РЕШЕНИЕ
№260741/26.7.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На дванадесети юли Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 662 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Л.С.Ш.М.“
ООД представлявано от О.Д.К., против
Наказателно постановление № 03-012443/ 12.02.2020г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ „Л.С.Ш.М.“
ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.1 от КТ.
В жалбата се
навеждат доводи за липса на
компетентност на наказващият орган, доколкото в случая са налице трудови
правоотношения между моряци и служители на корабособственика,
за които следва да се прилага Кодекса на търговското мореплаване, за това че наложената санкция е в
необосновано завишен размер, както и че извършеното представлява маловажен
случай. Поради това се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност- намаляване на размера на наказанието.
В съдебно заседание въззивната страна,
редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се явява упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно
постановление.Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.01.2020г. , по повод постъпили
жалби, служители на Д“ИТ“-Варна, една
от които св. Н.З., извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство от страна на „Л.С.Ш.М.“ ООД.Дружеството
било с основна дейност „ Товарен морски и крайбрежен транспорт“. Установило се,
че между дружеството и Д.Д. бил сключен
трудов договор № 109/27.11.2019г. В него било уговорено, че работникът, който
бил назначен на длъжност „ старши помощник капитан“ ще получава консолидирана месечна заплата с еднократно изплащане на 25-то число на месеца, следващ отчетния месец, като
съответните сума следвало да се внасят по посочена от лицето банкова сметка.***-платежна
ведомост за м.12.2019г., и справки, се установило, че от страна на работодателя
не било изплатено трудовото възнаграждение на Д. за м.12.2019г.
За установеното при проверката
св. З.
изготвила протокол № ПР
2000411/03.02.2020г., с който дала и съответните предписания. На 03.02.2020г. св. З.
съставила против „Л.С.Ш.М.“ ООД
акт за установяване на нарушение за това, че в качеството си на работодател не
е изплатил уговореното трудово възнаграждение на Д.Д. , назначен на длъжност „ старши помощник капитан“, за
извършена работа през м.12.2019г. Било
прието, че нарушението е извършено на
28.01.2020г., с оглед уговореното в трудовия договор време за изплащане на
възнаграждението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не били направени възражения. .
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл.128 т.2 и
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. За него
на „Л.С.Ш.М.“ ООД на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ била наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2 500лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. Н.З., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се
установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по подадени жалби и въз основа на представените документи. Св.З. уточни,че трудовият договор е бил регистриран
в НАП, че работника е плавал на кораб с български флаг и за това е приложила
КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 012443 /
12.02.2020г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ и Заповед №
0280/ 03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София. С оглед
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, което е такова
по Кодекса на труда, съдът приема за неоснователни възраженията, свързани с
компетентността на наказващият орган. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности
се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416 ал.5 от КТ
наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно, органът, който може да налага административни
наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая постановлението
е било издадено от Директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“ с посочената по-горе
заповед. В т.4 от нея ИД на ИА „ГИТ“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават
наказателни постановления по актове съставени от инспектори от „ИТ“. В
случая актът е би съставен от Н.З. ,
която е главен инспектор при Д „ИТ“ Варна, поради което и именно директора на Д
„ИТ“ е опровомощения орган да издаде наказателно
постановление.
Неоснователни са възраженията в
жалбата за това, че по отношение трудовите правоотношения с моряци и други
служители на корабособственика са налице специални
норми на КТМ и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. КТМ урежда общи и специфични правила за
трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб, като срок на
договора, работно време, продължителност на рейса, почивки и отпуски на
екипажа. На свой ред Наредбата урежда условията за наемане на работа и
сключване на трудови договори, регламентира реквизитите на трудовия договор, в
това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово
възнаграждение, както и периодите на изплащането им / чл. 6 ал. 2 т. 7 от
Наредбата/. Нито един от двата посочени по-горе нормативни акта обаче не урежда
отношенията свързани със срочността на заплащането на
работната заплата, съответно последиците при забава на заплащането.
Цитираната в жалбата норма на чл. чл.35
„в“ от Наредбата касае възможността на членовете на екипажа и на обслужващия
персонал да се обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към
органите на държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил
изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или на
обслужващия персонал с повече от един месец. Това е една правна възможност за
посочената категория лица, да потърсят съдействие от органите на пристанищния
контрол. Нормата обаче не предписва правила за поведение относно изплащане на
трудовото възнаграждение в уговорения срок. Във връзка със срочността
на заплащане на трудовото възнаграждение обаче приложим съобразно препращащата
норма на чл. 88 „д“ от КТМ се явява Кодекса на труда съответно служителите на ИА "Инспекция
по труда" разполагат с компетентност да извършват проверки и да налагат
санкции за нарушения.Поради изложеното до тук съдът намира възраженията в
жалбата относно компетентността на наказващият орган и приложимостта на
правните норми на КТМ, а не на Кодекса на труда, за неоснователни. В този
смисъл е и решение от 17.06.2021г. по к.а.д № 1036/2021г. на Административен
съд-Варна.
В хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.И акта, и постановлението са съобразени с нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно чл. 128 т.2
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения към
преписката трудов договор дължимото възнаграждение на работника е
следвало да се заплаща на 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.В
случая, от приложените по преписката разчетно-платежни
документи е видно, че възнаграждението на работника за м.12.2019г. не е било
начислено и изплатено. Правилно е било
прието, че след като възнаграждението за
м.12.2019г. не е било изплатено на
25.01.2020г. и като е било отчетено, че този ден е бил неработен и
неприсъствен, то нарушението е извършено на 28.01.2020г. В този смисъл безспорно е било допуснато
нарушение на чл.128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на „Л.С.Ш.М.“
ООД в качеството му на работодател за нарушение на
чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно наказващият орган е приел,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не
се отличава по своята обществена опасност от останалите нарушения от този вид
.От друга страна по делото няма доказателства за това, че то е било отстранено,
за да се обсъжда приложението на чл.415 „в“ от КТ.
Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидена
санкция за работодател, който нарушите разпоредбите на трудовото
законодателство, каквото имаме в случая. При определяне размера на наложената
санкция обаче не са били взети предвид всички обстоятелства, свързани с
извършено нарушение, както и факта че същото се явява първо за
работодателя.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на
наложената на „Л.С.Ш.М.“
ООД „Имуществена
санкция“ от 2 500лв. на 1 500лв., като счита, че това наказание е съответно на
допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото , съдът намира
направеното от процесуалният представител на наказващият орган искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за основателно. Такива разноски се дължат съобразно чл. 63 ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78 ал.8 вр. ал.3 от
ГПК вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП вр. чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 120лв.. Поради това и като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност,
съдът съдът
прецени, че следва да определи на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв. , а в съответствие с правилото
на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012443/
12.02.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „ „Л.С.Ш.М.“ ООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“ от
2 500лв. на 1 500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА
„Л.С.Ш.М.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Масимо Ла Пира да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата от 48лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: