещо
правоотношение, което не е възникнало, но банката не е изпълнила задължението
да върне записа на заповед по невъзникналото правоотношение. Поддържа се, че по
договор за кредит от 21.05.2008 г. задълженията по него са обезпечени с друга
запис на заповед от 21.05.2008 г., който е различен от процесния и все още се
държи от банката. Поддържа се, че не е налице настъпил падеж на обезпеченото
вземане по твърденията на банката за наличие на такова към датата на падеж на
записа на заповед от 31.07.2013 г. Поддържа се, че процесният запис на заповед
не е предявен на посочената в него дата-16.05.2014 г. Твърди се, че още при
издаването му записът на заповед е бил подписан от авалистите и представляващия
издателя и в полето за предявяване.
В срока по чл.372 ГПК ищецът не е
депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в
хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.05.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 (в редакцията на нормата към
2016 г.) от
ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 28281/16
г. по описа на СРС, 41 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 (в редакцията на
нормата към 2016 г.) от ГПК.
На 12.07.2016 г. ответникът е
подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, предвид
обстоятелството, че към този момент не му е била връчена покана за доброволно
изпълнение.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 15.08.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 14.09.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца в
качеството му на кредитодател и третото за спора лице „Г.И.“ ЕАД в качеството
му на кредитополучател, действащо чрез законния му представител-изпълнителния
директор С.Д.Е., на 21.05.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата
на който Банката е отпуснала на дружеството кредит в размер на 600 000 евро за
закупуване на недвижими имоти. Съобразно заключението на ССчЕ, кредитът е
усвоен на два транша: на 23.05.2008 г.-356 000 евро и на 04.06.2008
г.-244 000 евро. Кредитните средства са усвоени по разплащателна сметка в
евро на кредитополучателя с аналитичен номер 1814 978 093060 01 3.
Уговорен
е срок на кредита 36 месеца, с краен срок за погасяване 01.05.2011 г. Лихвен
процент за редовна главница - 9% на годишна база. Първите 12 месеца от
36-месечния срок за погасяване на кредита е гратисен за погасяване на главница,
през който е дължима само начислената лихва върху 600 000 евро главница.
Начислената лихва падежира ежемесечно на 25-то число от съответния месец.
Първата падежна дата за погасяване на лихва е 25.05.2008 г. След изтичане на
12-месечния гратисен период, главницата е разсрочена за погасяване на 24 равни
месечни вноски, всяка от които по 25 000 евро. Падежната дата за погасяване на
главница е 1-во число от съответния месец. Първата падежна дата за погасяване
на главница е 01.06.2009 г. Уговорено е също така, че върху сумата на
просрочените плащания за главница, за дните на забава се начислява наказателна
лихва в размер на 19%, равна на сбора от договорения лихвен процент плюс 10
пункта наказателна надбавка -чл. 12 от договора. Съобразно уговореното в чл.13,
върху неплатените в срок лихви е дължима неустойка, начислена за дните на
забава с годишен лихвен процент в размер на 10%.
Със
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитът е обслужван,
съобразно условията в договора за кредит и погасителния план към него, за
периода от първата месечна погасителна вноска (за лихва) - 25.05.2008 г. до
25.06.2009 г.
По
силата на чл.28.1., б.“г“ от договора, за гарантиране издължаването на
предоставения кредит и за обезпечаване на всички вземания на Банката към
кредитополучателя, в т.ч. за главница, лихви, лихви за просрочие, неустойки,
наказателни надбавки, комисионни, и/или разноски, възникнали на основание този
договор и всички негови последващи изменения, кредитополучателят се е задължил
да осигури предоставянето в полза на Банката, а последната приема като
обезпечение запис на заповед в размер на 600 000 евро, издаден от
кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“ ЕАД, ЕИК ******** и от физическото лице Г.П.Г.,
ЕГН **********-ответника по делото.
Към
датата на сключване на договора, няма издадена запис на заповед. Учредени са
други обезпечения, съобразно уговореното между страните.
Със
сключени 11 анекса към договора за кредит страните са предоговаряли условията
за погасяване на главницата по кредита. Съгласно анексите, условията за лихви и
неустойка по кредита не се променят.
Към
датата на сключване на Анекс № 1-25.06.2009 г. няма погасяване на главница.
Главницата е в размер на 600 000 евро.
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от
01.10.2009 г., както следва:
-4
вноски по 50 000 евро = 200 000 евро
-16
вноски по 25 000 евро = 400 000 евро 20 вноски, общо в размер на 600 0000 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 2-01.10.2009 г. няма погасяване на главница. Главницата
е в размер на 600 000 евро.
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от
01.01.2010 г., както следва:
-1
вноска от 50 000 евро = 50 000 евро
-3
вноски по 75 000 евро = 225 000 евро
-13
вноски по 25 000 евро = 325 000 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.
На
04.01.2010 г. е платена част от вноската за главница в размер на 50 000 евро,
дължима на 01.01.2010 г. Погасената част е в размер на 7,04 евро.
Към
датата на сключване на Анекс № 3-29.01.2010 г., остатъкът от главницата е в
размер на 599 992,96 евро (600 000 евро минус 7,04 евро).
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от
01.04.2010 г., както следва:
-1
вноска от 150 000 евро = 150 000 евро
-11
вноски по 25 000 евро = 275 000 евро
-1
вноска от 74 992,96 евро = 74 992,96 евро
-1
вноска от 100 000 евро = 100 000 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 4-25.03.2010 г. няма погасяване на главница.
Остатъкът от главницата е в размер на 599 992,96 евро.
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от
01.05.2010 г., както следва:
-11
вноски по 25 000,00 евро = 275 000,00 евро
-1
вноска от 149 992,96 евро = 149 992,96 евро
-1
вноска от 175 000 евро = 175 000 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 5-31.05.2010 г. няма погасяване на главница.
Остатъкът от главницата е в размер на 599 992,96 евро.
С анекса
страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата, в
рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от
01.09.2010 г., както следва:
-3
вноски по 25 000 евро = 75 000 евро
-4
вноски по 50 000 евро = 200 000 евро
-1
вноска от 149 992,96 евро = 149 992,96 евро
-1
вноска от 175 000 евро = 175 000 евро
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 6-31.08.2010 г. няма погасяване на главница.
Остатъкът от главницата е в размер на 599 992,96 евро. Към този момент
изпълнителен директор на кредитополучателя „Г.И.“ ЕАД вече е ответника Г.П.Г..
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения нов краен срок за погасяване - 01.12.2011 г., считано
от 01.12.2010 г., както следва:
-11
вноски по 50 000 евро = 550 000 евро
-1
вноска от 25 000 евро = 25 000 евро
-1
вноска от 24 992,96 евро = 24 992,96 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 7-30.12.2010 г. погасената главница е в размер на
50 638,87 евро.
Остатъкът
от главницата е в размер на 549 361,13 евро.
С
анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата,
в рамките на договорения нов краен срок за погасяване - 01.06.2012 г., считано
от 03.01.2012 г., както следва:
-1
вноска от 89 361,13 евро = 89 361,13 евро
-5
вноски по 92 000 евро = 460 000 евро.
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 8-27.12.2011 г. погасената главница е в размер на
51 002,96 евро.
Остатъкът
от главницата е в размер на 548 997,04 евро.
С
анекса страните са договорили:
-нова
падежна дата за погасяване на главница - 15-то число на съответния месец,
-нов
погасителен план за погасяване на главницата,
-нов
краен срок за погасяване на кредита- 15.12.2012 г., считано от 15.06.2012 .,
както следва:
-1
вноска от 34 713,04 евро = 34 713,04 евро
-6
вноски по 85 714 евро = 514 284 евро
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 9-14.06.2012 г. няма погасяване на главница.
Остатъкът от главницата е в размер на 548 997,04 евро.
С
анекса страните са договорили:
-нов
погасителен план за погасяване на главницата,
-нов
краен срок за погасяване на кредита - 15.07.2013 г., считано от 15.01.2013 г..
както следва:
-1
вноска от 34 713,04 евро = 34 713,04 евро
-6
вноски по 85 714,00 евро = 514 284.00 евро
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
Към
датата на сключване на Анекс № 10-14.01.2013 г. няма погасяване на
главница. Остатъкът от главницата е в размер на 548997,04 евро.
С
анекса страните са договорили:
-нов
погасителен план за погасяване на главницата,
-нов
краен срок за погасяване на кредита - 15.07.2014 г., считано от 15.01.2014 г.,
както следва:
-1
вноска от 34 713,04 евро = 34 713,04 евро
-6
вноски по 85 714 евро = 514 284 евро
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
По
делото е представен и приет като доказателство запис на заповед от 31.07.2013
г., с който „Г.И.“ ЕАД, действащ чрез законния си представител-изпълнителния
директор Г.П.Г. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при
предявяване на записа на заповед на „К.Т.Б.“ АД сумата от 549 000 евро, ведно с
годишна лихва върху тази сума в размер на 9%, считано от датата на издаване на
записа на заповед до датата на издължаване на главницата по него. Сумата е
платима на предявяване в срок до 31.07.2014 г. Записът на заповед е авалиран от
„Г.О.“ АД, действащ чрез законния си представител изпълнителния директор Г.П.Г.
и от ответника Г.П.Г. в качеството му на физическо лице, при условията, при
които е издаден.
Записът
на заповед е предявен за плащане на издателя му и авалите на 16.05.2014 г.
На 14.01.2014
г. страните сключват Анекс № 11, като към тази дата няма погасяване на
главница. Остатъкът от главницата е в размер на 548 997,04 евро.
С
анекса страните са договорили:
-нов
погасителен план за погасяване на главницата,
-нов
краен срок за погасяване на кредита - 15.07.2015 г., считано от 15.01.2015 г..
както следва:
•1
вноска от 34 713,04 евро = 34 713,04 евро
•6
вноски по 85 714 евро = 514 284 евро
Размерът
на уговорените в договора за кредит лихви, и неустойки остават непроменени.
С
приетото по делото заключение на ССчЕ, се установява, че към 31.05.2014 г.
извършените плащания за главница са общо в размер на 51 002,96 евро. Вземането
за главница към 31.05.2014 г. е в размер на 548 997,04 евро (600 000 евро
усвоена главница минус 51 002,96 евро погасена главница).
По
счетоводни данни на ищеца вземането по кредита към 31.05.2014 г. е общо в
размер на 554 756,31 евро.
Счетоводната
отчетност на ищеца по процесния Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. е
водена редовно.
Към
08.05.2018 г. - датата на изготвяне на заключението на експертизата, общият
размер на вземането на ищеца по процесния кредит е в размер на 785 550,14 евро.
По
счетоводни данни на ищеца вземането по кредита към 31.07.2013 г. е общо в
размер на 554 326,70 евро.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Искът е
предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а отговорността
на ответника намира своето правно основание в чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ,
във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото
вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи
всички основания на претендираното от него право.
От своя
страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.
Юридическият
факт, от който се претендира отговорността на ответника е едностранна правна
сделка-авал, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни
менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция
и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето,
за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на
ефекта. Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано върху
менителничния ефект или върху прикрепен към него алонж. Липсата на редовен от
външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на
задължението на авалиста.
Представения
и приет като писмено доказателство по делото запис на заповед от 31.07.2013 г.
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, а пред настоящата инстанция
не са релевирани и доказани възражения за неговата недействителност поради
пороци на волята на издателя или друг правоизключващ факт. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че записът на заповед е действителен, респ.
че е действителна и обективираната в съдържанието му менителнична сделка.
Записът
на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя
към поемателя за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл.
481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от една страна, е
ценна книга, а от друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна
сделка, поради което ищецът е освободен от необходимостта да докаже
съществуването на правно основание за издаването на записите на заповед, т. е.
за поемане на задълженията по тях.
За
основателността на исковите претенции е необходимо на първо място да се
установи издаването на валиден запис на заповед, т.е. съществуването на ценна
книга, съдържаща задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ. В процесния запис на
заповед са посочени наименованието "запис на заповед", платим на
предявяване, името на лицето, на което трябва да се плати, дата на издаване,
както и безусловно обещание за плащане на определена сума пари. Посочени са
място на плащане и място на издаване.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че процесният запис на заповед е действителна ценна книга.
Както бе посочено по-горе записът на заповед е
едностранно волеизявление с абстрактен характер, поради което правата,
произтичащи от него, са независими от каузалните правоотношения, които по
принцип са обуславящи за поемането на менителничното задължение. В случая обаче
ищецът още с исковата молба е въвел каузално правоотношение, във връзка с което
следваше да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че процесният запис на заповед е
издаден на основание чл.28.1., б.“г“ от Договор за банков кредит от 21.05.2008
г., съобразно който както е посочено по-горе в настоящото решение, за
гарантиране издължаването на предоставения кредит и за обезпечаване на всички
вземания на Банката към кредитополучателя, в т.ч. за главница, лихви, лихви за
просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисионни, и/или разноски, възникнали
на основание този договор и всички негови последващи изменения,
кредитополучателят се е задължил да осигури предоставянето в полза на Банката,
а последната приема като обезпечение запис на заповед в размер на 600 000 евро,
издаден от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“ ЕАД, ЕИК ******** и от
физическото лице Г.П.Г., ЕГН **********-ответника по делото.
По
делото не се установи между страните да са възникнали други правоотношения. Не
се установи към датата на договора-21.05.2008 г. да е издаден запис на заповед,
но това не означава, че в срока на действие на договора, страните не могат да
осигурят уговореното обезпечение под формата на издаден запис на
заповед, авалиран и от ответника в качеството му на физическо лице, в размер
по-малък от уговорения, с оглед размера на задължението към датата на
учредяване на обезпечението.
Безспорно
се установява, че както към датата на сключване на Анекс № 10-14.01.2013 г.,
така и към датата на издаване на процесния запис на заповед-31.07.2013 г.,
размерът на дължимата и неплатена главница по договора възлиза на сумата от
548 997,04 евро, а общият размер на дълга по договора-на сумата от 554
326,70 евро, т.е. под сумата от 600 000 евро, до размера на която е
уговорено обезпечението.
Датата на
издаване на записа на заповед, е в срока на действие на договора и е близка до
датата на сключване на Анекс № 10 между страните. Налице е и съвпадение на
сумата за дължима главница, като съдът приема, че разликата от 2,96 евро не
може да обоснове друг извод.
С оглед
на горното и при липсата на доказани други правоотношения между страните, съдът
приема, че ищецът безспорно доказа, че процесният запис на заповед обезпечава
вземането му за непогасена и дължима от кредитополучателя „Г.И.“ ЕАД, по договор
за банков кредит от 21.05.2008 г. главница към 14.01.2013 г. в размер на
548 997,04 евро, чието плащане е разсрочено на седем броя погасителни
вноски, с краен срок за окончателно издължаване-15.07.2014 г.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест, ответникът не доказа главно и пълно
своите възражения срещу иска.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен.
По
размера на иска:
Ищецът
претендира сумата от 549 000 евро, която сума представлява дължимата към
15.07.2014 г., съобразно уговореното с Анекс № 10, главница по процесния запис
на заповед.
Записът
на заповед от 31.07.2013 г. е издаден с падеж "на предявяване" / чл.
486, ал. 1, т. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ/, като издателят е определил на основание
чл. 487, ал. 1 изр. 2 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ срок за предявяването му за плащане-31.07.2014
г., а самият срок на предявяване е съобразен с крайния срок за погасяване на дължимата
главница по кредита, уговорен с подписания между страните Анекс № 10 от
14.01.2013 г.-15.07.2014 г.
Безспорно
се установява, че процесният запис на заповед е предявен за плащане на 16.05.2014
г., от който момент е настъпил и падежа на записа на заповед.
По
въпроса относно значението на падежа на записа на заповед, признат от страните
по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по
отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до
падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение
или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата, е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013
г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на
ВКС, ТК, I т. о. Решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017 г.,
II т. о., ТК. Прието е, че записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за
реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо
задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в
противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на
обезпечителната функция на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на
записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното
правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да
бъде съобразявана изскуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа
на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед
вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и
съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай би се
стигнало до това, че на основание менителничния ефект би могло да се присъдят и
законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято
изискумост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент. Настоящият състав напълно
споделя отговора на въпроса и приема, че ако е доказана обезпечителната функция
на записа на заповед по отношение на всички видове задължения по каузалното
правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да
бъде съобразявана изскуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа
на записа на заповед, а ако е доказана обезпечителна функция на записа на
заповед по отношение изпълнението на конкретно по вид задължение /напр. само
главница/, ще следва да се установява изискуемостта на такова по вид задължение
към падежа на ефекта.
В
конкретния случай е доказана обезпечителната функция на записа на заповед по
отношение на непогасената и дължима от кредитополучателя главница към датата на
подписване на Анекс № 10, а именно-14.01.2013 г.
С оглед
така формираната съдебна практика и съобразно заключението на вещото лице и
Анекс № 10/14.01.2013 г., се установява, че към датата на падежа на записа на
заповед 16.05.2014 г., общият
размер на падежиралите задължения за главница е: 1 вноска от 34 713,04 евро и 4
вноски по 85 714 евро = 342856 евро, т.е. към 16.05.2014 г. и съобразно
уговорения срок в Анекс № 10, общият сбор на падежиралите вноски е
377 569,04 евро. Към 16.05.2014 г. не е бил настъпил срока на останалите
две вноски по 85 714 евро, дължими съответно на: 15.06.2014 г. и
15.07.2014 г., съответно непадежиралите вноски в общ размер на сумата от
171 428 евро, не е била обезпечена с процесния запис на заповед.
С оглед
на горното искът ще следва да бъде уважен за сумата от 377 569,04 евро и
отхвърлен за разликата над нея до претендирания размер от 549 000 евро.
По
искането за присъждане на годишна лихва върху сумата от 549 000 евро в
размер на 9%, считано от датата на издаване на записа на заповед до датата на
издължаване на главницата по него. Безспорно претенцията е такава за
възнаградителна лихва, уговорена в чл.9 от процесния договор за банков кредит.
По
отношение на тази претенция, представляваща възнаградителна лихва върху сумата 549
000 евро по процесния запис на заповед от 31.07.2013 г. за периода от датата на
издаването му до датата на издължаване на главницата, са осъществени всички
изискуеми в закона предпоставки: предмет на заявлението е вземане за
възнаградителна лихва, чието уговаряне в записа на заповед е допустимо от
закона, тъй като процесният запис на заповед е с падеж на предявяване /чл. 459,
ал. 1 ТЗ/; в записа на заповед е посочен конкретно размерът на
възнаградителната лихва /9 % годишно/ и началният момент, от който същата се
начислява /от датата на издаване на записа на заповед/.
Т.е. подобна уговорка е допустима, като трябва да е
посочен началният момент (в случая датата на издаване) и размерът на лихвата (9%).
Както вече бе посочено, тя е допустима съгласно чл. 459 от ТЗ и само при менителниците
(записите на заповед), които са платими на предявяване или в срок след
предявяването.
Ето защо искът следва да бъде уважен, но върху сумата
от 377 569,04 евро.
Размерът на задължението за лихва би могъл да бъде
определен едва след настъпване на падежа на записа на заповед, който към датата
на издаването му още не е известен, тъй като е обусловен от настъпването на
бъдещ юридически факт- предявяването на ефекта. В този смисъл Определение №754, постановено по ч.т.д. №563/2011 г.,ІІ т.о.
ВКС). В случая това е 16.05.2014 г., когато записът на заповед е предявен на
длъжника и към тази дата следва да бъде изчислен размерът на възнаградителната
лихва. При посочения в процесния запис на заповед размер от 9% годишна лихва
върху сумата от 377 569,04 евро, за периода от 31.07.2013 г. до 16.05.2014 г. (289 дни), размерът на
дължимата възнаградителна лихва възлиза на сумата от 26 905,90 евро, за
който размер искът следва да бъде уважен.
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
периода след 16.05.2014 г. до датата на издължаване на главницата по него, тъй
като уговорената в записа на заповед лихва е възнаградителна, а не за забава и
след предявяване на записа за плащане възнаградителна лихва не се дължи, а може
да се претендира лихва за забава /мораторна лихва/.
По
разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно
уважената част от иска.
Ответникът
е направил разноски в настоящото исково производство в общ размер на сумата от 900
лв., от която: 600 лв.-депозит за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
От
общата сума ответникът дължи сума в размер на 618,97 лв., която е съответна на
уважената част от иска 377 569,04 евро (738 468,86
лв.)
В
заповедното производство ищецът е направил разноски само за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16670 лв., определени на основание чл.78, ал.8 (в
редакцията на нормата към 2016 г.) ГПК, съобразно която в полза на
юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт и на
основание чл.7, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 (в редакцията на нормата към 2016
г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От тази сума ответникът дължи сума в размер на
11 464,62 лв., която е съответна на уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 31 643,37 лв. върху уважената част от исковете, от която
половината дължима в заповедното производство, а друга за исковото.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на
„К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност (КТБ АД (н)), дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** против Г.П.Г., ЕГН **********,***, че Г.П.Г.
дължи на „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност (КТБ АД (н)) на основание чл.485, ал.1,
във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и
чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД сумата
от 377 569,04 евро /триста седемдесет и седем хиляди петстотин
шестдесет и девет евро и четири евроцента/, ведно с годишна лихва в размер на
9% върху сумата от 377 569,04 евро, считано от 31.07.2013 г. до 16.05.2014
г., а именно: 26 905,90 евро
/двадесет и шест хиляди деветстотин и пет евро и деветдесет евроцента/, дължима
въз основа на запис на заповед, издаден на 31.07.2013 г. от „Г.И.“ ЕАД,
авалиран при условията, при които е издаден от „Г.О.“ АД и Г.П.Г., предявен за
плащане на 16.05.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 07.06.2016 г.
по ч.гр.д. № 28281/2016 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско
отделение, 41 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над сумата от 377
59,04 евро до сумата 549 000 евро, както и искът за заплащане на годишна лихва
в размер на 9% за периода от 17.05.2014 г. до датата на издължаване на
главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.П.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „К.Т.Б.“ АД- в
несъстоятелност (КТБ АД (н)), дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 618,97 лв. (шестстотин
и осемнадесет и 0,97 лв.) разноски направени в исковото производство и
сумата от 11 464,62 лв. (единадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири
и 0,62 лв.) разноски направени в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на исковете
от 31 643,37 лв. (тридесет и една хиляди шестстотин
четиридесет и три и 0,37 лв.)
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: