№ 6057
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110152341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Й. И. и Д. И. И. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищците, че ответниците дължат на
топлофикационното дружество при условията на солидарна отговорност, следните суми:
699,01 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 16,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 07.06.2023 г., сумата 16,23 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 2,17
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.12.2021 г. до 07.06.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 18904/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 32561/2023 г. по описа на СРС, 127 състав,
срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
1
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове по размер. В
депозираните по делото отговори, наименувани „възражение“, са изложени твърдения, че
процесните вземания са погасени. В депозираните по заповедното производство възражения
са изложени твърдения, че всички задължения към (ФИРМА) за процесния имот към
14.06.2023 г. са погасени, като ведно с постъпилите възражения е представена разписка от
14.06.2023 г. за заплащане в полза на ищеца на сумата в размер на 1416,40 лева.
В проведеното открито съдебно заседание от 11.03.2025 г. ответниците са
представили разписка от 29.01.2025 г. за заплатена в полза на ищеца сума в размер на 733,66
лева. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че плащането е отразено по сметка
на (ФИРМА) на 30.01.2025 г., като сумата е отнесена в погашение на задълженията за
главници и лихви, като дружеството поддържа искане за присъждане на сторените в
производството съдебни разноски и дължимата законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
плащането в размер на 151,30 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на доводите и възраженията на страните с доклада на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване по делото,
че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че за процесния период
описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на
доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово
разпределение и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат на
посочените от ищеца суми.
Във връзка с поддържаните от ответниците твърдения, че процесните вземания са
погасени посредством плащане преди образуване на производството съдът е допуснал
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото по делото заключение, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че към датата на изготвяне
на експертизата извършените плащания в погашение на задължения за процесния период
възлизат на сумата в размер на 565,74 лева, като непогасеният остатък от задълженията за
главници и лихви възлиза на процесната сума от 732,53 лева. Експертът разяснява, че със
заплатена от ответниците сума в размер на 1416,40 лева са погасени задължения за следващ
процесния отчетен период – м.май 2022 г. до м.май 2023 г. При изслушване на заключението
вещото лице уточнява, че не е запознато с плащането от 29.01.2025 г., като за периода други
2
плащания не са извършвани.
Съдът, като взе предвид приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, респ. към момента на подаване на исковата молба, процесните вземания не са
били погасени, като задълженията са заплатени от ответниците едва в хода на делото с
извършеното на 29.01.2025 г. плащане, отразено при ищеца на 30.01.2025г. Погасяването на
вземанията в хода на делото следва да бъде съобразено по чл. 235, ал. 3 ГПК, като исковата
претенция бъде отхвърлена.
Предвид изрично формулираното от ищеца искане за присъждане на законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата,
на която ответниците са превели по сметка на дружеството дължимите суми, следва да бъде
признато за установено, че С. Й. И. и Д. И. И. дължат на (ФИРМА) предвид диспозитивното
начало сумата в размер на 151,30 лева.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство. Сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство възлизат
на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за подаденото
заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените от ищеца съдебни
разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 475 лева, от които
сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 350 лева
депозит за вещо лица по съдебно-счетоводна експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
3
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), против С. Й. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. (АДРЕС), иск, че ответниците при условията на
солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер на 151,30 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главници в размер общо на 715,24 лева за топлинна енергия и
дялово разпределение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
18904/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 32561/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, за периода от
13.06.2023 г. до изплащане на вземанията на 30.01.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при условията на солидарна отговорност, следните суми: 699,01 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 16,25
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2022 г. до 07.06.2023 г., сумата 16,23 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 2,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.12.2021 г. до 07.06.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 18904/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 32561/2023 г. по описа на СРС, 127 състав,
поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********, и двамата с адрес
в гр. (АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 75 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в размер
общо на 475 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4