Мотиви към присъдата по НОХД № 594/2013 г. по

 описа на ВОС, наказателно отделение.

 

    

Във ВОС, по внесен от прокуратурата обвинителен акт е  образувано производство срещу П.Т.П. за престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, за това че на 16.06.2011 г. в гр. Варна, направил опит умишлено да умъртви Ф.Н.Г., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини.

 

В съдебно заседание представаителят на прокуратурата поддържа обвинението, съобразно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предлага на подс.П. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години.

В съдебното производството като граждански ищец и частен обвинител е конституиран пострадалия Г.. Претендираното обезщетение за претърпуните неимуществени вреди в резултат на деянието е в размер на 103 000 лева, ведно със законна а лихва от датата на увреждането – 16.06.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 1100 лева.

В хода на съдебните прения адв.Ж., повереник на гр.ищец и частен обвинител Г., поддържа предявения граждански иск и счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а гр. иск следва да бъде уважен в пълния му размер.

Адв.Д. и адв.Д., защитници на подс.П., считат, че обвинението повдигнато спрямо него не е правилно, а следва да бъде по чл.132, ал.1 от НК, тъй като деянието – нанасянето на тежката телесна повреда е извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежки обиди. Пледира се отхвърляне на гр.иск като недоказан по размер.

 

Подсъдимият дава подробни обяснения, като твърди, че отделни моменти от инцидента между него и гр.ищец „му се губят“. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и заявява, че се радва, че пострадалия е жив.  

 

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

Гр.ищец и частен обвинител Г. и подс.П. живеели в кв.„Вл. Варненчик" в гр.Варна и се познавали от години. И двамата посещавали кварталните заведения в близост до блоковете им.

През м.юни 2011 год. много често след работа Г. посещавал кафе-бар „Фиоре", заведение изградено на територията на пазарче, в близост до блока му.

На 16.06.2011 г., заедно със свид.Т., гр.ищец отново посетил заведението. Двамата седнали на маса извън заведението. По това време на работа били свид.М.Д., барманка и свид.А.Д. - сервитьорка. Г. си поръчал малка бира „Туборг", а свид.Т. - сок. По-късно в заведението отишъл и подс.П. и седнал на маса вътре в заведението. Малко след това при него отишъл свид.Ж.А..

Около 20:00 часа Г. и Т. влезли в заведението. Когато влезли Г. отишъл на бара, където били и двете свидетелки, а Т. седнал в сепаре.

Г. поискал да заплати сметката, като прегърнал през кръста свид. Д. и я попитал как е и я погалил по косата. Тя му отговорила с усмивка, че имала работа и излязла извън заведението, защото трябвало да отнесе поръчка на клиенти, седнали на маса навън.

Подс.П. наблюдавал случващото се между Г. и Д. и чул разменените помежду им думи. Решил, че гр.ищец Г. притеснява сервитьорката и с рязък тон, той му направил забележка да престане. Г. му отговорил, че не я притеснява, а ако той /подс.П./ е нервен да си купи Валидол /успокоителни според някои от свидетелите/. Тогава подс.П. рязко станал, и се отправил към Г., при което се чул шум от суркане на масата до която седял, който от своя страна привлякъл вниманието на свид.Д.. В този момент Д. била зад бара и се била обърнала с гръб към помещението, тъй като взимала бира от хладилника за влезлия до бара свид.К.. Свид. Д. погледнала по посока на шума.

Доближавайки се до Г., подс.П. бръкнал в десния джоб на панталона си, извадил ножа който носел, замахнал и го пробол в гърдите, в областта на лявата мишница. Ножът бил с обща дължина 20 см. И дължина на острието - 10 см.  Г. видял бъркането в джоба и последвалото замахване от страна на подсъдимия към него с ножа. За да се предпази, вдигнал инстинктивно лявата си ръка, при което ножът /преди да проникне в гърдите му/ нанесъл порезна рана на лявата ръка, срязване на разгъвача на палеца на лявата ръка. Болката от порязването била остра, а раната започнала обилно да кърви.

Свид.Д. видяла замахването и удара от страна на подсъдимия и уплашена, извикала. Свид. И.Ж.К., който бил на бара и чакал да получи поръчаната бира, се обърнал по посока на подсъдимия и пострадалия. Отравил се към свид.Г. и подсъдимия и дръпнал последния настрани.

Свид. Т. веднага отишъл до свид. Г., прихванал го и го избутал навън. След като свид. Г. и Т. излезли от заведението, подс.П. и свид. Ж.А. също го напуснали, а малко по-късно свид.Д. почистила изцатания с кръв под.

Свидетелите Т. и Г., тръгнали към дома на последния, като той искал да се измие преди да се прибере, за да не го види майка му окървавен. Когато били до бл.212 Г. се почувствал зле и двамата се отправили към автомобила на свид.Т.. Пред вх.7 на бл.212, свид. Г. се свлякъл на земята. Тогава свид.Т. потърсил помощ на тел.112.

След пристигането на медицинския екип било установено наличието на прободната рана в сърдечната област. Г. бил откаран в МБАЛ „Св. Анна - гр. Варна" АД, първоначално в противошокова зала, а след това - в отделение „Гръдна хирургия", където бил опериран по спешност.

 

Подс.П. и свид. А. отишли до дома на последния. Там обвиняемият говорил с майка си по мобилния си телефон. Узнал, че полицаи са го търсили и заедно със свид. А. се отправил към дома си. В близост до блока си, захвърлил ножа.

На следващия ден - 17.06.2012 г. бил намерен и иззет като ВД по делото нож - с дължина на острието 10 см, обща дължина 20 см, поставен в черен кожен калъф.

При изследването му от вещо лице при от БНТЛ - ОД на МВР - Варна /л.88 от ДП/ било установено наличие на едва забележими чевенокафяви петна от човешка кръв по острието му.

Чрез ДНК експертиза на веществени доказателства - №12/ДНК-40 /л. 89-93/ се установява, че кръвта по острието на ножа е на свид. Г..

От заключението на СМЕ /л.80-83 от ДП/ се установява, че свид. Ф.Н.Г. получил прободно-прорезно нараняване в лявата гръдна област, срязване на сърдечната обвивка, на сърдечния мускул, порезна рана на лявата ръка, срязване на разгъвача на палеца на лявата ръка. Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина било на нивото на VI междуребрие, между предна и средна мишнична линия. Раневият канал ангажирал кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, сърдечната обвивка /перикард/ и сърдечния мускул /миокард/. Заключението на ВЛ е, че това увреждане е резултат на действието на предмет с остър връх и режещ /режещи ръбове/, реализиран в посока отпред-назад. Обусловило е проникващо нараняване в лявата плеврална кухина и прободно-прорезно нараняване на сърцето с проникващо нараняване в сърдечната кухина. Причинило е за излив на значително количество кръв /2000мл/ в лявата плеврална кухина и без своевременна, висококвалифирана медицинска намеса, би причинило смъртта на свид. Г..

Заключението на ВЛ е, че проникващото нараняване в лявата плеврална кухина и прободно-прорезнато нараняване на сърцето с проникващо нараняване в сърдечната кухина, изливът на значително количество кръв /2000мл/ в лявата плеврална кухина обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота.

Според уточнението от вещото лице, направено в с.з. на 17.10.2013 г. лезията на перикарда и сърдечния мускул с излив на кръв перикардната торбичка, са обусловили постоянно разстройство на здравето, опасно за живота.

ВЛ е посочило, че срязването на разгъвача на левия палец е определило трайно затруднение във функцията на левия горен крайник /за период поне от около 5-6 седмици/.

 

В хода на досъдебното производство е извършена съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 73-78/. Заключението на вещите лица е, че подс.П. не страда от психично разстройство, както и, че е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си. Според вещите лица не е установена зависимост у него от психоактивни вещества. Според експертите подс.П. е извършил деянието в състояние на физиологичен афект.

В хода на ДП е била назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Съгласно заключението на вещите лица /л. 96-105/ е установен общо забавен темп на психичните процеси у П., с известна устойчивост и уравновесеност, когато не е в състояние на затруднение, сочещи съобразно класическите определения за флегматичен темперамент. Посочили са, че в ситуации на затруднение, темпераментовите измерения могат да търпят известни промени-склонност към избухливост, раздразнителност, но и любознателност, енергичност, импулсивност и несистематичност. Установили са случаи на ентусиазъм и бързо ангажиране с нови активности, което е път към постигане на награди от материален и нематериален характер. Посочили са недостатъци у характера, свързани с прекомерен гняв, загуба на интерес, дезангажираност, когато желанията бъдат осуетени - непостоянство и нестабилност в усилията. Установили са нагласа за поведение с възбудимост, драматизъм и темпераментност, вземане на решения въз основа на непълна информация и зле контролирани емоции, което не се проявява в обичайни житейски ситуации; нагласа към непоносимост към неопределеността и непознати обстоятелства, които са посочили като потенциално опасни, както и амбиция при преследване на целите. Според вещите лица няма данни поведението на обвиняемия при инцидента да е било в рамките на физиологичен афект. Според тях не се описва ясно и категорично количествено изменение на съзнанието /стеснение на съзнанието/ с типичната екстремна изразеност при физиологичен афект. Не са налице симптомите на вегетативна буря, която се дължи на отделянето на големи количества пресорни амини /адреналин/, а именно сърцебиене, профузно изпотяване, пилоерекция /гъша кожа/, склонност към често уриниране, засилено и учестено дишане, пребледняване или зачервяване на лицето. Според вещите лица, изготвили заключението не са били наблюдавани типичните за физиологичния афект фази.

С оглед различията в заключенията двете експертизи, съдът е назначил петчленна комплексна съдебно прихиатрична и психологична експертиза. Според заключението на вещите лица подс.П. не страда от психични заболявания, алкохолна и/или наркотична зависимост. По време на извършване на деянието е бил в състояние а разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е с тип висша нервна дейност, съчетаваща свойства от флегматичен и меланхоличен темперамент. Според вещите лица по време на деянието подсъдимият е бил в състояние на силен афект, довел до развитието на „късосъединителна реакция“, но няма достатъчно данни състоянието му да се диагностицира като „физиологичен афект“.

 

Тази фактическа обстановка съдът установи чрез следните доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия, показанията на постр.Ф.Г., на свидетелите К.Т. /пред съда и прочетените от ДП/, М.Д. /пред съда и прочетените от ДП/, А. Р., Ж.А. и И.К., заключенията на в.лица: П.М. по ДНК експертизата на ВД, д-р С.М. по съдебно­медицинската експертиза, д-р Р.Б., д-р К.К. и клиничен психолог Стоянка Г. по съдебно-психиатрична и психологична експертиза,  д-р П.М., д-р К.К. и д-р А.Д. по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, д-р И.В., д-р Т.И., д-р Т.А. и клиничен психолог Г.М. и психолог А.Ц. по назначената от съда петчленна комплексна съдебно прихиатрична и психологична експертиза, материалите от досъдебното  производство - докл.записка, протоколи за оглед и фотоалбуми към тях, справка за съдимост и други документи, всичките прочетени в с.з. на основание чл.283 от НПК.

 

От заключенията и по трите СППЕ се установява, че подс.П. не страда от психични заболявания. Подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като е изпълвал юридическите критерии за  вменяемост. В тази част съдът кредитира и трите заключения.

Между заключенията по първата и по следващите две  съдебно-психиатрични и психологични експертизи е налице различие единствено относно наличието или липсата на физиологичен афект у подс.П. по време на извършване на деянието.

Единствено според вещите лица дали първи заключението си /на 23.07.2011 г./ подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил в състояние на физиологичен афект.

Останалите осем вещи лица намират, че не са налице достатъчно данни състоянието му да се диагностицира като „физиологичен афект“.

Съдът кредитира заключенията на последните две СППЕ и в тази им част, предвид възможността на вещите лица при изготвяне на заключенията си да съобразят  всички материали от ДП /много от свидетелите са били разпитани подробно и след изготвяне на първата СППЕ – на в.л. д-р Б., д-р К. и кл.псих. Г./, а назначената от съда комплексна СППЕ е съобразила и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите дадени пред съда, като на разпита на някои от свидетелите вещите лица дори са присъствали лично.

Нещо повече вещите лица, изготвили първата СППЕ са се позовали единствено на данните, събрани при психиатричното и психологичното изследване, т.е. на факти и обстоятелства, съобщени им от самия освидетелстван, без да бъдат съобразени /поне няма данни да са били съобразени материалите по ДП, които са им били предоставени от разследващия орган/ и отчетени външни фактори за подобно състояние /на физиологичен афект/.

В съдебно заседание вещите лица д-р В., д-р И., д-р А. и кл.псих.М. и псих.Ц. изключително подробно и аргументирано разясниха защо приемат, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на силен афект и съдът кредитира заключението им и в тази му част като обосновано и компетентно дадено.

 

Показанията на свидетелите условно могат да се разделят на три групи - тези на пострадалия Г. и неговия приятел свид.Т., с когото заедно посетили заведението, тези на подс.П. и приятеля му свид.А., и на свидетелите Д., Д. и К., които не са ангажирани с роднински или приятелски отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия.

Макар и с някои различия относно детайлите, като цяло показанията на свидетелите не се различават особено съществено в основните детайли, а именно:

И трите групи свидетели твърдят едно и също местоположение на подсъдимия и пострадалия в заведението при започване на конфликта. Всички твърдят, че причината за възникването на конфликта е прегръщането /„обарването“, “погалването“/ от страна на пострадалия на свид. Д., отправената му забележка от страна на подсъдимия да прекрати това поведение и репликата на Г. „да си купи успокоителни хапчета /“Валидол“/, която пък реплика се отрича от пострадалия. Част от свидетелите не могат да конкретизират съдържанието на разменените раплики, но и Т. и К. и А. твърдят, че е имало словесно пререкание между П. и Г..

Свидетелите Д., Г. и Т. са категорични, че подс.П. рязко се изправил, избутвайки масата и се насочил към пострадалия.

Свид.Д. и пострадалия са категорични, че подс.П. е замахнал с дясната си ръка по посока лявата гръдна област на пострадалия Г., като свидетелката не е видяла дали П. държи нещо в ръката, с която е замахвал, а пострадалият е видял нож и се опитал да се предпази.

Свид.Т. твърди, че е хванал пострадалия за ръката, с цел да прекрати конфликта и го отвел навън.

Свид.К. твърди, че е хванал подсъдимия, дръпнал го и застанал между него и пострадалия, като целта му също била прекратяване на конфликта.

Свид.А. също твърди, че е застанал между подсъдимия и пострадалия.

Всички присъствали свидетели, а и подсъдимият са категорични, че ситуацията се е развила изключително бързо и е приключила за много кратко време, като първи от заведението излезли пострадалия и свид.Т., а след тях подсъдимия и свид.А..

 Тази последователност се потвърждава от всички свидетели.

 

От своя страна подсъдимият описва поведение на пострадалия Г., което коренно се различава от описаното от свидетелите Д., Д., Т. и Г. - че Ф. влизал многократно в заведението, че прегръщал и удрял по дупето Анито/свид.Д./, „обарвал“ и двете момичета, че при неколкократните му влизания се заяждал с него и го наричал “педераст“. При последното му влизане бил заедно с К. /свид.Т./, тогава го замерил с рекламни брошури и го карал да ги чете. Подсъдимият твърди, че поне 4-5 пъти е казал на пострадалия да не ги „обарва“. Тогава Г. взел от съседната маса нещо и тръгнал към него. Подсъдимият си помислил, че Г. ще го удари с този пепелник и станал, за да се предпази, като останалата част от случилото се - до излизането от заведението „му се губи понеже стана много бързо суматоха и стреса беше голям“.

Тези обяснения на подсъдимия се опровергават от показанията на свид.Д., Д., Г., Т. и А., които твърдят, че Г. е влязъл в заведението веднъж и то заедно със свид.Т., за да си плати сметката.

Твърдението, че Г. е взел пепелник и е тръгнал към подсъдимия, замахвайки да го удари се подкрепят единствено от показанията на свид.А. дадени в съдебно заседание, като се опровергават от показанията на останалите присъствали свидетели Т., К., Д. и Г.. Поведението на Г., така както е описано от подсъдимия, за краткото време на инцидента трудно може да се развие.

Впрочем инцидента, така както е описан от всички е продължил мното кратко време, явно всичко се е развило много бързо вътре в заведението, с размяна на няколко реплики и един удар, като всичко е приключило след него.

 

По отношение на удара с ножа: единствено пострадалият е видял ножа в ръката на подсъдимия, но свид.Д. е видяла замахването на П. и мястото на нанасяне на удара върху Г. – „...на нивото на гърдите, някъде в лявата мишница или в гръдния кош, в областта на лявата гърда...“ , но всички са категорични, че единствено между подсъдимия П. и пострадалия Г. е имало конфликт, като кръвта по пода е била забелязана от свидетелите веднага след разтърваването на подсъдимия и пострадалия, а според свид.Д. други спречквания през този ден не е имало в заведението.

Нещо повече, в обясненията си пред съда подсъдимият не отрича, че е носил нож, и че този нож е предявеният му като ВД в с.з. на 17.10.2013 г. Това именно е ножът иззет при огледа на 17.06.2011 г. от храст пред западната стена на бл.216 в кв.Вл.Варненчик на гр.Варна, в който живеел подсъдимият. Именно от този нож са взети биологични следи, при ДНК изследването на които е установено, че това е кръв от пострадалия Г..

Този инструмент съответства и на находките, коменирани от вещото лице д-р М. – констатираното прободно-прорезно нараняване в лявата гръдна област, срязване на сърдечната обвивка, на сърдечния мускул, порезна рана на лявата ръка, срязване на разгъвача на палеца на лявата ръка. Според вещото лице това увреждане е резултат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб /режещи ръбове/, реализиран в посока отпред-назад.

Това описание на травматичните увреждания добре съответства на установеното - че на пострадалия е бил нанесен един удар. Несъмнено е, че именно подс.П. е нанесъл удара с ножа – част от свидетелите са го видели, а самият подсъдим твърди, че не помни случилото се след ставането си от масата. Ударът е бил в посока отпред-назад. Този механизъм описват и свидетелите, видели непосредствено удара – Д. и Г., косвено- и останалите свидетели, които са видели подсъдимия и пострадалия да стоят прави един срещу друг по време на инцидента /след ставането на подсъдимия от масата и отиването му при пострадалия/. Подсъдимият е използвал ножа, като не просто е го е размахал, отблъснал, притиснал или извършил каквото и да било друго действие срещу пострадалия, а е замахнал с него, целейки се именно в лявата гръдна област, където е нанесъл удара.

След намушкването, пострадалия е вървял известно време, след което му прилошало и се свлякъл на земята, по-късно бил транспортиран с линейка до МБАЛ „Св.Анна” – Варна. Ако не е била оказана своевременна, висококвалифирана медицинска намеса е щял да настъпи фаталния изход, което означава, че е съществувала реална заплаха за живота на пострадалия.

 

Като цяло достоверни съдът възприема показанията на свидетелите К.Т., М.Д., А.Д. и И.К..

Съдът цени и показанията на пострадалия Ф.Г., като достоверни, изключая частта им, в която свидетелят отрича да е отправял реплики по отношение подс.П.. За изричането на репликите за успокоителните/валидола са налице достатъчно гласни доказателства, коментирани по-горе в изложението, поради което в тази част съдът не кредитира показанията на Г..

 Дори и показанията на Ж.А. в основни линии съвпадат с тези на останалите свидетели относно причината за пререканието, поведението на П. и разтърваването на двамата участници.

Съдът не кредитира въобще показанията на разпитания в последното с.з. свидетел Методиев, не само заради изказването му, че е дошъл да „свидетелства срещу Ф.“, и безспорно влошените му отношения с гр.ищец и частен обвинител, за което са представени доказателства- Присъда по НОХД № 2375/2007 г. на ВРС, петнадесети състав, но и заради противоречието между показанията му с тези на свидетелите Г., Т., Д. и Д., според които пострадалия и свид.Т. са дошли в заведението заедно, поради което няма как свид.Методиев да се е срещнал непосредствено до заведението само със свид.Г....

Обясненията на подсъдимия се отличават съществено от останалите гласни доказателства, като единствено той, а при разпита му в съд.заседание и свид.А. посочват, че пострадалия е държал пепелник /според подсъдимия - стъклен, а според свид.А. - бял керамичен/, с който замахнахл да удари подсъдимия. Тези заявени факти никой от останалите свидетелите не е видял, а причина за това  не е бързото развитие на случилото се, доколкото всички свидетели разказват по почти идентичен начин за случилото се, а че това твърдение се явява голословно. Нападение насочено спрямо подсъдимия не е имало нито от пострадалия нито от някой друг. 

     За съда е без съмнение, че не се касае за неизбежна отбрана, нито за превишаване на нейните предели -  чл.12, ал.2 от НК. За последното следва да е налице противоправно нападение от страна на пострадалия, като действията на подсъдимия да са превишили необходимата отбрана –т.е. тази отбрана да не съответства  на характера и интензитета на нападението. При възприетите от съда факти, данни за противоправно нападение, което и да е продължаващо към момента на удара не е имало.

     Единственият, който е имал в ръцете си оръжие, годно да причини повреди е бил подсъдимият. Поради това и съдът счита, че не е имало противоправно нападение от страна на Г., макар че последният е допринесъл в голяма степен за разрастването на конфликта.

   Съответно и съдът счита, че действията на подсъдимия с ножа не представляват отбрана, която да е несъответна на характера и интензитета на несъстоялото се нападение. Реално подсъдимият не е бил заплашен по никакъв начин от пострадалия, който просто го е обидил на тема психично здраве.

 

     Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за да се приложи привилегированата разпоредба на чл.118, респ. чл.132 от НК е необходимо убийството, респ. причиняването на телесна повреда да е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите близки от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за неговите близки.

     При тези престъпления съгл. ПП на ВС № 2/57 г. е характерно, че решението за извършване на убийството/нанасянето на телесната повреда възниква внезапно в състояние на силно раздразнение – „физиологечен афект”, което е предизвикано от пострадалия по описания по-горе начин, като е необходимо и самото деяние да е извършено в такова състояние.

     Законодателят  е определил изчерпателно средствата, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение.

     Според същото ПП на ВС не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на привилегирования състав, същата трябва да е „тежка”, а такава е обидата, която от гледището на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца.

В настоящият казус, както вече беше отбелязано не са налице  достатъчно данни състоянието на подсъдимия да се диагностицира като „физиологичен афект“.

Нещо повече съдът намира, че нанесената обида – да си купи успокоителни/Валидол – не покрива посочените критерии, за да бъде тежка, чрез нея достойнството и честта на подсъдимият не са засегнати в такава степен, за да се приеме, че обективно тя го унижава и засяга дълбоко.

 

  С оглед на горното съдът направи извода си, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна опит за умишлено убийство на пострадалия Ф.Г., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини. 

 

Относно умисъла:

     Еднопосочна и трайна е съдебната практика, че за съдържанието на умисъла се съди по съвкупността от всички обстоятелства на извършеното престъпление, но преди всичко от конкретното поведение на дееца при осъществяването му. От значение са средствата, с които е извършено деянието, мястото и броя на нараняванията, посоката и силата на ударите. Само след съвкупната преценка на всички тези обстоятелства може да се направи извод за умисъла на дееца.

В изпълнение именно на това си задължение съдът, след като установи поведението както на пострадалия, така и на подсъдимия, причината за възникналия внезапен конфликт между двамата, така и действията на всеки един тях, счита, че действията на подсъдимия действително в известна степен са били провокирани от поведението на пострадалия, който безспорно го е обидил предлагайки му да си купи успокоителни хапчета.

     Подсъдимият е използвал оръдие на престъплението, годно да причини смърт и без да е необходима особена физическа сила, с оглед на неговите характеристики – нож с два режещи ръба, с 10 см острие, като тези му характеристики позволяват дори и без замахването да е със значителна сила да причини проникващо нараняване в гръдната кухина, в която са разположени едни от най- важните органи.

     Свидетелските показания сочат, че подсъдимитя не просто е държал ножа, а е замахнал целенасочено с него, към лявата гръдна област на пострадалия, когато той е бил с лице към него и то на близко разстояние.

Съдът съобразявайки изложеното - нанасянето от подсъдимия на един удар с нож със значителни размери, в жизнено важна част от тялото /лявата гръдна област/, т.е. както използваното оръжие, така и локализацията на удара демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия цел да умъртви Г., а не да причини телесна повреда. Не са налице основания за преквалификация на извършеното по чл.128 от НК.

     Относно характера на нараняването – то е причинило прободно-прорезно нараняване в лявата гръдна област, срязване на сърдечната обвивка, на сърдечния мускул, порезна рана на лявата ръка, срязване на разгъвача на палеца на лявата ръка. Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина било на нивото на VI междуребрие, между предна и средна мишнична линия. Раневият канал ангажирал кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, сърдечната обвивка /перикард/ и сърдечния мускул /миокард/. Обусловило е проникващо нараняване в лявата плеврална кухина и прободно-прорезно нараняване на сърцето с проникващо нараняване в сърдечната кухина. Причинило е за излив на значително количество кръв /2000мл/ в лявата плеврална кухина и без своевременна, висококвалифирана медицинска намеса, би причинило смъртта на свид. Г. - категорично обективират наличието на пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия.

     Казано по друг начин, подсъдимият е нанесъл удар с оръжие, годно да причини смъртта на пострадалия, като ударът е нанесен напълно целенасочено по жизненоважен орган от човешкото тяло.  

     Поради това и съдът счита, че не се касае за причинена телесна повреда, а за опит към убийство, който е възможен само при пряк умисъл. Единствено степента на телесната повреда не може да определя умисъла на дееца и като последица- той  да отговаря само за действително причинената вреда.

     В настоящия случай, подсъдимия е направил всичко необходимо за умъртвяването на пострадалия. Нанесъл е един удар, с оръжие годно да причини смърт /нож/, със значителна сила. След деянието е напуснал местопроизшествието, като използаното оръдие на престъплението било укрито /изхвърлено/ в храстите на път за дома му, като на следващия ден било намерено при огледа.

     Подсъдимият е започнал и довършил изпълнителното деяние, като единствено лекарската намеса е предотвратила настъпването на исканите от дееца общественоопасни последици. От обективните действия на подсъдимия следва да се приеме, че е желаел смъртта на пострадалия и по причини, вън от него не е настъпил този резултат.

 

     По отношение наказанието:

В процеса на индивидуализация на наказанието съдът отчете няколко факта. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, при преценката на степента на осъществяване на намерението и причините, поради които не е довършено. Санкционната норма предвижда само лишаване от свобода от 10 до 20 г. Като отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние, а и обстоятелствата, че подсъдимият е в млада възраст, с добри характеристични данни, събрани при разпита на свидетелите, ангажиран е в трудово-правно отношение, с чисто съдебно минало и критично отношение към деянието си, а отделно от това при обсъдените по-горе обстоятелства, при които е възникнал инцидента – за развитието на конфликта в значителна степен е допринесъл пострадалия, извършването на деянието в състояние на силен афект, както и възникналия впоследствие у подсъдимия уплах от стореното. Съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на личността на подсъдимия. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в специалната норма наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и определи наказанието под предвидения минимум, а именно осем години лишаване от свобода. Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в този размер ще е достатъчно за постигане целите на репресията в този случай, и същевременно справедливо и съответно на извършеното. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор, на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

     Съдът не споделя становището на защитата, изразено в алтернативното искане за прилагане на наказание лишаване от свобода, с размер, съвместимо с приложението на чл.66 от НК, защото се касае за опит към най-тежкото престъпление против личността по НК, осъществен чрез един единствен удар в жизненоважен орган, причиненото увреждане реално е застрашавало живота на пострадалия. 

 

     По отношение на гражданския иск.

     Съдът разгледа и предявеният от пострадалия Ф.Г. граждански иск за претърпени неимуществени вреди. След като призна подсъдимия за виновен в причиняването на опит за убийство на ищеца, го осъди да му  заплати петдесет хиляди лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, като отхвърли претендираната сума до 103 000 лева. Безспорно са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД - противоправно поведение на подсъдимия, настъпила неимуществена вреди за ищеца и е налице причинна връзка между тях. Предявеният иск е доказан по основание.

     Относно размера на дължимото обезщетение, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, следва да се вземат предвид  вида и характера на претърпените страдания от ищеца – ударът с ножа е причинил на Г. увреждания /подробно изброени при коментара на СМЕ по-горе/, които от своя страна са обусловили чувство на болка и продължаващо във времето страдание. Гр.ищец е ангажирал доказателства, досежно размера на гражданския иск – от паказанията на свид.К. и свид.Г., се установява, че през продължителен период от време Г. е търпял, а и продължава да търпи болки и неразположения в следствие на получените травми. 

     По този начин и с така присаденото обезщетение, съдът намира, че ще се репарира нанесената вреда на ищеца.

 

Лихви са присъдени от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, така както са претендирани от повереника на ищеца. Присъдени са и сторените от гр.ищец и частен обвинител разноски по делото.

 

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски и д.т. върху уважения размер на гр.иск.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                            Съдия: