РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Петрич, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101738 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „Г. А. Е.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„П.п.“ № ***, ЕИК ****, твърди, че е собственик на лек автомобил „Ш.к.“, с рег. №
****, с рама № ****, цвят – б.м.. Поддържа, че за времето от 10.10.2017 г. до
14.08.2018 г. ответникът неоснователно го е лишил от ползването на този автомобил,
заради което му дължи обезщетение от 9 000 лв. (съобр. изменението на размера на
исковата претенция, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Иска
визираната сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба – 10.12.2021 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът В. З. Я., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, оспорва иска, настоява за неговото отхвърляне и за присъждане на
съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че: през посочения
период е бил добросъвестен владелец на моторното превозно средство и е разполагал с
правото да се ползва от него; търсеното обезщетение е завишено; ползите, от които
ищецът смята, че е бил лишен, не са доказани.
Съдът, като прецени становищата на страните, извърши анализ на
1
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. От фактическа страна:
През времевия диапазон от 30.11.2015 г. до 20.10.2016 г. ищцовото дружество е
било ООД, със съдружници и управители В.С. и А.С.А.. Впоследствие А. е
прехвърлила на С. своите дружествени дялове и е била заличена от Търговския
регистър при Агенцията по вписванията като съдружник и управител на дружеството, а
то е станало еднолично ООД.
На 04.01.2016 г., съгласно Договор за покупко-продажба, с нотариална заверка
на подписите с рег. № 27/16 г., извършена от нотариус К.Т. (с рег. № 510 на
Нотариалната камара), ищцовото дружество (като купувач), представлявано от А. А.
(като негов управител), е закупило от Г.С. С. (като продавач) процесния лек автомобил.
На 17.08.2016 г., посредством Договор за покупко-продажба, с нотариална
заверка на подписите с рег. № 5729/16 г. по описа на кантората на нотариус К. Т., А.
А., действайки като управител на „Г.А Е.“ ООД (продавач), е прехвърлила автомобила
на себе си (като купувач /в лично качество/).
С Решение № 169/21.06.2018 г. по гр. д. № 1344/17 г. на Районен съд – гр.
Петрич (влязло в сила на 24.01.2019 г.) и постановено по иск, с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от „Г. А Е.“ ЕООД срещу А. А., последната
продажбена сделка е била прогласена за нищожна. Причината е, че е била сключена
при едностранно договаряне със себе си, без съгласието на представлявания, което е
нарушение на императивната разпоредба на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На 04.10.2017 г. А. е продала на сегашния ответник В.Я. автомобила, до който се
отнася разглежданият иск, за което е бил съставен Договор за покупко-продажба, с
нотариална заверка на подписите с рег. № 8739/17 г. на нотариус Ф. Ш. (с рег. № 511
на Нотариалната камара). Превозното средство е било предадено във фактическа власт
на ответника още на същата дата, когато той е заявил и пререгистрирането му пред
органите на сектор „КАТ – ПП“ при ОД на МВР – гр. Благоевград.
Към деня на продажбата, направена в полза на ответника, на него са били
известни обстоятелствата, обуславящи порочността на сделката от 17.08.2016 г., с
която А. се е легитимирала като собственик на моторното превозно средство.
На 14.08.2018 г. ответникът Я. (като продавач) е прехвърлил автомобила на
А.Я.Г. (като купувач), за което помежду им е бил сключен Договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите с рег. № 8933/18 г. на нотариус И.К. (с
рег. № 241 на Нотариалната камара), при което първият е предал на втория владението
му.
Средният пазарен наем за ползването на превозното средство през времевия
диапазон 10.10.2017 г. – 14.08.2018 г. възлиза на 9 000 лв.
2
2. По доказателствата:
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били
отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване признатите от
страните обстоятелствата за съдружниците и управителите на ищцовото дружество, за
сключването на изброените четири договора за продажба на лекия автомобил „Ш.к.“, за
обявяването по съдебен път на нищожността на втория от тях, както и за ползването от
ответника на автомобила през исковия период. Те изцяло се потвърждават и от
приобщените към доказателствената съвкупност: разпечатки от електронната партида
на ищцовото дружество в Търговския регистър; копие на справка за регистрациите на
превозното средство в сектор „КАТ – ПП“ при ОД на МВР – гр. Благоевград; копие на
заверен препис от съдебното решение по гр. д. № 1344/17 г. на Районен съд – гр.
Петрич.
Централният дискусионен въпрос всъщност е за знанието на ответника, че
неговата праводателка по продажбената сделка от 04.10.2017 г. не е била собственик на
автомобила, предвид невалидността на нейното придобивно основание.
За изясняването на този фактически проблем най-напред допринасят сведенията,
събрани чрез разпита на свидетелите С.С. и Д.Й., които са последователни, логични,
безпротиворечиви и не се оборват от останалите елементи на доказателствената
съвкупност. От показанията на тези свидетели става ясно, че: В.С., А. А. и ответникът
В.Я. се познават поне от около 5 – 6 години; тримата са извършвали обща търговска
дейност, свързана с ищцовото дружество – първите двама като съдружници и
управители в него, докато третият е осигурявал счетоводното му обслужване; около
година след началото на тази дейност отношенията между В. С. и А. А. са се влошили;
една от колизиите помежду им се е отнасяла именно до собствеността върху лекия
автомобил „Ш.к.“; по този повод С. неколкократно е искал от А. предаването на
автомобила, но тя е отказвала; счетоводните услуги, които ответникът е предоставял
на дружеството ищец, са започнали още от създаването му и са продължили до преди
около 3 години, което означава, че времето на предоставянето им съвпада с онова, в
което са били извършени прехвърлянията на превозното средство.
На следващо място, от признанието на ответника (направено по чл. 175 ГПК) се
установява, че той и А. А. са сключили граждански брак на 14.09.2019 г.
В този контекст и след комплексна преценка на фактическите обстоятелства,
очертани в предходните два абзаца, трябва да се приеме, че са налице достатъчно
данни, които ясно показват, че към момента на сключването на договора за покупката
на моторното превозно средство от 04.10.2017 г. ответникът няма как да не е знаел за
начина, по който А. се е легитимирала като негов собственик, както и за споровете й
със С. в тази връзка.
Вярно е, че тук става дума за косвени доказателства, но щом като те създават
сигурност, че фактът, индициран чрез тях, наистина се е осъществил, доказването
3
следва да се счита за успешно проведено (вж. Решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д.
№ 3530/2008 г., ІV г. о. на ВКС). От практическа гледна точка косеното доказване
намира широко приложение точно при факти, които имат субективен характер и
спадат към душевния мир на физическо лице (знание или незнание на определено
обстоятелство с юридическо значение), защото тогава носителят на доказателствената
тежест много рядко ще разполага с доказателства от пряко естество (вж. и Решение №
61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., ІV г. о. на ВКС).
Другият спорен момент между страните е за размера на средния пазарен наем на
лекия автомобил през времевия отрязък, за който е предявена ищцовата претенция. В
случая величината му, която беше приета за установена, е изчислена от вещо лице –
автоексперт, изготвило за целите на делото нарочна съдебно-оценителна експертиза.
Неговото заключение подлежи на цялостно кредитиране, защото е задълбочено и
подробно мотивирано, дава точен отговор на поставената задача и се базира на
внимателен анализ на доказателствените източници и на пазарните условия, относими
към предмета на изследването. Ето защо и оспорването му, релевирано от ответната
страна, не може да бъде възприето.
3. От правна страна:
Когато собственикът е лишен от ползването на вещта си, а друго лице я използва
без основание, то му дължи обезщетение, чийто размер е средният пазарен наем, тъй
като неоснователно се обогатява за сметка на собственика, спестявайки този разход,
който пък се обеднява от невъзможността да го реализира като приход (вж. Решение №
1164 от 23.06.2005 г. по гр. д. № 492/2004 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 131 от
27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г., І т.о. на ВКС, Решение № 255 от 29.06.2010 г. по
гр. д. № 5342/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. №
13/2013 г., III г. о. на ВКС).
В една такава ситуация защитата на собственика се реализира чрез осъдителен
иск по чл. 59 ЗЗД, чието уважаване е последица от кумулативната даденост на
определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ ищецът да е собственикът на вещта;
2/ ответникът да я е ползвал фактически, в рамките на исковия период, без наличието
на правно основание, както и 3/ размер на обезщетението, формиран на база наемната
цена за този функционален тип вещи (вж. и Решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. №
6186/2014 г., III г. о. на ВКС).
Обезщетението се дължи от деня, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва вещта си и да реализира доходи от нея, като покана не е
необходима (вж. Решение № 218 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г., I г. о. на
ВКС).
Договорът за покупко-продажбата от 04.01.2016 г., на който се позовава
ищцовото дружество, представлява надлежен способ (по смисъла на чл. 77, предл. 1 ЗС
4
във вр. с чл. 144, ал. 2 ЗДвП), чрез който то е станало собственик на лекия автомобил
„Ш.к.“.
Нищожността на продажбената сделка от 17.08.2016 г., по която купувач на
превозното средство е А. А., означава, че последващите му две продажби от 04.10.2017
г. и от 14.08.2018 г. нямат транслативен ефект, тъй като един от водещите принципи в
гражданското право (закрепен в чл. 21, ал. 1 във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и в чл. 70, ал. 1,
предл. 1 ЗС) е, че никой не може да прехвърля права, които сам не притежава (вж. и
Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г., I г. о. на ВКС)
Така ползването, което ответникът е осъществял спрямо автомобила през
заявения период (10.10.2017 г. – 14.08.2018 г.), се явява неподкрепено от правно
основание и той е длъжен да обезщети ищеца, заплащайки му стойността на средната
пазарна наемна цена. Знанието на ответника, че придобивният механизъм на неговата
праводателка е страдал от порок, поради който същата не е била собственик на вещта,
го прави недобросъвестен неин владелец и води до опровергаване на презумпцията по
чл. 70, ал. 2 ЗС. Затова и в патримониума на ответната страна не е възниквала
възможността по чл. 71, предл. 1 ЗС да се ползва от тази вещ до предявяването на иска
за връщането й.
В обобщение се налага финалната констатация, че са изпълнени всички условия
за цялостното уважаване на предявената искова претенция.
4. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Техният общ размер е 1 935,81 лв. и обхваща внесената държавна такса
(360 лв.), заплатения адвокатски хонорар (1 200 лв.), платеното възнаграждение за
вещо лице (305,81 лв.) и направените разходи за свидетели, при режим на призоваване
(70 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. Я., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********,
да заплати на „Г. А Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„П.п.“ № *, ЕИК ****, следните суми:
- 9 000 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение,
дължимо за периода от 10.10.2017 г. до 14.08.2018 г., поради това, че В. З. Я., без
основание, е лишил „Г. А Е.“ ЕООД от възможността да ползва собствения си лек
автомобил „Ш.к.“, с рег. № ****, с рама № ****, цвят – б.м., ведно със законната
5
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 10.12.2021 г. до
погасяването, и
- 1 935,81 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни
разноски за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6